NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Статутът на жената в Китай

Брой
38 (2017) Водещ броя: Лазар Копринаров
Рубрика
Анонс
Автор
Светлин Митрев Одаджиев

Статутът на жената в Китай

Светлин Митрев Одаджиев

Докторант към ЮЗУ „Неофит Рилски" - Благоевград,

e-mail:svetlin_21@mail.bg

 

Women's status in Chinese society

Svetlin Mitrev Odadzhiev

PhD student in South-West University "Neofit Rilski"

e-mail:svetlin_21@mail.bg

 

Макар и да не е тайна, че мъжете и жените в древен Китай не са били равноправни и че мъжете са имали много повече привилегии, малко известно е, че статутът на жените се променя със смяната на династииите. Исторически погледнато, това е естествен процес и не би трябвало да ни изненадва, но в Китай винаги са виждали изключително традиционна държава и едва ли не непроменима. Една от причините вероятно е неговата капсулованост в миналото и по-късното му отваряне към съвременния свят в края на 70-те години на миналия век. Трябва да сме наясно, че историческите и еволюционни процеси, били те природни или социални, са неминуеми и толкова силни, че е невъзможно да оставят незасегнат регион в света. Тази ситуация е подобна на логическата задача: Дърво пада в гората, но няма кой да го види или чуе, тогава дървото паднало ли е или не?

Най-известният историк на класически Китай Уан Уей (Ван Вей) казва: "Съдейки едно общество, е необходимо да се види дали положенията (статутите) на неговите членове са изравнени, а най-важно е равенството на жените и мъжете, което при Сун е много по-развито, отколкото при Тан". В своя труд „Пътят на пола: от Сун до Цин" той разглежда и предава различни ситуации, традиции, правила и дори закони, с чиято помощ сравнява и дава оценка на положените на жената в обществото по време на различните династии. Уей посочва, че макар и Тан да показва по-добро управление в политически план отколкото Шан, то в социално отношение разликата между мъже и жени продължава да съществува.

Законите на Тан определяли, че ако мъж се ожени за жена от ЧИЕ (статута, ранга, положението), то и двамата биват вкарани в затвора за година и половина, а след като излязат, ще бъдат принудително разведени, понеже ЧИЕ се смята за по-ниска класа. Родените в ниска класа, с ниско потекло, си остават такива през целия си живот, така както роденият аристократ си умира такъв. Този дискриминационен закон също така разпорежда, че робите и слугите можело да се обвързват само и единствено за роби и слуги, а техните деца също биват такива. Тези правила относно ранга, положението, са характерни за феодалната система изобщо, така че не може да се каже, че Китай е някакво изключение от правилото. (Xi Sun 2013).

Подобни закони и порядки обаче били изкоренени по времето на Сун, когато жените получили по-висок социален статут. През Тан чиновниците имали позволението открито да поддържат връзка с куртизанки, ала тяхната съдба не била никак завидна. По онова време имало два вида куртизанки - обществени и такива, обслужващи армията. Според закона при определени обстоятелства армейски командир можел да убие проститутка, без да му се поиска сметка за това. Деяние, което според Уан Уей било напълно недопустимо по времето на Сун.

По времето на династия Сун се появяват, макар и не широко разпространени, наченки на еманципация и промяна на статута на жената и по-конкретно на статута на проститутката. Проститутките имали възможност да посещават все повече културни и обществени събития. От публичните архиви на Линан, столицата на южна Сун, може да се открият сведения за това как семейства канели куртизанки от публичните домове, за да помогнат в отпразнуването на различни поводи. Тези момичета изпълнявали различни номера, свирели на музикални инструменти, най-вече Ци, рецитирали поеми и т.н.

Според Уей по времето на династия Сун имало най-много придворни дами, които активно участвали в държавните и обществени дела. През управлението на повечето династии на древен Китай на придворните дами било забранено да изразяват мнение по въпроси, отнасящи се до социалния ред, политиката и т.н., но една такава жена по времето на Сун успяла да направи толкова добро впечатление с познанията си по държавно дело, че била почетена с титлата „Жената Яо Шън". Яо и Шън били глави на две от най-почитаните племена основали Китай по поречието на Жълтата река. Техните имена били високо ценени от поколения учени за тяхното достойнство и висок морал.

