NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

СЪСТОЯНИЯ НА СЪЗНАНИЕТО В ЙОГИСТКИТЕ И ШАМАНСКИТЕ ПРАКТИКИ

Брой
31(2016)
Рубрика
Анонс
Автор
Венцислав Караиванов

СЪСТОЯНИЯ НА СЪЗНАНИЕТО В ЙОГИСТКИТЕ И ШАМАНСКИТЕ ПРАКТИКИ

Венцислав Караиванов

vendata@abv.bg

 

STATES OF MIND AT YOGI AND SHAMANIC PRACTICES

Vencislav Karaivanov


  1. Въведение

Нито на Девата, нито на гълъба

се надяваме;

Нашият метод е науката,

а целта ни - религията.

Алистър Кроули

 

Съзнанието част от културата ли е, или културата е част от съзнанието?

Трудно е да дадем окончателен отговор на този въпрос, защото се изплъзва от опитите ни да бъде рамкиран и обособен. Една от главните причини за това е различният опит на индивидите и тяхната субективност. Въпреки това, можем да кажем, че повечето антрополози са единодушни, че културата е цялостният модел на човешкото познание, а психолозите определят съзнанието като способност за идеално възпроизвеждане на действителността.

Колкото и добре да е интегриран човек в една култура, той винаги може да изпадне в противоречие със себе си и останалите. Сходствата и различията не са нищо повече от полюсите, които ни позволяват да регистрираме „нормалността" в обществото.

Нужно е да отбележа, че нито културата, нито съзнанието са твърда и статична основа. Както социалната среда на човек допринася за нравствените му характеристики, така и той играе важна роля във формирането на средата в която живее. От тук следва , че промяната в съзнанието е не само неизбежен, но и постоянен процес.

Историята е показала, че съществуват универсални човешки ценности и нрави и такива, които са присъщи за определени периоди от човешкото развитие. Като универсални можем да посочим човешкия живот и инстинкта за оцеляване, стремежа към щастие, единение със себе си и останалите. Неуниверсалните човешки ценности са по-скоро спомагателни културни артефакти. Те се появяват в различните периоди на човешката еволюция, базирани на духовния и материален статус на обществото. Такива например са изоставените традиции на примитивните общества или икономическите стратегии в модерните. Тези ценности са следствие от причината, а именно - универсалните такива. Казано с други думи, културата създава свой съзнателен инструментариум, който помага на обществото да задоволи своите емоционални, познавателни, експресивни и естетически потребности в даденото време и на даденото място.

В книгата си „Завръщане към архаичното", американският антрополог Терънс Маккена описва възраждането на универсалните ценности в западното общество през 60-те години на XX век. Според него контракултурата не е просто пореден писък в абстрактното човешко поведение. Той представя обществото като организъм. Когато един организъм се разболее (човек започва да гледа на себе си като отделен от природата, демистификация), той създава антитела, които му помагат да се справи с болестта. Ню ейдж движението е културната ваксина на съзнанието срещу буржоазните, аристократични ценности, проправили си път през XVIII- IXX век, посредством индустриалната революция. Това СЪС ЗНАНИЕ за нещата несъмнено ни кара да си зададем въпроса: Праволинеен ли е процесът на културна промяна или по-скоро представлява кръговрат?

 

Фиг. 1 Примерна схема на промените в съзнанието

 

 

  1. Периодизация и развитие на съзнанието.

За да хвърля по-голяма светлина върху феномена съзнание, тук ще разгледам два сходни модела на развитие, които се разделят на 8 нива. Първият е наречен „вериги на съзнанието" от Тимъти Лиръи и е ориентиран към индивида, а вторият „вълните на съществуването" от Клеър Грейвс, насочен към обществото.

 

Вериги на съзнанието" - Тимъти Лиръи:

  1. Верига на биооцеляването

Мозък на безгръбначните еволюирал преди 2-3 милиарда години. Той отговаря за запечатването на впечатления, активира се, когато детето се роди. Разделен е на хранително полезни Неща (към които се приближава) и отровно-опасни Неща (от които бяга или атакува). Основни нагласи: за подозрение или доверие.

