(Настоящите страници са послеслов към книгата на Камен Лозев, „Ранният Витгенщайн: живот и философия", чието издаване е предстоящо.)

Обичайно е послесловът на една научна книга да се пише или от автора й, или от фигура, притежаваща било академичен, било институционален престиж. В единият случай послесловът се мисли като дължимо обобщение на публикувания текст или като своеобразен ангажимент, като изрично извеждане на обещаващи перспективи от завършения текст. В другия случай, когато носи подписа на авторитетната личност, послеписът служи отчасти като рецензия, отчасти - и в много по-голяма степен - като своеобразно поръчителство и застъпничество.

Този послеслов е от друг характер. Написан от университетски колега и приятел на автора на книгата, неговата цел не е да анализира и преценява изказаните тези, да ги сравнява с позициите на други автори или да прибавя някакви уточняващи детайли. Намерението, мотивирало следващите редове, е друго: да посочи, да подчертае една идея, от която книгата „тръгва" - идеята, че биографичният подход може да има евристично значение при осмисляне и интерпретиране на съвременната философия. Че „Логико-философски трактат" ще бъде по-добре разбиран, ако трактатът, определян от самия Витгенщайн като книгата на живота му, се осмисля и био-графично, в траекторията на живота на неговия създател. Че в края на краищата биографичният подход, без да се смята за самодостатъчен, следва да бъде интегриран в херменевтичната стратегия при изследванията върху Лудвиг Витгенщайн.

„Ранният Витгенщайн: живот и философия" не е художествена или историческа биография, макар че животът на Витгенщайн е безпримерно изкусителен за пресъздаване в пространството на подобни жанрове. Житейските факти, очертаващи профила на този изключително ярък мислител, на човека, комуто добре познаващият го Бъртранд Ръсел приписва скромност, съчетана със сатанинска гордост, на един от най-влиятелните съвременни мислители, който още в младостта си непрестанно се самопоставя пред избора между съвършенство или самоубийство, са сами по себе си почти готово художествено произведение. А вплетени в историческия водовъртеж и в главоломните културни процеси на онази Виена при разсъмването на ХХ век - Виена на „ума и стихиите", както я определя Мераб Мамардашвили, - тези жизнени факти са с изключителен потенциал за създаването на впечатляваща историческа биография. За биография, която да бъде „екстракт" на времето, в което живее Витгенщайн, за биография, която „в персона" да олицетвори историческия водовъртеж на първата половина на европейския ХХ век.

Написаното от Камен Лозев не е нито литературна, нито историческа биография, макар че в текста са проявени и изкусни литературни умения, и впечатляваща историческа осведоменост на автора - все необходими условия за успешното постигане на подобни биографии. Книгата съдържа по-амбициозна и, съответно, по-трудна цел. К. Лозев пише философска биография. Той очевидно е изкушен от желанието да реставрира и приложи едно от забравените ключови разбирания на Дилтай за методологията на науките за духа - разбирането, че биографичното е „най-висшата и най-инструктивната форма, в която насреща ни идва разбирането на живота".

„Ранният Витгенщайн: живот и философия" е двойна книга - не като обем, а като подход. К. Лозев е поставил две трудни задачи пред този текст: да проследи драмите в жизнения свят на човека, създал „Логико-философски трактат", но ведно с това да „биографира" идеите на това философско съчинение, до проследи източниците им в хода на живота на философа Витгенщайн. Книгата е разказ и анализ: интерпретативен разказ за житието на Витгенщайн, който се оттича в анализ на идеите, намерили израз в неговия „Логико-философски трактат". Авторът възстановява стъпка по стъпка пътя на душевния опит на Витгенщайн, за да надгради върху тези си наблюдения разбирането на основните категории на трактата. Книгата е с двоен смисъл - „графия" на траекторията на живота, но „графия" и на пораждането на възгледите на ранния Витгенщайн, на тяхното случване в неговия живот. Така разбирана, тя е философска биография, т.е. биография преди всичко на съзнанието на един философ.

Цяла поредица от фактори правят от Витгенщайн предмет, който е особено подходящ за въвличане на биографичното начало в херменевтичната стратегия за неговото осмисляне:

• Витгенщайн е оригинален (ab origine, по произход) мислител, т.е. автор, чиято мисловност е вкоренена преди всичко в него самия. За автора на „Логико-философски трактат" в никакъв случай не може да се каже, че е академично ерудиран. Витгенщайн тръгва най-вече от себе си. Не е бравура споделеното от него пред един от най-близките му приятели, че навярно е единственият философ, който не е чел Аристотел. И защото тръгва най-вече „от себе си", неговият живот не може да бъде подминат в опита да се тълкуват идеите му.

• Житието на Витгенщайн не е стихийно, то е съзнателно жизнестроителство. Витгенщайн в някаква степен е ужасно късен аналог на първите философи, чийто начин на живот е бил „записът", текстът, учебникът на тяхната философия. Както отбелязва испанския философ Фернандо Саватер, тези първи мислители не са имали потребност нито да пишат, нито да преподават, но въпреки това са били разглеждани като философи, защото са живеели стоически, епикурейски и т.н., т.е. притежавали са дълбоко осмислена визия за своя живот и тя е канализирала екзистенцията им. Подобен е случаят с Витгенщайн. Воден от най-ранна възраст от максимата „съвършенство или смърт, всичко или нищо", животът му е живеене като за последно. Затова биографията му е с толкова криволици, но сякаш нищо случайно няма в този живот. Житейското му битие е своеобразно инобитие на неговата философия, както при античните мислители. Философията е оправдание на живота му, а животът - продължение на философията му. Тъкмо по тази причини биографията на Витгенщайн не може да не бъде ключ към неговата философия.

• Дилтай казва, че завършената книга издава твърде оскъдно тайната на своето възникване. Ако е така „по принцип", още по-валидно е това наблюдение по отношение на „Логико-философски трактат". Защото това е съчинение, съдържащо много мълчание. Широко известни са думите на Витгенщайн, с които представя Трактата пред своя издател: „моята работа се състои от две части: първата е представена тук, а втората е всичко онова, което не съм написал. И точно тази втора част е важното. А именно, чрез моята книга етическото бива като че ограничено отвътре; и съм убеден, че то може да бъде ограничено изключително само по този начин". Би следвало да се предположи, че ако „Трактатът" се разглежда в неговото statu nascendi - в състояние на зареждане, на пораждане, като мисловната рожба на едно конкретно житие, - шансът да се „яви" пред нас в целостта си, да проговори и мълчанието на етиката в него, става значително по-голям.

Писането на биография е трудно дело, вероятно още по-трудно - на биографията на едно философско съзнание. Ричард Холмс твърди, че този жанр е „като ръкостискане..., жест на ´кон-такт´, на взаимно доверие между две човешки същества." К. Лозев е написал книга, в която демонстрира успешно справяне с предизвикателствата на жанра на философската биография. Една книга, в която с много такт се разказва битието на младия Витгенщайн и се анализират както житейските конвулсии, така и мисловните конструкции на автора на „Логико-философски трактат". Една необходима за вникването в света на Витгенщайн книга.