NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
ВСУ „Черноризец Храбър" и РУ „Ангел Кънчев"
В Персийския залив, сме свидетели на процес на преструктуриране на геополитическото пространство. Налице са опити за ново държавообразуване, изхождащо от чисто религиозни подбуди. Наскоро извършените показни кланета на американски, британски и френски журналисти и граждани, превърнали се във военнопленници от терористичната групировка ИДИЛ, бяха нейният начин да се представи пред света. Тези убийства са само малка част от показните масови кланета над хиляди хора, които се извършват от тази военно-терористична организация.
След извършеното първо показно убийство-клане с послание към САЩ върху американския журналист Джеймс Фоули.1 и разпространено по виртуалните-социални медии, телевизии и печат, отговорът на международната демократична общност по повод на това убийство бе, да обяви ИДИЛ или създаването на ислямски халифат за заплаха на целия регион. САЩ обяви война на Ислямска държава. Пентагонът и Белият дом ясно заявиха, че обявяват война на джихадистите от Ислямска държава, като бяха предприети директни военни действия, които продългжават и в момента.
Днес е факт, че на страната на ИД (ИДИЛ) се бият войни от цял свят. Доклад на ООН, части от който са публикувани във вестник „Гардиан", отбелязва безпрецедентен наприв на джихадисти в Сирия и Ирак. В момента там се намират терористи от 80 държави. Има от такива държави, в които досега Ал Кайда никога не е имала влияние. Такива са например Малдивските острави. Общият им брой се изчислява на около 15 000 души (сред тях и около 40 - ет българи). Това е в пъти повече повече, от колкото тези, които участваха в конфликта в Афганистан. Терористичните организации по-малко се интересуват от нападения извън техните национални граници. В доклада се казва: „Нападенията срещу международни цели са рядкост." В същото време се посочва, че все повече страни се изправят пред предизвикателството, опитни бойци-джихадисти да се завърнат у дома, след участието им в кървавите битки в Сирия и Ирак. В тази връзка СС на ООН гласува резолюция, в която призова страните - членки на световната организация да криминализират участието на техни граждани в конфликта. България все още не го е направила.2 Как се стигна до тук?
На 30 юни 2014 година екстремистката организация „Ислямската държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) обяви, че създава халифат. С този акт нейните ръководители разтресоха не само региона и света, но и хвърлиха силно предизвикателство към съвременните ислямски богослови. Те формираха догматичен казус, който извади на повърхността групировката като реален субект, която дълго време се бореше лидерство сред останалите терористични формации.
След обявяването на халифата ИДИЛ премахна „Ирак и Леванта" от наименованието си и стана единствено „Ислямска държава", претендирайки по този начин с уникалността си пред своите конкуренти. Въпросната терористична организация има дълга история в Ирак. Тя се появява на картата на екстремистките субекти още приживе на бившия диктатор Саддам Хюсеин. Нейната рождена дата е около 2000 год., а създателят й е йорданецът Абу Мусааб аз Заркауи. Формацията започва с името група за единобожие и джихад, джамаа таухид уа джихад. Роденият в град Зарка религиозен фанатик, вече натрупал боен опит в Афганистан има намерение да свали кралския режим в Йордания, тъй като го възприема като неислямски. Именно през тази епоха се създават тесните връзки между ИДИЛ и най-значимата терористична организация в Иракски Кюрдистан - Ансар ал Ислам (АИ). Впоследствие този боен съюз се превръща в гръбнак на успехите на ИДИЛ в Ирак. През 2003 г. първите масови удари на американските ВВС са нанесени именно срещу позиции на АИ.
През 2005 г. формацията вече се нарича Ал Кайда в Месопотамия, Ал Кайда фи билад ар рафедейн. Аз Заркауи анонсира това в писмо до Осама бен Ладен и като жест на лоялност към него. През 2006 г. Ал Кайда в Ирак декларира създаването на Ислямска държава в Ирак и формира „правителство". Сред нейните цели е и обявяването на халифат, но официално тогава нейните лидери не се осмеляват да го направят. Тя обявява град Рамади за нейна столица. Убийството на Заркауи през 2006 г. и създаването на антиалкайдистки „ислямските съвети за възраждане" от местните сунитски племена от американските войски нанасят смъртоносен удар върху Ал Кайда в страната. Тя е тотално маргинализирана, тъй като сунитското население и мнозинството от бунтовническите групировки в Централен Ирак се изправят срещу религиозните екстремисти.
1. Халифатът като етап от държавообразуването и догматичен казус.
Според теоретиците на Ал Кайда халифатът е последният етап от „узряването на ислямската държавност". Вероятно в най-концентриран вид представите за държава и държавообразуващ процес са развити в изследването на ислямисткия мислител Абу Бакър Наджи „Управление на дивачеството"3. Четирите етапа на ислямското държавообразуване са следните: 1.Етап на убождане, шоука. Става въпрос за атакуване на държавните институции, на икономическите обекти, на производствените мощности, особено на онези, които са с сферата на услугите за населението като осигуряването на електричество, вода и продоволствия. Плановете на алкайдистките тактици са силовите институции на държавата да бъдат принудени да оттеглят своя контрол върху част от националната територия. Това изглежда е най-важният етап, тъй като тогава се очертават реалните очертания на териториалните аспирации. Много често зад периферни на пръв поглед агломерации или стопански предприятия се крие желанието на джихадистките тактици да създадат конкретен административен център, около който да се формира дадена териториална единица. Действията на ИДИЛ в Ирак и Сирия добре разкриха, че ръководството на терористичната група извежда на преден план градовете Мосул и Дейр Резор, респективно в Ирак и Сирия като двете техни местни „столици". Дълго време град Ракка беше бастиона на екстремистите; 2.Етап на неконтролиран хаос, никая. Става въпрос за очертаването на териториите, които държавата не може да контролира, без да има реален институционален контрол. Практически се реализира някакъв вид смесено, хибридно, със светската държава, управление. Независимо от игнорирането на нейната форма и същност, джихадистите от ИДИЛ са принудени да възприемат последствията от управлението на секуларния режим. Това важи особено за икономиката и с още по-голяма сила за енергетиката, която е най-капиталоемкият сектор на икономиката. Така например ИДИЛ отдавна контролира трите големи язовира в Северна Сирия - „Баас", „Ефрат" и „Тишрин". В същото време те продължават да функционират, макар и с намалени мощности. Доставят електричество на потребителите си, повечето които са под контрола на държавата. Най-интересното е, че заплатите на работещия в тях персонал продължава да бъде изплащан от правителството в Дамаск. Същото важи и за нефтодобива. Така например религиозните фанатици продават добитата суровина от контролираните от тях кладенци в Сирия на малкото все още функциониращи фабрики и заводи в страната. Според Сами Абдерахман от „Сирийската лаборатория за правата на човека" цената на барел за тях целево е занижена до 10-18 долара на барел. В същото време председателят на организацията „Стопанска дейност в Сирия" Усама Кади е убеден, че между екстремистите и режима в Дамаск има подписано „съдържателно споразумение", което гарантира изкупуването на сирийския нефт от правителството. Заедно с това, ако купувачите са иракски предприемачи, които извозват горивото с цистерни, цената скача на 20-40 долара.4 Обикновено става въпрос за контрабандисти от Кюрдистан, които впоследствие го препродават на по-едри посредници в Турция, без знанието на властите; 3.Етап на управление на дивачеството, идарат ат тауахош. Реализира се управление на териториите от муджахидините, но извън нормалните житейски стандарти. Този етап остава достатъчно неидентифициран и често някои теоретици дори го отъждествяват с крайната фаза, тоест с идеалната държава; 4.Етап на можене, тамкин. Това е създаването на идеалната средновековна държава, тоест халифата - закони, съдилища, граници, градски правилници и други. ИДИЛ прилагат стриктно средновековните норми единствено в териториите, в които те считат, че е осъществена безусловно тяхната власт. Така за пръв път екстремистите налагат публичен линч с камъни на жена от град Табака, близо до Дейр Езор. Последната е обвинена в прелюбодейство.
