NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Безглаголните хайку на Битието

Брой
28
Рубрика
Тема на броя
Автор
Светла Пачева-Карабова

Безглаголните хайку на Битието

Светла Пачева-Карабова*, Медицински университет - Пловдив

 

Abstract: Non-verb haiku are studied on the base of 6 books of haiku poetry translated into Bulgarian. Some original Bulgarian haiku poems are also studied. Although non-verb haiku are a relatively small group as compared to verb-containing haiku, they reveal a rich semantic content. Interesting cases, such as haiku expressing movement and feelings, are analyzed together with the usual beingness and identification which non-verb sentences presuppose.

 

На фона на многобройните хайку, съдържащи един или повече глаголи, се откроява малка група хайку без глаголи. Най-честата синтактична структура на безглаголните хайку се състои от две изречения, в които липсва глагол. Традиционната сезонна дума по правило е без глагол и често е първият ред или първото изречение в класическото японско хайку, второто изречение също е без глагол. Обикновено се изпуска глаголът „съм" или „има, намира се" и изречението се оформя с тире, обозначаващо липсващия глагол:

Пролет.

Над безименните планини -

лека мъгла.

Башьо

Изпуснатите непълнозначни глаголи „съм" и „има/намира се" предполагат наличие на нещо или идентификация. Дали ще открием тази опростена семантика и в хайку? Безспорно безглаголните хайку изразяват битийност - наличие на нещо и /или идентификация:

Кратка нощ.

По гъсеницата -

Капчица роса.

Бусон.

Пролетен пейзаж -

луна

над цъфналите сливи.

Башьо

Само битийност и идентификация ли могат да изразят безглаголните хайку? Не по-малко важно е битийност на какво и идентификация на какво, какви аспекти на Битието разкрива безглаголното хайку.

Интересно е, че ако самостоятелно употребеното съществително име е достатъчно, за да обозначи съществуването, наличието на нещо, то липсата на нещо не може да бъде изразена без глагол:

Няма

пътища по този път

есенен залез.

Башьо

О, кукувице!

Няма в наши дни

хайку поети.

Башьо

Идентификацията в безглаголните хайку е твърде богата. Тя се движи от конкретно към размисъл, от поетична рефлексия до сравнения и сложни метафори:

Есенна вечер -

час за разтуха

в този кратък живот.

Бусон

Снежната Фуджи -

вълшебна планина

от приказката за Россей.

Башьо

Мълния-

вълни като стена

край японските острови.

Бусон

Живот човешки -

пикник сред цветя

върху покрива на ада.

Иса

Идентификацията и битийността могат да бъдат и в едно хайку - не е необходимо да са в две отделни:

Гол всеки ден -

пеперуди,

водни кончета.

Сантока

В безглаголните хайку няма такива силни чувства, каквито се изразяват в речта чрез безглаголни изречения от рода на „Ужас!", „Какъв срам!", но силни кинестетични усещания като „жега", „горещо" са част от твърде пълна и живописна картина:

Безлюдно. Горещо.

Изоставени мотики.

Жега!

Шико

Далеч по-спокоен е тонът, когато усещането е противоположно:

Прохладна нощ!

Звезден дъжд

над равнината Мусаши.

Кикаку

Жегата прави обонянието особено остро:

В рибарската колиба -

Дъх на сушена риба.

Жега.

Шики

Същото изострено обоняние и при мараня:

Мараня.

При всеки удар на мотиката -

мирис на пръст.

Ранко.

Какво облекчение предизвиква прохладата:

Едничък бор

посред оризовата нива.

Прохлада!

Шики

Разбираемо е умилението в горното хайку, но какво обяснение да намерим за чувството на благоговение в следните хайку, където е изразена битийност на единична същност:

Лек ветрец.

Сред зелените хълмове -

едничък малък храм.

