NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Политическата трансформация на Еквадор в началото на ХХI век

Брой
29 (2014)
Рубрика
Анонс
Автор
Александър Иванов Катранджиев

 

 Политическата трансформация на Еквадор в началото на ХХI век

Александър Иванов Катранджиев, ЮЗУ „Неофит Рилски"

alexander_ik@abv.bg

 

Еквадор е държава, намираща се в северозападната част на континента Южна Америка. Срещата и симбиозата на култури и народности, раси и вярвания и езиково разнообразие, правят тази част на света толкова сложна за разбиране и едновременно с това интересна. Както Маршъл Икин пише „Именно драматичния сблъсък и конвергенция дава на Латинска Америка едновременно нейното единство и нейното многообразие. Общият процес на завладяване, колонизация, съпротива и приспособяване в рамките на региона осигурява единството, което ни позволява да говорим за онова нещо, толкова погрешно назовано „Латинска Америка". Еквадор е и част от Иберо-америка. Испанският език е официалния език в страната като освен него се говори и кечуа, езикът на коренното население, потомство на инките.

            Началото на ХХI век е време на политически промени в някои  южноамерикански държави като Венецуела, Боливия, Бразилия, Чили. От 2006 год. се наблюдават смели социални промени и в Еквадор. Започва една трансформация  в търсене на нова идея и политика, различна от неолиберализма. Настоящият президент Рафаел Кореа заявява: „Не живеем във времена на промяна, а в една промяна на епохата".

            В края на ХХ век Еквадор е държава, която като всички останали в района е  обвързана с транснационалните компании, Международният валутен фонд (МВФ), Световната банка. Тя е задлъжняла, с нестабилна банкова система и масова безработица. В миналото страната е била управлявана от диктатори, а армията винаги е играла основна роля във вътрешната политика. Честата смяна на президенти е била характерна, а малцина са тези държавни глави, които са успявали да изкарат своя пълен четири годишен мандат. От края на XIX до края на XX век се сменят 43-ма президенти.

            Това, с което трябва да се справи страната е една коренна политическа и социална промяна, както във вътрешнополитически план, така и във външната политика. В края на ХХ век Еквадор и Перу воюват за територии, намиращи се в Амазонската джунгла. През 1998 г. двете страни успяват да се споразумеят, с което слагат край на близо шестдесет годишен конфликт.

            През 1999 г. еквадорските банки се възползват от спестяванията на населението. Според предписанията на МВФ населението поема тежкия удар на фалиралите банки. Стига се до повишаване на цените на течните горива с 66% до 92%, на електричеството с 50%, орязване на пенсиите и повишаване на цената на бутилирания газ с 333%. Протестите на хиляди еквадорци, настояващи за оставката на президента Хамил Мауад, плашат правителството и то въвежда извънредно положение през януари 2000 г. След като Хамил Мауад освобождава поста по закон го наследява вицепрезидентът Густаво Нобоа. Той поема функциите на държавен глава до изтичане на мандата на 15 януари 2003 г. От края на 90-те години на ХХ век до 2006 г. трима са президентите свалени с народни бунтове - Абдала Букарам, Хамил Мауад и Лусио Гутиерес. Последният идва на власт с помощта на движението „Пачакутик".

            Преходът в третото хилядолетие за Еквадор е време на криза, протести и нестабилност. Неолиберализмът става основен фокус за критиката и се възприема като формата на управление, която устройва най - добре местната олигархия и транснационалните компании. Открито или не, намесата на Белия дом във вътрешните работи на страната става предмет на обсъждане в пресата.

            През октомври 2000 г. петролната компания „Шеврон" купува компанията „Тексако". През 2005 г. тя става марка под крилото на "Шеврон Корпорейшън". Компанията „Тексако" заедно с „Оксидентал петролеум" сондират еквадорската джунгла като изпомпват от недрата на земята огромни количества петрол.

            В края на 70-те години на XX век американси нефтени компании като „Шел", „Тексако" и „Гълф Оил" се опитват да разработят нефтени находища. Тогавашният президент на страната Веласко Ибара не бърза с концесионирането на нефтените залежи, но е притиснат от монополите като е заплашен с икономически санкции.  Мащабното производство на петрола започва през 1972 г. от областите на източните низини (Lago Agrio). Начинът на пренос на суровия петрол е като се транспортира през система от тръбопроводи, преминаваща през Андите до пристанището Есмералдас на Тихия океан, където се рафинира. Това, което оставят след себе си са разливи на повърхността, които причиняват болести и тумори, повечето злокачествени, ракови заболявания. Около сондажите в еквадорската джунгла се образуват петролни локви, застрашаващи местното население и околната среда. Компанията „Шеврон" все още отказва да поеме вината за болните от рак, за опустошението и вредите, които е нанесла.