Голямата дискусия сред експертите е дали ИДИЛ реализира тази форма на държавност в иракските територии. Експертът от Вашингтонския институт за Близкоизточна политика Майкъл Найц отбелязва, че халифатът на ИДИЛ се превръща от най-богата терористична организация в най-бедната държава в света. Организацията владее 60% от нефтените залежи на Сирия и два малки кладенеца в Ирак. Потенциалът на петрохалифата за добив е около 80 000 барела дневно. По цени на световните борси това означава около 8 милиона долара дневно. Логично е обаче това да не случва, особено след решението на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации покупката на нефт от терористични организации като ИДИЛ и Ал Нусра да е обявено за престъпление. Отговарящият за Ирак в Държавния департамент Брет Макгърк отбелязва, че още преди превземането на Мосул въпросната организация е имала приходи от 12 милиона долара месечно предимно от събиране на незаконни такси, рекет и други престъпни дейности.5 Нормално е обаче, за да бъдат подплатени претенциите за държавност, разходи да бъдат насочени към осигуряване на потребностите на населението, живеещо в контролираните територии. Най-вече става въпрос за гарантиране на услугите в онези региони, които отдавна са маргинализирани от централното правителство. Именно в тях се създава социален вакуум, който бива запълнен от ислямистки формации като Мюсюлманските братя, Хамас, Хизбула, разширяващи своята популярност и обществена подкрепа. В момента ИДИЛ разходва целево своите приходи за купуване на лоялността на някои племенни лидери или пък за подкупи на главатарите на останалите ислямистки групировки, с които воюват рамо до рамо в Ирак. Най-голямото предизвикателство пред новата петродържава обаче си остава решението на правителството в Багдад да прекъсне изплащането на заплатите на чиновниците, за разлика от Дамаск. Ако ИДИЛ наруши естествения ежедневен ритъм на живот на населението в тези територии, много скоро халифатът ще се спука като бързо надут балон. Според Найц това най-вероятно ще се случи, тъй като новата държава не може да се конкурира с иракската държава, чийто дневен добив на нефт е около 3 милиона барела, което означава около 120 милиарда долара годишни бюджетни приходи.
Обявяването на халифат от лидера на ИДИЛ, Абу Бакр ал Багдади, предизвика много реакции и догматични спорове. Сред авторитетните ислямски богослови от известния университет Ал Азхар в Кайро надделява мнението, че халифатът е проповедническа институция, а не политическа. На това се позовава преподавателят в този университет Ахмед Карима вследствие на цитат на пророческия хадис: „Халифатът е според пророческата програма, а след това идват царете." Така според друг преподавател д-р Абдеразак Санхули в съвременния свят халифатът не е възможен.
Друг авторитетен факих Алауи Амин директно заявява, че ИДИЛ е създадена от ЦРУ и другите западни разузнавателни централи, за да предизвикат гражданска война в ислямския свят.
Действията на лидера на ИДИЛ противоречат на шариатските норми и така се получава догматичен нон-сенс. Ибрахим ал Бадри, което е истинското име на Ал Багдади, възприе наименованието на първия праведен халиф - Абу Бакр и се обяви за наследник на идеите на Ибн Таймия. Последният е сирийски богослов от ХІІІ-ХІV в. Той е безспорен авторитет в ислямската догматика и консенсусно се възприема като един от идейните стожери на салафитското течение. Според Ибн Таймия обаче след четиримата праведни халифи в ранния ислям (632-660) не трябва да се говори за „държава-халифат", а за „държава- шариат". Тогава титулярът на властта е по-подходящо да се именува малик, тоест цар, а не халиф. Той се базира върху пророческия хадис „Халифатът продължава само трийсет години, след това идва царството".
Във видеообръщение на Осама бен Ладен от 2005 г. последният е положил клетва за вярност пред молла Омар, лидерът на афганистанските талибани. Той разяснява случая и своето поведение с текстове на Ибн Таймия. Клетвата не е само т.нар. „малка клетва", тоест бойна, която се прилага единствено на бойното поле, а е „голямата клетва" , т.е. политическа клетва. Той разяснява случая с текстове на Ибн Таймия. Последният отбелязва, че „клетва се полага пред мъж, който е покорил някоя страна сред страните в света. Това е достатъчно и не се изисква изпълнението на другите условия, докато лидерът е мюсюлманин." Подобен подход е възможен единствено в рамките на ханафитската, сунитска правнодогматична школа. Тя е „неарабската", сунитска школа.
В същото време радикалните богослови-нормативисти, каквито са предимно от ханбалитската правнодогматична школа оспорват това положение и отбелязват, че пророческият хадис „Имамите винаги са от курейш" е задължителен и така молла Омар не може да е политически лидер. Така се получава колизия между радикалните, „арабски", сунитски школи (ханбалитска, шафайтска и маликитска) и „неарабската" ханафитска, сунитска школа относно въпроса за политическото лидерство. Може ли неарабин да е политически лидер?6
Например покойният вече мюфтия на Ал Кайда Аталла ал Либи отбелязва, че „имаматът на молла Омар не е „голям", а той е повелител на правоверните единствено в рамките на неговата територия." Така се получава едно противоречие между полевия командир Осама бен Ладен и неговия мюфтия, понастоящем и двамата покойници. Бен Ладен казва, че всеки мюсюлманин трябва да даде клетва за вярност, тоест голяма, политическа клетва на някого. В противен случай мюсюлманинът остава джахил, игнорент, тоест извън вярата.
Шейх Асим Баркауи или Абу Мохамед ал Макдаси, духовният баща на Абу Мусааб аз Заркауи също разкритикува обявяването на халифата. Той заявява: „Вие, синове на групите и организациите, воини на Аллах, знайте, че след обявяването на този халифат вашата борба вече не е законосъобразна." В догматичния спор се намесва и ръководителят на Дирекцията за религиозни дела в Турция Мехмед Гьормез. Той също отхвърля законосъобразността на халифата на Ал Багдади. Той обаче го прави от друга позиция. Турският богослов отстоява позицията, че иракчанинът няма нищо общо с родословното дърво на турските султани, които са се наричали „халифи". Той е на мнение, че именно владетелите на Османската империя са законните наследници на халифата, който е бил премахнат през 1924 г.7 Нещо повече, Гьормез дори счита, че неговото мнение е най-достоверното, тъй като самият той и Директоратът са наследници на институцията на Шейх ал ислям. Последната е имала задължението да потвърждава законосъобразния статут на турските султани. Така висшият турски богослов претендира за най-достоверно правнодогматично становище в целия ислямски свят на базата на претенцията за притежание на наследствените права на бившата институция на Главния мюфтия в Османска Турция. Така според него халифатът по време на османския период е напълно законосъобразен, а не е „спящ" халифат, както го възприемат множество арабски богослови.
