NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

 

Пранá в Атхарваведа

доц. д-р Гергана Руменова Русева

СУ „Св. Климент Охридски"

 

Prāṇá in Atharvaveda

Assoc. Prof. Dr. Gergana Ruseva

SU "St. Kliment Ohridski"

 

Прана е основен концепт в древните текстове на Ведите. В Ригведа (РВ) прана има троично действие: свързва се с живота, представя вятъра (vāta, вата, vāyu, ваю) в човека и е свързан с процеса на дишане (1). Според РВ (1.48.10, 1.66.1, 1.101.5, 3.53.21, 10.121.3) основната роля на прана е да утвърждава живота - където има дъх, има и живот, когато дъхът си тръгне, си тръгва и животът. Както вятърът утвърждава, регулира и съдейства за нормалния ход на нещата, за изпълнението на космическия ред рита (r̥tá), така и дъхът прана (prāá) утвърждава и регулира живота. Вятърът ваю е дъхът на космическия човек пуруша (puruṣa, РВ 10.90.13) и духът на умрелия (атман, ātmán, асу, ásu) отива към вятъра (вата) (РВ 10.16.3). Човешката реч произлиза от човешкия вятър - космическата реч вач (vāc) духа като вятър и покрива всички светове (РВ 10.125.186). Връзката между жизнения дъх прана и вятъра вата, ваю довежда до приписването на вятъра на лечебни свойства и сили - вятърът довява лекове за хората и удължава техния живот, той дарява сила за живот и съдържа нектара на безсмъртието (амрита, amr̥ta) (РВ 10.186). (2)

В Атхарваведа (АВ) се разгръща учението за жизнения дъх прана, основата на живота и дълголетието. Нееднопосочно се разработват теорията и практиките за жизнените дихания или различните принципи на движение в човешкия организъм. Може да се каже, че прана придобива в АВ статус на централен концепт - многобройните появи на прана демонстрират по-висшето му и основополагащото положение сред останалите концепти (3). В няколко стиха (например в стих АВ 19.63.1) прана е наречен Праджапати - господарят на съществата. Важността на прана като поддръжник на живота проличава ясно в химн 11.4. от АВ - цял химн, посветен на прана. Според него дъхът прана ръководи вселената и е господар на всичко, дишащо и не дишащо, защитава хората, както баща - синовете си, и унищожава враговете.

Атхарваведа 11.4[6].(4)

Възхвала на дъха прана

prāā́ya námo yásya sárvam idá váśe.

yó bhūtá sárvasyeśvaró yásmint sárvaṃ prátiṣṭhitam. (АВ 11.4[6].1.)

Поклон на дъха прана,

в чиято власт е целият този свят!

Който е станал господар на всичко.

На когото е основано всичко.

námas te prāṇa krándāya námas te stanayitnáve.

námas te prāṇa vidyúte námas te prāṇa várṣate. (АВ 11.4[6].2.)

Поклон на теб, дъх прана,

на рева, на гръмотевицата ти!

Поклон на теб, дъх прана,

на мълнията ти във дъжда!

yát prāá stanayitnúnābhikrándaty óṣadhī.

prá vīyante gárbhān dadhaté 'tho bahvī́r ví jāyante. (АВ 11.4[6].3.)

Щом дъхът прана с гръмотевицата си

изреве на растенията,

те се оплождат, получават зародиши

и се раждат по много.

yát prāá r̥tā́v ā́gate 'bhikrándaty óṣadhī.

sárvaṃ tadā́ prá modate yát kí ca bhū́myām ádhi. (АВ 11.4[6].4.)

Щом дойде сезонът,

когато дъхът прана реве към растенията,

Всичко се радва тогава,

всичко, което е на земята.

yadā́ prāó abhyávarṣīd varṣéṇa pr̥thivī́ mahī́m.

paśávas tát prá modante máho vái no bhaviṣyati. (АВ 11.4[6].5.)

Щом дъхът прана е залял

със дъжд великата земя,

животните ликуват от това:

„О, да, огромна ще е силата ни!"

abhívr̥ṣṭā óṣadhayaḥ prāéna sám avādiran.

