NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

За пластическите достижения на художника Рабиндранат Тагор

Брой
28
Рубрика
Тема на броя
Автор
Цветан Георгиев Стоянов*, Национална художествена академия sofiastoyanov@yahoo.com

„Поканен бях на празненството на този свят –

Животът ми беше честит.

Нагледаха се моите очи

И се наслушаха ушите ми.“

(Рабиндранат Тагор, „Гитанджали“,

превод на Александър Шурбанов)

 

Рабиндранат Тагор е изключителна и многостранно надарена личност. В различни класации той е включен сред стоте най-велики личности на XX век, прозрял и прославил в творбите си единството на живота. За неговата световна миротворческа мисия, Индира Ганди казва: “Той искаше хората да разберат, че целият свят е техен дом“ (Ганди 1985), че те ще живеят истински в този свят, само ако го обичат. Тагор е реформатор на своето време, философ, писател, изящен поет, драматург, артист, блестящ музикант, чиито химни на Република Индия и Бангладеш и днес прославят неговия талант (Kripalani 2005). Той свободно изразява своите философски мисли и трепетни чувства еднакво добре на езиците на различни по своята същност изкуства. Умението да разкрива духовното си богатство, възвишените си чувства и нежни усещания еднакво добре в думи и образи, говори за неговия всеобхватен талант. За високите си поетични постижения Тагор е удостоен с Нобеловата награда за литература през 1913 година, а признателният индийски народ с обич и уважение го нарича „гурудев“ – божествен учител (Sigi 2006; Даниел 2011: 58).


През 2011 се изпълниха 150 години от рождението на Рабиндранат Тагор. В чест на този юбилей в различни градове на България се проведоха множество мероприятия и изложби. Навършиха се и 85 години от онзи паметен и вълнуващ ден, когато прочутият индиец е стъпил на българска земя. През 1926 г. по покана на Дома на изкуствата и печата той посещава София. В негова чест училищата и университетът биват затворени. На 17 ноември в препълнения салон на „Свободния театър“ (по-късно Музикален театър) Тагор изнася първата си публична лекция на тема „Съвременното изкуство“, а на следващия ден в Народния театър „Иван Вазов“ е лекцията за творбите му „Гитанджали“ и „Градинарят“. Той говори пламенно за развитието на съвременното изкуство, за собствения си живот и творчески планове, рецитира свои стихотворения. Думите му оставят вълнуващи спомени в средите на интелигенцията. За тези два дни проф. Асен Златаров пише: „Тагор си замина. Но неговият образ ще остане задълго запечатан в нашите души. София живя два дни на духовен празник: такова раздвижване във всички среди години не сме имали ... Мъдростта и красотата ни бяха гостени и ни накараха да си спомним, че сме човеци“ (Шурбанов 2011: 53). Великият писател посещава още градовете Варна и Русе, като навсякъде е приет най-сърдечно и топло. В края на визитата си се обръща към всички българи с думите: “Вие сте народ, който вярва в духовното начало и в идеалите на бъдещето“.

По-рано през 1926 г., преди да посети родината ни, Рабиндранат Тагор е в Рим, където се запознава с известния български художник Борис Георгиев – уникален български творец, който притежава брилянтна и виртуозна техника на рисуване. В Петербургската академия негов професор и духовен учител е Николай Рьорих, който му отваря вратата към мъдростта на Изтока. Като прочут майстор, българинът започва да рисува портрет на известния индиец, който по-късно е завършен в основаното от него училище „Вишва Бхарати“ в Шантиникетан, Индия. Може би тогава във Вечния град е решено Тагор да посети България. Срещата с Борис Георгиев е от голямо значение и за самия Тагор, защото той също активно рисува и е увлечен в изучаване на принципите на поредния художествен език.