  1. Емоционалната верига

Първите гръбначни видове, може би преди 500 милиона години. От лазене към ходене. Прохождащото дете вече не е пасивно бебе, а бозайнически политик, пълен с физически и психични териториални изисквания. (Уилсън 2002: 232)

  1. Веригата на сръчността-символизма

Този трети тип мозък се е формирал, когато хоминидите са започнали да се различават от другите примати, вероятно преди 4 милиона години. Активира се, когато по-голямото дете започне да борави с артефакти и използва реч. Според Лиъри тази фаза е от огромно значение за подрастващите. Ако бъде стимулирани от средата, детето започва да се изразява „умно". Ако не е стимулирано, детето остава на етапа на петгодишно, като не е в състояние да борави с артефакти и е сляпо за символизма.

  1. Социо-сексуалната верига

Тази верига на съзнанието е характерна за „уседналия" човек homo sapiens. Образуването на първите общества и разделянето на половите роли (преди 40 хиляди години). При детето този период се изразява с пубертета, когато започва метаморфозата към зряла възраст. Първите преживявания на оргазъм. В съвременния свят четвъртата верига е позната като „зряла личност".

  1. Невросоматична верига

Тук се наблюдава израстване над първите 4 нива, както и възможност за „откъсване". Изменение от зрително пространство към сетивно пространство. Екстазна развеселеност или спокойствие, въпреки наличието на дразнители. Бихме могли да припишем тази верига на съзнанието към формирането на първите големи цивилизации (преди 8-7 хиляди години).

  1. Невроелектрическа верига

Състои се от нервната система, която започва да осъзнава себе си отделно от запечатаните модели на реалността. Семантикът Коржибски нарича това състояние „съзнание за абстрахирането". Д-р Джон Лили го нарича „метапрограмиране", т.е. осъзнаване, че човек програмира собственото си програмиране. (Уилсън 2002: 237)

  1. Неврогенетична верига

Колективното безсъзнателно на Юнг. Първите, постигнали съзнание за тази фаза, говорят за минали животи и прераждане. Това, че тези адепти регистрират нещо реално, се сочи от факта, че много от тях (особено индуисти и суфисти) описват изключително точно еволюцията хиляда, или две холяди години преди Дарвин и предвиждат свръхчовечеството преди Ницше. (Уилсън 2002: 239)

  1. Невроатомна верига

Преживяванията на „излизане извън тялото", „астрална проекция", контактът с чужди (извънземни?) същества, или с галактически Надразум (Сократ, Джордано Бруно, Никола Тесла и т.н.). Съзнание за планетата Земя като жив организъм и чувство на космическо единение и мир. (Уилсън 2002: 241)

 

Вълните на съществуването" - Клеър Грейвс:

  1. Архаично-инстинктивно

Нивото на първичното оцеляване; храна, вода, топлина, секс и безопасност. Използване на навици и инстинкти. Отделният Аз почти не е пробуден и не се поддържа. Групи за оцеляване, за да се продължи животът. Тази фаза се наблюдава при първите човешки общества.

  1. Магическо-анимистично

Мисленето е анимистично; добри и лоши магически духове изпълват Земята с благословии, проклятия и магии, които определят събитията. Сформира се в етническите племена. Духовете съществуват в предците и сплотяват племето. Роднинството и генеалогията създават политически връзки. Наблюдава се при вярванията в подобни на вуду проклятия, кръвните клетви, магиите за успех, суеверия и т.н. (Уилбър 2005: 80)

  1. Силни божества

Първата поява на Аз отделен от племето, могъщ, импулсивен, егоцентричен, героичен. Митични духове, дракони, зверове и властни хора. Феодалите защитават зависимите селяни в замяна на послушание и труд. Основата на империите - власт и слава. Завладява, надхитря и доминира. Светът е джунгла, пълна със заплахи и хищници. (Уилбър 2005: 80)

  1. Конформистко управление

Животът има смисъл, посока и цел, като резултатите се определят от всемогъщ Друг или Ред. Кодекс на поведение, основан на абсолютистки и неизменни принципи на „правилно" и „грешно". Тази фаза на съзнанието се наблюдава при комунистическите общества, ислямския фундаментализъм, пуританска Америка.

  1. Научни постижения

В тази фаза Азът „избягва""стадното мислене" и търси смисъл в индивидуалистични термини - хиптетико-дедуктивни, експериментални, обективни, механистични - „научни" в типичния смисъл на думата. Законите на науката управляват политиката, икономиката и човешките дела. Светът е шахматна дъска, на която се играят мачове. Основа на корпоративните държави. Наблюдава се при колониализма, Просвещението, Уолстрийт, възникващата средна класа по света.