ā́yur vái naḥ prā́tītaraḥ sárvā naḥ surabhī́r akaḥ. (АВ 11.4[6].6.)

Растенията, залети от дъжда,

надигат гласове към дъха прана:

„Ти удължи живота ни,

и всички нас напрáви ароматни."

námas te astv āyaté námo astu parāyaté.

námas te prāṇa tíṣṭhata ā́sīnāyotá te námaḥ. (АВ 11.4[6].7.)

Поклон на тебе - идващия!

Поклон на тебе - заминаващия!

О дъх прана, поклон на теб - стоящия!

На теб - седящия, поклон!

námas te prāṇa prāṇaté námo astv apānaté.

parācī́nāya te námaḥ pratīcī́nāya te námaḥ sárvasmai ta idá námaḥ. (АВ 11.4[6].8.)

Поклон на теб, дъх прана - вдишващия!

Поклон на теб - издишващия!

Поклон на теб, щом се обърнеш навън!

Поклон на теб, щом се обърнеш навътре!

За тебе целия е тоз поклон!

yā́ te prāṇa priyā́ tanū́r yó te prāṇa préyasī.

átho yád bheṣajá táva tásya no dhehi jīváse. (АВ 11.4[6].9.)

Това тяло, което ти е скъпо, дъх прана,

и това, дъх прана, което ти е още по-скъпо,

а също и лекарството, което имаш,

дай ни го, за да живеем!

prāá prajā́ ánu vaste pitā́ putrám iva priyám.

prāó ha sárvasyeśvaró yác ca prāáti yác ca ná. (АВ 11.4[6].10.)

Дъхът прана облича съществата,

както бащата скъпия си син.

Да, дъхът прана е господарят на всичко,

и на това, което диша, и на това, което не.

prāó mr̥tyú prāás takmā́ prāá devā́ úpāsate.

prāó ha satyavādínam uttamé loká ā́ dadhat. (АВ 11.4[6].11.)

Дъхът прана е смъртта, дъхът прана е трéската.

Дъхът прана почитат божествата.

Дъхът прана поставя говорещия истината

в най-висшия свят.

prāó virā́ prāó déṣṭrī prāá sárva úpāsate.

prāó ha sū́ryaś candrámā prāám āhuḥ prajā́patim. (АВ 11.4[6].12.)

Дъхът прана е първото същество (5), дъхът прана е насочващата [богиня].

Дъха прана почитат всички.

Дъхът прана е слънцето, луната.

Дъха прана наричат господар на съществата (6).

prāāpānáu vrīhiyavā́v anaḍvā́n prāá ucyate.

yáve ha prāá ā́hito 'pānó vrīhír ucyate. (АВ 11.4[6].13.)

Вдишването и издишването са оризът и ечемикът.

Дъха наричат дърпащия колата.

Да, вдишването е в ечемика,

а издишването наричат ориз.

ápānati prā́ṇati púruṣo gárbhe antarā́.

yadā́ tvá prāṇa jínvasy átha sá jāyate púnaḥ. (АВ 11.4[6].14.)

Човек издишва и вдишва

вътре в утробата.

Когато ти, прана, го оживиш,

той се ражда отново.

prāám āhur mātaríśvānaṃ vā́to ha prāá ucyate.

prāé ha bhūtá bhávyaṃ ca prāé sárvaṃ prátiṣṭhitam. (АВ 11.4[6].15.)

Наричат дъха прана въздух (7).

Дъхът прана е наричан вятър.

В дъха прана е и миналото и бъдещето,

Всичко се основава на дъха прана.

ātharvaṇī́r āṅgirasī́r dáivīr manuṣyajā́ utá.

óṣadhayaḥ prá jāyante yadā́ tvá prāṇa jínvasi. (АВ 11.4[6].16.)

Произлезлите от Атхарваните (8), произлезлите от Ангирасите (9),

произлезлите от боговете и породените от хората

растения израстват,

щом ти, о дъх, ги оживиш.

yadā́ prāó abhyávarṣīd varṣéṇa pr̥thivī́ mahī́m.

óṣadhayaḥ prá jāyanté 'tho yā́ kā́ś ca vīrúdhaḥ. (АВ 11.4[6].17.)