Според индийския мъдрец Рабиндранат Тагор, човек се ражда с едно единствено напътствие от бог – „Да изрази себе си“ (Тагор 2011: 97). Някъде около 1921 година, 60-годишниният Рабиндранат, започва да се занимава с рисуване. В началото той задрасква при редактиране ненужните му думи в своите ръкописи. После свързва петната с линии и се получават любопитни и неочаквани композиции, заченати сред думите на неговата поезия. Рисунката се вплита органично между стиховете. Постепенно придобива цялостен и единен характер и от днешна гледна точка можем да ги определим като абстрактни (пример 1).

 

Краят на нощта

Манускрипт на Рабиндранат Тагор

 

Интуитивно Тагор осъществява пряка връзка между поезията и изобразителното изкуство. Искрата вече е запалена. Поетът притежава безкрайно финна чувствителност, за да осъзнае значението на това, което се случва с него и да не пропусне момента на зараждащия се нов интерес, който продължава живота на думите вече в образи и символи, в игра на светлини и сенки. Но Рабиндранат Тагор нямаше да е Рабиндранат Тагор, ако беше се задоволил с постигнатото в случайната игра с молива върху белият лист. Неговото желание да вижда и да изобразява е неутолимо и постепенно изпод перото му се появяват стотици пейзажи, фантастични рисунки на животни, натюрморти, портрети на негови познати, чудесни по своя характер орнаментални и изведени до виртуозна калиграфия композиции. Само за около десет години той ще нарисува над 2500 рисунки. Това внушително количество, говори за работоспособността и отдадеността на Рабиндранат Тагор към изобразителното изкуство. За него то не е хоби, а нова поредна мисия, на която той се посвещава изцяло със страст и вдъхновение. Ето какво пише самият художник за своите опити в статията си „Моите картини“ през май 1930 година: „С времето разбрах, че ритъмът придава реалност на онова, което е последователно и незначително самό по себе си. Затова, когато драсканиците в ръкописа ми надаваха като грешници вопли за спасение и атакуваха очите ми с грозотата на своята ирелевантност, често отделях повече време да ги спася, като ги вкарам в милостивата завършеност на ритъма, отколкото да продължа с поетичните си занимания“. (Mallik 2010: 29)[1]. Илюстрация за подобно живо и модерно изкуство е изрисуваната поема наречена „Краят на нощта“, която е обагрена в топли ярки тонове на тъмен фон, бликаща от красота, с енергия и съвременно излъчване. Това е изключително ярък пример за високата художествена стойност на неговото творчество (пример 2).

Женски потртет

"Краят на нощта"

Творбите на Тагор правят впечатление с чистотата на изпълнение. Самият художник дотолкова е съсредоточен и уверен в работата си, че по рисунките му няма дори опит за корекция. Те са направени като на един дъх. Произведения му можем да сравним с откровения върху белия лист. Всичко при неговият начин на работа говори за изцяло завършен процес – от наблюдението, през духовното осмисляне до самото изобразяване. Ето как един съвременник на посещението на Тагор в България обрисува словестно великият индиец: “Ала дълбоките умни очи, които проникват до дъното на душата, са най-характерното в това лице. Колко са те проницателни, тези тъмни, големи очи!“ (Шурбанов 2011: 52) И наистина погледът на Тагор ми прави винаги невероятно впечатление с неговата сила и съсредоточеност. Намирам голямо сходство в очите на Рабиндранат Тагор и испанския художник Пабло Пикасо. На тези погледи трудно можеш да устоиш. Те сякаш те обхващат едновременно от различни гледни точки, анализират те и те пронизват. Толкова са остри и целеустремени. В рисунките на Тагор и великия испанец няма и грам съмнение. И двамата движат с увереност молива или перото по листа. И при двамата рисунката се ражда направо върху плоскостта. Естествено има и разлики между тези титани – Пикасо има художествено образование и многогодишна практика, докато Тагор се обръща към рисуването на една преклонна възраст. Липсата на професионална и продължителна художествена практика Тагор компенсира с емоция и невероятна страст. Наистина неговите рисунки покоряват зрителя с желанието и вложените чувства, с които са направени. Индиецът в своето плодотворно и мащабно творчество се води от максимата: „В изкуството човек разкрива себе си, а не обектите, които пресъздава“. Той рисува така сякаш предварително вижда образа или обекта отразен върху листа. Артистът не търси предварително в скици най-доброто композиционно решение. Рисувайки той намира съвършен баланс на отделните елементи. Като художник обръща особено внимание на детайла като го поставя да стои убедително в цялото изображение. Няма разкъсване или излишно бърборене в творбите. Всеки един изобразителен елемент – ритъм, светлосянка, цветови контраст, гама, композиционен център е подчинен на единството на композицията. Дали ще рисува само с молив, с четка или с пастел, няма никакво значение. Важно е да са предадени правилно и в максимална степен характера и душевното състояние на моделите. Портретите рисувани от Тагор са ту събирателни, ту с придадени най-характерни черти на хора от близкото и добре познато обкръжение на художника, а трети са резултат на пόлета на авторовото въображение.