            На 15 февруари 2011 г. Еквадор осъди "Шеврон" да заплати 8,6 милиарда щатски долара обещетение, но "Шеврон" обжалва в US съд и не ги плати като на свой ред осъди еквадорците за изнудване. Тази битка продължава до ден днешен. През септември 2013 г., на поредната среща на латиноамериканските лидери в Кито, венецуелската посланичка Мариа Лурдес Урбанеха заяви: „Невъзможно е тази борба да се води самостоятелно". Еквадор е подкрепян от Венецуела и Никарагуа, които добре познават подобни съдебни битки.

            В средата на 2005 г., икономическата, политическата и социалната криза в страната се задълбочават. Подкрепен от индианското движение Пачакутик през 2002 г., само три години по - късно, президентът Лусио Гутиерес довежда страната до криза. Влиятелното движение Пачакутик оцени неговата роля в революцията от 2000 г., когато серия от въстания на коренното население довеждат до оставката на президента-либерал Джамил Мауад. Полковник Гутиерес открито премина на страната на въстаналите, което му струва няколко месеца затвор. По време на предизборната кампания той публично обяви своите ляво-националистически възгледи, изказвайки се критично за политиката на САЩ и последиците за народа на Еквадор. Избирането на Гутиерес стана почти едновременно с победата на Лула да Силва в Бразилия, което даде повод да се говори за лява вълна в региона.

            Лусио Гутиерес не продължава по пътя на промените. Когато заема президентския пост, той избира пътя на своите либерални предшественици като се опитва да установи десен диктаторски режим. През август 2003 г. изпраща в оставка трима министри от Пачакутик, след което позволи вдигането на цените на продоволствените стоки и бензина. Той се мотивира с необходимостта от по-скорошно съглашение с МВФ. За година рязко усилва военното присъствие на САЩ в Еквадор и влиза в пограничен конфликт с колумбийските партизани. Именно по негово време служителите в  Министерството на вътрешните работи бяха агенти на ЦРУ и ДЕА.

            През 2000 г. местната валута сукре е заменена от щатския долар с цел подобряване на положението. Доларизацията не успява да подейства, както си представят нейните инициатори. Оскъпява се местното производство, предприятията са ликвидирани, икономиката се съсредоточава върху вноса и много по-слабо върху износа. Тя се оказва неспособна да съживи производството и пазара на труда. Разочарованието от политиката на Лусио Гутиерес стана много бързо. Това доведе до създаването на нова революционна ситуация в страната. Поредните протести срещу Гутиерес са провокирани от убийството на 65-годишна демонстрантка при сблъсъци със силите на реда. Хилберто Талауа, координатор на Пачакутик, се заканва да сезира Организацията на американските държави и правозащитни организации. Индианците се обръщат срещу Гутиерес, недоволни от икономическата му политика, която с нищо не облекчава положението им. Това движение започва да играе важна роля в страната в самото начало на ХХI век.        

            Лусио Гутиерес е свален от поста на президент и по закон го наследява вицепрезидента Алфредо Паласио. Паласио предлага министерството на икономиката на Рафаел Кореа. За да намали напрежението още на 15 май 2005 г. временният президент е принуден да изгони американската мултинационална компания "Оксидентал петролеум". Той конфискува активите на американската компания, които са на стойност 780 милиона евро за неспазване на договора с правителството. В отговор Вашингтон преустановява преговорите по Споразумението за свободна търговия (ССТ), водени със Съединените щати. Заради безредиците, през март 2006 г. е взето решение да се обяви извънредно положение в 11 провинции, парализирани от многобройните демонстрации на коренното население, което се противопоставя на ССТ.

            През 2006 г. Рафаел Кореа се кандидатира на президентските избори като иска подкрепата на индианското движение. Отказана му е такава, тъй като те си имат своя лидер - Луис Макас. След опита с провалилия се Гутиерес, движението не е склонно на такава стъпка. Луис Макас е основател на Конфедерацията на коренните народности в Еквадор. Той играе активна роля през 90-те, после се отдръпва, след което отново излиза на преден план, когато Гутиерес го назначава за министър на земеделието. След като решава да напусне политическата сцена, той се стреми единствено към поста държавен глава.

