NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
Людмила Балабанова*
Технически университет, София, balabanova1806@gmail.com
Abstract:The theme of the unsaid in the poetic text has numerous projections in different plains of philosophy and literature. The aim of the present work is to study the unsaid from a viewpoint connected to the shortest poetic form, haiku, in which the unsaid develops its full potential. A dialogue between East and West is in focus in this research, searching for commonalities in the act of creation, regardless of the differences between Eastern and Western culture.
Key words: haiku, the unsaid, Eastern and Western philosophy
Прочутата метафора на Блайт „Хайку е отворена врата, която изглежда затворена" казва най-същественото за този жанр, силата на който е в неизговореното, в „отворената врата" към многопосочни интерпретации, добре прикрити под един обикновен и нищо не подсказващ на пръв поглед конкретен образ. Като затворена врата, която само талантът на читателя може да отвори.
Макар да изглежда, че имплицитността, характерна за някои течения в западната поезия, особено за символизма, сродява тази поезия с хайку, тук няма много място за аналогии. Имплицитността на западната поезия е на различно ниво от тази в хайку, което не казва нищо „посредством един съвършено четим дискурс" (Барт). Или, ако използваме метафората на Блайт, западният поет оставя открито вратата отворена, с явна подкана към читателя да се взира в неясния свят от нюанси („Нюансът, а не тонът строг, / а не Цветът..." гласи призивът от прочутото програмно стихотворение на Верлен). Тези различни подходи към имплицитността в поезията имат своите дълбоки корени в културното наследство на Изтока и Запада.
Както различията, така и приликите между западната и източната философия е трудно да се обобщават, като се има предвид големият брой различни школи, учения и философски системи, както на Изток, така и на Запад. Все пак на базата на известни основни характеристики могат да се обобщят две важни различия:
● Степен на близост с религията като база за развитие
● Антропоцентризъм срещу космоцентризъм
За разлика от източната философия, западната философия се развива относително независимо от религията. По-изтъкнатите фигури в западната философия след Платон смятат, че физиката, базирана на математиката, е ключ за разбиране на емпиричния свят, независимо от това, дали вярват, че емпиричният свят е всичко, което съществува. Ако изповядват някаква религия, те, в общия случай, не я свързват с философията си и се стремят да построят философските си изследвания единствено на рационалния аргумент. Така, макар че се развива последователно под влиянието на древно-гръцката мисъл, християнството и постиженията на модерната наука, западната философия е преди всичко научно базирана.
Източната философия, плод на поглед върху света, който не се стреми към диференциране, е религиозно-базирана до степен на пълно интегриране, при което е трудно да се определи дали философията е доминирана от религията или обратно. Известни причини за такова сливане между религия и философия Брайън Маги вижда в по-философския характер на самите източни религииi.
Характерният за Запада антропоморфически подход, в общи линии, е чужд на източната култура. Разликата се задълбочава още повече с преминаването на антропоморфизма в антропоцентризъм на Запад, докато на Изток преобладава един по-космоцентричен поглед върху света. Още от Протагор (485 - 410 пр. Хр.), чиито думи „Човекът е мярката за всички неща" често се цитират, антропоцентрическият възглед за света заема основно място в западната култура. Дори при Шопенхауер, който има най-голяма заслуга за сближаването на източната и западната философска традиция, се наблюдава един антропоморфически подход, свързан с явен антропоцентризъм. Давайки на универсалната сила името „воля", той изхожда от „човешката воля", разширявайки нейното значение, като по този начин поставя човека в центъра на света.
От друга страна, в източната философия съществува съзнанието за човека като един от многобройните аспекти на истинската Реалност.
В Даодъдзин четем [Лаодзъ, VI век пр. Хр., 99]ii:
Небето и земята не са добриiii [човечни], те се отнасят към безбройните неща като към сламено кучеiv [в преносен смисъл „нещо ненужно и непотребно"].
Суровите понякога методи на дзен са във връзка с това разбиране и имат за цел да откъснат съзнанието на адепта от концептуалните мрежи на интелекта, налагащи човека като „мярката за всички неща".
Известни допирни точки между западната и източната философска мисъл могат да се търсят на фона на още две съществени разграничения, а именно:
● Въпросът за съществуването на персонален Бог и енигмата на универсума
● Въпросът за природата и ролята на индивидуалността
В проблемното поле на тези теми мотат да се открият точки, в които западната философия се доближава до основните постановки на източната мисъл, особено като имаме предвид Платон, Кант и Шопенхауер, които дават начален тласък на идеи, съществуващи много преди това в далекоизточната философска мисъл (макар че между Платон и Кант има и други философи, които подготвят първите крачки в дадената посока). Кант и Шопенхауер работят в централната за Запада философска традиция, като се връщат към древногръцката мисъл (особено Платон) и стигат до пробиви в западната философска мисъл по отношение на редица въпроси, основният от които е съществуването на феноменална и ноуменална реалност - идея на Кант, доразвита блестящо от Шопенхауер в Светът като воля и представа"v, където авторът се приближава максимално до далекоизточното разбиране за истинската Реалност. На базата на това основно разбиране е изградена, както етиката, така и естетиката на Шопенхауер, така че не е изненадващо, че в тези области се откриват редица общи идеи с тези на Далечния изток.
