На проф. Алмалех, с уважение

The work treats some terms in Hebrew, with which are indicated the male and female basis at the creation of the world in the book Geneses" of Pentateuch of Moses. The approach used is linguistic one, based on the possibility of the Hebrew to produce different meanings from a single radical by means of different sounding. In the language sense of the bearers of Hebrew as a mother tongue, this gives a possibility to be formed different semantic chains, which comes from a single radical but have different meanings. That can be combined in different sense paradigms. In this way the radical appears as a potential of meanings, realized depending on the context, but besides that it consists of all the rest meanings, which present implicitly and influence on the consciousness.

 

Тази разработка има за цел да разгледа термините на иврит, с които се бележи мъжкото и женското начало при сътворението на света в книга "Битие" от "Петокнижието на Мойсей". "Едва ли ще сгреша много, ако кажа, че текстът, който разказва историята на първите хора в Първа книга Мойсеева, Битие, е оказал най-голямо влияние върху оформянето на възгледите за жената и женскостта в западната цивилизация през последните две хилядолетия.", пише в книгата си "Библейската жена" Милена Кирова (1., 20). Ако това е така, а няма причини да не бъде, то един поглед към понятията на езика иврит, с които се бележи тази дихотомия, както и към съдържанията, кодирани в смисловата парадигма, които остават скрити при превода, заслужават внимание. Белезите, около които е изграден социалният пол за носителите на ивритско езиково съзнание, както и податките за социалните роли, които са призвани да изпълняват в общността мъжкото и женското, са въпросите, върху които се очаква да се хвърли известна светлина.

Методът, който ще бъде приложен, е лингвистичен подход, който се базира на възможността езикът иврит да произвежда значения от един корен посредством различни огласовки. В езиковото съзнание на носителите на иврит като майчин език тази особеност дава възможност да се формират семантични вериги, които изхождат от един корен, но често носят в себе си разнообразие от значения. Изкуството е тези значения да бъдат обединявани в смислови парадигми. Така коренът се явява потенциал от значения, които се реализират в зависимост от контекста, но заедно с това съдържат и всички останали значения, които имплицитно присъстват и въздействат върху съзнанието, така че в определен момент могат да предизвикат онзи проблясък в съзнанието, който да даде съвършено нова интерпретация на текста. За изясняване на дадената тема е необходимо да се отбележи още, че при описанието на създаването на различните същини наред със съществителните имена се употребяват точно определени глаголи, които допълнително поясняват същността на създаденото. Подробна разработка по тази тема е есето "Глаголи за сътворението в Петокнижието", публикувано в сборника "Термини на сътворението в различни религии". Тук ще спомена само, че за да се маркира появата на съществото от особен порядък, каквото е човекът, са използвани два глагола. В стих 1:26 "да сътворим човека по наш образ и подобие" е използван глагола /аса/ - /айн-шин-хе/ с значение 1., извършвам правя 2. произвеждам, създавам, а в следващия стих 1:27 "И сътвори Бог човека..." е използван вече глаголът /бара/ - /вет-реш-шин/ със значение 1. създавам, сътворявам. Този глагол се използва строго, само за да означи създаването на първосътворените, оригинални неща. Или с него се бележи креативноста на творческия дух. Това не е произвеждането, манифактурата, която тече само по определени правила. Това по-скоро е откровението на изкуството, където духът манифестира себе си, въплъщавайки се във форма. Така на равнището на глагола се дублира функция на човека да обединява в себе си и да бъде пресечна точка както на сътворените неща, така и на различните актове на сътворяване.

Както пише Касирер в "Есе за човека", няма време, в което да е имало толкова много натрупана информация за човека в областите на различните хуманитарни науки, и в същото време толкова малко да е направено за обединяването на тази информация в едно цяло. Разбира се като причина той посочва различните полета на изследване на различните науки, различните методи, които се използват, както и трудността, която възниква в следствие на това, с обработката на съществуващите данни. Така проявленията на това същество са толкова многоаспектни и сложни, че амбицията за тяхното крайно описание е равнозначна на опит за описание на безкрайността, и усилията може би е добре да бъдат насочени по-скоро към осмисляне на основни принципи на действие, както и към превод на различните проявления на формата, резултат от това действие на различните полета. Останалото е един индивидуален акт на откривателство и е изконно и сакрално право на всяко отделно човешко същество.

