NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Философски Апотеоз на Безпочвеността

Брой
37 (2017) Водещ броя: Камен Лозев
Рубрика
Вавилон
Автор
Георги Дивилски

Философски Апотеоз на Безпочвеността

Георги Дивилски

Студент по философия, Философски факултет, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград

fyodorsouji@gmail.com

 

 

 

Философското звание е за всички, но само колосите успяват да преминат разделителната граница и да се насладят на Доброто. Джуджета не ще успеят да влязат в академията на колосалността.

Колосалността е декларация на свръхчовешкото. Човешкото трябва да бъде преодоляно, за да може да се олицетвори Свръхчовешкото(Ницше 2009 :17). Птицата трябва да бъде освободена от яйцето и живееща в небесата. Това е гигантски скок,базиран на обосновано истинно убеждение.

Във феноменалния свят на живота човекът е едно междинно звено, което има нуждата да изгради мост за себе си, за да не изпадне в бездната, където се чуват само писъци и скърцане на зъби. Изграждането на спасително здание е дадено на презрители към живота, и радетели на смъртта (Ницше 2009 :19).Човекът-философ трябва да се научи да умира, за да може да се ражда. Благословени са мъртвите и живите во веки веков.

Зовът на себесъщността е чут само от живите, защото техните уши не са запушени (Ницше 2009 :34). Ушите им са дълги. Дирята на Аза се вижда само от живите, защото техните очи са прогледнали. Очите им са се слели в едно.

По кръвта ще ги познаете. В мъдреца тече синя кръв(Ницше 2009 :38).

Усамотението е това за човека, което е медът за мечката (Ницше 2009 :50).

Да иска човек означава, да умее да следва своята непроследима Причина. В това се коренят волята и свободата (Ницше 2009 :73).

Проблемите на философията никога не са разрешавани от библиофили. Нито от лицемери. Прав е мъдрецът, когато се отвращава от хора единствено с книжно знание. Прав е пророкът, когато нарича лицемерите сган от долнопробни влечуги.  Тези хора са в дълбока липса, която е неосъзната.  Искат се горещи философи. Чистите по сърце ще видят Огненото кълбо на истината, за да се превърнат в управители  на обществото с познание за Формите.

Нужни са на философията осветлени храмове, а не ходещи библиотеки.

Философът придобива своето знание седнал под ficusreligiosa. Фалшивият философ е една стерилна смоковница.

Отдаденият любомъдрец ще придобие своето всеобхватно знание чрез редукция на предметите в една обща основа. Затова е нужно идолите на пазара, театъра и т.н. да бъдат разбити на парчета. Тезата и антитезата трябва да се влеят в синтез. Ето така атараксията е придобита. Изисква се отказ от съждение, а дори и движение. Нека волята да бъде единствения неподвижен двигател и съзерцател.

Отдаденият човек на знанието е напътстван от звездата на Витлеем. Само така той ще стигне до Островите на Блажените. Горделивият философ винаги е размятан от вълните на морето. Той е един кораб без рул, който е обречен на непрестанно корабокрушение.

Сърцето на човека трябва да бие един ноуменален ритъм.

Философът е наложително да се събуди. Сънят е продукт на невежество. Събуденият философ е водач с непогрешим характер.

Фаталността на псевдо-философите е, че те са строители на пясъчни дворци. Приливите и отливите на морето ги отмиват от лика на земята. Пророкът каза, че човек трябва да гради на камъка на благодатта. А апейронът е градивният материал на неразрушимата катедрала на душата.

Философските изследвания трябва да се правят с факла в ръка, или още по-добре - с електрически чук.

Умът на псевдо-философа е една муха заплетена в паяжина. Просветленият ум е всемогъщ.

Черпенето на познание следва да бъде както подходът на пчелата – от многобройни цветя. И все пак, любомъдрецът е установен в ейдосът-майка-цвете.

Чрез златния скорпион се постига неописуема победа. Човекът придобива златно сърце. Нека неговото бедро бъде от злато.

Необходимо е да се постигне баланс между хляб и вино. Когато хлябът засити достатъчно, това означава, че трябва да се преминесамо към абхяса.

Ако философът иска мъдра компания, нека пребивава сред бели облаци, а не сред оскубани птици.

Дъхът на човека трябва да бъде жертвоприношителна литургия на скъпоценния олтар на Трансценденцията.

Несравнимият метод за знание е чрез съединяването на вертикалата и хоризонталата в средината на времето чрез слънчев танц. Истинският знаещ пие сома-сокът на свещеното лунно цвете.

В опознаването на битието има много планини. Царството има различни гари. Всичко се постига с продължителност. В центъра на земната революция стои изхранването с пет хляба и две риби.

Мнимата промяна е като тази на  ябълки, които са красиви отвън, но са угнили отвътре. Хармоничната промяна е утопична метоморфоза с трансцендентален перманентен оттенък.

Описанието основните качества на философа е следното: упоритостта на бика, проницателността на орела, разумността на човека и смелостта на лъва.

В своята най-точна същност човекът е сбор от торнадо и мълния.

Идеалът за мъдрец е дълга бяла като сняг и нежна като коприна, недокосната от ножици коса.

В своя порив към знание, за философа трите мойри са есенциалните инструменти към овладяването на съдбата. Всичко става чрез тяхната перфектна употреба.

Всеобщата цел на битието е постигната, когато нескончаемостта е реализирана.

Трудът на нивата на Духа изисква съвършен баланс на ин и ян в астрологичен аспект.

Релативизмът е земно явление. Философът знае само истината.

Единственото убежище в живота на мъдреца е Плеромата. Самият той тогава има характера на безпочвена пустота, от която идват всички велики идеи и живот.

Човекът трябва да бъде строг колесничар, за да може неговата колесница да се носи по жарък стил. Чрез своята строгост той става господар на морето. Разбира се, всичко това е възможно само с майчината насока от Богинята на морето.

Всичко прогресира чрез война. Следователно, любомъдрецът трябва да бъде войн на Шамбала, и то не какъвто и да е войн. Нито войн отляво, отдясно, отгоре или отдолу,  неговата глава знае само пространствен подслон. Той е господар на трите светове.

Базата на всяко знание се намира в Руля на съдбата и математическите стрелки.

Философският нрав е кисел като лимон и сладък като мед.

Въпреки своята блажена lindifference, философът има дълбока caritá. Той е стълб и опора за всеки преминаващ от този към отвъдния бряг пътник в утвърдителен модел. Неговото същество е пътеводител към Обетованата Земя и надежден спътник.

Осъществяването на не-идване и не-отиване е знак за победа. Безтелесното състояние е спечелено. Философът е още едно Дете на Зората. Той прави своята Негативна Изповед.

Добре е да се каже, че той дължи пръстен от елмаз в нулева форма с три санскритски букви на Шеша.

 

Литература:

 

Ницше, Ф. 2009. Тъй рече Заратустра, София: Летера.

comments powered by Disqus