NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Поезия от Ли Бо

Брой
28
Рубрика
Poiesis
Автор
ЛИ БО (701-762)

 

 

НОЩУВАМ В ПЛАНИНСКИ МАНАСТИР

 

Висок манастир на върха на скалите.

Ръка да протегна - откъсвам звездите.

О, тука не смея на глас да говоря.

Боя се - ще стресна небесните хора.

 

Спомням си за Източната планина

 

Отдавна не съм ходил в планината.

Там пак без мене шипката цъфти

и облаци се реят в необята.

Но месецът чий дом ще посети?

 

 

ВГЛЪБЕНИЕ НА ПЛАНИНАТА ЦИНТИН

 

Изчезна ято птици в небесата.

Отмина ме и този облак скитащ.

Оставам насаме със планината

и гледаме се без да се наситим.

МИСЛИ В ТИХАТА НОЩ

 

Пред кладенеца в двора лъчите на луната

са сякаш скреж по смръзнала земя.

Луната светла гледам, щом вдигна си главата,

сведа ли я - припомням си дома.

 

 

ПИЯ САМ ПОД ЛУНАТА

 

През третата луна във Сиен’ян

безброй цветя – бродирана коприна.

О, пролет е, а ти тъгуваш сам.

Но има лек – да пийнеш чаша вино.

Беди – успехи, дълъг – кратък път...

Промените решили са отдавна.

Как трудно е събитията да се разберат.

Но с виното животът и смъртта са равни.

 

Щом пийна, несъзнато се отпускам

и тялото ми сякаш че го няма,

Небето и Земята се изгубват.

От тази радост няма по-голяма.

 

 

ВЪЗПЯВАМ СВЕТУЛКАТА

 

Дъжд плющи – но не гаси фенера.

Вятър духа – става той по-ярък.

Ако не отива към небето,

явно е звездата до луната.

 

 

ТЪРСЯ ДАОИСТА ОТ ПЛАНИНАТА ДАЙТИЕН, НО НЕ ГО НАМИРАМ

 

Кучешки лай сред шума на водата.

Прасковен цвят, натежал от роса.

Мяркат се вече елени в гората.

Звън от камбани не сепва леса.

Диви бамбуци прорязват мъглите.

Извор лети пред върха окачен.

Никой не знае къде си отишъл.

Дълго под бора стоя съкрушен.

 

 

ЗАЕДНО С ЧИЧО ЛИ ХУА, ПОМОЩНИК ВЪВ ВЕДОМСТВОТО ПО НАКАЗАНИЯТА, И ДЗЯ ДЖЪ, ДЕЛОВОДИТЕЛ В ИМПЕРАТОРСКИЯ ДВОРЕЦ, СЕ РАЗХОЖДАМЕ ПО ЕЗЕРОТО ДУНТИН

 

1.

Погледнеш ли на запад от Дунтин,

ще видиш как реката се разделя.

На юг в небето светлите води

се губят заедно с облаците бели.

А слънцето се спуска над Чанша –

далеч-далече в есенна премяна.

Духа на езерото за да почета,

къде ли точно трябва да застана?

 

2.

През есента над Езерото южно

не се надигат нощните мъгли

и може би ще стигна до небето,

понесен върху гладките води.

От езерото Дунтин ще заема

сега за малко лунна светлина

и стигна ли на облака предела,

със нея свойто вино ще платя.  

 

 

КРАТКО СТИХОТВОРЕНИЕ, НАПИСАНО СЛЕД КАТО СЕ НАПИХ В ПЛАНИНТА ТУНГУАН

 

О, как обичам веселбата в Тунгуан.

И хиляди години няма да помисля да си ходя.

Ще искам да танцувам, весел и пиян,

и всичките места из планината да пребродя.

 

 

НАВЛИЗАМ В ЧИСТ ПОТОК – ВЪРВЯ ПО ПЛАНИНАТА


О, как хвърча със лодката си лека!

На облаците и гората стигнах края

Сред риби и сред птици се навеждам

и планината във водата клатя.

Отеква смътен екот сред скалите

С далечен говор расне тишината

Дълбоко всред природата, безгрижен,

стоя пред залеза, забравил за греблата.