Преминала през гръко-езичната култура, семитската мисъл, участваща в тази амалгама, наречена съвременно християнство, носи своето послание, което може да бъде разбрано, когато се обърнем към оригиналния текст. Неговото изследване в нашата културна ситуация може би ще ни даде нови идеи за това какво още може да бъде човекът. И така, има три двойки термини в първите три глави на Битие за именуване на човек и те са: 1. /захар/ - /некева/; 2. /иш/ - /иша/; 3. /Адам/ - /Хава/. Тук ще бъдат разгледани както техните значения, така и думите, които произлизат от същия корен, но имат различна огласовка. В зависимост от значенията, които се произвеждат, ще се търси допълнителна информация за споменатите термини за човек.

Първата двойка е /захар/ - /некева/ и тя се явява в стих 1:27 "И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори, мъж и жена ги сътвори". Термините за мъж и жена са съответно /захар/ и /некева/ и техните значения съответно са:

1. /захар/ - /зайн-хаф-реш/: 1) грам. м. род 2) самец 3) заострен край /при инструменти и пособия/;

2. /захар/ - /зайн-хаф-реш/ глагол със значение: 1) помня, 2) спомням си;

3. /зехер/ - /зайн-каф-реш/: съществително име от м. р. за памет. Тук трябва да се спомене и съществителното собствено име Захарий, което не произлиза от българската дума захар и не значи сладунчо, а от ивритската дума за памет, или паметко, паметник, белег за нещо, памет, договор, спомен. И ако благодарение на паметта съществува най-богатата символна система - естественият език, тогава какво да си мислим за избора мъжът да бъде паметта, връзката с предците, връзката между нещата и всичко, което може да бъде памет - от биологична, през културна до индивидуална. Това което прави историята. Дали от това следва, че култури, които се определят като исторични, могат да се определят и като мъжки тип култури?

Съответния /на захар/ термин, който бележи женското начало, е /некева/. Термините, които произлизат от корена /нун- куф-вет/, са съответно:

1. /некевах/ - /нун-каф-вет-хе/ - 1) жена; разг. женска; 2) зоол. самка; 3) грам. женски род;

2. /никбах/ - /нун- куф- бет-хе/ - съществително име от ж. р. със значение за тунел.

Характерно за иврит е, че няколко букви означават две различни, но близки по звучение фонеми. Тази трансформация се постига с поставяне на ударение /дагеш/ вътре в буквата. Споменатата дума, макар и с различно звучение, принадлежи към същия корен, както и думата /некевах/.

Следващите думи от същия корен са съответно:

1. /некев/ - /нун-куф-вет/ - м. р. 1) отверстие, отвор, дупка; цепнатина; 2. /накав/ - /нун-куф- вет/ - м.р. перфоратор;

3. /накав/ - /нун-куф-вет/ - глагол за: 1) пробивам; 2) проклинам; 3) именувам; 4)специфицирам;

4. /накбуви/ - /нун-куф-беет-вав с точка-веет-йод/ - прилагателното име порест.

От изброените примери може да се направи изводът, че значенията на думите, произлизащи от корена /нун-куф-вет/, гравитират около пробиване, перфориране, отвор, но и именуване, специфициране. Това последното е особено интересно, ако си припомним, че паметта има отношение към мъжкия принцип, а наред с това и към езика, и ако си припомним още, че едно от първите неща, които прави човекът в райската градина, когато още е едновременно /захар/ и /некевах/ е да даде имена на всички полски животни и небесни птици, "...та както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.", или да именува и специфицира чрез женския се принцип.

Следващата двойка термини за означаване на мъж и жена са /иш/ - /иша/.

Терминът /иш/ се изписва с /алеф-йод-шин/ и е съществително име от мъжки род, което означава: 1. мъж, 2. човек, 3. личност.