            Броят на индианците в страната не е известен. Според десницата те представляват 10% от населението, според левицата - 25%, а по данни на ЮНЕСКО - 45%. Въпреки ролята, която изиграват за успешната борба срещу ССТ и "Оксидентал", изглежда малко вероятно някои от техните лидери да бъде признат от целокупното общество за негов представител. Всички са наясно, че двойката "Макас-Кореа" няма шансове да се окаже печеливша. Но предположения за такава комбинация има. Лидерите на Пачакутик се изправят пред огромна дилема, „Смятат Луис Макас за социален деец, а не за политически лидер и това поражда спорове", уточнява Делфин Тенесака, председател на "Коренното движение в Чимборасо". На политическия съвет на Пачакутик, проведен на 23 юни, тринайсет провинциални организации се присъединяват към Кореа. Останалите подкрепят кандидатурата на Макас. Дори активистите метиси от социалните движения се съмняват в Кореа.

            От Каракас Чавес негласно симпатизира на Кореа, а това засилва объркването. От друга страна при краткото си посещение в Еквадор боливийският президент Ево Моралес окуражава своя местен побратим Луис Макас. И двамата лидери искат едно и също за народа. Това са аграрна реформа и свикване на Учредително народно събрание, солидаризиране с Венецуела, Боливия и Куба, отказ от ССТ, подкрепа за Световния социален форум.

            На 15 октомври Алваро Нобоа, един от най - богатите хора в страната и бананов магнат печели първия тур, изпреварвайки Кореа. Пачакутик и Макас губят всякакви шансове. Останалите партии, играещи до този момент ролята на безучастни наблюдатели проумяват, че в страната съществува консенсус относно необходимостта от промяна на политическата система.

            На втория тур Кореа получава подкрепата на масовото гражданско движение Пачакутик, Народното демократично движение, Социалистическата партия, Демократичната левица и 200 обществени организации, сред които и Конфедерацията на коренните народности в Еквадор. На 26 ноември 2006 г. кандидатът на левицата печели изборите. Така Рафаел Кореа встъпва в длъжност на 15 януари 2007 г.

            След тази дата започва  една нова и различна епоха за Еквадор. Още при управлението на Паласио държавата стартира събирането на повече данъци от мултинационалните нефтени компании благодарение на реформата на закона за горивата. Според Кореа това не е достатъчно. „Не можем да позволим на мултинационалните компании да изнасят четири от всеки пет добити барела петрол и да ни оставят само един", заявява той. Кореа преразглежда участието на държавата в тези договори, както стана във Венецуела и Боливия. Предоговори успешно външния дълг, промени правилата, предостави на държавата решаваща роля в политиката и икономиката.

            Като министър на икономиката през 2005 г. при Паласио, той  взима от Уго Чавес четвърт милиард долара и успява да спаси Еквадор, намалявайки външния дълг. През 2008 г. след референдум е приета нова конституция. „Тук, казва Кореа, вече не командва Международният валутен фонд, нито олигархията, тук вече командва народът. И щом ни подкрепя, това означава, че сме направили каквото обещахме - училища, болници, пътища, мостове, летища".

            Много и агресивни са медийните кампании срещу него и неговата партия - "Alianza Pais" (Съюз за страната). Притежател на водещи медии в Еквадор е Алваро Нобоа, противник на Кореа и проамерикански настроен. Той е кандидат за президент на страната през 2006 г. и губи битката тогава. Рафаел Кореа заявява, „Въпреки медийните кампании срещу нас и атаките на една безскрупулна преса, ще спечелим тези избори, най-демократичните и прозрачни в историята на Еквадор, по най-убедителен начин. Но няма да се задоволим с успеха, ще ги спечелим и ще управляваме по-добре и ще задълбочим промените".

            През управлението си до сега Рафаел Кореа променя страната, както никой друг еквадорски управник преди него. В първите години на неговото управление Еквадор е с най-ниска инфлация в цялата си история, най-висок ръст на икономиката, най-ограничена безработица и най-висока реална заплата. „Тук, казва Кореа, всичко се беше превърнало в стока. Командваха банките и чуждите капиталовложители. Бяха приватизирали медицинското обслужване, образованието, транспорта... всичко!" Сега държавата гарантира всички публични услуги. Влага три пъти повече в социалните бюджети, здравеопазването, образованието, безплатното лечение, пенсионното осигуряване. Променен е законът за ипотеките, сложен е край на изгонванията от домовете. Еквадорската икономика намалява бързо неравенството, „Искаме да победим бедността", заявява Кореа.