Когато дъхът прана заля със дъжд

великата земя,

родиха се тревите

и всякакви растения.

yás te prāṇedá véda yásmiṃś cāsi prátiṣṭhitaḥ.

sárve tásmai balí harān amúṣmiṃl loká uttamé. (АВ 11.4[6].18.)

Който, о дъх прана, знае това за теб,

и в когото ти си се установил,

На него всички трябва да принесат дан

в най-висшия отвъден свят.

yáthā prāṇa balihŕ̥tas túbhyaṃ sárvā prajā́ imā́.

evā́ tásmai balí harān yás tvā śr̥ávat suśravaḥ. (АВ 11.4[6].19.)

Както, о дъх прана, всички тези същества

ти принасят дан,

така ще принесат и дан на този,

който се вслушва в теб, о, чуван надалеч.

antár gárbhaś carati devátāsv ā́bhūto bhūtá sá u jāyate púnaḥ.

sá bhūtó bhávyaṃ bhaviṣyát pitā́ putrá prá viveśā śácībhiḥ. (АВ 11.4[6].20.)

Той, зародишът, се движи сред боговете.

появил се е и е бил, а се ражда отново.

Той е бил и е влязъл с мощта си

в настоящето и в бъдещето,

както баща във сина си.

ékaṃ pā́daṃ nót khidati salilā́d dhaṃsá uccáran.

yád aṅgá sá tám utkhidén náivā́dyá ná śvá syāt.

ná rā́trī nā́haḥ syān ná vy ùchet kadā́ caná. (АВ 11.4[6].21.)

Лебедът полита,

без да изважда крака си от водата.

Ако си го извади,

няма да има нито днес, нито утре.

Няма да има нито нощ, нито ден.

Няма никога да изгрее. (10)

aṣṭā́cakraṃ vartata ékanemi sahásrākṣaraṃ prá puró ní paścā́.

ardhéna víśvaṃ bhúvanaṃ jajā́na yád asyārdhá katamá sá ketú. (АВ 11.4[6].22.)

С осемте си колела и един нáплат (11)

то се върти с хиляда спици (12)

нагоре (13) на изток, надолу на запад.

С половината си създава цялата вселена,

А за другата половина - какъв е нейният знак? (14)

yó asyá viśvájanmana ī́śe víśvasya céṣṭataḥ.

ányeṣu kṣiprádhanvane tásmai prāṇa námo 'stu te. (АВ 11.4[6].23.)

О господарю на всички рождания,

на всичкo, дето се движи,

Поклон на теб, о Прана,

с бърз лък сред неуморните,

yó asyá sarvájanmana ī́śe sárvasya céṣṭataḥ.

átandro bráhmaṇā dhī́raḥ prāó mā́nu tiṣṭhatu. (АВ 11.4[6].24.)

О господарю, на това, което има всякакви рождения,

на всичко, дето се движи,

Неуморен, помъдрял от магическите думи - брахман,

Дъх прана, стой до мен! (15)

ūrdhvá suptéṣu jāgāra nanú tiryá ní padyate.

ná suptám asya suptéṣv ánu śuśrāva káś caná. (АВ 11.4[6].25.)

Нагоре се буди сред заспалите,

и никак не пада напряко/хоризонтално,

Никой не е чувал,

той да спи сред спящите. (16)

prā́ṇa mā́ mát paryā́vr̥to ná mád anyó bhaviṣyasi.

apā́ gárbham iva jīváse prā́ṇa badhnā́mi tvā máyi. (АВ 11.4[6].26.)

О Дъх прана, не страни от мен,

не бъди друг от мен!

Като зародиш на водата, о Дъх прана,

аз свързвам теб със мене заради живота.

Връзката между дъха на човека и вятъра, посочена в Химнът за пуруша (РВ 10.90.13) (17), е детайлно разработена в АВ с много приложения и следствия от това. Както посочва Zysk (1993) вятърът е основната връзка на дъха с вселената (АВ 5.10.8, 6.10.2, 10.7.34, 11.4.15, 19.43.2, 19.44.5), дъхът се появява от вятъра (АВ 8.2.3) и вятърът пречиства дъха (АВ 6.62.1).