С въвеждането на този термин, както може да се види и от третото му значение, се въвежда идеята за човека като личност, неговата позиция в общността. Действително там, където той се намира в този момент на сътворение, в Еден, при това все още един, може би е пресилено да се говори за общност, но все пак не трябва да се забравя, че там той вече общува с Бог, че е именувал сътворените живи същества и по този начин се е определил спрямо тях "...да господарува ...над цялата земя...", а също може да се приеме, че терминът съдържа в себе си податка за един от аспектите чрез които ще се проявява същността на човека в бъдеще. Не е за подценяване и трябва да се отбележи фактът, че множество термини, които маркират позицията на човека в общността в съвременния иврит, се образуват именно от думата /иш/ с добавка на дума, означаваща съответната позиция, поведение или професия, например селянин / иш хадамах/, посредник /иш бейнаим/, убиец /иш дварим/, свещеник, духовно лице /иш дат/ и т.н. през учен, запасняк, доверено лице до различните видове професии или жители на съответна област. В този контекст показателно е, че има и глагол, който се изписва и произнася по същия начин и означава комплектуване на личния състав.

Еквивалентният на „човек", „личност", термин, но отнасящ се до жената е /иша/: жена, съпруга. Изписва се с /алеф-йод-шин-хе/ или с /алеф-шин-хе/. Първото записване е според пълния правопис, а второто според съкратеното записване. Възможност за това дава правилото, според което /йод/ като единствен буквен маркер за гласен звук, в определени случаи може да се изпусне и да се запише съкратено с помощта на /никуд/, точкуване. Добавянето на окончанието /хе/ е белег за женски род. Така терминът за жена се получава с добавяне на окончание за женски род към нулевата флексеия на съществителното име от мъжки род, и опозицията мъж -жена придобива следния вид: от една страна /иш/, мъж, човек, личност /алеф-йод-шин/ и от друга /иша/, жена, съпруга /алеф-йод-шин-хе/. На практика една и съща дума, съществително име, което има форма както за мъжки, така и за женски род. Тогава това, което казахме за човека /иш/ като личност, може да се отнесе и към жената /иша/ като личност. Действително определението съпруга, което е второто значение на думата, е една социална функция. Така до тук може да се направи изводът, че втората двойка термини за човек, мъж и жена, имат вече отношение към социалните им роли. Интересно е как са конструирани понятията. На практика това е една и съща дума, която се явява в различен граматичен род и по този начин маркира и естествения род. Тук трябва да се отбележи, че в иврит отсъства среден род. Доколкото езикът е културен код, може да се очаква, че в общност, в която на езиково равнище нещата са изравнени, може да се очаква това да се случва и в социален план.

Има още една асоциация, която може да се направи със съществителното име от женски род /иша/-/алеф-шин-хе/ или жена, съпруга и съществителното име от женски род /еш/-/алеф-шин/ или огън, пламък. Ако към това се добави и фолклорната представа на различни традиции, като гръцката, тази на древен Рим, както и българската, които обвързват жената и по-точно булката, като бъдеща стопанка на дома с огъня, нещо, което може да се разчете в кода на брачния ритуал, /виж. 4/ не е изключено подобна връзка да е кодирана на езиково равнище и тук. Предпазната, пречистваща и животодаряваща сила на окултурения огън може да бъде овладяна само от същество, което носи в себе си този потенциал, който е кодиран в името му /иш/ и /иша/.