По времето на Сун се установила традицията придворните жени да бъдат свързани по някакъв начин с държавните дела. Благодарение на такива жени лидери обществото започнало да гледа на фигурата на жената с други очи и да я възприема и оценява като независима личност. Въпреки цялостната атмосфера на феодализма много китайски жени имали добър живот и успявали да блеснат в обществото. До известна степен благодарение на такива жени съвременните китайки могат да постигат много в различни сфери на живота, изкуството, бизнеса, политиката и т.н.

В полуколониален и полу-феодален стар Китай жената дълго време е държана в дъното на социалната стълбица. Едва през първата половина на ХХ в, когато ККП повежда китайския народ по пътя на велика национална демократична революция, изцяло се променя политическата и социална атмосфера. В същото време започва женско движение за еманципация, което води до привличане на световното внимание към проблемите на жената.

Влиянието на репресия, продължила няколко хилядолетия и прилагана от феодалната патриархална система върху китайските жени, е голямо. В политически, икономически, културен, социален и дори семеен план жените са приемани като неравни, като подчинени на мъжете. Понеже не притежават почти никакви права, жените били напълно изключени от политическия и социален живот. Икономически зависими, жените били заробвани в бедност и без никакъв източник на доход. Лишени от какъвто и да е социален статут, жените били принудени да уважават и зачитат първо бащите си преди брака, а след това своите съпрузи и синове в случай на овдовяване. Жените нямат лично достойнство или независимост, отречено им е правото на образование и участието им в социалните дейности. Те нямат свобода в брака, а само задължението да почитат родителите си и да внимават в думите на сватовниците, забранено им е да се омъжат повторно, ако съпругът умре. Те били обект на физически и психически тормоз. Много от жените били принудени от традицията да връзват ходилата си още от детство. Векове наред жените „с вързани ходила" били синоним за женственост и в Китай тази традиция се превърнала в модел за красота.

С идването на ККП на власт и прехода от империализъм към социализъм тази традиция бива премахната. Феноменът на „вързаните ходила", вероятно по-популярен сред аристокрацията и по-заможните провинциални семейства, макар да има своите естетически стойности в разбирането на традиционното общество, носи със себе си и много проблеми. С течение на времето жената се обездвижва под натиска на собственото си тяло и невъзможността на стъпалата да е справят с теглото. Това е напълно не практично, особено за работещата на полето селянка, която трябва да се грижи за семейството. Тази традиция може да се разглежда като символ на пълната зависимост на жената спрямо мъжа. Нейната обездвиженост допълва традиционната подчиненост на жената към своя съпруг-господар. Тези два аспекта на естетическия феномен напълно контрастират с идеите на ККП, която вижда жената като равна по достойнство и способности на мъжа. Идея характерна за всички подобни режими, които прокламират привидното равенство и използват популистки методи за получаване на подкрепа в политическите битки.

Ужасът на войните води до жестока експлоатация на китайския народ от империалистки, феодални сили, както и от бюрократичния капитализъм. Жените са поставени в условия на мизерия, каквато не е позната преди това. Китайско-Японската война от 1937 г. например довежда до смъртта на около 30 млн. китайци в това число жени и деца. За месец окупационните сили на Япония в Найджин изнасилват над 20 хил. жени.

В името на националното освобождение и еманципацията китайските жени в цялата страна започват кампания, траеща почти век. „Небесно кралство" Тайпе промотира серия от политики за полово равенство. Реформаторското движение от 1898 г. повдига въпроса за забрана за връзването на ходилата и откриване училища за жени. През 1911 г. се оформя реформаторско феминистко движение, което се фокусира върху равноправието между половете и участието на жените в политиката. Тези и други подобни движения се стремят към пробуждането на китайките за осъзнаването им като личности.