Категорично е заклеймяването на ИДИЛ и от саудитския крал Абдула. В своя изказване за религиозния екстремизъм на тази групировка той изразява следните мисли: „Срамота е за тези терористи, това което направиха от името на религията. Те убиха душата, въпреки че Аллах забранява тя да бъде убивана. Гордеят се с това и го разпространяват. За тях религията е претекст за невинност, те деформираха възприемането на религията с нейната чистота, добродетели и човечност. Те й пришиха всички лоши качества, благодарение на действията, тиранията и престъпленията им."8 В същото време конкурентите от Ал Нусра обявяват твърдо, че скоро ще обявят „емирство", което да бъде подчинено на молла Омар, така както е Ал Кайда, ръководена от Айман Заухири.
2. Военни аспекти на разликите между салафитоджихадизма и салафитоухабизма.
Още в началото на 2014 г. основните спонсори на ислямските бунтовници в Сирия - Саудитска Арабия и Катар усетиха, че ИДИЛ не е организация, която подлежи на контрол. Редица експерти подчертават, че кадровото й зачеване е в края на 2011 година, когато сирийският режим освобождава множество осъдени ислямисти от затвора в Сидная. Дори лидерите на някои съперничещи се ислямистки милиции са съкилийници в известния затвор. Остават догадките защо разузнаването на Дамаск пуска този криминогенен контингент точно в този момент. В някои анализи се лансира тезата, че всъщност режимът създава ислямистки Франкейнщайн, за да докаже, че неговите опоненти са всъщност Ал Кайда. Целта е да се отблъсне общественото и международното мнение от опозицията. Експертите доказано констатират, че до този момент сирийската армия и ИДИЛ живеят в „меден месец". Битките са предимно с останалите бунтовнически групировки. Дори ключовите военни победи на националната армия през последната година се дължат предимно на „неочаквани тактически отстъпления" на ИДИЛ при построяването на общата отбранителна линия на бунтовниците. След това ИДИЛ беше изключена окончателно от общата военна схема на опозицията. След завземането на нефтените кладенци и газовите находища в Източна Сирия обаче двете армии започнаха истински битки по между си.
Бившият „валия" на фиктивната провинция Бадия, създадена от ИДИЛ, шейх Махер Абу Убейда отстоява мнението, че всъщност това е била стратегия на формацията. Целта е да бъдат подчинени първо останалите ислямистки организации като бъдат принудени да се влеят в структурата на тази терористична група. Едва на втори етап ИДИЛ планирал стълкновения с редовната сирийска армия. Необходимо е да се добави и още една причина за „абсорбирането" на малките формации от ИДИЛ - финансовата. Просаудитските и прокатарските формирования са на издръжка на външния спонсор. В момента, в който се забави месечната заплата, недоволните от заплащането си наемници веднага се ориентират към ИДИЛ като по-платежоспособна.
Дисидентът от ИДИЛ прогнозира, че тази формация много бързо ще отстъпи от позиции си в Сирия, тъй като „тя се е отклонила от целите, които си е поставила, превърнала се е в милиция от наемници, крадяща нефт и напуснала правия път". Според него ИДИЛ се е подлъгала по парите и материалните облаги, нападайки и завладявайки единствено нефтените и газовите находища на Сирия. Той предвижда, че екстремистите ще напуснат Сирия след около година и ще насочат своите усилия към Саудитска Арабия. Причината за това е фактът, че множеството членове на ИДИЛ били поданици на саудитския крал Абдула. В страната те били вече създали „спящи клетки" в провинция Касим и градовете Хамис Машит, Дамам и Хуфуф. Неслучайно военният командир на организацията е саудитецът Шакир Уахиб, говорителят - неговият сънародник, 26-год. блогър Абу Мохамед ал Аднани.9
Саудитска Арабия се захвана да преструктурира гръбнака на сирийската въоръжена опозиция след техните очевидни загуби на бойното поле от сирийската армия. Саудитските спонсори лансираха пред лидерите на основните ислямистки групировки т.нар. „документ на революционната чест". В нея се говореше за единство на ислямската опозиция срещу режима на Дамаск. Този ход всъщност представляваше вид тест, при който Риад селекционира муждахидините на „приемливи" или „умерени" и „неприемливи" или „радикали". Съвсем в края на документа се призовава за подкрепа на бъдеща „гражданска държава", която според авторите не означавало светска държава и не противоречало на ислямската държава. Единствените формации, които отказват да подпишат въпросния документ са ИДИЛ и Ал Нусра. Така онези, които подписват подобна платформа за бъдещи действия, разграничавайки се едновременно от режима и от ал хауаридж, сектантите (както започнаха да наричат ИДИЛ) се обединиха в „Ислямски фронт". Авторитетният пакистански анализатор Зейд Хамид директно заявява: „ИДИЛ и терористичните групировки около тях не са сунити, а хариджити-еретици, които служат на империалистическия и антислямски дневен ред." Интересното е, че дори такива известни ислямистки теоретици, близки до Ал Кайда като Абу Башир ат Тартуси и Аднан ал Арур заявяват, че тази организация не изповядва сунитския ислям.10 За разлика от противоречията между ИДИЛ и шейх Юсуф Кардауи, който олицетворява традиционния идеологически диспут салафизъм-Мюсюлмански братя, то последните двама факихи пресъздават спора между различни течения вътре в самата салафитска школа - джихадизъм (девиантен алкайдизъм) срещу уахабизъм.
Силен ефект постига и критиката на американския арабист-ислямовед Кенет Барет за несунитския характер на ИДИЛ. Той изнася следните несунистки практики на ИДИЛ, а именно: изнасилването на жени от шиитската и християнската конфесия, изяждането на вътрешните органи на убитите врагове, практикуване на сексуален джихад, при който бракът се разтрогва след 30 минути след неговото консумиране, разпъване на кръст на християнски свещеници, удушаване на жена до смърт, убийство на мирни жители и масова екзекуция на военнопленници.11 За някои от посочените престъпления остава силно съмнение, тъй като не са били посочвани от няколко авторитетни информационни източника. Догадките остават в самата терминология и идейното профилиране на престъпленията, тъй като авторът ги приписва на салафито-уахабизма като цяло, която е водеща доктрина на кралство Саудитска Арабия. Барнет не говори за салафито-джихадизма, който е друг пласт на радикалния ислям, съгласно приетата европейска класификация. Въпросът е, че публикацията е на сайта на Прес ТВ, която е иранска медия и излъчва винаги остро критични материали за идейния противник на Ислямска република Иран - Саудитска Арабия. Остава впечатлението, че в този случай отрицанието на ИДИЛ идва от шиитско-догнамични позиции.
