NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
Светла Пачева-Карабова*, Медицински университет - Пловдив
Abstract: Non-verb haiku are studied on the base of 6 books of haiku poetry translated into Bulgarian. Some original Bulgarian haiku poems are also studied. Although non-verb haiku are a relatively small group as compared to verb-containing haiku, they reveal a rich semantic content. Interesting cases, such as haiku expressing movement and feelings, are analyzed together with the usual beingness and identification which non-verb sentences presuppose.
На фона на многобройните хайку, съдържащи един или повече глаголи, се откроява малка група хайку без глаголи. Най-честата синтактична структура на безглаголните хайку се състои от две изречения, в които липсва глагол. Традиционната сезонна дума по правило е без глагол и често е първият ред или първото изречение в класическото японско хайку, второто изречение също е без глагол. Обикновено се изпуска глаголът „съм" или „има, намира се" и изречението се оформя с тире, обозначаващо липсващия глагол:
Пролет.
Над безименните планини -
лека мъгла.
Башьо
Изпуснатите непълнозначни глаголи „съм" и „има/намира се" предполагат наличие на нещо или идентификация. Дали ще открием тази опростена семантика и в хайку? Безспорно безглаголните хайку изразяват битийност - наличие на нещо и /или идентификация:
Кратка нощ.
По гъсеницата -
Капчица роса.
Бусон.
Пролетен пейзаж -
луна
над цъфналите сливи.
Башьо
Само битийност и идентификация ли могат да изразят безглаголните хайку? Не по-малко важно е битийност на какво и идентификация на какво, какви аспекти на Битието разкрива безглаголното хайку.
Интересно е, че ако самостоятелно употребеното съществително име е достатъчно, за да обозначи съществуването, наличието на нещо, то липсата на нещо не може да бъде изразена без глагол:
Няма
пътища по този път
есенен залез.
Башьо
О, кукувице!
Няма в наши дни
хайку поети.
Башьо
Идентификацията в безглаголните хайку е твърде богата. Тя се движи от конкретно към размисъл, от поетична рефлексия до сравнения и сложни метафори:
Есенна вечер -
час за разтуха
в този кратък живот.
Бусон
Снежната Фуджи -
вълшебна планина
от приказката за Россей.
Башьо
Мълния-
вълни като стена
край японските острови.
Бусон
Живот човешки -
пикник сред цветя
върху покрива на ада.
Иса
Идентификацията и битийността могат да бъдат и в едно хайку - не е необходимо да са в две отделни:
Гол всеки ден -
пеперуди,
водни кончета.
Сантока
В безглаголните хайку няма такива силни чувства, каквито се изразяват в речта чрез безглаголни изречения от рода на „Ужас!", „Какъв срам!", но силни кинестетични усещания като „жега", „горещо" са част от твърде пълна и живописна картина:
Безлюдно. Горещо.
Изоставени мотики.
Жега!
Шико
Далеч по-спокоен е тонът, когато усещането е противоположно:
Прохладна нощ!
Звезден дъжд
над равнината Мусаши.
Кикаку
Жегата прави обонянието особено остро:
В рибарската колиба -
Дъх на сушена риба.
Жега.
Шики
Същото изострено обоняние и при мараня:
Мараня.
При всеки удар на мотиката -
мирис на пръст.
Ранко.
Какво облекчение предизвиква прохладата:
Едничък бор
посред оризовата нива.
Прохлада!
Шики
Разбираемо е умилението в горното хайку, но какво обяснение да намерим за чувството на благоговение в следните хайку, където е изразена битийност на единична същност:
Лек ветрец.
Сред зелените хълмове -
едничък малък храм.
Шики
В цяла група хайку - най-многобройната, се появяват образите на две къщички с отворени врати, три млади бамбука сред сухите дървета, четири-пет къщички сред бялата роса. Условно наричам тези хайку - хайку с броене, но те са твърде различни, за да се категоризират еднотипно. Според клацсификацията на Висенте Ая би следвало да ги причислим към свещеното хайку, защото отразяват учудването, което свещената природа събужда у японеца. Учудване или изненада?! Трудно е да се направи разграничение.