Още от създаването си ККП успява да постигне много по отношение на женската еманципация и равенството между половете. Под лидерството на партията жените се мобилизират и организират формирането на обединен фронт, чиято основа са работничките в промишлеността и селското стопанство. Жени от всички етнически групи и прослойки се обединяват в движение за освобождение на жените тясно свързано с китайската революция. Под контрола на ККП революционните сили издават серия от декрети и правила, за да осигури защита на правата и издигнатия статут на жената.

„Във всяка степен на народното управление, като се почне от националното и се мине през провинциалната и областните степени, за да се стигне долу до нивото на селата, все повече и повече жени поемат административни задължения.... Китайските жени не придобиват това свое ново политическо положение случайно; то не им е дадено като подарък. Новият статус на жените е логичен и естествен резултат от героичните борби, които те водели през последните 30 години. Много изтъкнати жени-лидери израстват в революционното движение и взимат участие в борбите за национална независимост, за освобождение на жената, за изграждането на новото демократично общество." ( Попзлатев 1951: 5-6).

Създаването на КНР означава много за жените, като с това идва краят на хилядолетни феодални репресии и заробване, както и насилието от страна на чужди агресори. Заедно с новото лице на страната жените се изправят и заемат полагащото им се място на граждани в един нов Китай. „През 1949 г. на Първия пленум на ККП, състоял се в Пекин, 69 от делегатите са жени, което представлява 10.4% от всички делегати. Те представляват жените от цялата страна, обсъждайки въпроси от изключителна важност за конструирането на новия режим в страната наравно с мъжете делегати. Общата програма, приета на заседанието, приема образа на своеобразна конституция, която прокламира равенство между мъжете и жените в политически, икономически, културен и образователен смисъл, както и в други аспекти на обществения живот." (Xi Sun 2011). След провъзгласяването на КНР започват масови движения, чиято цел е с бързи темпове да се наложат реформите в изостаналата икономика и култура на стар Китай.

„Приносът на жените е еднакво голям както на военния, така и на производствения фронт. Преди някой град да беше освободен, работниците и работничките се грижеха за фабриките и ги опазваха от ограбване от гоменданските бандити. След освобождаване на града пак работниците и работничките бяха тези, които бързо възстановяваха фабриките с пълен производствен капацитет. В тези борби работничките бяха еднакво активни и смели като мъжете, заедно с които се сражаваха рамо до рамо......В освободените области ентусиазмът за овладяване на по-висока индустриална техника бе необикновено голям сред жените. В миналото, когато фабриките принадлежаха на експлоататорите, те работеха колкото да осигурят мизерното си съществуване и нищо повече. А сега работничките знаят, че работят за себе си и за по-светлото бъдеще на децата си. Eто защо те са живо заинтересовани да учат, за да подобрят работата си." ( Попзлатев 1951: 14-15). Макар и наивна пропагандистка картина за бъдещето, която с течение на времето се оказва нереалистична, но за тогавашния етап от развитието означаваща много за репресираната жена.

В стар Китай, бедните фермери и работници съставлявали около 70% от населението, но притежавали едва 10% от земята, а жената нямала право на каквато и да било собственост. Още в първите дни на КНР започнала широка земеделска реформа в духа на разпределение на земята по семейства. По този начин жените можели да притежават земя също като мъжете, което веднага променило икономическото неравенство между половете. „Първият етап от реформата обхваща най-вече селата и е характерен с неудържимия ход на въвежданите промени. В началото целта е предимно селяните да бъдат отново мотивирани, центърът на селскостопанската дейност да бъде върнат към селото, а неговите рамки - към семействата като базова икономическа единица, но всичко това трябва да се извършва в рамките на колективните структури." (Лю Ролан, 2000: 74).

„През 1979 г. са предложени „групови производствени договори", които обхващат една четвърт от производствените екипи. Земята е разделена между групи от по 5-6 семейства, които сами организират работата си и запазват целия или част от излишъка от продукцията след определяне на квотите, които са се ангажирали да доставят на екипа. През следващата година договорите са заменени с „преки производствени" такива, каквито имаше в етапа на отслабване на колективизацията в началото на 60-те години." (Лю Ролан, 2000: 75).