Основните разлики между ИДИЛ и „Ислямският фронт" в Сирия (просаудитски) могат да се обобщят в следните няколко момента: 1.ИДИЛ убива всички, които изповядват различен ислям от него, дори и сунитите. Останалите не убиват друговерците - шиити, алауити и християни, ако те не ги нападнат. 2.Другите салафити не убиват жени, деца и старци, дори ако техни роднини са убивали или воювали срещу тях. ИДИЛ убива тези категории хора, съгласно кораническия текст: „Нападнете ги, така както те са нападнали вас." Така ИДИЛ възприема колективната вина, която като правен институт в шариата е остатък от предисляма; 3.ИДИЛ организира своя собствена държава - съдилища, ежедневни поведенчески принципи, къси коси за мъжете, пълно покритие за телата на жените, забрана за алкохол и тютюн, забрана за носене на съвременни дрехи и т.н. Другите салафити си поставят за цел първо свалянето на светския режим и чак по-късно се заемат да създадат държава; 4.ИДИЛ не влиза в директен военен сблъсък с други муджахидини, които те определят като „достатъчни". Принципно в началото такива в Сирия се третират единствено Ал Нусра. На останалите ислямски милиции те нямат доверие. С течение на времето обаче и Ал Нусра се оказват в категория вероотстъпници, мурдадийн. Битката за град Шахил, Сирия, бастионът на Ал Нусра през юли 2014 г. доказва това. Пленените бойци на Ал Нусра да принудени да се разоръжат и да преминат в редовете на ИДИЛ. Те са заставени дори да преминат полевата и религиозната подготовка на ИДИЛ, тъй като командирите на последната нямат доверие на техните тренировъчни лагери; 5.Повечето членове на „Ислямски фронт" са сирийци, докато ИДИЛ са иракчани и чужденци. Така например едни от водачите на операцията по завземането на газовото находище Чаир, край град Палмира, Сирия са Абу Лакман ал Алмани и Абу Галха ал Алмани, последният е познат с прозвището си „покаяния певец"12. От прозвищата им се вижда, че са муджахидини с немски паспорти; 6.Членството в ИДИЛ и Ал Нусра е много по-сложно, отколкото в останалите ислямистки групи. За да бъде приет член в тези групи, е необходим консенсус от членовете на оперативното ръководство. След това се преминава един курс по военно дело и религиозно обучение, състоящ се от 3 до 6 месеца; 7.Членовете на ИДИЛ винаги са облечени с афганистански дрехи, никога не пушат, не сядат до пушач, не слушат музика, косите са им дълги, не се бръснат, докато другите муджахидини пушат, подстригват се и са в съвременни дрехи. 8.ИДИЛ не признава националните граници, докато „Ислямският фронт" е сирийски и се съобразява дори с границите на вътрешното административно деление; 9.ИДИЛ има влияние в Североизточна Сирия и в отделни части в Халеб, Едлеб, Ракка и Дейр Езор и отделни села около Дамаск. „Ислямският фронт" е разпределен равномерно в цяла Сирия; 10.ИДИЛ прилага ислямския закон веднага, тъй като счита, че приоритет е създаването на ислямска държавност - халифат. „Ислямският фронт" първо иска да свали режима на Башар ал Асад и едва по-късно ще създава ислямска държава; 11.ИДИЛ се стреми да завладее нефтените кладенци, тъй като има ограничено финансиране от източници от Персийския залив. „Ислямският фронт" прилага класическа военна тактика, възпроизведена във формирането на фронтове, тъй като е изцяло зависим от външно финансиране - предимно от Саудитска Арабия и от Катар. Муджахидините от ИДИЛ имат голям военен опит, тъй като са бивши бойци в другите страни от световния джихад, а именно Афганистан, Ирак, Босна, Чечня и други. Членовете на „Ислямския фронт" трупат опит от датата на избухването на революцията в Сирия, тоест от 2011 година. Редица експерти считат, че ИДИЛ е създаден до голяма степен от режима в Дамаск и затова не се бие ожесточено срещу него. Друг е случаят с режима на Нури Малики в Ирак, където разгръща цялата си военна мощ.
3.Белези на халифатската държавност - отричане на националната идентичност ИДИЛ по своите действия е откровено ксенофобска в най-широкия смисъл на думата. Редица експерти я възприемат предимно като антишиитска организация, въпреки че тяхната омраза е срещу всички етноконфесионални малцинства. Навсякъде, където тя превзема райони, населени с шиити нейните членове ги прогонват или им налагат, както и на християните, данъка "джизие", плащан някога в ислямските държави от всички немюсюлмани. Подобна тактика е практикувана както в Ирак, така и в Сирия. Не са рядкост и действията насочени срещу сунити, които са заподозрени в колаборация с конкуриращите милиции. Така например бяха прогонени 31 000 жители на град Шахил, доскорошен бастион на Ал Нусра и който беше превзет след ожесточени битки. Същите действия са предприети и срещу населението на околните села, източно от Халеб. На 19 юли 2014 г. около 2 100 семейства са принудени да напуснат домовете си след като бойци от ИДИЛ ги подлагат на нападения, отвличания и кражба на имуществото им.13
Все пак те съсредоточават първите си удари срещу малцината последователи на Христос, останали в Мосул, град с над 30 черкви. Някои от християнските храмове датират от преди 1 500 години. На 19 юли 2014 г. екстремистите официално прогонват християните от Мосул. В декларация, публикувана в интернет фанатиците дават 24 часа на 25-те хиляди последователите на тази религия в града „да приемат исляма, да плащат „джизие" (без да е определен конкретен размер - бел. авт.) или да напуснат града." Предвидената опция да плащат средновековния данък е само фигуративна. В позицията на ИДИЛ е записано, че оттук насетне „имотите на християните са собственост на държавата и че те трябва да напуснат селището само с дрехите си." ИДИЛ нарушава шариатския норматив към последователите на писанието, изповядващи единобожието - християни и евреи. Тя осъществява сегрегационния жест на отбелязване върху вратата на жилищата на друговерците буквата „нун", първата буква на думата християнин, ал насрани. Освен това е изписано и изречението „Този дом е собственост на ислямската държава."14 Калдейският архиепископ на Ирак и на целия свят Луис Сако отбелязва, че това е първото цялостно прочистване на Мосул от християните.15 Едва 25 семейства са се престрашили да останат в града. В крайна сметка след неодобрението на местното население и най-вече на останалите сунитски бунтовнически групировки, на християните им е определена сумата от 450 долара месечно, за да им се позволи да останат по домовете си.
В началото на август 2014 г. ИДИЛ дава израз на същите ксенофобски настроения към изповядващото язедитското вероизповедание кюрдско малцинство, както през август 2007 г. това направи нейната предшественичка Ал Кайда в Ирак. Става въпрос за омраза към малцинствена деноминация в град Санджар. Според някои ислямски интерпретации въпросната религиозна общност обожествява аш шейтан, дявола, възприемайки го като ангел с образа на паун. Същото важи и за някои християнски тълкувания, които отъждествяват пауна с Луцифер. Тогава с коли-бомби са убити около 800 човека и атентатът е най-кървавият въобще в историята на арабската страна. Седем години по-късно екстремистите разрушават култовите светини за деноминацията като светилището на дъщерята на четвъртия праведен халиф Али бин Аби Талиб - Зейнаб и заплашват да прогонят от родните им места около 350 000 последователи на язедитсвото.16
Откровено антишариатските действия на ИДИЛ се допълват и с етническото прочистване на Мосул, насочено към кюрдските му жители, които изповядват исляма в неговия сунитски вариант. Според Сайд Мамуазини, представител на Демократичната партия на Кюрдистан (Месауд Барзани) на 22 юли 2014 г. екстремистите отправят ултиматум към близо половин милионното население на града от кюрдски произход да напуснат селището или в противен случай ще бъдат убити.17 Всичко това ще предизвика поредната емиграционна вълна, най-вече към териториите, контролирани от пешмерга, кюрдските войски.