Шики

В цяла група хайку - най-многобройната, се появяват образите на две къщички с отворени врати, три млади бамбука сред сухите дървета, четири-пет къщички сред бялата роса. Условно наричам тези хайку - хайку с броене, но те са твърде различни, за да се категоризират еднотипно. Според клацсификацията на Висенте Ая би следвало да ги причислим към свещеното хайку, защото отразяват учудването, което свещената природа събужда у японеца. Учудване или изненада?! Трудно е да се направи разграничение.

Ако излезем от концепцията за свещеното японско хайку и потърсим обяснение от когнитивна гледна точка, учудването, изненадата, възхищението се появяват от наличието на нещо единично, на малко количество, противопоставено на по-голямо или неизброимо количество:

Колко много пчели

Колко много цветя

И една пеперуда

Е. Сугарев

Разположението на обекта на необичайно място събужда същите чувства:

Буря.

Мост в изгрева

и само една върба.

Озаки Хосаи

Понякога отношенията между обекта и мястото са в контраст:

Зимна луна.

Сред сухите дървета -

три млади бамбука.

Бусон

Основен ориентир в човешката когниция са времето и пространството. Локализация във времето и локализация в пространството - не е трудно да бъдат изразени чрез подходящия набор от съществителни, прилагателни и предлози, какъвто е основният словесен материал на безглаголните хайку. Съчетанието на съществително име и прилагателно име в сезонната дума елегантно вплита и времето и мястото - есенна планина. В нея, до нея, пред нея - всеки може да избере къде да постави двете къщички с отворени врати:

Две къщички

с отворени врати.

Есенна планина.

Мичихико

Дали Бусон е броил капките на росата върху бодлите на шипката? Едва ли, но е е забелязал очарованието й:

Бяла роса.

По една капка

върху бодлите на шипката.

Бусон

Очарование, възхита, учудване - селце от 4-5 къщички, при това в бялата роса:

Сред бялата роса -

четири пет къщички.

Селце!

Шики

Силно изразено е чувството на самота със съществително име в самостоятелно изречение. То е подчертано и с насищане на смисъла чрез повтаряне на един същ корен, изразяващ единичност:

Самота!

Върху пирона на стената

едно единствено щурче.

Башьо

Появава се и носителят на самотата върху разгръщатата се локализация на Битието:

Зад плъзгащи се врати

с току-що сложена хартия -

един самотник.

Сантока

Естествено е да се отбележи и да се отброи първият ден на годината - традиционната подредба на хайку по сезони започва с новогодишния ден:

Първи ден от годината.

Начало на хармонията

Небе-земя.

Шики

Не липсва и обикнатият образ на славей:

Ден първи от новата година.

Глас на славей -

песен от миналото

Чора

Хайку, използващи сезонни думи като „първа слана", „първи сняг" определено говорят за традиция:

Първа слана

Вкус на топла гозба

Слънчева утрин.

Чора

Още по-богати смислово и емоционално са съвременните български хайку, в които различните форми на числителни имена са част от недоизказаност, дълбок асоциативен контекст, противопоставяне, размисъл:

Майски дъжд.

Две мокри крачета

и щръкнала опашка.

Зорница Харизанова

между два

маха на чистачките

надеждата за плаж

Татяна Георгиева

единична стая

до леглото

библията на три езика

Петър Чухов

Не липсва и хумор:

тиха нощ, свята нощ

трима на бара

Дейвид Ланю.

Съдържанието на безглаголните хайку надхвърля битийността, носена от съществителните имена и гравитиращите около него прилагателни и предлози. Най-малкото „тихото очарование на нещата" присъства и в най-„битийните" на пръв поглад хайку:

Дъждовен ден -

безброй цикади

по павлонията.

Байшицу

Независимо от опитите да се развенчае митът, изтъкващ „тук и сега" като една от основните характеристики на хайку, сегашният момент и неговата локализация, естествено присъстват както в класическото японско хайку, така и в съвременното българско хайку:

Пролетен дъжд

и сред дърветата -

пътечка към морето.