Слънцето също се посочва като източник на дъха прана и дори се отъждествява с него заради жизнеутвърждаващите и себеутвърждаващите му функции (АВ 11.4.21-22, 13.3.3-5, 19.27.7). И земният, и атмосферният огън имат дъх и дишат (5.30.14, 6.53.2, 8.2.13, 19.27.5-7), водите също имат връзка с дишането (АВ 3.13.4).

От различните космични аспекти на дъха и най-вече от връзката и отъждествяването му с вятъра се появява неговата роля на животоподдържащи дъжд и гръмотевични бури - дъхът е ревящият вятър, гръмотевицата, светкавицата и напояващите дъждове. Дъждът кара земята да ражда и да дарява живот на растенията, а те от своя страна поддържат останалите същества. Така че земята дарява дъх и дълголетие (АВ 12.1.22), а дъхът подпомага растежа на растенията, които също дишат. Растенията даряват дъх и имат животодаряващи качества.

В АВ се разглежда подробно процесът на дишането и неговата връзка с живота и здравето, като дори се счита, че човек диша, докато е още в утробата (АВ 11.4.14): „Човек издишва и вдишва вътре в утробата. Когато ти, прана, го оживиш, той се ражда отново."

В АВ се говори за пет жизнени дихания, но още не са групирани и стандартизирани в класическия вид, познат ни от трудовете по аюрведа. Физиологическата аюрведическа доктрина за телесните ветрове (или prāṇā- мн.ч.) се изгражда именно на основата на различни откъси от АВ (18). Различните дихания тук се споменават като части на живото тяло, те са свързани с различни проявления на дъха и на кислородната обмяна, но и с определени видове движения в тялото - ветровете са тези, които осъществяват всички движения в тялото. Така от една страна са различните дихания: прана - „вдишване", апана - „издишване", вяна - „разпръснатият дъх", или дъхът, който циркулира из тялото и осъществява вътрешните функции, самана - „пълният дъх", или дъхът, който остава след вдишването и издишването и се схваща като осъществяващ храносмилането, и удана - „насоченият нагоре дъх", а от друга - представят всички телесни функции. Понякога броят им не е пет, а седем, съответстващ на броя на отворите на главата - две очи, две уши, две ноздри и една уста. Понякога са хиляда и се съдържат в „непобедимия" амулет, понякога изобщо не се посочва броят им.

Така в АВ телесните ветрове или дихания са разглеждани най-вече от гледна точка на функциите им след като влязат в тялото, като методът на изследването е преди всичко емпиричен и интуитивен. Не е предложена систематизация на процеса на дишането, но все пак са положени основите за теоритическото развитие на медицинската наука. (19)

Детайлното разбиране на процеса на дишане в АВ е в тясна връзка с практиките на древните индийски аскети, които са използвали различни дихателни техники в медитацията за постигане на по-успокоени състояния на съзнанието, ума и тялото. В стиховете на АВ дъхът прана се ражда от атман душата, духа, единствената безсмъртна част от човека. Речта в своята персонифицирана форма Вач (Vāc) осигурява дъха, така че рецитиращият придобива способността да удължава дъха си, което засилва и напева или мантрата брахман (bráhman). (20)

Аскетите вратя (vrātya) от АВ се казва, че живеят само от дъха си и могат да удължават дъха си - това е форма на контрол на дишането или пранаяма (prāṇayama) (21). Част от техните дихателни практики демонстрират сложния процес по интериоризация на ритуала. А това от своя страна води до каталог от дихания, свързани с различните съществуващи в ритуала категории и терминологии. Така доктрината за телесните ветрове се е зародила и е битувала преди всичко сред аскетите, които са търсили безсмъртие посредством различни медитации и екстатични техники, измежду които и контрол и задържане на дишането.

Сега ще изброим някои от основните значения на думата прана в АВ и ще построим различни семантични вериги, свързващи отделните значения. На базата на това ще построим семантичната карта на думата прана в АВ.