Ако излезем от концепцията за свещеното японско хайку и потърсим обяснение от когнитивна гледна точка, учудването, изненадата, възхищението се появяват от наличието на нещо единично, на малко количество, противопоставено на по-голямо или неизброимо количество:
Колко много пчели
Колко много цветя
И една пеперуда
Е. Сугарев
Разположението на обекта на необичайно място събужда същите чувства:
Буря.
Мост в изгрева
и само една върба.
Озаки Хосаи
Понякога отношенията между обекта и мястото са в контраст:
Зимна луна.
Сред сухите дървета -
три млади бамбука.
Бусон
Основен ориентир в човешката когниция са времето и пространството. Локализация във времето и локализация в пространството - не е трудно да бъдат изразени чрез подходящия набор от съществителни, прилагателни и предлози, какъвто е основният словесен материал на безглаголните хайку. Съчетанието на съществително име и прилагателно име в сезонната дума елегантно вплита и времето и мястото - есенна планина. В нея, до нея, пред нея - всеки може да избере къде да постави двете къщички с отворени врати:
Две къщички
с отворени врати.
Есенна планина.
Мичихико
Дали Бусон е броил капките на росата върху бодлите на шипката? Едва ли, но е е забелязал очарованието й:
Бяла роса.
По една капка
върху бодлите на шипката.
Бусон
Очарование, възхита, учудване - селце от 4-5 къщички, при това в бялата роса:
Сред бялата роса -
четири пет къщички.
Селце!
Шики
Силно изразено е чувството на самота със съществително име в самостоятелно изречение. То е подчертано и с насищане на смисъла чрез повтаряне на един същ корен, изразяващ единичност:
Самота!
Върху пирона на стената
едно единствено щурче.
Башьо
Появава се и носителят на самотата върху разгръщатата се локализация на Битието:
Зад плъзгащи се врати
с току-що сложена хартия -
един самотник.
Сантока
Естествено е да се отбележи и да се отброи първият ден на годината - традиционната подредба на хайку по сезони започва с новогодишния ден:
Първи ден от годината.
Начало на хармонията
Небе-земя.
Шики
Не липсва и обикнатият образ на славей:
Ден първи от новата година.
Глас на славей -
песен от миналото
Чора
Хайку, използващи сезонни думи като „първа слана", „първи сняг" определено говорят за традиция:
Първа слана
Вкус на топла гозба
Слънчева утрин.
Чора
Още по-богати смислово и емоционално са съвременните български хайку, в които различните форми на числителни имена са част от недоизказаност, дълбок асоциативен контекст, противопоставяне, размисъл:
Майски дъжд.
Две мокри крачета
и щръкнала опашка.
Зорница Харизанова
между два
маха на чистачките
надеждата за плаж
Татяна Георгиева
единична стая
до леглото
библията на три езика
Петър Чухов
Не липсва и хумор:
тиха нощ, свята нощ
трима на бара
Дейвид Ланю.
Съдържанието на безглаголните хайку надхвърля битийността, носена от съществителните имена и гравитиращите около него прилагателни и предлози. Най-малкото „тихото очарование на нещата" присъства и в най-„битийните" на пръв поглад хайку:
Дъждовен ден -
безброй цикади
по павлонията.
Байшицу
Независимо от опитите да се развенчае митът, изтъкващ „тук и сега" като една от основните характеристики на хайку, сегашният момент и неговата локализация, естествено присъстват както в класическото японско хайку, така и в съвременното българско хайку:
Пролетен дъжд
и сред дърветата -
пътечка към морето.