  1. Чувствителен Аз

Фазата на общностното човешко свързване, екологичното съзнание, работата в мрежа. Човешкия дух трябва да се освободи от алчността, догмата и разкола; чувствата и грижовността изместват студената рационалност; мислене за Земята, Гея, живота. Това ниво на съзнанието се наблюдава при дълбоката екология, постмодернизма, „Грийнпийс", Фуко\Дерида, въпросите за човешките права.

  1. Интегративно

Животът е калейдоскоп от естествени йерархии, системи и форми. Различията и множествеността могат да се интегрират във взаимнозависими, естествени потоци.

  1. Холистично

Универсално холистично единство, съставено от множество нива, вплетени в една съзнателна система. Това мислене използва цялата палитра на съзнанието, вижда множество нива на взаимодействие, улавя хармонията, мистичните сили и всепроникващите състояния на поток, които пропиват всяка организация. (Уилбър 2005: 85)

Това, което би направило впечатление, когато разгледаме 8-те нива в спектъра на съзнание, е, че традиционните общества са поставени на една от първичните (или по-бедни) фази на еволюция. Тук е нужно да поясня, че когато говорим за предполагаемото историческо развитие на съзнанието, трябва да имаме предвид, че във всеки момент съществува възможност за преживяване на всяко от нивата (от 4 към 7, от 6 към 2), без да е нужно последователното изкачване (от 1 към 2 към 3 към 4). Всички добре знаем, че в ежедневието нашето настроение и внимание се променя многократно. Можем да наречем този ефект; „неволева" промяна на съзнанието. Съществува и друг вид промяна на съзнанието, която ще нарека „волева" и ще разгледам по-подробно в следващата точка.

 

  1. Традиционни подходи към съзнанието.

  1. Въведение в шаманизма

Думата „шаман" произхожда от Сибир и се използва от антрополозите като най-широко название на духовни личности от племенните култури. За целта на настоящия труд ще използвам предимно нея, въпреки, че познати нейни заместители са; магьосник, знахар, вещер, вълшебник. Подобно на професия те изпълняват няколко различни функции, според пола и възрастта си. На много места са известни като „хора на силата", с които другите се съветват относно болестите, времето, плодородието, лова. Тяхната задача е да служат за медиатор между живите и света на духовете (или мъртвите). Както всеки един изследовател, който се готви да поеме на пътешествие в екзотични земи, ние трябва да вземем под внимание няколко критерия. Нужно е да преценим кои са пречките и предимствата, които ни се предлагат за осъществяването на начинанието. Проблем би била отдалечеността във времето. Шаманизмът се заражда в незапомнени времена, според някои учени преди 30 000, а според други 80 000 години. Поради тази причина нямаме запазена писменост, на която да разчитаме. За щастие можем да използваме запазени артефакти от пещери, като рисунки и предмети. Чрез анализ на традиционните им предназначения можем да се доближим повече до разбирането на шаманизма. Наличието на такива представители в традиционните общества по целия свят доказва универсалността на шаманската фигура. И тук е моментът да поясня, че ще обърна изцяло внимание на това, което е общо при всички шамани. Разликите, които непременно съществуват, ще бъдат сметнати за характеристика на географското многообразие и оставени на дедуктивния анализ. С това целя обособяването на обща система от убеждения, която да ни помогне по-лесно да погледнем през очите на шамана и да оценим пълната актуалност на неговото съзнание.

 

 

Фиг. 2 Сибирски шаман

  1. Въведение в Йога

Четири основополагащи и взаимосвързани понятия, четири „движещи идеи" ще ни помогнат да проникнем в същността на индийската духовност. Ето ги; карма (закона за причинно-следствените връзки), мая (булото на илюзията която закрива абсолютната реалност), Нирвана (освобождение от страстите на битието), йога (съюз). (Елиаде 2014: 19)