Думата прана е от м.р. Основните й значения са дишане, дъх, вдишване и издишване, вдишване, дъхът на живота, дух, жизнено действие, живот, жизненост, жизнен орган, органи на сетивата, жизнени дихания или ветрове, вдишаният въздух, вятър, мястото, където се осъществява дишането - устата или носа, любим субект - всеки близък като дъха - tvam me prāṇaḥ - „скъп си ми като дъха на живота"; вдъхновение, душа, енергия, сила, мощ (yathā-prāām „според силата"), придихание (при произнасяне на звуковете), дъхът като мярка за време - времето за изговаряне на 10 дълги срички. В множествено число означава: 5 жизнени дихания, живот, жизненост, жизнени органи и органи на сетивата. (22)

Когнати на прана са an, aniti - диша, въздиша, живее, жив е, движи се, върви; ana - дъх, дишане; anavatva - състоянието на това да си надарен с дъх или живот; anana - дишане, живеене; anila - въздух, вятър; богът на вятъра; вятърът като един от основните елементи в тялото; ревматизъм. Глаголът пран prāṇ, от който се развива думата прана, има следните значения: „вдишва", „вдъхновява", „духа (за вятър)", живее, мирише (нетранзитивен). Думата прана влиза в състава на много композити. Напр. prāṇamaya-kosha m. телесна обвивка, състояща се от прана - жизнена енергия. (23)

Жизненият дъх прана е и принцип на живота, той е тясно свързан с дъха, а оттам с всички живителни елемента. Той е нещо, което е изпълнено с живот, с дъх и жизненост - т.е. той е и съществото, и жизненият принцип - принцип, който сам по себе си не е жив, но съживява като вятъра.

Неодушевените същини също имат свой жизнен принцип, така че прана се разпростира към растенията и дори към неживите същини - вятърът съживява всичко. Този жизнен принцип се определя като част от живото същество и е в тясна връзка с другите части от съществото, осъществява връзката между частите на съществото, както и връзката на съществото със света, с космоса; прана се разполага в съществото. Когато прана излезе, съществото умира. Посредством метонимия от значението „съдържание" се развива значението „съдържател" или в случая „живо същество". По тази линия има и връзка с храната - храната влиза в тялото и го изпълва с живот, жизненият принцип се подразбира като нещо физическо, свързано с човешкото тяло, свързано и с всички живителни елементи (които обаче може и да не са живи), в тази връзка храненето също се счита за приношение, а храната може да се счита и за „есенция" на приношението. И така от значението: „това, което изпълва с живот - дъх", се развива значението „това, което е пълно с живот", „живо същество" - промяната съдържаемо-съдъжател е едно от най-честотните случаи на семантична промяна чрез метонимия. (24)

Дъхът прана е и в пряка връзка със смъртта - той е това, което се слива с вятъра при смъртта, това, което напуска тялото при смъртта. На български език казваме за умрял човек „издъхна", което означава, че последният дъх вече го е напуснал. Това отделяне от тялото може да се разбира или като изчезване на дъха и сливането му с вятъра, или като отделяне на частта от индивида - дъхът, или духът, който оцелява при смъртта под различни форми - слива се с вятъра и става безсмъртна - като принцип на движението, или достига слънцето, или се ражда с дъжда в растенията. Посредством храната, която съдържа живота или дъха, дъхът се влага в утробата и оживява зародиша.

На пръв поглед човешкият мозък има безкрайни възможности за установяване на аналогии в околната среда и като резултат лексикалната полисемия няма граници. Оказва се обаче, че много от лексикалните полисемии са всъщност подобни и широко разпространени в езиците по света. (25) Ще анализираме сложната семантична мрежа, свързана с идеята „дишам" и „дъх" в АВ и в български език.

Haspelmath (2003: 213) дефинира понятието „семантична карта" по следния начин: „Семантичната карта е геометрично представяне на функциите в „концептуално/семантично пространство", които са свързани с линии и така съставят мрежа." За да съставим семантична карта на думата прана трябва да определим основните семантични вериги.

