NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

АУРИ – ФОТОГРАФИИ И СТИХОВЕ

Брой
31(2016)
Рубрика
Poiesis
Автор
ЕЛИ ВЕНКОВА - МелиСа

АУРИ - ФОТОГРАФИИ И СТИХОВЕ

ЕЛИ ВЕНКОВА - МелиСа

elito_stefan@abv.bg

 

ТАМ В ДУШАТА

 

Ще ме скриеш ли дълбоко в земните недра на душата?

За мъничко ще постоя, няма да ти преча.

Ще бъда тиха, като мрака едвам ще дишам,

сърцето даже ще го спра, за да не се събуждаш нощем.

Ще ме скриеш ли?

Да видя как е във душата, гледана отвътре.

Дали е като всички? Или всяка е различна?

Дали оттам извират сълзите?

И чувствата дали се крият точно там?

Неподредени и разхвърляни по пода

или грижливо наредени с имена на хора.

Няма да докосвам нищо, просто ще приседна.

Дали ще има огън?

Или само пепел?

Аз нося хиляди искри...

 

*****

Намирам се в сянката на всяка твоя дума,

забиваш буква подир буква, за бога,

спри се, поеми си дъх , сложи ми

запетая, едвам

поемам въздух от словоизлияние.

Не ми останаха очи да те прочитам непрестанно.

Още ли ми забиваш букви в сърцето, стига.

Но няма точка

нито многоточие

с надеждата за продължение...

 

ТЪЖНИТЕ КАРТИНИ

 

Донесох зимната картина, рисувана в преспи от тъга,

от тъма заскрежена.

Донесох я, за да я стопля в тайните градини

на своята огнено-добра палитра.

Като малки живи нишки се застичаха боите й,

падаха сивите цветове на тъжната картина

и стана бяла като сняг.

Тогава с дъх започнах да рисувам,

влях й бои от сърцето си,

цвят по цвят - от цветните езера

на душата.

Когато се пробуди, засия,

я окачих над топлата камина

до другите -

от миналите зими.

 

Ели Венкова е студентка по философия във Философски факултета на ЮЗУ „Неофит Рилски"

 

 

comments powered by Disqus