Йога сутра (съставена от 196 сутри, или афоризми) на Патанджали е първото писмено свидетелство, съдържащо думата ЙОГА. Важно е да се отбележи, че Патанджали не е създател на техниката, а систематизатор на традиция от умствени и физически упражнения, предавана през поколенията от незапомнени времена (вероятно повече от 5000 години). Етимологично термина „йога" произлиза от думата ЮДЖ, „свързвам заедно", „съединявам", „държа здраво". Английският корен на думата е yoke (завързвам). Обикновено думата йога се използва за назоваването на всяка аскетична практика или техника за медитация. Бихме могли да разделим йога на 8 съставни елемента: Яма, Нияма, Асана, Пранаяма, Пратяхара, Дхарана, Дхяна, Самадхи. Тази терминология може да ни изглежда много абстрактна в началото, но веднъж разбрали нейното значение, бихме се почувствали като у дома си. Всеки от нас се стреми да бъде отдаден на работата, да спортува, да диша, да е в мир със себе си, да запазва спокойствие в трудните моменти. Накратко това са стремежите на всеки чиновник в корпоративните общества, погледнати през по-различен ъгъл - този на йогина. Макар и методологията да се различава, крайната цел е една - СВОБОДА. А как бихме могли да бъдем свободни, ако преди това не сме освободили съзнанието си.

  1. Променени състояния на съзнанието и човешката история.

В предходната точка разгледах шаманизма и йога като две различни традиции. Тук ще ги съединя (yoke), за да обърна внимание и на техните сходства. Сходства, които според мен имат един и същ корен в миналото. Достигнахме момента в който ще се запознаем с методите за волева промяна на съзнанието. Най-известните от тях са: интоксикация, физически упражнения, медитация, напев, ритмично въртене в кръг (суфи), преживяване на болка, студ, горещина. Все повече оставаме с чувството, че за да намерим комфортната си зона, трябва да погледнем извън нея (второ внимание - Кастанеда, Аз на квадрат - Лиъри).

  1. Посвещение в мистериите

Характерно за адептите на тези две традиции е внезапното желание за усамотение, което в много от случаите преминава в оттегляне от обществото и изолацията в гора, планина, пещера. Тази спонтанна и необуздана нужда за откъсване от организма се разпознава и толерира от съжителите. Често призваните изпадат в панически кризи, неадекватност и в редки случаи се поддават на агресия. Това поведение е знак за останалите, че бъдещият лечител е обладан от духове учители, които ще го подготвят за новата му професия.

Йогините усещат затопляне или парене по тялото, като много често се случва тази топлина да се мести с помощта на съзнателна концентрация. В началото тези състояния са неочаквани и необуздани. Ако не е готов за тях, човек много лесно може да изпадне в паника. Загубата на съзнание, настъпваща след много от случаите на обезумяване, се приема за посвещенската смърт.

Някои от шаманите разказват за преживяванията си, които представляват редица мъчения (посвещенски ритуали). Обща черта при тях е разчленяването на неофитите от божества, които първо изрязват крайниците им, източват кръвта, премахват всички кости от тялото и след това подменят или събират всичко отново заедно. Символиката на тази посвещенска смърт е пречистването на шамана. Може да кажем, че след това той се ражда отново, като нов човек в ново тяло. Случващото се е от голямо значение за всички от племето, защото само посветените в техниките на екстаза имат възможността да комуникират с „двата свята" на световното дърво. Важен момент на едно посвещение е дългият престой в долния свят (ад), където шаманът е обучаван от духовете (демони) за предстоящото му изкачване до горния свят.

 

 

Фиг. 3 Индиански тотем Духове на животни пазители

Фиг. 4 Змията, изкачваща се по Кундалини

В йога съществува сходна ситуация на преминаване през редица изпитания. Тук те се разглеждат като пробуждане на живата енергия и издигането й по гръбначния стълб под формата на змия. В Кундалини йога научаваме за седемте енергийни центъра, разположени по дължината на тялото, наречени чакри (колела от енергия). Пробуждането се осъществява от най-долната чакра (коренната) към по-горните, докато не се слее с космическата енергия. Според традицията хората, страдащи от психични или физични заболявания, не са съумели да „отпушат" тази енергия и затова се връщат винаги към най-ниските нива.

Едно от по-известните СЪС ЗНАНИЯ за болестите е свързано със съвременния термин шизофрения. Ако някой днес бъде диагностициран с това „заболяване", той ще бъде сметнат за психически нестабилен, ще му бъдат предписани медикаменти за успокоение, а в някои случаи ще бъде вкаран и в лудница. При сходна ситуация в традициите на йога и шаманизъм на „болния" се казва, че е избран за водач. Изправен е пред предизвикателство, което ще го подготви за ролята на експерт по свещеното.

