ДЕКАРТ ДО МЕРСЕН, 20 НОЕМВРИ 1629 Г.

Превод и коментар: Камен Лозев

Descartes to Mersenne, 20 November 1629

Translation and commentary: Kamen Lozev

 

Бележка на преводача

Когато преди двадесет и пет години обсъждах с Попър проблеми на превода на „Отвореното общество и неговите врагове", сър Карл каза нещо интересно във връзка с критиката на Хегел във втория том на двутомника. Той спомена колко често се е обръщал към преводите на Хегел на английски език. На моето учудване (защото е всеизвестно, че Попър е виенчанин като Витгенщайн и че немският му е майчиният език) той ми обясни, че когато в първия том се е занимавал с критиката на Платон, е осъзнал колко важно е да се познават различните преводи на даден автор. Това е така, защото понякога от преводите и от бележките на преводачите се научава много повече отколкото от работата върху „автентичния" текст или от други възможни източници. После насмешливо ме посъветва: ако искам да схвана нещо от Хегел, трябва като него, Попър, да проуча и преводите на Хегел на различни езици. От собствен опит се убедих в правотата на тези думи: всъщност, ако преводът на „Отвореното общество и неговите врагове" има някакви достойнства, освен на усилията ми, те се дължат и на вещите ми редактори, и на факта, че при нужда винаги преглеждахме различни преводи на двутомника.

Казаното дотук има за цел да обоснове ценността на превода на Декартовото писмо до Мерсен от 20 ноември 1629 г., който е направен на основата на два английски превода - на сър Антъни Кени (1970, 1991) и на Джонатън Бенет. Общо-взето водещият текст бе преводът на Кени, но при един ключов по важност абзац, чието начало и край съм обозначил със знака „*", привеждам под формата на Допълнение дословния вариант на превода на Бенет с неговите бележки. Разбира се, в няколко случая, когато се появяваше в мен чувство на несигурност по отношение на английските преводи, прибегнах до сравнение с оригиналния френски вариант на писмото посредством услугите на д-р Мария Хаджипетрова, специалист филолог по френски език. Едва ли има нужда да казвам колко голяма е благодарността ми за това, че преодоля предизвикателствата на френския текст, дошъл до нас от първата половина на седемнайсети век!

Философската ценност на писмото не се нуждае от обосноваване. В коментарната статия към него показвам различното отношение на Декарт и Лайбниц към възможността да се конструира универсален език - възможност, която и до днес вълнува изследователи от много области. Като всяка значима идея в историята на човечеството, и начинанието lingua universalis започва като утопия, възторжено приемана, но и отхвърляна или посрещана със скептицизъм, която с времето все повече става реалност.

К.Л.

 

Преподобни отче,

Този проект за нов език на пръв поглед изглежда по-забележителен, отколкото откривам, че е при внимателно разглеждане. Има само две неща, които трябва да се научат при всеки език: значението на думите и граматиката. Що се отнася до значението на думите, Вашият човек не обещава нищо необичайно, защото в своето четвърто предложение казва, че „езикът трябва да се преведе с речник". И без помощ всеки лингвист може да направи това във всички разпространени езици. Сигурен съм, че ако дадете на г-н Харди[1] добър речник на китайски или на някакъв друг език и книга на същия език, той ще Ви гарантира предаването на нейния смисъл.

Причината, поради която не всеки би могъл да направи същото, е трудността на граматиката. Това, струва ми се, е цялата тайна на Вашия човек, но в нея няма никаква трудност. Ако направите език само с един начин на спрежение, склонение и словообразуване, без каквито и да е непълни или неправилни глаголи, въведени от погрешна употреба, и ако изменението на съществителните или на глаголите и на словоформите се извършва от префикси или суфикси, прибавени към корена на думите, като всички префикси и суфикси са изброени в речника, не е чудно за по-малко от шест часа да научите обикновените хора как се пише на този език с речник, което е същността на първото предложение.

Второто казва, че „след като веднъж този език е научен, другите могат да се научат като негови диалекти". Това са само приказки на пазара. Той не казва колко време ще отнеме научаването им, а само че те могат да се смятат за диалекти на неговия език, който приема за основен, защото не съдържа граматическите отклонения на другите. Забележете, че в неговия речник по отношение на основните думи той може да употребява думите на всеки език като синоними на всяка друга дума. Например, за да изрази „любов", той би могъл да употреби aimer, amare, philein (φιλιν) и т.н.: французинът, добавяйки към aimer приставката за съществително, ще формира съществителното, съответстващо на amour, гъркът ще добави същата приставка към philein и така нататък. Следователно неговото шесто положение относно изобретяването на писмо е много лесно да се разбере. Защото ако сложи в своя речник един-единствен символ, съответстващ на aimer, amare, philein и на всеки от синонимите, тогава книга, написана с тези символи, би могла да се преведе от всички, които притежават речника.