Литературното творчество и по-специално процесът на самото писане изискват от твореца наблюдателност и добра памет, съобразителност, асоциативност и бърза реакция. Като отличен писател Рабиндранат Тагор притежава тези важни качества. Те безспорно му помагат и в дейността на художник. Всеки обект, предмет или човек той го наблюдава с огромна любов, за да усети и открие за себе си най-типичните черти, за да се домогне до същината на формите, за да види в съзнанието си готовата творба. Той възприема света около него многопосочно, с интензивно любопитство, като попива страстно всичко. Пейзажите, които рисува, са неговите пейзажи – тези, които той вижда всеки ден. Възприема страстно света такъв, какъвто е – не зализан, не изкуствено подреден, а взет от самата действителност – първичен, истински, жив, динамичен. Талантът на Маестро Тагор не му позволява да гледа през очите на друг човек. Той не е традиционен миниатюрист, които се придържа строго към канона и не излиза от коловозите на познатото и правеното преди него, където за всеки детайл има рецепта на рисуване или пример за подражание и строго следване. Творческият и живототворящ дух на артиста му помага да намери своята авторова истина за нещата. Това е важното. Един истински художник трябва да вярва на това, което той сам вижда и да го претвори с непоколебима увереност върху белия лист. Тази вродена и доразвита във времето наблюдателност превръща сътвореното от художника Тагор в уникално и неповторимо творчество.

Рисунките са правени преди около 90 години и не може да не констатираме факта, че те са били модерни и са надхвърлили тогавашното ниво на изобразително изкуство в Индия. Те още носят свежестта на оригинална творческа интерпретация и модерно звучене, сякаш са нарисувани вчера. През месец май 2012 година 47 рисунки на Тагор бяха подредени в една от залите на Регионалния исторически музей в Благоевград. Дигиталните копия са предоставени от Министерството на външните работи на Индия, Посолството на Република Индия и Индологическа фондация „Изток-Запад“ с председател г-жа Йорданка Боянова. Благодарение на инициативността и желанието на г-жа Боянова да разпространява индийската култура ценната изложба беше представена и във Варна, София, Кюстендил, Пловдив, Стара Загора. Така много любители и професионалисти видяха непозната част от творчеството на Рабиндранат Тагор.

Особено интересни са портретите, рисувани от художника. С вещина на голям майстор той извайва образите. В тях с емоционална и експресивна линия са постигнати голяма изразителност и въздействие. Сред изложените творби от посочената изложба в Благоевград огромно впечатление правят женските образи. Тях Тагор е изграждал с внимание и любов. В една от тези рисунки е изобразена индийка, която е първична, груба и чувствителна, недодялана, но безкрайно силна. Тя е изписана със земни бои и носи дивото ухание на плодородие и неистова жажда за живот. Гола, изгоряла на жаркото индийско слънце, с гърди изпълнени с любов и страст, предизвикателна, гореща, със спокойни и отправени към зрителя очи. Произведението излъчва удивителната мощ на първичния инстинкт и природния закон за продължаване на рода. В рисунката няма бижута, няма излишно украшателство. Тагор се интересува единствено от духа на конкретния човек. Не случайно той казва, че „изкуството трябва да изразява, а не да обяснява“ (пример 3).