Ранко
великденско яйце
и истината за живота
ей тъй в ръцете ми
Петър Пламенов
Безглаголността предполага лаконичност. Лаконичността от своя страна е не само достойнство на жанра с характерната му пестеливост, а и подходящ начин да предаде т.н. „аха моменти":
Гъба,
а отгоре й -
листо от непознато дърво.
Башо
Врата от сухи клони
и вместо катинар -
този охлюв.
Исса
Пролетен дъждец.
Върху керемидения покрив -
мокра детска топка.
Бусон
Част от очарованието на хайку се дължи на деликатното разкриване на Битието, в богатия асоциативен контекст, разгръщащ се пестеливо чрез ясно изразени или смътно загатнати образи, но Битието никога не е било нещо просто и хомогенно. Само древните риши, светците и хора в дълбока медитация имат достъп до света без помощта на сетивата. Всички останали разчитат на сетивата си. Очертават се три групи безглаголни хайку, апелиращи към слуховите, зрителните и обонятелните сетива.
В безглаголните хайку образът на звука е конкретен и локализиран в пространството. Той идва от птици: кукувица, фазан, кълвач, диви гъски, гълъби, от ручей, от рибарска мрежа, от брадва, от хора, чува се от конкретно място:
между камбаните
на тепето
гукане на гълъби
Веси Бенедерлиева
или предизвиква асоциативни чувства, спомени, размисъл:
Крясък на фазан.
Тъга
по умрелите мама и татко.
Башо
Смисловото богатство на някои безглаголни хайку трудно може да се вмести в разраничението между свещено и описателно хайку, каквото прави В. Ая. Отчитайки тази трудност, той предлага опростен продход със съзнанието, че такъв подход би довел до повече грешки отколкото до уместни попадения - свещени са хайку, в които се говори за природни неща, а описателни са онези, в които се говори за веществени неща. А как да наречем тези, в които се говори и за двете?!
Дълбоко сред гората
звук от брадва и
кълвач.
Бусон
Обикнати са емблематичните песен на славея и глас на кукувица:
сякаш от друг свят
глас
на славей.
Петър Пламенов
Божури
в тъмната ниша.
Кукувичи глас.
Шики
Интересно е отбелязването на времето, колкото конкретно, толкова неясно, въпреки указаната „точност":
Песен на славей.
В същия час,
както и вчера.
Чора
Още по-интересно е изобразен също толкова емблематичният глас на диви гъски чрез т.н. в съвременната лингвистика синестетична метафора.
Мрак над морето -
смътно бели
гласове на диви гъски.
Башьо
Независимо, че свещените хайку се разгръщат в света на зрителната модалност, каквито са повечето цитирани безглаголни хайку с образите на единичен обект, не можем да не отбележим специалното внимание към цвета - росата е бяла, есенният вятър - също, а както се убедихме току-що и гласовете на дивите гъски. Белият цвят е метафора, разгръщаща се в сравнение, а бялата зима в зимната пустош е едноцветна:
Есенен вятър -
по-бял
от скалите в Ишияма.
Зимна пустош -
вой на вятър
сред едноцветен свят.
Башьо
Съвременното българско хайку внася образите „зелено слънце" и „побеляло плашило".
Ако в японските хайку жегата и маранята са фонът, на който отчетливо се долавя дъхът на сушена риба или мирисът на пръстта, то в българското хайку подобен фон не е необходим. Мирисът на цветя просто се носи от доста необичайно място:
От хлебарницата -
мирис на цветя.
Нови наематели.
Людмила Христова
Твърде много културологични влияния, традиция и индивидуална нагласа са вплетени в безглаголните хайку. Част от будистката концепция за недуалността е обединяването на противоположностите - те са част от едно цяло. Едното не може да съществува без другото. Дуалният свят е дуален само в нашия концептуализран свят. В света на хайку близо и далеч, изток - запад, топло и студено, тук и там, слънце и луна, топло и студено съжителстват така свързано и естествено, както са в реалния, неразделен, неразграничен от нашето съзнание свят:
Статуи на Буда в храма.
