NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

СТИХОВЕ

Брой
31(2016)
Рубрика
Poiesis
Автор
Людмила Балабанова

СТИХОВЕ


Людмила Балабанова

balabanova1806@gmail.com


 

в тази гора няма табелки


свърши зимата и сега несъзнателно следваш

 

...дирите на диво животно

дотам докъдето може...

 

когато богомолката изяжда любимия си

не го боли

 

змията се припича на първото слънце и знае

макар и сляпа

че невинността е птица готова винаги

да отлети

 

топъл вятър опрашва цветовете на ябълката

 

 

 

Благовещение

 

 

капки роса върху бодлите на таралежа

вест че спасението не е в бодлите

 

един гълъб се разхожда по тънкия перваз на балкона

на 17-ия етаж

сигурен че когато пада винаги може да полети

 

облакът на запад става все по-тънък все по-остър

и по-червен

огнен меч който мисли че може да наранява

но от него няма дори да завали

 

 

 

опит за гадаене

 

 

древната китайска книга на промените

(идзин)

за гадаене

 

няма нищо по-сигурно от промените

 

на ръба на утрото вечерницата е вече

зора

и денят напредва

и облаците изписват нови и нови знаци

 

в левия ъгъл се чете: днес по обед

птица с неизвестен произход

ще нахлуе през прозореца на инвалид

той отдавна я чака

така му липсват крилата й

 

после някакво неясно събитие точно

в средата

два облака се гонят и променят смисъла

 

подухва вятър

и ято пеперуди се превръщат в пчели

 

 

 

лодките ни

 

 

нощем желанията препускат

 

кентаври

 

носени от сила

скрита от погледа

 

която извира от тревата

от пръстта под копитата

 

призори се разпадат

 

къде избяга конят

 

какво стана с ездача

 

за какво е тази лодка

щом стои само в пристанището

 

 

 

вест за поражение ли е

 

 

тази врана която прекосява

случайно небесата

 

точно преди първата капка дъжд

върху въглените на изоставен

край реката огън

 

така ли свършват приключенията

 

 

 

от Икар до крилатата мравка

 

 

притихва всичко

когато сенките по залез се протягат

без да стигат по-далече

от падащия здрач

 

и само ято птици

нанякъде отлита

 

дали може някой

да избяга от нощта

дори да има крила

 

затова ли

...срещу крилата не съществува защита

невъзможно е да откажеш крила...

 

но да забравим думите на Костас

за мравките

 

да забравим и онази легенда

 

все едно че не знаем

какво става с крилатите

 

Людмила Балабанова е компютърен инженер и доктор по литература; председател на Хайку клуб София, редактор за България на Световната Хайку Асоциация (WHA), Япония, и Хайку Фондацията (THF), САЩ. Публикувала е седем поетически книги (две от тях хайку сбирки) и книга с теоретично изследване върху хайку поезията (Хайку: Водно конче под шапката. Силата на неизговореното, 2014). Съставител и редактор е на българската хайку антология Огледала (101 български хайку, избрани и редактирани от Людмила Балабанова, 2005, български, английски и френски). Нейни стихотворения, хайку и есета са публикувани в много списания в чужбина, както и включени в престижни антологии в Сърбия, Словения, Румъния, Полша, Белгия, Холандия, Германия, Франция, Швеция, САЩ и Япония. По-важните й награди са: от конкурса за 360-годишнината на Башьо, Япония, 2004; Първа награда за англоезично хайку от Международния хайку фестивал в Констанца, Румъния, 2013 и др.

 

 

 

Дитмар Таухнер

Костас Монтис

 

 

comments powered by Disqus