Често в езиците по света се наблюдава генерализация, чрез която дъхът на човека, който оцелява при смъртта, се концептуализира като свръхестествено същество, дух или която се слива с вятъра: {дъх} → {дъх на живота} → {живот} → {жизнена сила} → {безтелесната част от съществото, която излиза от тялото при смъртта} → 1.{безтелесната част, която оцелява при смъртта → дух} или → 2.{безтелесната част, която се слива с вятъра при смъртта → вятър}. (26)

Втората често срещана в езиците по света семантична верига прави връзка между самото действие «дишане» и идеята за божество, без да се налага да се добавя междинно значение {душа, дух} (вж. François, 2008). В АВ нематериалността на божествените създания е метафорично сравнена с невидимия дъх, с магическия вятър. Този божествен вятър се вдъхва prāṇayati, prāṇayate (пранаяти, пранаяте) в съществото и така то става надарено с живот или със святост или свръхестествена сила - «вдъхновение». Така прана има значение на божествен дъх, но много рядко на «дух» и не е засвидетелстван със значение «призрак». Накрая процесът на метонимия задейства промяната от «божествен дъх» към «божествено същество, което излъчва божествен дъх»:{дъх, излъчен от човешко същество} → {божествен дъх → свръхестествена сила, излъчвана от нематериална същност} → {свръхестествено същество, божествен дух}

В българския език думата дъх е свързана етимологично и със семантични вериги с множество други думи, също производни на глагола „дишам": дух, духа, духва, задуха, въздух, диша, вдъхва, дихание, дъх, дихателен, надушва, задух, задушава се, издъхва, въздъхва, отдъхва, отдих, въздишка, (лош) дъх, душá, дýша (нещо, „мириша"), дýша (някого), духовен, духовит, дух (на времето), душевен, задушевен, духовенство, вдъхновение, одушевен, одухотворен; духа, духва, задухва; въздух; диша; вдъхва; дихание, дъх; дихателен; душá (съответно на «човек» - «той е добра душá»), дýши (съответно на «хора» като в «петима дýши»); задух, задушавам се; издъхва; въздъхва; отдъхва; отдих; въздишка; (има) дъх; задушен; дух (морал, смелост, дързост).

 

Това, което се вижда от тези семантични карти, е, първо, че посоката на семантичното развитие на думата прана е подобна на тази на думи със същото първоначално значение и същия изходен глаголен корен със значение „дишам" и в други езици (27) и по-специално в българския език, и второ, тези промени се различават от промените, настъпващи с думата атман с първоначално значение „дъх". (28) В АВ двете думи все още са синоними.

Бележки:

1. По-подробно вж. Zysk, 1993, Bodewitz, 1992, Ewing, 1901.

2. По-подробно за прана в РВ вж. Zysk, 1993. Вж. също Filliozat, 1933.

3. По-подробно вж. Zysk, 1993; Bodewitz, 1992; Filliozat, 1933; Ewing, 1901.

4. Текстът е по GRETIL и е основан на изданието Gli inni dell' Atharvaveda (Saunaka), trasliterazione a cura di Chatia Orlandi, Pisa, 1991, и на R. Roth and W. D. Whitney: Atharva Veda Sanhita, Berlin, 1856. Основното номериране следва изданието на Roth и Whitney. Номерирането в квадратни скоби следва изданието от Vishva Bandhu: Atharvaveda (Saunaka), with the Pada-Patha and Sayanacarya's commentary, Hoshiarpur 1960-1964.

5. Вирадж (virā́j, букв. „сияен" или „властелин") - първото същество.Според Манушастра Брахмáн разделил себе си на мъжка и женска половина и от женската половина създал мъжката сила вирадж, а вирадж създал първия ману (mánu, букв. „човек").

6. Праджапати (Prajā́pati) - букв. „повелител на потомството", „господар, баща на съществата". Праджапати е бог демиург, който поражда света от самия себе си.

7.  Матаришван (Mātaríśvаn, букв. „растящ в майката", т.е. в дървената пръчка) е име на бога на огъня Агни или на божество, тясно свързано с него - пратеник на Вивасват (слънцето), който донася скрития огън долу на земята и се идентифицира с Ваю или Вата - вятър, бог на вятъра. В АВ означава „въздух", „вятър", „бриз".

8. Атхарван (Atharvan) е жрецът, който пръв е започнал да почита огъня с принасяне на Сома и молитви. Счита се, че АВ е съставена от Атхарван. В множествено число (ātharvaṇа) означава потомците на Атхарван.