Има още един интересен и много дискутиран момент по линия на сътворението на мъжа и жената и той е, как и от какво точно е направена жената? В текста точно и недвусмислено е посочено /2:22/: "И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека". Използваният термин на иврит е /цела/-/цадик-ламет-айн/ и се превежда като анат. ребро. Така усилието да се докаже, че жената е направена от някоя друга част на мъжа, която за поредния четец на текста изглежда по-подходяща, просто отпада като несириозно. Може би е странно и не особено поетично жената да е направена точно от ребро, но смисълът трябва да се търси именно там, а не в насилване и изопачаване на текста. Ето каква е интерпретацията на еврейското предание за това. "Ева не била сътворена от главата на Адам, за да не бъде празноглава, не била сътворена и от очите му, за да не бъде разточителна и безнравствена, не била създадена и от устата му, за да не се отдава на клюките, не била създадена от ушите му, за да не придобие навика да подслушва; не била сътворена от ръцете му, за да не се меси в чуждите работи; не била създадена от стъпалата му, за да не бъде безделница, не била сътворена и от сърцето му, за да не бъде ревнива. Тя била сътворена от реброто му, която е една скрита в тялото част, така че да бъде скромна и отстъпчива. И все пак, въпреки всички предпазни мерки, които Създателят взел, жената придобива всички тези грешки, от които Господ искал да я предпази." (5, 142). Тук са възможни и други интерпретации. От въпроса какво е реброто и какви функции изпълнява, към това какво е жената и какви функции изпълнява . Реброто е част от опорно-двигателния апарат. Като такова, то има функцията да поддържа и по-специално да поддържа вътрешните органи или вътрешността. Когато тази вътрешна опора се изнесе навън, тя се превръща в помощник /езер/-/айн-зайн-реш/ и опора /цела/-/цаде-ламет-айн/ в делата, с които се създава действителността. В архитектурен план реброто е това, което дава допълнителна стабилност на конструкцията. Това е кодирано и в другите значения на думата /цела/, а те са: страна, стена на сграда. Така тази подпора е партньор и помощник, поддръжка и взаимопомощ. Човекът /адам/, става мъжът /иш/, когато му е даден помощникът /иша/ или "взета от мъжа си", "и ще бъдат двамата една плът". За любителите на социологията се изгражда първата социална конструкция.

От друга страна ребрата изграждат гръдния кош, който от своя страна прави възможно дишането: "и вдъхна му дихание за живот и стана адам жива душа", а за да се случи това, за да може да бъде /адам/ жива душа, за да циркулира в него жизненото дихание, е нужно реброто, за да има гръден кош. Така реброто е опора и помощник, а също така и това, благодарение на което "диханието за живот" /нешама/ може да циркулира и да бъде адам, жива душа. Връзката на реброто като подпора, с помощта на която може да се изгради конструкция, и ребрата, които изграждат вътрешното пространство, е добре очертана в строителството на готическата катедрала.

Но текстът е прекалено богат на значения, а буквите и думите се реализират в зависимост от контекста и разкриват различни възможности, които стоят скрити, дремят в своя потенциал, докато не дойде подходящият момент. Един и същи корен в зависимост от огласовките реализира различени аспекти от смисловия си потенциал. Гласните, които са душата на езика, оживяват /ту един, ту друг/ един или друг аспект от корена, и ако /цела/ е ребро и опора, то другата възможност, която се пази в корена /цаде- ламед-айн/, е на глагола /цала/, или куцам имам недостатък, не съм годен напълно. Така тази скучна и нищожна част от човешкото тяло, каквото е реброто, се оказва неподозиран източник на значения.

Адам, ката съществително нарицателно име и Адам и Ева, като собствени имена е последната двойка от термини, която се явява в разглеждания текст за означаване на мъж и жена. И ако Сартр написа, че човек е обречен да бъде свободен , то в този случай тук може да се каже, човек е обречен да бъде културен. Направен от хумусния, културния слой на земята /адама/, адам, носещ нейното име, сътворен по Божий образ, поселен в Еденската градина, "за да я обработва и да я пази", дал имена на "всяка жива душа", та както я нарече, "тъй да бъде името й" - или зададени са всички условия, за да може да се определи човекът като културно същество. Сътворен, но сам надарен с потенциала да сътворява, да се грижи, да обработва и пази, владеещ изкуството на езика, адам от човек изобщо, се превръща в Адам, конкретна личност, която използва правото си на избор, нарушава предписанието за пребиваване в Еден и понася последствията /от своя избор/. С използването на името Адам като съществително собствено, а не като съществително нарицателно име излизаме от света на човека като такъв, и навлизаме в света на отделната личност. Това се случва в стих 2:25, непосредствено след като адам /човекът/ е получил жена /иша/ и сам той е станал мъж /иш/, в този момент става и Адам, със своя собствена история.