  1. Философите

Много от ранните философи също получават известност на носители на техниките, получени чрез посвещение. Хераклит е известен като Тъмния заради своята мистичност и изолираност от другите. Характерно за шаманите е откъснатостта и безразличието.

Питагор е разпознаван като гуру и учител в мистична секта. Посветен в Египетски култове, той се превръща в носител на тайните езици, характерни за шаманизма. Неговите последователи, подобно на йогини, са вегетарианци и спазват правила за поведение. Питагорейството гравитира около идеята за хармонията в света, култа към числата, божествеността на мелодията и нейното трансцендентно отношение към живота.

  1. Алхимикът

Алхимията е позната най-вече като предшественик на съвременната химия. Това знание, макар и вярно, до някъде хвърля сянка върху различията, които притежава алхимията и значението на нейното практикуване. Представата, че ренесансовите магове могат да превърнат различни метали в злато, би трябвало да има по-скоро метафоричен, отколкото буквален характер. Експериментът се е изпълнявал във физическия свят, докато ефектът му се отразявал в психическия свят на адепта.

Важните моменти в работата на практикуващия са два - подготовка и изпълнение. Подготовката за алхимичния процес е свързана с нагласата на „настройка и обстоятелства" (както вътрешното състояние, така и физическата среда). Изпълнението представлява манипулация върху металите (промяна на състоянието от твърдо в течно и обратно, смесване, yoke) преобразуването на които е израз на радикалното разместване на вътрешния свят на адепта и служат за посвещаване в тайните на „двете вселени". Опитният алхимик също като шаман и йогин познава скрития език на живота, който се състои във всички неща, и притежава умението да пътува в двата свята (физически и ментален).

 

Фиг. 5 Алхимикът и дуалността на преживяването

 

  1. Съзнанието при военните посвещения и техношаманизма

Като заключение към посвещенията на шаманите и йогините можем да пристъпим и към анализ на някои от традициите на съвременните общества. Ритуалите за усвояване на умения при военните днес също имат посвещенски характер. Казармата е символ на откъсване от многообразието на културата и преминаване към строг режим на посвещаване. Всеки, преминал през него, се изправя пред възможностите на тялото и психиката си, като добива по-ясна представа къде са границите на неговите възможности. Научава се на техники, които му помагат да си служи по-ефективно с наличните умения във всяко едно ниво на развитие.

След като задължителната казармена подготовка е вече в миналото, можем да погледнем как стои въпросът с ЙОГА и ШАМАНИЗЪМ и техните интерпретации в големите градове на индустриалната култура. Както бихме могли да предположим, намираме съвременното състояние на древните традиции, манифестиращи в живота на хората. Успели да се разпространят благодарение на антропологията, психологията и глобалната мрежа, двете традиции, като че ли набират все по-голяма популярност днес. В културата на западния свят през XXI век намираме техношаманите; адепти от технологичното поколение, занимаващи се в сферите на компютърната анимация, виртуалната реалност, интернет, психологията и т.н. Това са хората последвали посвещенската мъдрост и успели да я интегрират в съвременния живот, позволявайки изграждането на мост във времето и пространството.

 

Литература:

 

1. Елиаде, М. 2014. Йога - безсмъртие и свобода. София: Изток-Запад.

2. Елиаде, М. 2000. Посвещаване, ритуали, тайни общества. София: Прозорец.

3. Елиаде, М. 2013. Шаманизмът и архаичните техники на екстаза. София: Изток-Запад.

4. Кроули, А. 2002. Осем лекции по йога. София: Дилок.

5. Майков, В. Козлов, В. 2010. Трансперсонален проект. София: Кито

6. Маслоу, Е. 2010. Мотивация и личност. София: Кибеа.

7. Уилбър, К. 2005. Интегрална психология. София: Дилок.

8. Уилсън, Р. 2002. Космически спусък. София: Дилок.

9. Рамачакра, Й. 2001. Науката за дишането. София: Аратрон.

 

Венцислав Караиванов е студент по философия във Философския факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски"


comments powered by Disqus