Ранко

великденско яйце

и истината за живота

ей тъй в ръцете ми

Петър Пламенов

Безглаголността предполага лаконичност. Лаконичността от своя страна е не само достойнство на жанра с характерната му пестеливост, а и подходящ начин да предаде т.н. „аха моменти":

Гъба,

а отгоре й -

листо от непознато дърво.

Башо

Врата от сухи клони

и вместо катинар -

този охлюв.

Исса

Пролетен дъждец.

Върху керемидения покрив -

мокра детска топка.

Бусон

Част от очарованието на хайку се дължи на деликатното разкриване на Битието, в богатия асоциативен контекст, разгръщащ се пестеливо чрез ясно изразени или смътно загатнати образи, но Битието никога не е било нещо просто и хомогенно. Само древните риши, светците и хора в дълбока медитация имат достъп до света без помощта на сетивата. Всички останали разчитат на сетивата си. Очертават се три групи безглаголни хайку, апелиращи към слуховите, зрителните и обонятелните сетива.

В безглаголните хайку образът на звука е конкретен и локализиран в пространството. Той идва от птици: кукувица, фазан, кълвач, диви гъски, гълъби, от ручей, от рибарска мрежа, от брадва, от хора, чува се от конкретно място:

между камбаните

на тепето

гукане на гълъби

Веси Бенедерлиева

или предизвиква асоциативни чувства, спомени, размисъл:

Крясък на фазан.

Тъга

по умрелите мама и татко.

Башо

Смисловото богатство на някои безглаголни хайку трудно може да се вмести в разраничението между свещено и описателно хайку, каквото прави В. Ая. Отчитайки тази трудност, той предлага опростен продход със съзнанието, че такъв подход би довел до повече грешки отколкото до уместни попадения - свещени са хайку, в които се говори за природни неща, а описателни са онези, в които се говори за веществени неща. А как да наречем тези, в които се говори и за двете?!

Дълбоко сред гората

звук от брадва и

кълвач.

Бусон

Обикнати са емблематичните песен на славея и глас на кукувица:

сякаш от друг свят

глас

на славей.

Петър Пламенов

Божури

в тъмната ниша.

Кукувичи глас.

Шики

Интересно е отбелязването на времето, колкото конкретно, толкова неясно, въпреки указаната „точност":

Песен на славей.

В същия час,

както и вчера.

Чора

Още по-интересно е изобразен също толкова емблематичният глас на диви гъски чрез т.н. в съвременната лингвистика синестетична метафора.

Мрак над морето -

смътно бели

гласове на диви гъски.

Башьо

Независимо, че свещените хайку се разгръщат в света на зрителната модалност, каквито са повечето цитирани безглаголни хайку с образите на единичен обект, не можем да не отбележим специалното внимание към цвета - росата е бяла, есенният вятър - също, а както се убедихме току-що и гласовете на дивите гъски. Белият цвят е метафора, разгръщаща се в сравнение, а бялата зима в зимната пустош е едноцветна:

Есенен вятър -

по-бял

от скалите в Ишияма.

 

Зимна пустош -

вой на вятър

сред едноцветен свят.

Башьо

Съвременното българско хайку внася образите „зелено слънце" и „побеляло плашило".

Ако в японските хайку жегата и маранята са фонът, на който отчетливо се долавя дъхът на сушена риба или мирисът на пръстта, то в българското хайку подобен фон не е необходим. Мирисът на цветя просто се носи от доста необичайно място:

От хлебарницата -

мирис на цветя.

Нови наематели.

Людмила Христова

Твърде много културологични влияния, традиция и индивидуална нагласа са вплетени в безглаголните хайку. Част от будистката концепция за недуалността е обединяването на противоположностите - те са част от едно цяло. Едното не може да съществува без другото. Дуалният свят е дуален само в нашия концептуализран свят. В света на хайку близо и далеч, изток - запад, топло и студено, тук и там, слънце и луна, топло и студено съжителстват така свързано и естествено, както са в реалния, неразделен, неразграничен от нашето съзнание свят:

Статуи на Буда в храма.

А в далечината -

юнското море.