            Външната политика на Кореа следва вътрешната. Не по - малко активен е той по отношение на международните инфраструктурни проекти. Водният канал с Бразилия Манта - Манаус, започнат 2011 г. все още е в процес на изграждане. Той ще свързва тихоокеанското крайбрежие на Еквадор с река Амазонка и така двете държави ще могат да се възползват от по - евтиния морски транспорт. Амбицията на Бразилия днес е да продължи канала до Атлантическия океан като така се избегне Панамския канал и по - скъпите такси за преминаването му. Към изграждането на водния път са поканени да участват още Венецуела, Колумбия, Перу.  

            Успоредно с него се изграждат високоскоростни пътища. Кореа и бившия венецуелски държавен глава Уго Чавес, в рамките на Съюза на южноамериканските нации (UNASUR), предприеха изграждането на магистрала свързваща Еквадор и Венецуела с помощта на Южноамериканската банка (Banco del Sur), като по този начин Венецуела ще получи излаз на Тихия океан. Еквадорският президент е в процес на засилване на търговските връзки с Китай като се надява страната му да стане най - големия партньор на Китай за Южна Америка. Добруването на страната за Кореа е цел, която по негови думи стои над всичко. Тук не става въпрос за усъвършенстване на неолиберализма, а за тотална смяна на системата.

            Днес Еквадор продължава по пътя на промените, интеграцията, градивното общуване със своите съседи. Тази социална политика изисква много усилия и постоянство. В началото на мандата си Кореа обещава да спре по нататъшното сондиране на еквадорската джунгла и добива на петрол. Обещава опазването на околната среда и природата в Еквадор. Но запазването на социалните придобивки,  ежегодното увеличение на минималната работна заплата, на пенсиите, разходите за изграждане на нова инфраструктура, водят до вземането на трудни и компромисни решения.  Така се стига до стартирането на проект, целящ разработването наново на богатите петролни залежи в природния парк "Ясуни". С това решение правителството на Кореа предизвиква народно недоволство като протестиращите събират 700000 подписа с искане за референдум.

            Този проект на социални и политически промени, развиващ се на територията на южния конус бе започнат в началото на третото хилядолетие от Уго Чавес във Венецуела. Той бе последван от Ево Моралес в Боливия, Дилма Русеф в Бразилия, Хосе Мухика в Уругвай, предшественика на Русеф, Лула да Силва, Нестор Кирчнер в Аржентина и наследилата го Кристина Фернандес.

            Динамичното време изисква динамичен подход, хаотичен,  конвергентен, такъв който води до намирането на собствен път. Фидел Кастро, казва, че социализмът няма модели. Това не е мебел от ИКЕА, който може да се сглоби от различни части тук и там. Това е процес, който постоянно преодолява трудности, адаптира се към условията. Дали можем да отъждествим новия социализъм с алтерглобализма? Или това е нов вид авторитаризъм и доколко е засегната демокрацията? Колко струва успеха и доколко си заслужава усилията? Отговорът на тези въпроси е в близкото бъдеще.

            През 2010 г. беше направен опит за преврат в Еквадор и опит за отвличане на президента Рафаел Кореа като медиите упорито се опитаха да потулят случилото се. Но въпреки това той продължава с реформите. „Освен да изграждаме училища, пътища, болници, трябва да изграждаме и истината, ако ли не никога няма да съумеем да се справим" заявява той. Испанският журналист Игнасио Рамоне в интервю за еквадорската телевизия „El Ciudadano" споделя, че през последните 12 години в Латинска Америка повече от 80 милиона души излизат от бедността и че регионалните обединения като UNASUR, CELAC и ALBA, значително допринасят както за икономическата така и за политическата стабилност в Южна Америка.

            Сегашният втори мандат на Рафаел Кореа ще продължи до 2017 г. Ще успее ли сегашното правителство на Еквадор да следва пътя на промените? От 2007 г. до сега ситуацията там се промени към по - добро, както и статуквото в доста държави от Южна Америка. Икономическата интеграция между държавите от региона, посредством организации като Меркосур, Кариком и други подобни икономически структури водят до положителни промени. Една политическа промяна не е константа, това е дълъг и често, изискващ много упоритост и усилия процес. За постигането на положителна социална промяна е необходимо, както едно узряло за това общество, така и лидер, който да поеме отговорността да я извърши. Историята показва, че едното без другото не води до добър резултат.