В стар Китай жените били изключени от социалния живот. Нов Китай, напротив, очаква от жените да постигнат значителен прогрес във всички аспекти на социалния живот, особено свързани с образование, наука, технологии, култура, спорт и здраве. Китайското правителство полага големи усилия да промотира образованието сред жените.В общинските училища държавата се опитва да приложи мерки за повишаване на квотата на жените, докато в по-отдалечените райони, където областите са по-бедни и населени предимно с малцинствени групи, се организират безплатни курсове като мярка за справяне с неграмотността сред жените и ограничения им достъп до образование. „През 1992 г. посещаемостта в училище на момичета между 7 и 11 години се повишава до 96.2% в сравнение с едва 20% от времето преди основаването на КНР. От 1982 до 1993 г., когато академичната система се подновява, 1149 жени са получили докторска степен, което прави 9.4% от всички доктори. Жените не само получават образование, но голяма част от тях остават в тази сфера. През 1992 г. жените учители са между 30 - 44.5% в цялата страна, а в Пекинския университет, най-известния в страната, една трета от преподавателите са жени" (Xi Sun 2011).

В стар Китай 90% от жените били неграмотни. С цел да се повиши културното ниво на цялата нация КНР започва планова кампания по изчистване на неграмотността. Тази масова кампания има три големи вълни: през 1952-ра, 1956-та и 1958-ма година. Отворени са различни училища, предлагащи нощни курсове, до ограмотяване, почасово учене, както в урбанизираните райони, така и в селските провинции. По този начин до 1958 г. 16 млн. жени се научават да четат и пишат, което е първата стъпка към заличаване на невежеството и назадничавостта на китайките. Жените подпомагат с доброволен труд правителството в усилията му за поправяне на провинилите се. Още в първите дни на новосформиралата се КНР много социално ангажирани жени посещават затворите, за да подпомогнат реабилитацията на затворниците

Промяна в ценностите на брака и любовта

Промяна в ценностите и традицията свързана с брака и любовта има през всяка епоха. От липсата на друга възможност, освен да приемат безропотно уредените бракове, китайките получили правото сами да избират партньорите си, да изпробват бързите срещи, да бъдат просто любовници или да са сами. През годините концепцията за любовта и брака претърпява огромни промени.

„За най-щастливи жени се смятат онези, които се омъжват по „нормален" начин, т.е. да имат предварително сключен брак с мъж, когото годеницата вероятно никога не е виждала. Този човек става неин господар, тя отива при неговото семейство, за да работи и ражда момчета. На запад заядливата свекърва е обект на закачки. Във феодален Китай тя е зъл демон, който превръща живота на снахата в истински ад. При заможните многоженството е обикновено нещо. Може да се купуват бедни жени за удоволствие или за да раждат синове на господаря, ако законната жена е безплодна или ражда само момичета."(Попзлатев 1951: 30). В продължение на векове това е бил моделът за социално нормален брак и семеен живот. Всичко това се променя с зараждането на новата система.

Брачният закон в КНР, създаден през 1950 г., е първата проява на новаторство на нов Китай. Той ясно прокламира премахването на феодалната система, характеризираща се с уредени или принудителни бракове, мъжко превъзходство над жените и незаинтересованост от интересите на децата. Изпълнението на новата система отбелязва свободата на мъжете и жените в брака, моногамията, сексуалното равенство и защитата на легитимните вече права на жени и деца. Това довежда до промяна в традицията на сватбите и семейния живот, поддържана в продължение на хилядолетия в китайското общество. „Многоженството, наложничеството, проституцията, продажбата на жени, предварително устроените от родителите бракове без доброволното съгласие на двете страни - всичко това е вече незаконно в освободените райони. Икономическата база на тези назадничави традиции се променя с поземлената реформа, даваща на всички жени дял земя, и с установяването на равна заплата за жени и мъже индустриални работници, но някои традиции са трудно изкореними, особено тази - родителите да избират мъж на своята дъщеря и булка за своя син. Общото разширение на просветата и възпитаване на независим дух у младите хора, особено сред девойките, прави браковете, сключени предварително от родителите, все по-редки и по-редки. Бракът чрез свободен избор естествено води към по-голямо взаимно уважение между мъжа и жената и не дава основание за унижаване на жената." (Попзлатев 1951: 50)Само за месец след прокламирането на закона силната кампания по популяризирането му обхваща цялата страна, което довежда до прекратяването на много вече уредени бракове, бързо намалява процентът на домашното насилие, а браковете по любов стават все по често явление.