 

 

СЛУШАМ КАК МОНАХЪТ ДЗЮН ОТ ШУ СВИРИ НА ЦИН

 

Със две ръце прегърнал цина,

от планината Ъмейшан се спуска.

Поглежда ме, замахва и засвирва:

чух сякаш боровете от стотици урви.

Сърцето ми вода прозрачна мие.

Звукът навлиза в чистата камбана.

Не сетих – в планината свечери се

и есенният облак тъмен стана.

 

 

СПОМЕНИ В ПЛАНИНАТА ПО ЗАЛЕЗ СЛЪНЦЕ

 

След дъжд от изпаренията всичко е зелено.

По ясното небе – тук-там следи от озарени облаци.

След източния вятър пролетта завръща се най-сетне,

за да си вляза трябва да разгърна цветчетата по клоните.

А почнат ли цветчетата да капят, залезът настъпва.

Как всичко тук ме кара да възкликна!

Мечтая в планините именити да изуча Пътя

и с елексира на безсмъртните да литна.

 

 

ТЪРСИХ МОНАХА В ПЛАНИНАТА, НО НЕ ГО СРЕЩНАХ

 

По каменна пътека навлизам в стръмната обител.

Вратата борова – затворена, покрита с мъх зелен.

По стъпалата стихнали – единствено следи от птици

и няма никой стаичката чанска да отвори зарад мен.

Надничам през прозореца и бялата чамара виждам,

виси си на стената, потънала самата в прах.

Това накара ме дълбоко да въздишам.

Понечих да си тръгна, ала после се разколебах:

Уханни облаци из планината се надигат,

от синевата се посипва дъжд от цветове,

от небесата музика неземна ме достига,

далечен скръбен писък на маймуни някого зове.

Отшелник, скъсал със света, ако решиш да станеш,

ето това е мястото мечтано.

 

ЕДИН ПРОЛЕТЕН ДЕН, КАТО СЕ НАПИХ, ЗАГОВОРИХ ОТ СЪРЦЕ

 

Животът във света е сън голям.

Защо ли трябва всичко с труд да вършим?

Затуй и днес отново съм пиян,

облегнал се на старата си къща.

Свестих се и в градината пред мен

дочух как птица пее сред цветята.

Попитах я да каже кой сме ден.

С врабците бъбри пролетният вятър.

Обхвана ме нечакана тъга.

Налях си вино в чашата позната.

Запях и чаках светлата луна.

Щом свърших, и забравих за тъгата.

 

 

НАПИСАХ В ПЛАНИНСКИЯ ДОМ НА ЮЕН ДАНЦИУ

 

Избра за дом той Източната планина.

Обича на върхове и урви красотата.

Не се съвзема до средата на деня,

от ранна пролет прилегнал в пустотата на гората.

Продухва боров вятър неговата гръд,

дълбоко езеро пречиства му сърцето и ушите.

Завиждам му – далеч от врява и от глъч,

докосва лазурната непостижимост на зарите.

 

НА УГОЩЕНИЕТО ПО ИЗПРАЩАНЕТО НА ЛИ ЮН В КУЛАТА НА СИЕ ТАО В СЮЕН ЧЪН

 

Отминалите дни от мойте дни –

не могат те да бъдат задържани.

Тревожните днес дни от мойте дни –

            те причиняват само нови рани.

Далечен вятър от стотици ли

            изпраща пак на жерави ятата.

В забрава в тези есенни мъгли

            на кулата висока вдигам чаша.

С писания, достойни за Пънлай,

дълбокият ви стил се отличава,

с изящен стих в средата аз съм май –

            следовник на самия Сие Тао.

Изпълнени със радост и възторг,

с желание велико – да политнем

ще се въздигнем в синия простор

и светлата луна дори ще стигнем.

Разсичаме водата с остър меч –

            по-силно устремява се водата.

Тъгата гоним с вино надалеч,

но по-тъжовна връща се тъгата.

Ако животът в този прашен свят,

            не е животът, що си възмечтавал,

коси пусни и пукне ли денят,

на лека лодка някъде отплавай.

           

.

Превод от старокитайски:

Антоанета Николова и София Катърова

 

comments powered by Disqus