Въпреки безспорните допирни точки между далекоизточната и западната философия в някои от техните аспекти, по отношение на неизговореното, в западното и източното възприемане и отразяване на света се откриват дълбоки различия. Докато западният творец се стреми към имплицитност, за да разшири хоризонтите на творбата си, а в останалите сфери на общуване предпочита експлицитността, за източния автор имплицитността е дълбоко вкоренена в самия му бит. На Изток конотативното предаване на информация съществува на всички нива - бит, език, писменост, култура. Именно това е преградата, която западният творец трябва да преодолее, за да стане добър автор на хайку. Но този въпрос не засяга само авторите на хайку. Той е релевантен и към читателите. В книгата си Японската религияvi Братислав Иванов разглежда въведената от Хол (1976) категория културен контекст, използвана при съпоставянето на различни национални култури. В културите с висок контекст, каквато е японската, „се вербализира само част от съобщението, а останалата част или присъства в конкретния физически контекст, или се предава чрез конвенционални за дадената култура невербални кодове". По-нататък се твърди, че „японците високо ценят неизказаните чувства и разглеждат като вулгаризиране тяхното вербално изразяване". Естествено се налага изводът, че японският читател е подготвен за естетиката на хайку, в основата на която е неизговореното, докато западният читател трудно се ориентира в този жанр без специална подготовка. Това не означава, че трябва да се съгласим с крайното и повърхностно мнение, че хайку е неразбираемо за Запада. Хайку е поезия, а поезията - този най-адекватен начин за изразяване на Пустотата (Антоанета Николова)vii - е една възможност за връзка между източната и западната религия, формирали светогледа на Изтока и Запада. Тя е онази територия, където до известна степен се припокриват всички религии и философии, защото само метафоричният поетичен език е в състояние да предаде истината за Реалността, която е отвъд логиката и понятийния апарат. Тъй като поезията възниква и се проявява в едно метафизично пространство, тя не е зависима от формите на анализ, които интелектът налага. Основите на хайку естетиката са формирани в условията на Далечния изток, но жанрът продължава да се развива, „във времето и в пространството". Това означава, че както в съвременна Япония, така и извън границите ѝ съществуват нови форми и течения, поради което темата за хайку отдавна не се изчерпва с японската класика. Отговор на въпроса „Доколко западните автори успяват не само да отварят, но и привидно да затварят врати", ни дават многобройните сполучливи западни хайку стихотворения.
В момента могат да се проследят голям брой по-рано или по-късно възникнали традиции в хайку жанра извън Япония.
В статията на Бертран Агостини „The Development of French Haiku in the First Half of the 20th Century: Historical Perspectives"viii („Развитието на френското хайку през първата половина на ХХ век: Исторически перспективи") се обявяват претенциите на френската литература да бъде първата, която е адаптирала хайку жанра на чужд език. Ето едно френско хайку на Ален Кервернix:
Духът на водата
на палубата
остра миризма на кръв
„Дух" и „кръв" (образ, конотиращ телесността, жестокостта, борбата за оцеляване) очертават две обширни метафорични полета (полюсно противопоставени за западното съзнание), свързани тук чрез водата - трета конвенционална метафора с богат резонанс.
Ето и едно белгийско хайку, на Макс Верхарт, с индиректно изразяване на емоции посредством конотативната мощ на сезонносттаx [Verhart, 2008: 15]:
дълбока зима
дори тази едничка звезда може да бъде
млечен път
В много европейски хайку не се среща типичното противопоставяне на два образа, разделени от прекъсване след първия или втория ред, а вътрешно противопоставяне, наслоено в един единствен образ, както в следващото хайку на германския поет Клаус-Дитер Виртxi:
На платното
мокър от дъжда гол охлюв
пресича следи от гуми
Внушението се засилва от това, че противопоставените обекти темпорално се разминават, извиквайки представата за възможната „злополука" в съзнанието на читателя. Прилагателните „гол" и „мокър" подчертават чувството за беззащитност и естествената „безсъзнателност" на природата за човешката грубост.