На въпрос кога ще нападнат държавата Израел в туитер един от ръководителите на ИДИЛ отбелязва, че за неговата организация първата мишена са вероотстъпниците, мурдадийн, т.е. шиитите и сунитите-предатели, а след това идва реда на оригиналните неверници, ал куфар ал аслийн, т.е. християни и евреи. Още в първите дни на окупацията на Мосул екстремистите създадоха „градски документ", своеобразен устав, който регламентира нравите и поведението на населението. В него много ясно е записано, че оттук насетне хората в града ще живеят така, както се е живеело през времето на Абу Бакър Курейши (632-634). На първо място става въпрос за забрана на употреба на алкохол, на тютюн, за носене на съвременни дрехи, жените трябва да носят бурка, да излизат извън къщи само при нужда и забрана да употребяват парфюми и червила. Петте молитви на ден са задължителни като за целта религиозната полиция следи дали търговците са затворили своите магазини по време на ритуала. Очевидно обаче това се практикува в по-малки населени места като Ракка, докато в милионния Мосул малкото членове на ИДИЛ не успяват стриктно да проследят прилагането на тази култова практика.
Според разказа на напусналата града преподавателка по история Бухейра Сабуни, след среща с ректорското ръководство на Мосулския университет представители на организацията заявяват, че първата стъпка за съобразяването с новите условия ще е закриването на юридическия факултет, както и създаването на отделни студентски потоци за мъже и за жени. Освен това специалистите на формацията ще направят преглед на учебните програми на академичната институция и ако се наложи ще бъдат закрити и още факултети.18
Очевидно инвенция на девиантния ислям, който практикуват ИДИЛ е прилагането освен на обрязването за жени (практикувано обикновено в територии на периферния ислям - Йемен, Нигерия и други) и на своеобразен „еничарски закон". Халифатските власти в Мосул са уведомили населението, че трябва да се влеят в техните редове. Точният текст на заповедта е: „Ако едно семейство има трима сина, то задължително единият трябва да влезе в състава на ИДИЛ. В противен случай, семейството ще трябва да плаща месечна такса."19
Друго извращение на религиозните екстремисти в Мосул е прилагането на „брачния джихад", явление познато сред джихадистките групировки в Сирия. През 2013 г. туниски салафитски проповедник издаде фетва, по силата на която жени могат да извършват джихад, удовлетворявайки сексуалните нужди на муджахидините. Тя стана причина десетки млади мюсюлманки, предимно от Тунис да отидат в Сирия за тази цел. Според египетското министерство на вакъфите и видни ислямски догматици това е вид робство и легализиране на търговията с бяла плът. В края на месец юли 2014 г., непосредствено преди Рамадан Байряма, терористите от ИДИЛ са „поканили жителите на Мосул да предоставят техните дъщери за т.нар. „брачен джихад"20 .
3. Етнонационален хибрид.
По своята същност създаването на халифата е прототип на иракски Сунитистан, който е производен на своеобразна сунитска интифада. Иракските сунити в цялата своя регионална, професионална и идеологическа палитра са маргинализирани от авторитарното управление на настоящия министър-председател Нури Малики. Те поискаха от него своето място във властта и се обединиха в общ фронт. Всъщност експерти твърдят, че ИДИЛ формира едва 30% от сунитските отряди като доминиращи ядра са тези на местните племена, бившите баасисти, офицерите от армията на бившия диктатор Саддам Хюсеин и няколко бунтовнически групировки като „Ансар ас сунна", армията „Накшбенди", „Таурат ат тишрин" и други. Специално сунитските племенни вождове навремето бяха привлечени от американците в т.нар. маджалис ас сахуа, „съвети на възраждане", които имаха за цел да се противопоставят на Ал Кайда. Тоест американците плащаха на местните шейхове и си гарантираха спокойствието. След изтеглянето им в края на 2011 г. Нури Малики отказа да продължи тази практика и респективно племенните вождове се присъединиха към сунитските екстремисти. Получи се ясно конфесионално противопоставяне - сунити срещу шиити. Понастоящем САЩ считат, че трябва да се формират отново „съветите на възраждането". Според експертни разчети те трябва да наброяват около 100 000 души. Въпросът с тяхното финансиране обаче остава отворен.
Според американски източници общият брой на ИДИЛ е около 10 000 души. 3 000 са в Ирак и около 7 000 - в Сирия. Според един от бившите полеви командири на ИДИЛ сириецът Махер Абу Убейда членовете на организацията в Сирия са не повече от 10000 човека, а убитите в тази страна са около 2000 бойци. Мароканският министър на вътрешните работи Мохамед Хисад отбеляза, че 1122 негови сънародници воюват в състава на ИДИЛ. Мароканците с европейски паспорт в организацията и останалите ислямистки милиции в Ирак и Сирия са около 150 - 200 души. 128 души вече са се завърнали в родината си, повече от 200 са били убити, а повече от 20 души са извършили самоубийствени атентати. За разлика от останалите части на арабския свят, министър Хисад отбелязва, че обявяването на халифата е имало голям обществен резонанс в неговата страна. Особено силно е сред салафитските кръгове. В тази връзка дори се появява ислямистки субект, чиято абревиатура на арабски се опитва да имитира ИДИЛ. На арабски език последната е ДААШ, а новосъздадената мароканска организация се нарича ДАМС. Експертите гадаят дали е съкращение на Ислямска държава в ислямския Магреб" или „Ислямска държава в Египет и Магреб".21
Социолозите добавят, че мнозинството от мароканските джихадисти са от т.нар. „кхалиджие", т.е. мароканци, които живеят и се трудят в страните от Персийския залив. В тяхната родина те започват да се чувстват неуютно. Мароканският изследовател на ислямистките движения Идрис Кусури отбелязва, че „кралството се оказва гроб за членовете на ИДИЛ след тяхното завръщане в родината с неговите партии, гражданско общество и умерена ислямска култура." Експертът добавя, че мароканската група джихадисти е излязла на преден план именно в Ирак, а не в Афганистан.22 Възможно е, да се е създало някакво недоверие към Ал Кайда на Заухири като наследник на Осама бен Ладен, който кадрово маргинализира мароканската група във военните действия в Афганистан. Там поданиците на краля са предимно тиловаци, а не активно действащи на бойната линия. Затова и мароканците се групират именно в ИДИЛ, а не в Ал Нусра, която е конкурентът и посочения от Айман Зауахири - представител на автентичната Ал Кайда. По този начин ИДИЛ се възползва от желанието на тези араби, попили консервативните нрави на Арабския полуостров да извършат „чудеса" и да се докажат като герои на бойното поле. Чеченците са специфичен контингент в редиците на ислямистите в Близкия Изток. Принципно присъствието на тази етническа общност в Сирия се оформя в две социални групи:1. Бивши студенти, които идват да изучават ислямска религия и арабски език;2. Емигранти от Панкиската долина, нежелани от режима на настоящия проруски чеченски президент Рамазан Кадиров, от Грузия и от Русия. Първоначално лидерите на „Ислямския емират в Кавказ" не поощряват чеченските младежи да отиват за джихад в Сирия, тъй като са считали, че трябва първо да се освободи тяхната родина. В последствие обаче ги стимулират, тъй като възприемат техния престой в Близкия Изток като форма на обучение и каляване в истински битки.23 Чеченците остават разделени между ИДИЛ и Ал Нусра. Общият брой на чеченците в тази арабска страна се изчислява на около 200-300 души. Един от легендарните полеви командири на ИДИЛ (емир на северния фронт) се казва Абу Омар ал Шишани.24 Местните муждахидини дори го наричат „военния министър на Сирия". Малко бойна група, наричаща себе си „Сабри" също се ориентира към ИДИЛ. В същото време лидерът на групата „Кавказки емират", действаща в Сирия Абу Мохамед ал Дагестани, твърдо подкрепя Ал Нусра. Причината за това е, че тя е лоялна към Ал Кайда на Айман Заухири, а последният посочи Ал Нусра за легитимен представител на Ал Кайда в Сирия. Самият ал Дагестани остро напада Абу Омар ал Шишани, обвинявайки го, че няма достатъчно боен опит, идвайки за джихад в Сирия.
