NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Бяло върху бяло, или тиха фотография

Брой
№ 3 (2009)
Рубрика
Poiesis
Автор
Светла Енчева

 

Томас Хагстрьом

Томас Хагстрьом: .


Питър Пик: Бяло върху сметана

Питър Пик: Бяло върху сметана




linthesky (без заглавие)



Мигел Анхел Санчес (без заглавие)



Blind Höna: Бяло дърво

 

 

Клаудия Моччи: Спи, не ридай

 

  Витгенщайн, на когото (тук издавам малка тайна) ще бъде посветен четвъртият брой на NotaBene, завършва знаменития си “Логико-философски трактат” с думите: “За което не може да се говори, за него трябва да се мълчи”. Фотографията е игра на светлина, форма и цветове. Фотографията “говори”. Бялото е мълчанието на фотографията. Абсолютно бяла снимка би била отрицание на фотографията (представете си книга с изцяло бели страници), но играта с отсенки на бялото е тиха, шепнеща фотография. Фотография, която ни кара да спрем, да се взрем, да се опитаме да отличим това, което снимката ни казва. (Покойният професор Иван Софрониев Стефанов беше пословичен с тихия си и неясен говор. Студентите му, които бяхме убедени, че лекциите му си струват, се примъквахме на предните банки и напрегнато слушахме, за да не изпуснем някоя дума. И тихите му думи и до днес означават за мен много повече от всички крясъци на света.) Тихата фотография е рефлексивна – не ти “навира” образа в очите, а те предизвиква да го постигнеш. Не ти предоставя готови рамки, а те оставя да се “рееш”. Едва ли е случайно, че повечето от снимките в този брой на колонката за фотография на NotaBene нямат заглавие, а една има за заглавие... многозначителна точка.

 

Откриването на тихата фотография дължа най-вече на Томас Хагстрьом. Томас е от Швеция. Професията му (свързана с фармацията) е твърде далеч от фотографията, но фотографията е голямата му страст. Ако трябва да определя фотографията му (а и него самия) с една дума, тя е “деликатност” - деликатност в сенките, цветовете, формите, хумора... Ако трябва да определя фотографията му и с втора дума, тя е “светлина”. Може би защото е скандинавец, а в Скандинавия има дълга и тъмна зима, Томас е виртуоз в улавянето и поетизирането на светлината. Преди да бъда провокирана от стила му, харесвах най-вече ярки, сатурирани, контрастни или тъмни, крещящи, снимки. Веднъж казах на Томас за негова снимка, ще щеше да стане по-добра, ако имаше повече контраст. “Или може би щеше да стане по-добра, ако имаше по-малко контраст?”, отговори той и именно този отговор ме накара да открия “тихата фотография”. (Преди време Томас въведе за неформална употреба термина “крос-контаминация”, който във фармацията означава нещо като заразяване от заразени продукти, в областта на фотографията, имайки предвид не опасно, а позитивно повлияване от стиловете на други хора.)

 

Конкретно за снимки “бяло върху бяло” ме запали Питър Пик от Англия. За Питър мога много да говоря. С докторат по английска литература, в миналото преподавател в департамент по антропология, поет, шофьор на ван, вокалист, саксофонист, китарист и текстописец в две-три световно неизвестни групи с музика в стил пост пънк, озвучител в музикално студио, радиоводещ и... сигурно забравям нещо. Понастоящем – фотограф за удоволствие, музикант за удоволствие, занимаващ се с експериментални литературни проекти, също за удоволствие (няма да разказвам как с него писахме роман, понеже не го довършихме). За разлика от много фотографи, Питър е принципно против използването на всякакви допълнителни ефекти – било в процеса на снимане или в обработката на снимките. Това не е продиктувано от стремеж към реализъм. Питър не е съгласен с популярното твърдение “фотоапаратът никога не лъже”. “Всъщност – каза той – би било по-близко до истината да кажем, че фотоапаратът ВИНАГИ лъже, защото винаги заема специфична позиция по отношение на обекта, който запаметява, и всеки път запаметява само един специфичен момент от континуума. (...) Фотографията не бива да претендира за обективност, нещо повече, тя трябва да се опита да “проникне” от повърхностите, от които извлича отразена светлина, в някаква невъзможна, илюзорна същност.” Надхвърлянето на реалността, осъществявано от изкуството, може да се постигне и посредством най-непресторения поглед към тази реалност; може би заради това си убеждение Питър е успял да превърне собствения си болничен опит след преживяна тежка катастрофа в забавно радиошоу.

 

За контраст с представянето на първите двама фотографи, за linthesky почти нищо няма да кажа, понеже и нищо не знам за нея, освен малкото й име, което няма да кажа, защото тя ме помоли да ползвам псевдонима й, и че е от Франция. Псевдонимът произхожда от песента на Бийтълс “Lucy in The Sky With Diamonds”. Мога да кажа и че специфичният й стил превръща в абстрактно изкуство почти всичко, до което се докосне – светлини и сенки, архитектурни детайли, природа. И все пак, тя ми каза: “може би няма нужда да представяш фотографите като нищо друго, освен като свои приятели”. Да, тя ми е приятел, а и тази колонка е посветена на мълчанието и тихата фотография. “За което не може да се говори...”

 

Мигел Анхел Санчес или Мики, както го познавам, е едва 25 годишен архитект от Мадрид, а вече получава фотографски поръчки от различни официални институции и испански архитекти. Амбициите му са насочени в областта на урбанизма и архитектурната фотография. Голяма част от снимките му са на архитектурни обекти, но това не изключва абстрактния поглед към формата.

 

За петия ни гост с псевдоним Blind Höna отново не мога да кажа много. И той, като Томас Хагстрьом, е от Швеция. Оттам и, може би, триумфът на светлината в снимката му. За себе си казва, че е кръгъл дилетант, информационен архитект (каквото и да означава това) и интернет гуру. Останалото е... мълчание.

 

Последният участник – Клаудия Моччи – е от Италия. Поставих снимката й на последно място, за да осъществя тематична връзка със следващата колонка. Клаудия казва за себе си, че сладката й страст й е да преинтерпретира света около себе си посредством фотографията, често фокусирайки се върху детайлите. Освен че е излаз към следващия брой на колонката за фотография в NotaBene, снимката на Клаудия е и своеобразно обобщение на този. Защото и фотографията, и мълчанието, и шепота, и бялото придобиват смисъл единствено посредством човешкото присъствие. Защото смисълът е присъщ само на човешкото същество.

 

 

 

comments powered by Disqus