NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Глобализъм и национализъм – лице в лице

Брой
36 (2017) Водещ броя: Гергана Попова
Рубрика
Анонс
Автор
Борислав Граховски

Глобализъм и национализъмлице в лице 

Борислав Граховски

                    студент IV курс философия, ЮЗУ „Неофит Рилски“                                                                       

 

Globalism and Nationalism – Face to Face

 

            Увод

Този текст представлява опит за анализ на глобализма, мултикултурният модел и национализма. Каква е връзката между националната идея и глобалната такава, как те изменят нашата реалност и какви са резултатите от прилагането им до този момент. Живеем в свят, ежедневно видоизменящ се под влиянието на глобализма и мултикултуриализма, а възраждането на националната идея в много страни е придобило съвършено нов облик. С нарастването на възможностите, нарастват и амбициите. С нарастването на амбициите се подсилва натискът. С подсилването на натиска се засилва и съпротивата. Империализъм, национализъм, глобализъм, коктейл от пориви, идеи и стремежи, променящи света, в който живеем. Съдържанието на този текст е плод на наблюдения, в много аспекти крайно противоречащи на приетите теории.

 

Империализъм – експанзивен национализъм

Държавите и нациите на международната сцена наподобяват отделните индивиди в едно общество – разделени са на две групи – субекти и обекти в стрелата на времето. Първите обикновено са творци на собствената си съдба, а често и на чуждата такава. Вторите биват директно или индиректно обекти за първите, упражняващи своята воля върху хода на историята, водени от чувството за господство и контрол над обстоятелствата и природата, убедени в универсалността на своите идеи и тяхната приложимост. Индивидите от първия тип наричаме лидери, а подобни държави – империи. Като такива припознаваме европейските империи, континентални и колониални, които нанасят перманентни промени върху цялото човечество.

Експанзионистичният империализъм, завоюването, колонизацията и експлоатацията под сянката на щика са акомпанирани от интензивен културен империализъм със своите мисионери, носещи нова вяра и нов език като lingua franca, и наред с икономическия подем на държавата субект, приемниците на новата култура са приобщени към разпростиращия се на няколко континента лингвистичен пояс, а влиянието на колонизиращата държава нараства все повече с напредване на времето. Резултатите от подобен подход можем да разпознаем и днес на всеки населен континент: северна (Арктика; Гренландия), Централна и Южна Америка, Африка, Азия и Австралия.

 

Глобализъм

Обикновено под глобализация разбираме политическо и икономическо взаимоотношение между компании, регистрирани в различни държави, разпространение на идеи, концепти и продукти без географски ограничения.

За разлика от автентичния европейски културен империализъм, глобализацията е тип империализъм с предимно корпоративен профил, а не национален такъв. Монополизиране на природните богатства, ресурси и производство на фундаменталните стоки са били основна цел на повечето империи в историята. Паралел на имперската експлоатация можем да намерим в глобализацията в лицето на инвестиционната система на световната икономика и във валутната политика.

Втора основна прилика между колониалната политика на бившите европейски суперсили и глобализацията днес е, че процесът винаги е централизиран и еднополюсен, противно на общоприетата идея. До този момент център на глобален империализъм и в последствие глобализъм са били и са единствено европейски сили или производни на тях (САЩ). Глобализацията функционира като лост за икономически и културен империализъм, но разликата с империализма на Европа от миналото е методът на установяване на влияние. Днес, благодарение на свободата на придвижване, пълната свобода за разпространение на идеи и блага, сложността на света, интернет и медиите, с които европейските колониалисти не са разполагали, щикът е заменен с копринена ръкавица, а оръжието в повечето случаи е средство за сплашване.

 

Влиянието на глобализацията

Постоянно тече разгорещен дебат относно истинските белези, които глобализацията оставя у индивида, обществото и цялостното състояние на една нация. Как тя променя живота и дали наистина глобализацията е нещо добро, дали наистина тя е една алтернатива в дългосрочен план.