Бойната слава на чеченците в Сирия се носи от специфичната бригада, наречена „Ал мухаджерин уа ал ансар". Неин лидер е Салахедин ал Шишани, а заместникът му - Абу Асма ал Дагестани. В началото на юни 2014 г. тя излиза с декларация. В нея се казва, че въпреки призивите няма намерение да напуска сирийската територия и остава активно на бойното поле в битката срещу режима на Башар ал Асад.25
Има и по-малки групи от чеченци като например „Джейш ал хилафа", чийто създател и командир Сейфу Алла ал Шишани26 е убит в началото на 2014 г. Той полага клетва за вярност към Ал Нусра, малко преди да бъде ликвидиран. Интересно за отбелязване е, че през април 2014 г. бойните действия в Северозападна Сирия и по-специално срещу град Касаб се води от няколко ислямистки групировки, чиито местни полеви командири са чеченци. Става въпрос за местния емир на „Ансар аш шам" Абу Муса аш Шишани, на „Джунуд аш шам" - Муслим аш Шишани. Интересното е, че полевият командир на „Ахрар аш шам" в околностите на съседния град Латакия е сириецът Абу Хасан ат Табуки. Той също обаче притежава чеченска връзка, тъй като е брат на Ясер ас Сури. Последният е единственият сириец, участвал в терористичното нападение в московския театър „Дубровка" през ноември 2012 г. Тогава група чеченски екстремисти начело с Мовсар Бараев задържаха три дни повече от 850 заложници.
Интересно е, че експертите говорят и за узбекска група, чието наименование е „Имам Бухари" и чийто главатар Мохамед ал Ташкенти също е убит около Халеб. Чеченските бойци се славят с невероятна боеспособност и изключителна жестокост. Сред техните традиции е да не приемат пленници. Така например през август 2013 г. именно чеченците от бригадата „Ал мухаджирун уа ал ансар" успяват, благодарение на самоубийствен атентат, да превзимат стратегическото летище Мазакх край Халеб и да спрат временно настъплението на сирийската армия. Свидетели отбелязват, че муджахидините са избили всички заловени войници.27
След обявяването на халифата и призива на халифът Абу Бакър Багдади мюсюлманите да се завърнат в ислямските територии, ИДИЛ са декларирали, че към тях се присъединяват 370 муджахидини. Сред тях е малобройната терористична организация „Абу Мухджен ат Тайфи" от Либия, която изпраща 50 души на ИДИЛ. Въпросният екстремистки субект взе участие в битката за либийския град Бенгази на страната на ислямистите срещу силите на генерал Халифа Хафтар.
За отбелязване е частичната или умерената подкрепа за ИДИЛ след обявяването на халифата. На този етап битката между традиционния център, представен от Ал Кайда на Айман Заухири надделява над периферията, олицетворявана от халифата на Абу Бакър Багдади. Клетва за вярност към ал Багдади е обявена от група от Ал Кайда в Магреба под ръководството на мюфтията на организацията шейх Абу Абдула ал Асими. Експерти отбелязват, че се е получило разцепление в редовете на екстремистите, тъй като полевият командир Абу Мусааб Абу Удуд остава лоялен на Заухири. В същото време подкрепа за ИДИЛ обявяват в Газа малката група „Ансар бейт ал макдас", група от „Ансар аш шария" в Йемен под ръководството на Маамун Хатим, част от талибаните в Пакистан под лидерството на Абу Язид ал Курасани и част от „Ансар аш шария" в Тунис. На 25 юли малка салафитска суданска група, наричаща се „Итисам бил китаб уа сунна", отцепила се през 1991 година от Мюсюлманските братя също обяви клетва за вярност към новия халиф.28
5.Настоящи европейски мерки за борба срещу джихадистите от ИДИЛ. Като най-близкия географски регион Европа е пряко потърпевша от засилването на терористичната вълна в съседния Близък Изток. Наложилото се експертно понятие „завръщащите се от..." да важи по-скоро за Европа, отколкото за самия арабски регион и отделните страни в него. Противопоставянето на ЕС срещу джихадистите и по-специално на тези от ИДИЛ е възложено на група, оглавявана от председателя на сектор „антитероризъм" в ЕС Жил дьо Кершьов. Изработен е конкретен план, чието съдържание остава отворено. Емпиричните данни, анализът и набелязаните мерки са обобщени в доклад в обем от 14 страници. В документа се щриховат белезите на противопоставянето на ЕС на джихадистите и са формулирани отделните текущи предложения, отнесени на съюзно и национално ниво. В най-общ вид препоръката е за настройване за продължителна във времето работа. В доклада е отбелязано: „Европейците трябва да се приготвят в дългосрочен времеви план, да реализират пълна координация по между си и да привлекат в работата си всички държавни институции, за да могат действията им да бъдат ефективни".29
В края на 2013 г. група от ЕС, ръководена от дьо Кершьов започва да осъществява визити в отделни страни-членки на съюза, както и в някои арабски държави като Катар, Саудитска Арабия и Ливан. Още преди да се срещне с отделните ръководители на служби в страните от Персийския залив, Киршьов иска справки за основните дискусионни теми от „Центъра за разузнавателен анализ" към ЕС. Този подход се превръща в сериозна предпоставка за деловитост на срещите, като от тях се изчистват затормозяващите политически елементи. На европейците им е ясно, че винаги се очертава бифоркацията „национална сигурност-права на човека" като тежък проблем в подобен тип разговори.
Най-разочароващи са контактите в Доха. Става ясно, че Катар няма намерение да сътрудничи ползотворно на европейците. Резултатът от разговорите между двете страни е оценен на „пълна нула". Антитерористите на ЕС са достигнали до заключението, че причина за подобно поведение е, че емирството няма свои вътрешни проблеми с муджахидините, воюващи в Сирия. Тяхната основна цел е свалянето на режима на Башар Асад, а не този на емира. В същото време в доклада на Киршьов е записано, че „сътрудничеството с катарските власти остава необходимо, тъй като това е държава, която финансира различни групировки, воюващи в Сирия."
От своя страна Саудитска Арабия заема чувствително по-балансирана позиция в сравнение с тази на своя съсед. Самата държава има претенции да играе световна роля за борба срещу тероризма и екстремизма. В тази връзка през 2004 г. на международна конференция саудитският крал предложи да се създаде „Световен център за борба срещу тероризма" и неговото седалище да е в Риад. При всички възможни случаи властите в страната напомнят за това свое предложение не толкова като очакване да поемат „диригентската палка" в света в борбата срещу това социално зло, колкото като доказателство, че държавата не съдейства за разпространението на тероризма. В конкретния случай саудитските власти изявяват пълна готовност да съдействат за противопоставяне на джихадистите в областта на медийната пропаганда. Риад е предложил конкретни видеоматериали, които да бъдат инструменти на ефективна контрапропаганда на идеите на радикалните ислямисти. Саудитците са изявили готовност да изпратят експерти, които да работят със сателитните канали, излъчващи от Европа и които директно призовават за участието в джихад сред големите сунитски общности в Европа. Представителите на ЕС са обърнали внимание, че е трудна борбата срещу телевизионни програми, които се излъчват от територията на трети страни. В същото време е постигната договорка за осъществяването на съвместна дейност, включително и в тази насока.