 

Библиография:

Книги:

1. Икин, Маршъл - „Историята на Латинска Америка", изд. „Рива", 2010 г

Списания:

1. Списание „Латинская Америка", изд. „Наука" Москва, 1970

Статии от Уеб страници:

1. http://www.bbc.co.uk

1. http://bg.mondediplo.com

2. http://chevrontoxico.com/

3. www.eluniverso.com

4. www.el19digital.com

5. http://geopolitica.eu

6. www.radiomundial.com.ve

7. www.segabg.com

8. www.temanews.com

9. http://worldtodaybg.com

Видео:

1. https://www.youtube.com/watch?v=zbHGYyzYcio

Александър Иванов Катранджиев е докторант в ЮЗУ „Неофит Рилски"

 

 


Икин, Маршъл - „Историята на Латинска Америка", изд. „Рива"2010 г., с. 5-6

Рамоне, Игнасио - Гражданска революция/Игнасио Рамоне, Светът днес, 03.04.2013, http://worldtodaybg.com/2013/04/03/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B5/

Иванов, Димитри - Еквадорска история II, Сега, Брой 4376 (96) 25 Април 2012, http://www.segabg.com/article.php?id=598179

Пачакутик - движение на индианските народи, населяващи Еквадор, основано през 1995 г. Името Пачакутик на един от местните езици кечуа, означава „Преобразувател на света", „Достоен за уважение", „Син на Инти", това е името на местен владетел управлявал кралство Куско, през XV век.

Списание „Латинская Америка", изд. „Наука" Москва, бр. януари/февруари, 1970, стр. 149

http://chevrontoxico.com/

Иванов, Димитри - Еквадорска история II, Сега, Брой 4376 (96) 25 Април 2012, http://www.segabg.com/article.php?id=598179

Nicaragua I Venezuela solidarios con Ecuador por caso Chevron, El 19 digital, 02.09.2013,  http://www.el19digital.com/articulos/ver/titulo:12761-nicaragua-y-venezuela-solidarios-con-ecuador-por-caso-chevron-

Неолибералните програми на юг от Рио Гранде и „социалистическите" им алтернативи, Геополитика, 05.04.2009 г., http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/200-neoliberalnite-programi-na-yug-ot-rio-grande-i-sotsialisticheskite-im-alternativi

Льомоан, Морис - Победата в Еквадор трябва да се затвърди, LE MONDE DIPLOMATIQUE бр. Януари 2007 г., http://bg.mondediplo.com/article129.html

Пак там

Льомоан, Морис - Победата в Еквадор трябва да се затвърди, LE MONDE DIPLOMATIQUE бр. Януари 2007 г., http://bg.mondediplo.com/article129.html

Рамоне, Игнасио- Гражданска революция/Игнасио Рамоне, Светът днес, 03.04.2013, http://worldtodaybg.com/2013/04/03/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B5/

Рамоне, Игнасио- Гражданска революция/Игнасио Рамоне, Светът днес, 03.04.2013, http://worldtodaybg.com/2013/04/03/%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B5/

Пак там

Пак там

Rafael Correa espera que Venezuela se integre al eje vial Manta - Manaos, El Universo, 20.10.2012, http://www.eluniverso.com/2012/10/20/1/1355/correa-dijo-esperar-que-venezuela-se-integre-al-eje-vial-manta-manaos.html

Ecuador: ambientalistas piden referendo sobre extraccion de petroleo en Yasuni, BBC, 11.04.2014, http://www.bbc.co.uk/mundo/ultimas_noticias/2014/04/140410_ultnot_ecuador_referendum_selva_petroleo_jgc

Къдринова, Къдринка - Игнасио Рамоне: Всички сме в един самолет, управляван от автопилот неолиберал, Тема, http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=629&aid=14736

Rivas, Jorge - Presidente Correa denuncio que fue tergiversado por Television Española, Radiomundial, 20.03.2012, http://www.radiomundial.com.ve/article/presidente-correa-denunci%C3%B3-que-fue-tergiversado-por-televisi%C3%B3n-espa%C3%B1ola

UNASUR, CELAC, ALBA - Регионални икономически организации в Южна Америка

Интервю с Игнасио Рамоне по телевизия El Ciudadano - https://www.youtube.com/watch?v=zbHGYyzYcio

 

 

 

comments powered by Disqus