Коренът, от който произлиза съществителното име /адам/ човек, а по-късно и собственото име Адам /алеф- далет-мем/, е същият корен, от който произлизат:

1. /адама/ - съществителното име от ж. р. за пръст, земя;

2. /адом/ - прилагателното име червено;

3. Едом - собствено име, станало нарицателно за враговете на Израил;

4. /дам/ - съществителното име от м. р. за кръв;

5. Тук трябва да се отбележи връзката, която съществува между изброените термини и асоциациите за цвят, които те предизвикват в съзнанието на носителя на иврит, като майчин език, но остават скрити за носителя на друго езиково съзнание. Тези асоциации са за червено и по-специално за това червено, което в зависимост от ситуациите и контекста се явява с негативна семантиация. Крайният вид на словообразувателната линия на термините, които произлизат от този корен /алеф-далет-мем/, е следният: "{пръст, земя [адама]} - {човек [адам]} - {Адам адам} - {кръв [дам] } - {червено [адом]} - {Едом [едом]} = {земно/ниско + греховно} - {братоубийтво - смърт - грях + наказание за враговете на изралтяните + агнешка/ярешка кръв като спасение + жертвена сакрална кръв} + {продаване на първородство + неправилни действия}

Изключение от тази семантична парадигма прави предпазното значение на червенобоядисаните кожи, покриващи покрива на шатъра на скинята." (6, 187) Така в човека като /адам/ е заложена както връзката със земята, така и възможността за реализация на всички изброени значения. Като се има предвид и посочената връзка с червеното, което семантизира грях, то може да се каже, че е очертана парадигмата от значения, в които е предопределено да се движи човекът, определен с името /адам/, но какво и до колко от изброеното той ще реализира, зависи от него.

1. Партньорката на Адам е Хава. Това име тя получава непосредствено след изгонването й с Адам от рая, 3:20: "И даде Адам на жена си име Ева, защото тя стана майка на всички живещи." Името се изписва с /хет-вав-хе/. По същия начин се изписва и съществителното име от женски род ферма, чифлик, както и глаголът декларирам, потвърждавам, изразявам, изказвам мнение. С удвояването на /вав/ и добавката на /йод/ се образува съществителното име за силно изживяване, дълбоко впечатление. Ако /хет/ бъде заменена с /хе/ в същата комбинация ще се получи съществително име от женски род за битие, съществуване. Така името на първата жена има отношение към битийния глагол съм, но "Името Ева ... твърдо се пише с буквата за "нормално" х, а не с буквата за кратко х. Това става по няколко причини. Първо, собственото име на буквата /хет/ е омофон на съществителното нарицателно грях в иврит. Системният отказ името на първата жена да се изпише по фонетичен принцип, т.е. с /хе/, показва интенцията да се вижда отговорността за първородния грях у Ева и по-малко у Адам, както е по канон в СЗ. Второ, ако изпишем каквото чуваме - с /хе/, то това е специална буква в юдейската традиция, доколкото буквата /хе/ в собствени имена маркира договора с Бога и се добавя към собственото име, затова Аврам става Авраам, Исак става Исаак....Трето, във фонетичен план е възможно началното х при Ева /Хава/ съвсем да бъде изядено и тогава чуваме /ава/. Това става най-успешно в случаите, когато майките викат своите момиченца с име Ева от балкона...Любопитно е, че желание, ламтеж, алчност звучи като извиканото от балкона име Ева... На Ева се отказва възможността да се напише името й с буквата, маркираща договор с Бога - /хе/. Това се прави нарочно, заради нейното деяние в рая. Ако случайно някой, заблуден от речевата практика, сбърка да мисли да пише името й с /хе/, а не с буквата за грях, то тогава той се сблъсква с правоговорната, правописната и словообразователната норма." (6, 164).

Това е последната от трите двойки термини, с които се бележи мъжкото и женското начало в различните му аспекти, използвани в стиховете на първите три глави от текста на Битие /берешит/.

 

 

Използвана литература:

1. Милена Кирова, "Библейската жена"

2. "Глаголи за сътворението в Петокнижието", в: сб. "Термини на сътворението в различни религии".

3. Касирер, "Есе за човека",

4. М. Алмалех, "Цветовете в българския фолклор", С., 1994.

5. "Древен Израел", С., 1997.

6. М. Алмалех, "Език и манталитет", С., 2004.

 

(Мария Ченова, НБУ)