Особено ясен акцент е бил поставен върху финансирането на джихадистките групировки. Европейците са предложили да се създаде „допълнителна пътна карта", в която да има мерки за прекратяването на финансовите потоци към муджахидините. Обърнато е внимание, че са необходими законодателни инициативи, особено върху регулацията на работата на благотворителните фондации. Последните трябва ясно да докажат, че не финансират терористични субекти. В тази връзка е необходимо да се отбележи факта, че през май 2014 г. е проведен семинар с участието на европейски и американски експерти по сигурността, които са набелязали конкретни мерки в тази насока. Европейците изразяват задоволството, че са получили обещанието на американските си колеги за оказването на ефективен натиск върху институциите на държавите от Персийския залив в тази насока.
Все пак е за отбелязване факта, че държавите от Персийския залив държат на своята собствена преценка за действията на европейците в областта на сигурността и тази за защита на правата на човека. Рискът за колизия между критериите на двете страни остава твърде голям и не са редки разминаванията. Такъв е примерът, когато през юни месец 2014 г. по искане на Саудитска Арабия лидерите на Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив (СССПЗ) анулират съвместна среща с ЕС на министерско равнище. Посочената причина е, че европейците са се намесили безпричинно във вътрешните работи на Бахрейн, заради нарушени човешки права в кралството. Всъщност в основата на различията между двете организации стоят несъвпадения при оценка на конкретни политически ситуации. Става въпрос за анализ на събитията около иранската ядрена програма, приоритетите за преодоляването на кризата в Ирак и отношението към режима в Дамаск. Лидерите на СССПЗ отстояват мнението, че европейците, както и американците са твърде „меки" към иранските ядрени амбиции и към правителството на Башар Асад.
Много важна и съществена мярка в европейските антитерористични действия е съставянето на „черни списъци", които се улесняват след приемането на решение 1267 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. В това число е необходимо да бъдат съставяни и национални „забранителни списъци" на лица и организации, участващи или улесняващи терористичната дейност в Ирак и Сирия. Става въпрос за замразяването на техните парични средства или за забрана за пътуване през националните територии. Според общата концепция на ЕС тези списъци трябва да бъдат защитавани и налагани на възможно най-много партньори.
Жил дьо Кершьов предлага две инициативи, които са били проучени и оценени от екип на Върховния представител за външната политика и сигурността Катрин Аштън. Първото предложение е създаването на „Консултативна група за стратегически връзки за Сирия". Нейна водеща функция е да се превърне в своеобразен „Генерален щаб за медийна война срещу джихадистите", особено спрямо онези центрове, които набират джихадисти-доброволци. Основна целева група ще е конкретната национална ислямска общност. Идеята е да се парират усилията местната общност да изпраща нейни членове в Ирак и Сирия в рамките на ИДИЛ и другите ислямистки групировки. Докладът препоръчва да се използва британския опит, който е най-добрият в Европа в това отношение. За целта представители на ЕС вече са осъществили срещи с представители на фирмите „Гугъл", Туитер" и „Фейсбук", за да поискат съдействие в това отношение.
Втората основна задача е да се активизират хуманитарните помощи за пострадалите в контролираните от джихадистите територии в Ирак и Сирия. Идеята е мюсюлманите в Близкия Изток да почувстват помощта на Европа и на международната общност и да не подпомагат екстремистите. Активизирането за набирането на помощи да става чрез „Електронен портал на ЕС". В тази връзка трябва да се активизират действията на различни граждански и доброволчески организации. Представителите на ЕС са реализирали и редица срещи с техни колеги в САЩ. Всички мерки са съгласувани с тях. Американците са заявили, че възприемат европейските муджахидини като много по-опасни за сигурността на САЩ, отколкото собствените им муджахидини. Това се дължи на факта, че гражданите на по-голямата част от страните-членки на ЕС пътуват без визи до САЩ. Още повече, че най-големите „държави-износителки" на европейски муждахидини попадат именно в този списък.
На територията на 15 страни-членки на ЕС са създадени вече центрове за събиране и анализ на данни за всички пътуващи от и към тези държави. За тази цел са усвоени и парични средства. В тази връзка Турция е заявила, че вече в нейният забранителен списък има около 5 000 европейски граждани като той се осъвременява постоянно. Европейските експерти са поискали от близкоизточните си партньори бързо и изчерпателно да попълват данните на Интерпол за лица, които са заподозрени за участие в терористична дейност. Сътрудничеството на ЕС с Ливан се оценява като плодотворно, а поведението на властите в Бейрут като много продуктивно. Ливанските институции искат помощ за построяването на специален затвор за задържането на муждахидини, който да бъде с тежък режим. Освен това те желаят да бъде създадена специална войскова част, която да наблюдава границите на държавата. Идеята е да се предотвратява преминаването на муджахидини през националната територия. Специален акцент е поставен върху мониторинга на средната част на долината Бекаа, през която преминава международният път Бейрут-Дамаск. Поискана е също така финансова помощ, както и специалисти, които да построят специални вишки и диспечерски пунктове за електронно наблюдение. Паралелно с това властите са пожелали и помощ за приемането на специални законодателни текстове, тъй като са преценили, че сега действащият закон за борба срещу тероризма е остарял. Ливанската страна е помолила и за съдействие за обучението на съдии и прокурори, занимаващи се с тази сложна наказателна материя.
Проблемът с Турция обаче остава най-труден за разрешаване. Причина за това не е само дългата 900 километра граница със Сирия. ЕС е поискала от Анкара да се създаде единен оперативен електронен портал като фокусна точка за наказателно преследване на чужденци, участвали в джихада в Сирия. Турската страна е дала принципното си съгласие за това предложение. Голямо внимание се обръща на финансирането на тероризма в доклада на ЕС. Още през август 2010 г. е създадено специално звено, което да се занимава с тази материя. До този момент са направени повече от 5 000 разследвания. Освен това се обръща поглед и към повишаването на ефективността на митниците във всяка една отделна страна-членка на ЕС. В доклада се отбелязва, че е възможно някои от муждахидините да се опитат да пренесат в своята родина забранени предмети като оръжие, боеприпаси, взривни материали и парични средства.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ би могло да бъде казано, че е рано да се каже каква ще бъде съ дбата на ИДИЛ и неговия халифат. Ако вече се появяват симптоми за засилване на вътрешното недоволство срещу действията на екстремистите в окупираните от тях територии, то в по-глобален план джихадисткото движение в Близкия Изток бележи възход. Сериозните експерти прогнозират, че едва ли псевдодържавата на Абу Бакър ал Багдади ще успее да оцелее в средносрочен план. Не само племената, но и някои доскорошни съюзници на ИДИЛ започват да се разграничават от екстремистите. Прогонването на християните, взривяването на паметници от историко-културното наследство на Ирак като гробницата на пророк Юнус и няколко средновековни минарета очевидно са превърнали социалната имплозия в експлозия на видима нетърпимост към терористите. Халифатът в Ирак и Сирия е своеобразен балон, издут от парализата на традиционната държава. Новите форми на естествен, съвременен държавообразуващ процес са реалната спирачка на постоянно бликащия екстремизъм в региона. Какви ще са практическите измерения? В известна степен отговор на този въпрос дадоха събитията в Египет. Патриархалността, трибализмът и силният регионализъм коренно отличават Близкият Изток дори от такива аграрни общества като тези в Латинска Америка.30 Сякаш политическата култура и спецификата на процеса на политическа социалогизация в арабските общества канализират динамиката на преструктурирането на държавността, профилират бъдещия лидер и предопределят авторитаризма като негов естествен поведенчески белег.