Шики

Цъфнала рапица -

на изток луна,

слънце на запад.

Бусон

Кои аспекти на Битието ни разкрива още безглаголното хайку и как?

„Именните изречения не могат да разкрият динамиката на действието, защото в тях липсват глаголни форми" четем в учебник за VІ клас. В духа на Бр. Иванов ще заявя, че това е мит. Голям брой съществителни имена съдържат глаголно действие, благодарение на което и в безглаголните хайку не липсва динамиката на действието:

Пролетен поток -

неуспешен скок

на котката.

Хоро

Пролетни облаци -

слънчеви отблясъци

във водовъртежа.

Кьоши

В два различни превода на едно и също хайку „порой", „дъждове", „придошла река" внасят неподправено движение в привидно застиналия миг:

Под майски порой

край голямата река-

две къщурки.

Прев. Л. Холодович

Майски дъждове

край придошлата река -

две къщички.

Прев. Бр. Иванов

Бусон

А нима вятърът е без движение? Движението му е още по-осезаемо при съпоставяне или противопоставяне на нещо, застинало за миг, и което в същността си е доста подвижно:

Под водата -

неподвижна риба.

Есенен вятър.

Сейсей

Семантиката на някои прилагателни имена крие движение:

безмълвие

на хоризонта

вихрени коне

Люба Александрова

Дори прилагателното име „неподвижен" в контекста на цялостния смисъл на едно хайку предугажда движение:

Птича песен

неподвижната сянка

на котката

Петър Чухов

В лингвистиката битува схващането, че глаголът е душата на изречението. Трудно бихме се съгласили обаче, че безглаголните хайку са без душа. Нещо повече, те безпрепятствено ни отвеждат там, където ни отвеждат и хайку с пълнозначни глаголи - зад открехнатата врата. Един по-обстоен сравнителен анализ между класическото японско хайку от една страна и модерното японско хайку/ по терминологията на Бр. Иванов/ и съвременното българско хайку от друга, би установил наистина ли има разлика в структурата и семантиката, както изглежда от сегашния анализ.

Възможните интерпретации при превода, могат да представят едно хайку с глагол или без глагол, поради което определянето на японските безглаголни хайку би следвало да се приеме за относително. Показателно в това отношение е известното хайку на Башо:

Гола клонка,

на нея гарван -

есенен залез.

Почти на цяла страница преводачът обяснява, че към момента, за който се говори, гарванът вече е кацнал, като подробно проследява значението на глаголната форма, но в превода глаголна форма липсва. Все пак въз основа на съществуващите преводи общият брой на безглаголните японски хайку от 6 сборника хайку, хайку романите на Д. Ланю, списанието Хайку свят, Хайку и дзен на Бр. Иванов със съвремените безглаголни български хайку е 89.

В 264 хайку в сборника „Хайку" в превод и съставителство на Л. Холодович се откриват 28 безглаголни хайку.

 

Литература:

  1. Ая Висенте. Три будистки монаха. „Изток -запад". 2010.

  2. Ая Висенте. Да вкусиш водата. Сто хайку от дзен монаха Танеда Сантока. „Изток -запад". 2010.

  3. Башьо М. 100 хайку в .съст. и превод на Бр. Иванов „Изток -запад". 2012.

  4. Иванов Бр. Хайку и дзен. „Изток -запад".2010.

  5. Ланю Д. Хайку войни. „Изток -запад".2010.

  6. Хайку" в превод и съставителство на Л. Холодович 1996

  7. Хайку" в превод и съставителство на Л. Холодович и А. Киров 2001

  8. Хайку свят. Бр. 1/2013, Български хайку съюз.

  9. Хайку: есен в превод и съставителстно на Бр. Иванов -7. „Изток -запад".2004.

  10. Интернет - хайку група

  11. Димчев К. и колектив. БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, 6 КЛАС
    Издателство  „Булвест 2000" .

 

* Светла Пачева-Карабова е доктор на филологическите науки, доцент в Медицински университет - Пловдив.

comments powered by Disqus