Петото положение според мен също е самореклама. Веднага щом видя думата Arcanum (мистерия) във всяка пропозиция, започвам да я подозирам. Аз смятам, че той просто има предвид, че може по-лесно да чете изброените езици отколкото обикновения учител, защото дълго е размислял върху техните граматики, за да опрости собствената си граматика.

Остава третото положение, което за мен е пълна мистерия. Той казва, че ще изложи мислите на античните писатели с помощта на думите, които използват, схващайки всяка дума като изразяваща вярната дефиниция на онова, за което се отнася. Строго казано, това значи, че ще изложи мислите на тези автори, като придаде на думите им смисъл, който самите те изобщо не са им давали, което е абсурдно. Но вероятно той има предвид нещо по-различно.

Представеният план за реформиране на нашата граматика, или по-скоро за изобретяването на нова граматика, която ще се научи за пет или шест часа и ще е приложима към всички езици, би имала обща употреба, ако всеки се съгласи да я приеме. Аз обаче виждам две трудности, които препятстват това да стане.

Първата е несъгласуваните съчетания на букви, които често ще направят звуците неприятни и нетърпими за ухото. Този дефект може да се излекува, като всички окончания на думите се въведат чрез употреба; а е невъзможно за Вашия автор да избегне трудността, когато прави своята граматика универсална сред различни нации, защото онова, което е лесно и приятно в нашия език, е грубо и нетърпимо за германците, и т.н. Най-многото, което би могъл да направи, е да избегне несъгласуваните съчетания на срички в един или два езика и така езикът му ще удовлетвори една-единствена страна. Ние обаче нямаме нужда да учим нов език, за да говорим само на французи.

Втората трудност е при ученето на думите на езика. Вярно е, че ако всеки използва като основни думи думите на собствения си език, той няма да изпитва голяма трудност; но в този случай ще бъде разбран само от хората на собствената му страна, освен ако не напише онова, което иска да каже, а човекът, който иска да го разбере, не се нагърби с грижата да открие всички думи в речника. Това обаче е твърде уморително, за да стане редовна практика. Ако Вашият човек желае хората да научат основните думи, общи за всеки език, той няма да намери желаещи да се потрудят за това. По-лесно ще е да накара всеки да се съгласи с изучаването на латински или на някой друг от съществуващите езици, отколкото да учи език, за който няма нито книги за практиката на четене, нито говорещи за разговорната практика. Така че единствената възможна полза, която виждам от това изобретение, би била в случай на писмен език. Да си представим, че притежавам огромен речник, отпечатан за всички езици, на които искам да бъда разбран, и на всяка основна дума поставя символ, съответстващ на значението, а не на сричките, един символ например за aimer, amare и philein: тогава онези, които притежават речника и знаят моята граматика, биха могли да преведат написанато на собствения си език, като един след друг откриват в речника всеки символ. Това обаче не става за нищо друго освен за четенето на мистерии и откровения; в останалите случаи никой, който има по-добри неща за вършене, не би се наел с грижата да открива всички тези думи в речник. Така че от всичко това не виждам да има голяма полза. Може би греша; просто исках да Ви пиша всичко, което мога да предположа на основата на шестте предложения, които ми изпратихте. Когато видите системата, ще сте в състояние да кажете дали правилно съм я разбрал.

*Вярвам обаче, че би било възможно да се създаде по-усъвършенствана система, която да позволява отразяването на основните думи и техните символи в подобен език, така че той да се научи много бързо. Нужен е порядък: всички мисли, които могат да се появят в ума на човека, трябва да са подредени в ред подобен на естествения ред на числата. За един ден човек може да се научи да назовава всяка от безкрайните редици числа и по такъв начин да запише безкрайно много различни думи в един непознат език. Същото би могло да се направи за всички други думи, необходими за изразяването на всички други неща, които попадат в обсега на човешкия разум. Ако тази тайна беше открита, аз съм сигурен, че езикът скоро би се разпространил по целия свят. Много хора биха отделили пет или шест дни, за да научат как да бъдат разбрани от цялата човешка раса.*

