NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

ПОЕЗИЯ

Брой
30(2015)
Рубрика
Poiesis
Автор
Лъчезар Лозанов

 

ПОЕЗИЯ

Лъчезар Лозанов

 

Лъчезар Лозанов е роден през 1953 г. в София. Завършва българска филология и журналистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски". Работил е в различни издания, като в момента списва страницата за култура във в. „Българска армия". Публикувал е стихове в целия литературен печат, както и в множество антологии. Има три поетични книги: „Скъсай опаковката" (1995, самиздат), „Звярът" (1999, изд. „Графити") и „Иго" (2002, изд. „Жанет-45"). Предстои издаването на още две стихосбирки: „Болничен лист" в изд. „Жанет-45" и „Стъкларии" в изд. „Пергамент".

 

Руното

 

Докато светлините на Чикаго не са угаснали,

докато край мен английската реч се разпада

на италианска, полска, индийска и руска,

докато дъщеря ми се обръща гърбом

към летището, към моите куфари -

все по-стоически светлините слагат палец

върху тъгата с виолетов плащ,

върху очите й - още по-виолетови,

върху сабята на искрящия сняг.

Всеки чистач ме превъзхожда:

с какъв блясък -

някой му е подарил мястото и езика,

изумително бъбри с красавицата на чекинга,

съвършен до безгрижие.

На път

всичко се учи в движение -

винаги

изниква някой разбираем език

но трябва да си там, в къщата на опасността.

Макар и никой - яхаш покрива,

както боингът сграбчил въздуха,

докато течното злато на улици и площади

просва необятното си руно изпод тъмния корем

на вледененото езеро.

Ръкомахащият език е най-топлия

и се търкаляш - дивак в едни женски очи,

прободен - на една ръка от хаоса, бедствието

и водещата нишка.

Така ме придърпват очите на моя град -

в Чикаго откривах

една малка София във всеки квартал -

бъдеще, което ме преобръща,

подменя моята карантия -

аргонавти се събират

дълбаейки с корабния нос в самолета

физиономията на идващия свят.

 

 

Човешки начин

 

Колофон

между космите и струната.

 

Колофон

между поялника и припоя.

 

Сълза от дървото,

застанало

пред човека с резачката

прокарал

опустошителен път.

 

Събирам и разделям

както музиката и дима,

но по един

по-човешки начин.

 

 

Свирих

 

Свирих на твоя глезен -

китара.

Музиката без звук

бе твоето изражение.

Ноти чрез моите устни

го променяха.

Бах и Бетовен

застинаха

подобно облак над нас.

 

 

 

 

Стъкленият кон

 

Когато се просна на разсъмване

върху моите сънища,

отзовавам се върху кон

от морскосиньо стъкло.

През него се движат

отвъдните детайли на света.

Но е стъкло,

не се пръсва - засега, но ме напряга.

Как така с чупливи хълбоци,

как - с морскосиньо туловище

звънят тънки крака в тръс

върху камъни и треви,

върху зъби и нажежени дървета.

Накъде с кон от стъкло - така гладък,

ме отнася, мен - тежък от чувство,

чувство, че той ще се втвърди, ще се пръсне

насред изнемогването към теб

през мекият океан от устни -

Атлантика, която ни разрязва.

Конят - хлъзгав. Потъне ли,

неразличим ще е от водата,

върху която препуска кентавър Мойсей.

Чувството, че там няма да го разпозная,

така чуплив, така звънък.

Засега бие копита

носещ или отнасящ

времето, което ми липсва.

 

 

 

3 грама топлo

 

Разлепя се съзнанието

слой след слой, рисунък,

несглобено лего.

Разрез произволен,

компасът е слепец.

Но съшива

майолики в моя живот,

понякога.

Криви,

хлабави страници

с илюстрации - Средновековието

сякаш.

Книгата е прочетена,

изписаното - изгорено

за грам топлина в живота.

 

За искра видимост само -

какво не би направил човек.

 

 

Водни пръсти

 

Никога не бих предположил,

че меки пръсти като морските

в своето постоянство

могат да издълбаят хралупи

в камъка

и да го населят

с живи и хранещи се същества.

От плътността

да създадат динамика

гмеж, живот и опорни точки

за паешките крака на слънцето.

 

 

comments powered by Disqus