NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Европа в световния пазар на произведения на изобразителното изкуство

Брой
№ 5 (2009)
Рубрика
Подиум
Автор
Димитър Банков

 

През последните години почти няма пазарен сектор в глобален мащаб, който да е така еуфорично-динамичен, както световният пазар на произведения на изобразителното изкуство. Това е един хетерогенен пазар с трудно-определими граници, тъй като включва освен произведения на изкуството и такива, които са движими паметници на културата, както и collectibles - разни вещи за колекциониране.

Никога досега не са печелени толкова много пари от изкуство, както през 2006 г. и оттогава до началото на сегашната световна финансова криза. Отделни творби достигнаха цената на авиолайнер „Боинг". Гладът за красота изглежда неуталожен от Шанхай до Ню Йорк, но доминиращият център на тази търговия си остава Европа.

Защо съществува очевидна, трайна и устойчива тенденция на „евроцентризъм"1 в контекста на световния арт-пазар на творби на изобразителните изкуства, чийто годишен обем през последните години е от около 20 милиарда евро?

Известно е, че почти няма сфера на световната култура, в която да се наблюдава толкова интензивно преплитане на Изтока и Запада, на Севера и Юга, както това се случва в пазарите на движими художествени произведения на изобразителните изкуства. Разгръщането на дигиталните инфраструктури в арт-индустрията като цяло и в арт-пазарите в частност повишава мобилността на „актьорите" и възможностите за презентиране на продуктите/творбите им. Не на последно място благодарение на новите електронни комуникационни възможности световният арт-пазар прерастна в глобална мрежа с нарастващ географски обхват и наситеност. Но макар че в хода на глобализацията и в арт-пазара настъпиха огромни промени, този пазар си остана доминиран от Запада и то при ясен „евроцентризъм".

Ако разгледаме статистическите данни, публикувани редовно от 1970 г. до 2005 г. в секцията „Компас на изкуството" („Кunstkompass") на немското онлайн-издание „Капитал" („Capital"), съдържащи класации на най-търсените по света съвременни художници и скулптори, веднага забелязваме, че малцината творци от Латинска Америка, Азия и Африка, заемали места сред „Топ-100" в „Компас на изкуството", работят и живеят в САЩ, Германия, Великобритания или Франция.

Теоретично арт-сцената е отворена за всички творци от цял свят, но следващата по-долу таблица показва ясна арт-хегемония на Запада, както и ясна доминация на Европа като вътрешно ядро в цялостния западен превес.

Процентно разпределение на съвременните творци с най-търсени произведения на изобразителните изкуства по света, от 1970г. до 2005г.2

Година

Европа

САЩ*

Други части на света

1970

49

40

11

1971

55

37

8

1972

50

41

9

1973

47

42

11

1974

48

41

11

1975

46

45

9

1976

47

46

7

1977

46

47

7

1978

45

47

8

1979

43

50

7

1980

48

48

4

1981

49

44

7

1982

48

47

5

1983

45

47

8

1984

46

46

8

1985

47

46

7

1986

48

45

7

1987

53

43

4

1988

56

40

4

1989

54

42

4

1990

55

41

4

1991

54

40

6

1992

55

40

5

1993

55

38

7

1994

55

40

5

1995

53

41

6

1996

54

41

5

1997

54

40

6

1998

49

42

9

1999

48

40

12

2000

51

35

14

2001

47

36

17

2002

53

35

12

2003

57

33

10

2004

57

34

9

2005

59

34

7

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

* от 2002г. и Канада включително

На фона на такова доминантно позициониране на Европа в световния арт-маркет е съществено да се разгледат принципите и други специфики на европейските политики и практики, формиращи и регулиращи арт-пазара.

Вътре в европейския арт-пазар доминира принципът на равнопоставеност на всички участници в сложните формиращи го процеси - от творци до търговци, от културоведи до специалисти по реставрация, консервация и арт-логистика, по застраховане на произведения на изобразителното изкуство, по информационни и комуникационни технологии, та чак до „арт-банкерите" (Преди три години швейцарският банков концерн UBS изгради специално направление art-banking, което неотдавна беше закрито поради кризата. През последните месеци банките повсеместно спират да финансират придобиване на произведения на изкуството).

Голямо внимание в Европа се отделя на защитата и сигурността на арт-пазара, както и на усилията за постигане на синергия между правоохранителните органи и творческо-музейно-комерсиалната сфера.