Не смятам обаче, че Вашият автор е помислил за това. Нищо в неговите предложения не го подсказва и във всеки случай откриването на подобен език зависи от истинната философия. Защото без тази философия не е възможно да се номерират и подредят всички мисли на хората или дори те да се отделят в ясни и прости мисли, което по мое мнение е голямата тайна на добиването на истинското научно знание. Ако някой можеше правилно да обясни кои са простите идеи в човешкото въображение, от които всички човешки мисли са образувани, и ако обяснението му общоприето се установи, бих дръзнал да се надявам на универсален език, лесен да бъде научен, да се говори и да се пише на него. Огромното предимство на подобен език би била помощта, която ще окаже на съжденията на хората, представяйки нещата така ясно, че да се греши, би било почти невъзможно. В сегашната ситуация почти всички наши думи имат объркани значения, а умовете на хората така са привикнали към тях, че едва ли има нещо, което могат перфектно да разберат.

Мисля, че е възможно да се изобрети подобен език и да се открие науката, от която зависи: той би направил селяните по-добри съдници относно истината за света, отколкото са философите сега. Не се надявам обаче някога да видя подобен език в употреба. За да стане това, редът в природата би трябвало да се промени, така че светът да се превърне в земен рай; а да предполагаме това, е твърде много извън страната на вълшебствата.

 

ДОПЪЛНЕНИЕ

Ограденият със знака „*" в началото и края параграф от Декартовото писмо е преведен от Джонатън Бенет (и съответно снабден с неговите бележки) по следния начин:

Вярвам все пак, че би могло да се изобрети система за конструирането на универсален език - система от основни думи и свързаните с тях символи - която много бързо би могла да се преподава. Решително важното нещо е редът - редът, в който мислите навлизат в човешкия ум. Помислете за естествения ред на числата: за един-единствен ден човек може да се научи да назовава всяко от безкрайните поредици числа, и аз мога да използвам това, за да назова дадено число пред човек, който не разбира нито един от езиците, които знам; мога да напиша (да речем) „271" и да насоча умовете на сърбина, ескимоса и монголеца към това число, макар да нямам и най-смътна представа какви думи използват техните езици за него. Е, поне на теория същото би могло да се направи и за всички други думи, необходими за изразяването на всички други неща, които се изправят пред човешкия ум. Ако този ред би могъл да се открие, сигурен съм, че езикът скоро ще се разпространи по целия свят. Мнозина охотно биха отделили пет или шест дни, за да научат как да бъдат разбрани от цялата човешка раса.

[Две бележки към горния параграф:

1. Изречението относно числата е доста свободно предаване на онова, което Декарт пише, но е вярно с оглед на неговата цел.

2. Декартовото предложение приема, че всяка мисъл, която е достатъчно сложна, за да е съдържание на едно цяло изречение

(1) се състои от няколко по-прости мисли,

(2) които преминават през ума на мислещия субект в една подредена редица,

(3) понеже редът е естествен, затова е еднакъв за всеки, без значение какъв/ви/ език/ци/ разбира, и

(4) редът е системен по начин, който позволява да се научи, така както може да се научи системата на числителните имена.

В наше време повечето теоретици на езика биха разглеждали (1) като съмнително, а всички напълно биха отхвърлили (2), превръщайки по този начин (3) в отговор на въпрос, който не възниква. Трудно е да повярваме освен това, че Декарт наистина е приемал (4).]

 

Преводът на Декартовото писмо е изпълнен по изданието:

Descartes, R. 1991. The Philosophical Writings of Descartes. Volume 3: The Correspondence by Rene Descartes; John Cottingham; Robert Soothoff; Dugald Murdoch; Anthony Kenny, New York: Cambridge University Press, pp. 10-13.

(Descartes to Mersenne, 20 November 1629, in: Descartes: Philosophical Letters, translated and edited by Anthony Kenny (Oxford: Clarendon Press, 1970), pp. 3-6 (& note from p. 2).

Преводът на параграфа от Допълнението е изпълнен по превода на Бенет от: http://www.earlymoderntexts.com/assets/pdfs/descartes1619_1.pdf

Selected Correspondence of Descartes René Descartes Copyright ©2010-2015 All rights reserved. Jonathan Bennett

 

Превод от английски: Камен Лозев

[1]Вероятно приятелят на Декарт Клод Харди (1605 - 78), математик, за който е известно, че е знаел тридесет и шест ориенталски езици. (Бележка под линия в изданието от 1991 г.)