NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

АНТОАНЕТА НИКОЛОВА: ВЕЧЕР НА ПОЕЗИЯТА

Брой
33(2016) Водещ броя: КАМЕН ЛОЗЕВ
Рубрика
Poiesis
Автор
АНТОАНЕТА НИКОЛОВА

 

ВЕЧЕР НА ПОЕЗИЯТА

 

Да слушаш поезия

на полупознат език

отвън да тече река

да разбираш

тук-там по някоя дума

после друга

но не и връзката

и постепенно

те да се съберат по нов начин

повлечени в нови значения

и вече

в голямата зала

оградена с листата

пропускащи късчета слънце

да зазвучи

ненаписано стихотворение

изречено от толкова много поети

и чуто

само от теб

 

 

 

 

 

 

СПОДЕЛЕНОСТ

 

Всяко наше движение

оставя отпечатък в светлината

като че пишем със графит

по сребърна материя

и мисля си: във някакви пространства

навярно тези знаци са четими

там съществата седнали край своите огньове

събират вечер сребърните листи

и плъзгайки се по извивките вдълбани

с напевен глас

на своите деца четат

изящни прикаказки

за всичко

което ний живеем тук

 

 

 

 

 

 

СРИЧАНЕ НА ПЪТЯ

 

По наклоненото стъкло на капандурата

върху прашец от цъфнали дървета

изписали са браздулици капките

прилични на следи от тънък червей

прилични на меандри на река

подобни на извивките с които

се гмуркат бели риби в светлината

и розите до дъно се разтварят

защото все така се вие Пътят -

извива се кръжи и криволичи

и може би нанякъде отвежда

и може би дори да има смисъл

досущ ей тези чудни браздулици

изписани случайно от водата

в прашец златист

от вятъра донесен

 

 

 

 

 

 

ТЕЗИ ДУМИ

ще взема всички тези думи

и тъй добре ще ги разбъркам

че дъното им ще се види

и дупчиците откъдето

като крилати черни мравки

избликват и се разлетяват

над мен във всичките посоки

и все кръжат във светлината

замаяни от танц любовен

 

 

ДУМИ ЗА ДЕЙСТВИЕ

 

Знам думи от този език

но разбирам само тези

които назовават нещата

не и действията

слушам

и край мен се изгражда

свят в който съществителните

се извисяват като клонати дървета

всяко расте на своето място

богато на светлина листа

и птици

 

но те запяват

песни от глаголи

цъфтят цветя от пищни прилагателни

и нейде долу в блатни езера

разпукват се мехури от наречия

светът отвсякъде

напира да се изрази

и онзи кос

люлеещ се на храста

кълве дъждовните зърна

от ситни думи

с които този ден

ми проговаря

 

 

ДАЛИ ДЖУАНДЗЪ

 

В това зелено море

слънцето изписва ромбовидни фигури

по дъното

сянката ми се плъзга по тях

и

дали лъчите падат така

или водата действа като лупа

но виждам как сянката ми се разраства

и придобива очертанията на костенурка

ръцете ми стават широки плавници

и леко се приплъзват по дъното

между тях е тъмнина

зад която не мога да проникна

а слънцето грее

морето е зелено

както винаги

както винаги е било

и вече не мога да разбера

аз ли гледам

как сянката ми се носи

като костенурка по дъното

или древната костенурка на дълбините

гледа как отражението й

плува по повърхността

като човек

 

 

ТОЗИ ЕСЕНЕН ЛИСТ

 

този лист

който трепти на вятъра

този лист

който всеки миг ще се откъсне

е невероятен

в цялата вселена

не ще се намери

нищо друго

с тези извивки

с тези жилки

с тези петънца

с тази тънка тънка капка

която се изплъзва от него

разтегната в сребърна нишка

от вятъра

 

comments powered by Disqus