Оптимизирането на социо-комуникативната роля на изобразителните изкуства (и на базираните върху техни творби търговски структури) е поставено в Европа от много десетилетия насам на стабилни научни и политико-административни основи - така на Стария континент е осигурена органичност на арт-пазара в тъканта на цялостния социален живот в най-широк диапазон - от духовност до строга академичност, от прецизна правна регламентация до устойчивост на културните индустрии.

Една илюстрация на казаното по-горе: вече 10 години (предимно) в Париж се провежда специален арт-базар Affordable Art Fair („Панаир на произведения на изкуството, които можем да си позволим" - т.е. базар на творби, достъпни по цена за повече хора).

Целта на начинанието е да се разсее обществената нагласа, че изкуството е предимно за елита, за тесен кръг хора и е недостъпно за „бюджета на масите". Млади колекционери и информирани непрофесионалисти (търсещи нови таланти) могат да избират сред творби от над 600 художници, предлагани на цени между 100 и 5000евро!3 През 2008г. 73% от продадените творби в рамките на Affordable Art Fair са придобити на цени под 5000 евро за отделна художествена ценност. Следващото издание на Affordable Art Fair ще е от 4 до 7 юни тази година в Париж след „гастроли" в Лондон, Сидни, Амстердам, Ню Йорк и Брюксел.

Има множащи се примери за все по-задълбочаваща се „социализация" на арт-пазара чрез въвеждане на нови и нови механизми за интегриране на участниците в него по най-ефективни начини. Например вече функционира безплатна онлайн-система за многоаспектна верификация в полза на колекционерите-купувачи. Нарича се „Арт-пазар: Индекс на доверието" и работи по следния начин: колекционерът регистира онлайн до 90 предпочитани от него творци; получава информация за продавачите на творби на своите фаворити; управлява по-ефективно собствената си колекция, защото му се изпращат периодично актуализирвани цени на притежаваните от него творби; предоставя му се достъп до бази данни, изградени от участниците в арт-пазара и др. И всичко това е безплатна услуга.

Показателен за насоката и спецификата на европейските практи на арт-пазара е примерът със самата инициатива „Артпрайс" (ArtPrice) - рамкова за „Арт-пазар: Индекс на доверието", едно успешно начинание от 1987г. досега на Тиери Ерман и ръководената от него Groupe Serveur, създадена в Париж не само като юридическа рагистрация, но и като „филиз" върху традицията на три поколения от фамилията Ерман, посветили се на колекционирането на художествени произведения на изобразителното изкуство. Сега проектът „Артпрайс" акумулира колосални информационни ресурси, работи на 5 основни и още почти дузина допълнителни езици, доразработва свой уникален алгоритъм за арт-логистика. Всичко споменато досега - заедно с вековните традиции на европейския континент в създаването и социализирането на изобразителното изкуство - обяснява централната роля на Европа в глобалния арт-контекст.

Друга съществена специфика на европейския арт-пазар е гъвкавостта. Например в наши дни, в разгара на световна финансова криза, водещите европейски аукционни къщи трябваше да реагират бързо, за да запазят позициите си. За да намалят рисковете от загуби, те ограничиха или премахнаха напълно досегашната си практика да предлагат гарантирани минимални продажни цени, намалиха броя на лотовете в каталозите си, договориха с продавачите по-ниски резервни цени, орязаха предвижданията си за ценови диапазони - въобще адаптираха стратегиите си към по-ниски нива на търсене (показателен е фактът, че в края на първото тримесечие на 2009г. броят на милиардерите в света намаля с почти 300 души, а хора именно от тази категория са сред първите купувачи и колекционери на произведения на изобразителното изкуство).

Калейдоскопичността на европейския арт-пазар не може да се вмести в сухата педантичност на макроикономическите и борсовите статистики. При него става дума за уникално социално явление, което като червени нишки пронизва цялата тъкан на обществата, съединявайки иначе трудно съвместими социални категории хора, в резултат на което се пренасят естетически, а и най-съкровени човешки послания през граници и векове и се създава нова стойност на основата на съществуващи художествени творби.

Използвани източници:

  1. http://www.bpb.de (Bundeszentrale fuer politische Bildung, BRD - Федерална централа за политическо обучение, ФРГ)

  2. http://www.capital.de

  3. http://web.artprice.com

 

 

comments powered by Disqus