„Законът за брака, който влиза в сила на 30 април 1950 г., също предизвиква значителни трусове. Става дума да се скъса със закостенялата патриархална практика, която поставя жената в подчинено положение по отношение на съпруга, свекъра и свекървата, както и на сина си. Бракът между деца, както и конкубинството вече са забранени, а също и детеубийството (много разпространено явление). Признава се правото на развод по желание на съпрузите, както и правото на нов брак. Все пак необходимо е съгласието на властите, което дава на ККП правото на вето. От идването си на власт ККП въвежда политика на освобождаване на жената, която е по-предпазлива от онази, с която партията експериментира през 30-те години, но която въпреки това представлява значителен напредък в сравнение с вековете на подтисничество над жените, към което се прибавя и трудното убеждаване на селяните да разчупят манталитета си (включително и партийните кадри от селски произход)... В градовете напредъкът е по-бърз и по-значителен: дори и със спънки, модерният живот си проправя път." (Лю Ролан, 2000: 17).

Първият брачен закон в нов Китай освобождава жените от задължението да приемат уредените бракове. Преди това родители и сватовници избирали техните брачни партньори. Децата-булки и полигамията били нещо нормално в продължение на хилядолетия. В брака мястото на жената в по-голяма или по-голяма степен е на инкубатор за синове, които да продължат родовата линия. Първите брачни закони установяват края на насилствените бракове и прокламират свободата в брака и моногамията. Сватовничеството остава все пак общ модел дори през първите години на нов Китай, като много от двойките стават наистина влюбени.

„Жени и мъже имат сега еднакви права за развод. Обоснованото искане на коя да е от страните за анулиране на брака е законно основание за получаване на развод. Правото на развод освободи много жени от наложените им от родителите бракове, когато съществуваше унизителната феодална брачна система. Женският съюз изиграва голяма роля в помощ на нещастно омъжените жени и за разширяване на идеята за брак по свободен избор." (Попзлатев 1951: 51). Разводът се приема като важна част от женската еманципация. Между 1951-ва и 1956-та година около 6 мил. двойки се развеждат, което генерирало голям брой сводни жени. Социолозите определят това като Първата вълна на самотност в Китай. Последствията от развода често са трагични наред с други исторически условия от онова време. Може да се каже, че китайките плащат висока цена за собствената си свобода. Въпреки всичко жените виждат свободата да обичат като свое изконно право.

Бардаците, проституцията и коцкарството били сред отличителните черти на социален феномен оставен от стар Китай. Веднага след установяването си, новата власт приема мерки за криминализирането на проституцията. През ноември 1949-та Второто събрание на представителите в Пекин поема инициативата за забрана на проституцията. Правителството веднага затваря всички публични домове, събира труженичките и ги разпределя повсеместно на места, където да получат образование, да променят начина си на мислене, да получат лечение против венерически болести и да им се даде възможност за нов, по-добър живот. Следвайки този пример, всички големи, средни и малки градове в страната, включително Шанхай и Тианджин, подемат кампанията. За кратко време секс търговията, хронична болест на феодалното общество, която е изглеждала непобедима и която сериозно увредила физическото и ментално здраве на жените и подронвала тяхното достойнство, си отишла, което дава нов облик на обществото.