А в далечината -
юнското море.
Шики
Цъфнала рапица -
на изток луна,
слънце на запад.
Бусон
Кои аспекти на Битието ни разкрива още безглаголното хайку и как?
„Именните изречения не могат да разкрият динамиката на действието, защото в тях липсват глаголни форми" четем в учебник за VІ клас. В духа на Бр. Иванов ще заявя, че това е мит. Голям брой съществителни имена съдържат глаголно действие, благодарение на което и в безглаголните хайку не липсва динамиката на действието:
Пролетен поток -
неуспешен скок
на котката.
Хоро
Пролетни облаци -
слънчеви отблясъци
във водовъртежа.
Кьоши
В два различни превода на едно и също хайку „порой", „дъждове", „придошла река" внасят неподправено движение в привидно застиналия миг:
Под майски порой
край голямата река-
две къщурки.
Прев. Л. Холодович
Майски дъждове
край придошлата река -
две къщички.
Прев. Бр. Иванов
Бусон
А нима вятърът е без движение? Движението му е още по-осезаемо при съпоставяне или противопоставяне на нещо, застинало за миг, и което в същността си е доста подвижно:
Под водата -
неподвижна риба.
Есенен вятър.
Сейсей
Семантиката на някои прилагателни имена крие движение:
безмълвие
на хоризонта
вихрени коне
Люба Александрова
Дори прилагателното име „неподвижен" в контекста на цялостния смисъл на едно хайку предугажда движение:
Птича песен
неподвижната сянка
на котката
Петър Чухов
В лингвистиката битува схващането, че глаголът е душата на изречението. Трудно бихме се съгласили обаче, че безглаголните хайку са без душа. Нещо повече, те безпрепятствено ни отвеждат там, където ни отвеждат и хайку с пълнозначни глаголи - зад открехнатата врата. Един по-обстоен сравнителен анализ между класическото японско хайку от една страна и модерното японско хайку/ по терминологията на Бр. Иванов/ и съвременното българско хайку от друга, би установил наистина ли има разлика в структурата и семантиката, както изглежда от сегашния анализ.
Възможните интерпретации при превода, могат да представят едно хайку с глагол или без глагол, поради което определянето на японските безглаголни хайку би следвало да се приеме за относително. Показателно в това отношение е известното хайку на Башо:
Гола клонка,
на нея гарван -
есенен залез.
Почти на цяла страница преводачът обяснява, че към момента, за който се говори, гарванът вече е кацнал, като подробно проследява значението на глаголната форма, но в превода глаголна форма липсва. Все пак въз основа на съществуващите преводи общият брой на безглаголните японски хайку от 6 сборника хайку, хайку романите на Д. Ланю, списанието Хайку свят, Хайку и дзен на Бр. Иванов със съвремените безглаголни български хайку е 89.
В 264 хайку в сборника „Хайку" в превод и съставителство на Л. Холодович се откриват 28 безглаголни хайку.
Литература:
Ая Висенте. Три будистки монаха. „Изток -запад". 2010.
Ая Висенте. Да вкусиш водата. Сто хайку от дзен монаха Танеда Сантока. „Изток -запад". 2010.
Башьо М. 100 хайку в .съст. и превод на Бр. Иванов „Изток -запад". 2012.
Иванов Бр. Хайку и дзен. „Изток -запад".2010.
Ланю Д. Хайку войни. „Изток -запад".2010.
Хайку" в превод и съставителство на Л. Холодович 1996
Хайку" в превод и съставителство на Л. Холодович и А. Киров 2001
Хайку свят. Бр. 1/2013, Български хайку съюз.
Хайку: есен в превод и съставителстно на Бр. Иванов -7. „Изток -запад".2004.
Интернет - хайку група
Димчев К. и колектив. БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, 6 КЛАС
Издателство „Булвест 2000" .
* Светла Пачева-Карабова е доктор на филологическите науки, доцент в Медицински университет - Пловдив.