NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
Да разбираш не е състояние,
то не е желание, нито съпричастност, нито състрадание.
То е да се вместиш там, където нямаш място,
където твоето тяло не пасва.
И ако в тази провинция, така безогледна,
можеш да заживееш,
значи нещо се е случило.
Нещо просто,
като музика, като поезия,
без цена.
Помирение
Всички знаем това е така.
Тези неща не пораждат съмнение.
А кое е това и как е така?
Но понякога в едно вдъхновение просто заставаш сам,
просто заставаш без утешение.
И тогава това и така стават ясни и прости.
Заминаваш насам и натам.
И внезапно всичко е твоето собствено.
Самотата на нашето утре
се промъква днес с увереност,
която ни смалява
и ни погребва в страхове.
Привижда ни се хоризонт от нищо,
без обещания, безкрайно утре,
в което някога ще се събудим…
Във празни стаи,
скъсани картини
и избелели очертания.
Но странното в тъгата е това,
че тя обърква времето –
И днес е утре,
а пък утре – днес.
И времето с обратната стрелка
убива ни със пожелания.
Но ние знаем, то си има измерение,
пределно ясно, без съмнение е,
че посоката му е една.
Ако загубим тази вяра,
ще сключим сделка със съдбата,
в която всичко е едно.
Ще липсват вероятности да тичат в
посоките безкрайни на света,
А ще се връщат да заничат
във нещо днес,
превърнало се в утре.