За симпатизиращите на този глобален порядък, глобализацията има своите предимства. Повече пари навлизат в развиващите се страни, следователно шансът на хората от тези страни да успеят в икономически план е увеличен. Глобалната конкуренция между хора и корпорации окуражава иновацията, креативността и държи цените на продуктите под контрол. Развиващите се страни имат възможността да извличат ползи от технологиите, въведени от други страни, без да преминават през процесите на тяхното разработване. Правителствата имат възможността да работят заедно в постигането на общи цели и също така да отговарят адекватно в глобален план на проблеми, касаещи общото развитие. Светът, според правилата на глобализацията, има по-голям избор.

За милиарди хора по земното кълбо глобализацията е нещо съвсем различно. Докато глобализацията осигурява работни места в една държава, тя отнема такива в друга, оставяйки много хора без възможности. И въпреки че различни култури по света имат възможността да контактуват, те започват да се топят, като отличителните им черти започват да  избледняват. За мнозина, глобализацията представлява по-голяма вероятност да бъде разпространена дадена болест вследствие на движещите се биологични маси.

 

Глобализацията като прогрес

Векове наред свободата на придвижване е било нещо, на което малцина са се наслаждавали. В продължение на стотици години по-голямата част от хората не са имали възможността да опознаят света, да се докоснат до различни и далечни култури. Глобализацията завинаги е сложила край на това. Спорно е чий приятел е глобализацията – на нацията или на човека. Елиминирайки границите, глобализацията прави света по-динамичен. По-динамичен дотам, че ако е наличен прогрес, то той се случва значително по-бързо. Надеждите за материални придобивки, икономически растеж и свобода на безпрепятствано придвижване са силно притегателни. Заедно с технологиите, корпорациите и парите, пътуват и хората. Ерата в която живеем е ерата на информацията - никога преди в историята на човечеството хората не са имали такъв неограничен достъп до информация. Днес един средностатистически човек има възможността да се докосне до всяка култура на земното кълбо. Той е в състояние да трупа емпирични познания за света по начини, немислими за неговите предци. Бидейки достатъчно образован и способен, възможностите за работа и следователно осигуряване на добър стандарт на живот са почти неограничени без значение от икономическото състояние на неговата родина, именно поради изградената мрежа на глобалния свят. Същият този свят е постоянно отворен към неговите идеи и дела.

 

Глобализацията като заплаха

Глобализацията е структура на междугранични предприятия, икономически връзки, корпоративна експанзия, която расте все повече и повече, набирайки инерция. Също както своя концептуален партньор, наречен „свободен пазар”, глобализацията е и идеология, чиято функция е да намали всякаква съпротива срещу този процес, давайки му облик на силно едновременно благодетелен и неудържим. Също както свободният пазар, докато глобализацията понякога води до икономически ползи, и икономико-политическия режим и самия процес води до така наречените прогресивни крайности, с които едно морално общество би трябвало да се бори със всички способи. Можем да кажем, че това е сериозна задача, тъй като политическата и икономическата власт на бенефициентите от глобализацията е огромна и тяхното оспорване често придобива утопични измерения. Но глобализацията има и своите слабости и е необходимо те да бъдат анализирани както на индивидуално, така и на локално равнище. Глобализацията представлява един от многото концепти, мобилизирани за поход на корпоративната експанзия. Точно както свободния пазар, глобализацията има аура на „успех”. Точно както „свободата”, тя, глобализацията, трябва да звучи като нещо, без което не можем, засаждайки семето на „интернационализъм и солидарност” между държавите, борейки се с национализма и протекционизма, подкопавайки идентичността. Обикновено междуграничната търговия между неравностойни икономически страни влияе негативно на по-слабата икономически страна, което в дългосрочен план представлява заплаха за качеството на живот на хората. Като една идеология, глобализацията загатва не само за свобода и интернационализъм, но, доколкото спомага за осъзнаването на ползите от свободната търговия, както и предимството на разделението на труда, тя целенасочено повишава ефективността и продуктивността. Заради тези добродетели, и предполагаемата неспособност на правителствата да спрат „прогреса”, глобализацията е широко възприета като явление извън контрола на хората, което и води до отслабване на каквато и да е съпротива.