Болезнените колизии на индивида, потъващ все по-дълбоко в самота и същевременно населяващ един устремен към глобализация свят, е често срещана тема в европейското хайку. Следващото стихотворение на австрийския поет Дитмар Таухнер изразява бунта срещу ограниченията на този свят, които ни отдалечават от собствената ни природаxii:
пролетен копнеж
следвам следи на животно
дотам, докъдето мога
Ето и едно хайку на шведския поет Тумас Транстрьомер (носител на Нобелова награда за литература за 2011), който постига добра интегрираност на източната и западната традицияxiii:
Оставям една тайна вън
да ромони
с безмълвния дъжд
Американското хайку е най-близко до японската традиция, като изключим крайните експерименти от последните няколко години, все още дискусионни, при които вратата изглежда по-скоро заключена, а ако имаме предвид далекоизточната мъдрост, (една от блестящо потвърдените от съвременната наука древни източни идеи), че всяко нещо, достигнало предела си, преминава в своята противоположност, бихме могли да кажем, че врата изобщо няма. Но все още става въпрос за малък брой иновативни стихотворения, докато традиционното американско хайку, което се появява и оформя преди повече от половин век, предлага многобройни прекрасни примери, в духа на традицията. Следващото хайку е на Пол Милерxiv:
пониква жълт нарцис -
всичките тези години
като счетоводител
Поникването на едно цвете е природен феномен, който насочва към истинската стойност на нещата. Територията на интерпретациите е много обширна тук, мрежата от кодове създава сложни акценти на връзки и противопоставяния, като се започне от съвпадението между цвета на нарциса и златото (същевременно крехкото е контрапункт на устойчивото) и се стигне до противопоставянето на откъснатата от естеството и свързана с пари професия на неподправената и свободна красота на природата (макар и неизразени директно не можем да не усетим нотките на съжаление, защото „всичките тези години" насочва към осъзнаване на някакъв печален факт).
Следващото хайку на Дейвид Ланю предлага богато нюансирана мрежа от асоциации, в която опорни точки са чувството за свобода, неограничените възможности на природата, идеите на анимизмаxv:
нито една посока не е грешна
клоните
на дъба
Суперпозиция на образи (в буквален смисъл), очертаващо пластове от значения и мрежа от взаимодействия между тях, намираме и в следното хайку на Чарлс Трамбълxvi:
върху нейния
белег по рождение
драскотини
Особено място сред интересните американски автори заема Джим Кейшън, призоваващ отдавна в статиите си към повече експерименти и търсене на нови форми в хайку поезията. Освен на хайку от класически тип той е автор и на великолепни хайку от един ред, които не са композирани съгласно разпространения модел на съпоставяне на два образа и които постигат поетичен резонанс благодарение на богатата полифоничност на единствения образ (глобалната метафора и неизговореното играят главна роля и в тези творби). Ето един примерxvii:
би ли могло нещо да бъде първата капка дъжд
Може да се каже, че привидното затваряне на вратата има много нюанси. Докато в повечето американски хайку движението на енергии от автор към читател е в една семантична плоскост и пораждането на емоционален резонанс е вторичен акт, след преодоляването на определени смислови бариери, в английското хайку в повечето случаи връзката между поет и читател се осъществява едновременно на двете нива. Стихотворенията на Дейвид Коб са добър пример за такъв директен емоционален резонансxviii:
слънцето залязва
надолу към ерогенната зона
на люлеещия се стол
Отвъд нарисуваната ясна картина, въздействието на образа на празния стол, свързан с глагола „залязва" и още с „ерогенна зона", създава само с няколко думи единна сплав от емоция, образ и смисъл. Рецепцията на американското хайку изисква определена херменевтична нагласа, докато в тази хайку поезия, необходимостта от интерпретиране отпада или остава на заден план поради посоченото единство на емоционално, образно и семантично ниво.
Ето и един пример от балканското хайку, в което темата за войната дълго време заема основно място. Следващото хайку стихотворение на Димитър Анакиев като че ли казва най-важното за нея - една глобална метафора на смазващата ѝ сила, противопоставена на крехкия живот на индивидуалнотоxix:
пролетна привечер -
верига на танк
смаза гущерче
Още първият ред (сезонна дума) съдържа противоречие между пролет (начало) и привечер, като насочва към хаотичната атмосфера на войната, свързана с ентропия и смърт. Около сходството между веригата на танка и дребното беззащитно влечуго трептят допълнителни асоциации и възможности за интерпретация.
Западното хайку не е японското хайку, защото отразява западната, а не японската действителност. Но „Световното хайку е една от успешните истории на съвременната литература"xx, според Джим Кейшън. Много от нагласите, които притежава всеки истински поет, произлизат от метафизичната му интуиция за проникване извън пределите на феноменалния свят.