Реформите и отвореността на Китай към света след 1980 г. позволява навлизането на западната култура, а оттам и промяна в ценностната система. До 1990-та основните нужди на населението са задоволени, но не и психологическите. Институцията на брака претърпява нова вълна от промени. Развитието на икономиката и нейното отражение в брака е най-явно по отношение на кариера, доход, жилище, а местоживеенето става обвързано с избора на брачен партньор. „Телевизионни програми за необвързани като „Среща в събота вечер" превръщат любовта в игра. Сексът престанал да бъде тема табу. Макар съжителството без брак да се смята за незаконно, много млади двойки опитват този забранен плод. Появява се и екзотичният феномен на пробните бракове. През средата на 90-те в големите градове се появяват и така наречените „Двоен доход без деца" бракове. Според проучване сред такъв вид семейства се установило, че част от причините за нежеланието на деца са тревогите относно растящата популация на населението, желанието за по-лесен живот и постигането на собствените цели" (Xi Sun 2011). Макар двата вида брак да са популярни сред не малка група, то третата група - тази на самотните - оказва най- силно влияние върху концепцията за брака.

За разлика от първите две вълни тази на избора да бъдеш сам, освободен от любовни терзания или брак, удовлетворява младите хора. Във времето на планова икономика, хората имали малко свобода и да бъдеш сам (незадомен) във възраст подходяща за брак, носело със себе си определена доза социална стигма. От една страна, незадоменият човек не се е смятал за годен да има свое жилище, поради което много млади стъпвали в брак най-вече за да може да се отделят от родителите си. С преминаване към социален капитализъм на незадомените започнало да се гледа с по-добро око и толерантността към тях нараснала.

Ученият Чън Хуйпин от Институт за изследване на жените анализира феномена от гледна точка на научното развитие. Според него е настанало време, когато репродукцията не е единствената причина свързана с традиционния брак, а разбирането на човешките взаимоотношения, любовта, секса, отношението родител-дете налагат случващите се промените. Последствията от това се откриват в отслабеното усещане за родова принадлежност или морален натиск към свободните хора. Китайките имат правото да преследват личното си щастие в любовта и брака.

Според проучване сред популярни сайтове за запознанства, достойнството, талантът, човечността, външността и здравето са 5-те основни фактора търсени от младите хора. Те предпочитат евентуалният им партньор да притежава качества като честност, щедрост и морал. За голяма част от тях икономическото състояние не е от значение, стига партньорът да е свободомислещ и независим. За младия човек, освободен от бремето на социалното мнение, преследването на лично щастие и откриване на духовната си половинка за партньор в живота е от по голяма значение, отколкото свързването му в брак по сметка, било за да получи независимост от родители или за да изпълни морално остаряла традиция.

Нарастващият брой на живеещите в градовете жени, които притежават собствено жилище привлича вниманието даже на медиите. Според проучване 13.6% от жените, работещи в мениджмънта, получават чувство за сигурност при купуването на недвижим имот, а 4.6% имат усещането за успех. „ Къщата е по-практична от пръстена, по-вярна от приятел и можеш да разчиташ много повече на нея, отколкото на който и да било мъж, защото не би избягала" - може да бъде прочетено в различни блогове. Социолозите вярват, че все повече жени предпочитат личната собственост пред брака и семейството. Това желание за лична собственост се допълва и от правилото, според, което работодателят е длъжен да отделя част от заплатата на своя служител, за да я превежда във фонд подпомагащ го в закупуването на собствено жилище. Начин, който продължава идеите на Конфуций, че семейството е най-важно, но с нов, модерен нюанс към социалните взаимоотношения и задължения.

 

Използвана литература

  1. Попзлатев, З. 1951. Жените в нов Китай, София: НСОФ

  2. Лю, Р. 2000, Съвременен Китай, София, ИК: Кама

  3. Xi Sun, a 2011. Historic liberation of Chinese women // http://www.womenofchina.cn/womenofchina/html1/special/13/6002-1.htm (reached on 1 December 2017)

  4. --------, b 2011. Full advance in society, <http://www.womenofchina.cn/womenofchina/html1/special/13/6014-1.htm>

  5. --------, c 2011. Changes in Chinese Love and Marriage Values, 2011 // <http://www.womenofchina.cn/womenofchina/html1/special/13/5996-1.htm>(reached on 1 December 2017)

  6. --------, d 2011. The Status of Women in the Song and Tang Dynasties //

  7. <http://www.womenofchina.cn/womenofchina/html1/special/14/9844-1.htm>(reached on 1 December 2017)

comments powered by Disqus