Глобализацията никога не е била демократичен избор на хората по света. Този процес е задвижван от бизнеса, чрез бизнес стратегии и за бизнес цели. Правителствата често са допринасяли и продължават да допринасят за това – в случай, че хората са против подписване на международен договор, който е в ущърб на обикновения човек, винаги има влиятелни елити, които пренебрегват интересите на хората и стават движещо колело в постигането на крайно неизгодни за хората договори. Този недемократичен процес, извършван зад демократична фасада, е постоянен в своето разпространение на ползите и загубите от глобализацията.

В своя вихър глобализацията прегазва човека. Тя му дава свободата да пътува, а му отнема смисъла да помни откъде е тръгнал. Тя му дава свободата да срещне нови хора, а му отнема възможността да бъде себе си. Глобализацията му дава възможността да притежава каквото пожелае, а определя какви трябва да бъдат неговите желания. В света на глобализацията човек няма нужда от идентичността си. Привидно промяна не е настъпила, но неговият начин на живот вече никога няма да бъде този, който досега е познавал. В този глобален свят всички са еднакви. Всички говорят един език, различията пречат. Всички изглеждат по един и същи начин за да бъдат поне малко възприемчиви спрямо един другиго. Един след един, милион след милион, човекът изчезва и той вече не е субект. Той е елемент от работещата, гладна за блага биологична маса. Глобализацията лишава човека от неговата същинска индивидуалност. За нея той е биологична единица с потенциален набор от качества (способности), с които той евентуално би могъл да бъде полезен. Неговият иначе уникален облик и същност постепенно изчезват, а ако това по някаква причина не се случи – те просто губят смисъл.

 

Националната идея

Споменавайки националната идея като алтернатива, визирам предимно национализма в юго-източна Европа, в частност България, поради специфичното за балканските ширини разбиране за това какво е национализъм и национална идея. Запознати сме с анти-монархическия френски национализъм, с обединителния стремеж на някога разделените немци и италианци, запознати сме и с опустошителния фашизъм, но национализмът като понятие рядко се прекарва през призмата на балканските народи. От десетилетия това е не само непоправена грешка, но е и несправедливост, от която се възползват определени кръгове и сили, като потърпевш е българският народ.

Балканският полуостров е може би най-горещата арена на планетата за сблъсъци на идващите и отиващите си доминиращи цивилизации за времето си. Трако-пеласгийската и елинската, елинската и персийската, изток и запад. Като една вечна арена, балканските земи винаги са били завоювани от някого, в резултат на което различни хора, различни етнически груби с различни култури са съжителствали под един скиптър.

След поредната инвазия на чужда сила, през 14. век България пада под турско робство. След близо петвековно чуждо господство българската държавност е възстановена с помощта на руската империя. Почти 500 години, или 485 години съществуваме в империя, населявана от много народи. Запазването на етническата принадлежност на българи, арменци, евреи, гърци и др. народи е било ключов компонент в гаранцията за тяхното съществуване като народи. В този ред на мисли, етническото разделение на балканските народи по време и след турското робство е предимно плод на стремеж за самосъхранение, а не на расизъм, както е прието в западна Европа, където национализмът никога не бил въпрос на етническо и културно оцеляване в крайно вражеска среда за толкова дълъг период от време. Чувството за самосъхранение и идеята за протекционизъм са били нормата за постоянното състояние на българската народност. Ето защо, когато говорим за национализъм в контекста на България и българският народ, ние не можем визираме идеологическа линия, наподобяваща някои течения, продукти на западните националистически ветрове от двадесети век.

С нарастването на възможностите, нарастват и амбициите. С нарастването на амбициите се подсилва натискът. С подсилването на натиска се засилва и съпротивата."

Започнах своето резюме по следния начин и установихме, че процесът на глобализация е процес, вън от нашия контрол. С други думи, за да бъдем субекти на собствената си съдба, трябва да упражним нашата воля върху времето и обстоятелствата. Тази наша воля бихме могли да наречем единствено съпротива. Или ако мога да си позволя още един цитат:

Мечтаех за обединена Япония. Държава силна и назависима, и модерна. Имаме релси и оръдия, западни дрехи. Но не можем да забравим кои сме. Или откъде идваме.” - Мейджи Велики, император на Япония (1852-1912).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

comments powered by Disqus