Важно е да се отбележи, че Шопенхауер създава своята философия преди всичко доразвивайки Кант (споменаването на упанишадите е най-вече за сравнение на неговите независимо получени изводи с далекоизточните идеи)xxi, а Кант прави своите забележителни предположения за феноменалната и ноуменалната реалност, без да има достъп до преводи, даващи информация за принципите, заложени в далекоизточната философия (или поне няма доказателства, че е имал такъв достъп). Безспорно, прозренията за съществуване на един друг свят, освен достъпния за сетивата, не са чужди за гениалните западни умове, независимо от различните пътища на развитие. Докато Изтокът остава по-близо до истинската Реалност, често съзнателно потискайки интелекта чрез специални духовни практики, Западът тръгва по пътя на бързо развиване на интелекта, което води до разцвет на науката и технологиите. Съвременният свят възстановява равновесието с интензивно движещи се потоци в двете посоки, за да се затвори съвършеният кръг на хармонията, който според Судзуки „се явява най-добрият символ за изразяване на неизмеримостта на дълбината на истината"xxii.
i Magee Bryan. The Story of Philosophy. London, DK, 1998, Reprinted 2001, p. 146.
ii Лаодзъ, Даодъдзин. (Цит. по: Древнокитайска литература. Христоматия. Съст. и прев. Бора Беливанова. - Велико Търново: Унив. изд. Св. св. Кирил и Методий, 2005).
iiiСтава дума за понятието „жън", традиционно превеждано като „хуманност", „хуманен", една от основните категории на конфуцианството (б. прев.).
iv Сламено куче (куче от трева) - буквално кучешка фигура от трева или слама, използвана при древен жертвен обряд. След обряда „кучето" се хвърля - запазването му носи нещастие. Оттук и преносният смисъл на съчетанието, използвано в текста: ненужен, безполезен.
v Schopenhauer, Arthur. Die Welt als Wille und Vorstellung. (Цитирано по превода на Харитина Костова-Добрева и Иван Стефанов: Шопенхауер, Артур. Светът като воля и представа. Съст., обща редакция и встъпителни студии Исак Паси. - София : „Захарий Стоянов" 2008)
vi Иванов, Братислав. Японската религия, София, Издателство „Изток - Запад", 2014.
vii Николова, Антоанета. Езикът на Пустотата, София, Аквариум Средиземноморие, 2003.
viii Agostini, Bertran. "The Development of French Haiku in the 20th Century: Historical Perspectives". Modern Haiku, Vol. 32.2, Summer 2001.
ix Kervern, Alain. The Second World Haiku Association Conference, Tenri, Japan, 2003, p. 19.
x Verhart, Max. only the white. haiku & haiga. Hertogenbosh, 'tschrijverke, 2008, p. 26.
xi Wirth, Klaus-Dieter. Zugvögel. Hamburger, Hamburger Haiku Verlag, 2010, p. 75.
xii Tauchner, Dietmar in: Kacian Jim, Evetts Dee. A New Resonance 5. Emerging Voices in English-Language Haiku, Winchester, Red Moon Press, 2007, p. 153.
xiii Tranströmer, Tomas. Frogpond, XXIV: 1, International Haiku Issue, ed. Jim Kacian, 2001, p. 46.
xiv Miller, Paul. The Heron's Nest, VII: 3, 2005.
xv Lanoue, David. http://www.worldhaiku.net/poetry/eng/us/d.lanoue.02.htm
xvi Trumbull, Charles. "Midwest: The Cradle of American Haiku" Conference, July 20-22, 2012.
xvii Kacian, Jim. World Haiku 2013, No.9, Edited by Ban'ya Natsuishi, World Haiku Association. Tokyo, Shichigatsudo, 2013, p. 23.
xviii Cobb, David. A Shift in the Wind /Veter se obrne. Ljubljana, Društvo Apokalipsa, 2007, p. 20.
xix Anakiev, Dimitar, Kacian, Jim. Knots: anthology of Southeastern European haiku, Tolmin, Prijatelj, 1999, p. 29.
xx Kacian, Jim. "Soft Cheese". Dust of summers, The Red Moon Anthology of English-Language Haiku, Winchester, Red Moon Press, 2008, p. 139.
xxi Този въпрос е разгледан подробно в книгата: Балабанова, Людмила. Хайку: водно конче под шапката. Силата на неизговореното, София, Издателски център „Боян Пенев", 2014, Част II, Глава втора.
xxii Судзуки, Дайсэцу. Основы Дзенбудиззма. Кацуки Сэкида. Практика Дзен. Пер. с англ.- Бишкек: Одисей, 1993, стр. 400.
*Д-р Людмила Балабанова преподава компютърни системи в Технически университет, София.