Голо тяло

"Голо тяло"

В друг женски образ художникът се проявява на противоположния полюс. Представям ви един обобщен и опоетизиран портрет на младо момиче със замислен, сведен свенливо надолу поглед. Лицето е с яйцевиден и съвършен силует. Открояват се едрите и масивни вежди, маслиненочерните очи, широкият нос и чувствителните устни. А косата? Тя е цяло вълшебство. Гъста и черна, тя се увива нежно около прекрасния лик като създава леко движение от дясно наляво. Красота, спокойствие, съсредоточеност, чувственост и много женственост лъха от това произведение. Върху направената със сангин скица, е рисувано с туш и перо, като артистът с лекота постига голямо богатство от тонове. Рабиндранат Тагор е бил изключително концентиран, кагато е полагал свободно щрихите върху листа, без да допусне нито една грешка, нито една излишна капка туш. За мен тази рисунка е много виртуозна и по начина на пластично изпълнение се равнява на майсторството на Рембранд ван Рейн (пример 4).

Женски потртет

"Женски потртет"

Като художник Тагор отделя голямо внимание при изписването на очите на портретуваните. В очите той концентрира своите умения като им придава различни състояния – влъбеност, замечтаност, трепетно очакване, свенливост, мистериозност. В тях се оглежда настроението и състоянието на модела. Едновременно с това осветлението и въздействието на всеки един портрет е уникално.

На мен като художник особено много ми въздейства един от автопортретите на Тагор. От него се излъчва такова мъдро достолепие, което кореспондира извън времето и пространството с автопортретите на такива известни български виртуози на четката като Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов. И трите автопортрета се отличават с лаконичност на изображението, цялостна трактовка в светлосянката на лицата и съвършен баланс на композицията. Много интересен е фактът, че художниците се намират на огромно разстояние един от друг и са се портретували в различни години, а стилът на рисуване, визията, постигнатата духовна мъдрост ги обединява. Предполагам, че Майсторът е знаел за съществуването и дейността на Рабиндранат Тагор от своя личен приятел Борис Георгиев, а така също и от поета Николай Лилиев, който е един от първите му преводачи на български език. В житейската участ на Владимир Димитров-Майстора и Рабиндранат Тагор има наистина изненадващи съвпадения, които на пръв поглед са случайни и външни. Ето защо искам да направя паралел между двамата известни художници, да очертая общото в тяхното развитие и светоусещане. В работите и на двамата има една особена поетика и завладяваща експресия. Надявам се лично да усетите тази особена романтика в представените творби. За двамата изкуството е светилник на човечеството. Те имат болезнено чувствителни души. Макар разделени от хиляди километри разстояние и на различна възраст и за двамата артисти най-важно в изкуството е да има новост, яснота и чувство. И двамата са убедени, че художникът трябва да слуша вътрешният си глас, обладани са от голямата си любов към хората. И двамата използват в рисунките си изключително точна, чиста и синтетична линия, като за тях най-висшата проява на живота е духовният и неговото проявление в изкуството. Всеки от тях е изключително работоспособен и притежава основните морални добродетели, които непрекъснато се утвърждават чрез изкуството. Те са художници с благородни души, с ярко и заслужено присъствие в културата на своите древни страни (пример 5).

Автопортрети на художниците

 

Рабиндранат Тагор, Владимир Димитров-Майстора и Дечко Узунов.