БЕЛЕЖКИ:
1.Bpost: „Ислямисти екзекутираха американски журналист" - 20.08.2014, <http://www.bpost.bg/article/29469 >
2. The Guardian "Foreign jihadists flocking to Iraq and Syria on 'unprecedented scale' - UN"< http://www.theguardian.com/world/2014/oct/30/foreign-jihadist-iraq-syria-unprecedented-un-isis >. 30 October 2014
3..За повече информация вж: Чуков, Вл., „Ал Кайда с перо и сабя", Изток-Запад, 2007.
4.Ал мирсад: Дааш юибия ан нафт ас сури лил тужар иракиюн, Лабораторията: ИДИЛ продава сирийския нефт на иракски търговци, Сафир, <http://www.assafir.com/Article/5/362439>, 22.07.2014.
5.Johnson, K., The Islamic State is the Newest Petrostate, Foreign Policy, <http://www.foreignpolicy.com/articles/2014/07/28/baghdadis_hillbillies_isis_iraq_syria_oil_terrorism_islamic_state >, 28.07.2014.
6.Ханафитската правнодогматична школа е единственото сунитско течение, което позволява на неарабин да е политически водач. По тази причина мнозинството неарабски, ислямизирани нации приемат именно ханафитстово. Става въпрос за турците, малайзийците, индонезийците, индийците и други.
7.Turkey's Top Cleric Call New Islamic "Caliphat" Illegal, Today's Zaman, <http://www.todayszaman.com/national_turkeys-top-cleric-calls-new-islamic-caliphate-illegitimate_353734.html>, 22.07.2014.
8.Аду ал када уа ал улема ал умма....Призовавам ръководителите и учените на нацията....Ал Иказ, <http://www.okaz.com.sa/new/Issues/20140802/Con20140802715656.htm >, 2.08.2014.
9.Самият Махер Абу Убейда на 9 юли се самообявява за халиф на сирийците, които са в ИДИЛ. Той нарича „халифа" Абу Бакър Багдади с унизителното обръщение рафид, отричан, което се използва от сунитските екстремисти към шиитите. Очевидно той намеква за някаква шиитска връзка в произхода на Багдади. Халяби, А., Кияди Дааш ас сабик лил сафир: Ас Саудия ал хадаф ал мукбел лил канзим, Бивш ръководител на ИДИЛ: Саудитска Арабия е следващата цел на организацията, Сафир, http://www.assafir.com/Article/5/363602, 28.07.2014.
10.Аднан ал Арур яруд ала дааш, Аднан ал Арур отвръща на ИДИЛ, Мусташар, http://almustashar-iq.net/index.php/permalink/34689.html, 31.12.2013.
11.Barrett, K., Is ISIL really "Sunni", Not at All, Press TV, http://www.presstv.ir/detail/2014/06/17/367304/is-isil-really-sunni-not-at-all/, 17.07.2014.
12.Хайдар, З., Абдула А., Мада яни сайтарат „Дааш"....Какво означава властта на ИДИЛ....., Сафир, Б. 19.07.2014, http://www.assafir.com/Article/5/362074
13.Кура камила кхауия мин суканиха.....Цели села са изпразнени от жителите им, Хабар прес, http://alkhabarpress.com/tag/%D8%B7%D8%B1%D8%AF-2100-%D8%B9%D8, 19.07.2014.
14.Масихиюн моусел югадирун....Християните от Мосул напускат....Ал Уилая, http://wilayah.info/ar/?p=9233, 20.07.2014.
15.Патрик: Ли ауал мара фи тарих ал Ирак....Архиепископ: За пръв път в историята на Ирак....Сада ал балад, http://www.gulfairco.com/1058731, 20.07.2014.
16.Сайтарат ал мусалахин ала синджар....Контрол на въоръжени хора над Санджар....Ирак прес, http://www.iraqpressagency.com/?p=80149&lang=ar, 5.08.2014.
17.Абдула, Д., Баад ал масихиин дааш яндор акра дал моусел, След християните ИДИЛ предупреждава кюрдите в Мосул, Шарк ал аусат, http://www.aawsat.com/home/article/143976, 207.2014.
18.Абас, М., „Ал хилафа ал мулятама" актар иртибакан мин суканиха, „Забраденият халифат" по-объркан от неговите жители, Ал Хая, Л., http://alhayat.com/Articles/3702083/-%D8%A, 21.07.2014.
19.Маджлис ал амн калик ала.....Съветът за сигурност изразява безпокойство за.....Акхбарак, http://www.akhbarak.net/news/2014/07/23/4725580/articles/15947659/, 23.07.2014.
20.Абдерахман, У., Ал аукаф ал мъсрия:.....Министерството на вакъфите на Египет, Шарк ал аусат, http://www.aawsat.com/home/article/150906, 2.08.2014.
21.Дамс ала кхута дааш, ДАМС по пътя на ИДИЛ, Ал вито, http://www.vetogate.com/1088756, 26.06.2014.
22.Ал Тахами, А., Амн ал магреб фи истинфар и ас сабаб дааш, Сигурността на Мароко в мобилизация и причината е ИДИЛ, Илаф, http://www.elaph.com/Web/News/2014/7/925789.html, 24.07.2014.
23.Лимада юкатилун аш шишаниюн фи сурия....Защо се бият сирийците в Сирия....Исламиюн, http://islamion.com/news/11501/., 13.11.2013.
24.Абу Омар ал Шишани е грузинец и истинското му име е Тархан Патрикашвили. Роден е през 1968 година в село Биркияни, Панкиската долина, Грузия. Майка му е от панкиските чеченци. Той изповядва християнството до 42 години. Участва в Първата и Втора войни в Чечня. През 2008 г. се присъединява към грузинската армия в конфликта с Русия. След това отива да се бие в Чечня. Минавайки през Египет и Йемен той заминава, за да се включи в редовете на ИДИЛ в Сирия. Говорят, че винаги носи със себе си самоубийствен колан. Маджали, Н., Абу Омар аш Шишани....Абу Омар Шинани, Елаф, http://www.elaph.com/Web/News/2014/7/919697.html, 3.07.2014.
25.Баян ал ауал лил „мукатилин ал ажаниб"....първа декларация от „чуждестранните бойци"....Сафир, http://www.assafir.com/Article/5/353927, 7.6.2014.
26.Муслим аш Шишани е бивш съветски военнослужещ в Монголия. Участва в Първата и Втората война в Чечня. Става член на Консултативния съвет на Чеченска република Ичкерия при лидерството на Аслан Масхадов. Воюва и с легендарния полеви командир саудитеца Хатаб (истинското му име е Тамир Суейлам) Той е един от организаторите и плановиците на самоубийствения терористичен акт във Владикавказ, Северна Осетия през ноември 2008 г.
27.Ал хор ядраб матар мазакх ал аскари...., Свободната армия удря военното летище в Мазакх, Ал Арабия, http://www.alarabiya.net/ar/arab-and-world/syria/2013/, 6.08.2013.
28.Джамаа салафия судания....Суданска салафитска група, Ал Ахрам, http://gate.ahram.org.eg/NewsContent/13/71/518589/%D8, 25.07.2014.
29.Ибрахим, У., „Ас Сафир" туншар такариран ауропиан хаула муаджахат ал джихадийн,
30.Христов, М., Авторитаризъм и демократизация в Южния конус на Латинска Америка", София, 1999.
Проф. д. ик. н. Владимир Стефанов Чуков е преподавател във ВСУ „Черноризец Храбър" и РУ „Ангел Кънчев"