 

 

Рабиндранат Тагор рисува натюрморти, пейзажи, композиции, портрети, причудливи животни, неповторими по своята грация птици. Художникът не се ограничава само в един определен стил. Напротив, в неговите работи той е ту примитивен, ту реалистичен, ту фантастично експресивен. Искрена емоция присъства във всяка една негова рисунка. Тя се предава на ценителите на изобразителното изкуство и им помага да видят света през собствените му очи. Неговите пластически търсения продължават и допълват поетичното му съзнание в ново измерение. Голямото количество сътворени рисунки показва изключителната сила и вяра в желанието на Тагор да се самореализира и като художник (пример 6).

Пейзаж

„Пейзаж"

Рисунките, както и изложбите, които Тагор прави, привличат вниманието на широк кръг интелектуалци и ценители на изкуствата от не един континент. Те полагат началото на трайния интерес и към тази страна от талантите на знаменития творец, както и към индийската култура в цялост. Впечатляваща за съвременниците му е неговата първа изложба в Париж през май 1930 в Галерия „Пигал". По-късно негови изложби се организират в Англия, Швейцария, САЩ, СССР и други европейски и световни центрове на изкуството, като сред тях е подредената в Калкута през 1931. Днес рисунките и картините на Тагор се преоткриват и стават достояние на различни музеи по света. По случай 150-годишнината от рождението на твореца Музеят „Виктория и Алберт" в Лондон също организира юбилейна изложба с творби, които дотогава не са напускали пределите на Индия1. Периодично произведения на Тагор разбунват страстите по аукциони на някои от най-известните търговци на изкуство като „Сотбис" (Sotheby's), както това се случва на 15 юни 2010 година. На аукцион там 12 картини на Тагор с предварително обявена цена 250 000 паунда са продадени за около 1 600 000 паунда (http://www.bbc.co.uk/news/10319484)2 (пример 7).



    
Картини на Рабиндранат Тагор, продадени на търг в „Сотбис", 2010

Около 1500 рисунки на художника се съхраняват в уникалното учебно заведение „Вишва Бхарати", Шантиникетан, основано от него. Днес картини на Рабиндранат Тагор са част от сбирките на различни световноизвестни музеи. Сред тях е и Националната галерия за модерно изкуство в Делхи. Благодарение на Тагор имах шанс да се докосна до неговото високо като постижения и уникално като качества изобразително изкуство, което и днес е модерно и вълнуващо. Благодарен съм на неговият стремеж към пълнота и съвършенство, както и неговото учение да виждаме природата по много начини. Изобразителното изкуство на Тагор е в пълен синхрон с другите му творчески дейности и неговата цялостна реализация като многостранна личност.


Лебед
„Лебед"

Литература:

1.Ганди 1985: Ганди, Индира. Предговор. - Във: Рабиндранат Тагор. Избрани творби. София, 1985.
2.Даниел 2011: Даниел, Андрей. Гурудев Рабиндранат Тагор. - Светилник, 2011, 13, 58-59.
3.Тагор 2011: Тагор, Суприйо. Училището на поета. - Светилник, 2011, 13, 96-99.
4.Шурбанов 2011: Шурбанов, Александър. Българският рожден ден на Рабиндранат Тагор. - Светилник, 2011, 13, 50-54.
  a.Kripalani 2005: Kripalani, Krishna. Tagore - A Life. New Delhi, 2005.
5.Mallik 2010: Mallik, Sanjoy Kumar. Rabindranat Tagore as a painter. - India. Perspectives, 2010, Vol. 24, No. 2, 27-37.
6.Sigi 2006: Sigi, Rekha. Gurudev Rabindranath Tagore - A Biography. Delhi, 2006.
7.Rabindranath Tagore: Poet and Painter - http://www.vam.ac.uk/content/articles/r/rabindranath-tagore-poet-and-painter (30.04.2012).
8.Rare Rabindranath Tagore Paintings Sold in the UK. 15 June 2010 - http://www.bbc.co.uk/news/10319484 (30.04.2012).


*Цветан Георгиев Стоянов е доцент в Националната художествена академия - София

© NotaBene-bg.org 2018 ISSN 1313-7859

Всички права върху материалите в този сайт принадлежат на авторите им. Копирането без позоваване на източника е забранено.