9. Ангирас (Аṅgiras) е един от седемте риши, автор на химните от девета мандала на РВ, на кодекс със закони и на съчинение по астрономия. В множествено число (āṅgirasа) означава потомците на Ангирас.

10. Първоначално коментаторът посочва, че този стих се отнася за слънцето, а после - че се отнася за дъха, който се явява за микрокосмоса това, което се явява слънцето за макрокосмоса. Вж. коментара на Уитни към този стих в неговия превод на АВ.

11. Части от дървено колело - дървени сегменти от окръжност обхващани от метална шина и предаващи товара си чрез спиците към дървена или метална главина.

12. Тук е използвана думата sahásrākṣaraṃ - „имащ хиляда срички" (така е преведено и от Елизаренкова и от Уитни). Според мен обаче става въпрос за sahásrākṣaṃ (ra е словообразователен суфикс), което може да означава „имащ хиляда спици", като тук се визират слънчевите лъчи.

13. Букв. „напред".

14. Този стих съвпада с АВ 10.8.7. Става въпрос за слънцето - половината от пътя му остава невидим.

15. Или „пази ме!"

16. Във ведическите текстове дъхът нееднократно е възхваляван за това, че е активен, дори когато останалите видими функции на организма престанат да действат.

17. Вж. превода на химна на Лингорска, 1998.

18. По-подробно вж. Filliozat, 1933; Ewing, 1901; Blezer, 1992; Zysk, 1993; Bodewitz, 1992.

19. Вж. Filliozat, 1933; Ewing, 1901; Zysk, 1993.

20. Blezer, 1992; Zysk, 1993.

21. Вж. Zysk, 1993.

22. Вж. например Monnier-Williams, 1992.

23. По-подробно вж. например Monnier-Williams, 1992.

24. Вж. Orqueda, 2015.

25. François, 2008.

26. По-подробно вж. François, 2008.

27. Вж. François, 2008.

28. Сравни със семантичната карта, изготвена от François, 2008.

 

Библиография

Лингорска, Мирела. „Химн за космическото жертвоприношение на Пуруша." Превод от санскрит. - Във: Паунови пера. Сборник с индийска поезия и проза. София. 1998.

Blezer, H.W.A. "Prāṇa. Aspects of Theory and Evidence for Practice in Late Brahmanical and Early Upaniṣadic Thought". - In: Ritual, State and History in South Asia. Essays in Honour of J.C. Heesterman. Leiden: Brill. Pp. 20-49. 1992.

Bodewitz, H. "King prana". - In: Ritual, State, and History in South Asia: Essays in Honour of J. C. Heesterman. BRILL. 1992.

Ewing, Arthur H. "The Hindu Conception of the Functions of Breath - A Study in Early Hindu Psycho-Physics". - In: Journal of the American Oriental Society, Vol. 22 (1901), pp. 249-308.

Filliozat, Jean. "La force organique et la force cosmique dans la philosophie médicale de l'Inde et dans le Véda". - In: Revue Philosophique de la France et de l'Étranger, T. 116, 1933, pp. 410-429.

François, Alexandre. "Semantic maps and the typology of colexification: Intertwining polysemous networks across languages". - In: From Polysemy to Semantic change: Towards a Typology of Lexical Semantic Associations, Ed. Martine Vanhove. Benjamins, pp.163-215, 2008, Studies in Language Companion Series. <halshs-00526845>

GRETIL - Göttingen Register of Electronic Texts in Indian Languages and related Indological materials from Central and Southeast Asia: http://gretil.sub.uni-goettingen.de/

Haspelmath, Martin. "The geometry of grammatical meaning: Semantic maps and cross-linguistic comparison". - In: The new psychology of language, vol. II. Ed. Tomasello, M. Mahwah, NJ. 2000.

Monnier-Williams, M. A Sanskrit-English Dictionary. Oxford. 1992.

Orqueda, Verónica. "Semantic Change of ĀTMÁN in the Ṛgveda and the Atharvaveda". Alfa. Sāo Paulo, 59 (2): 329-353, 2015.

Zysk, Kenneth. "The Science of Respiration and the Doctrine of the Bodily Winds in ancient India". - In: Journal of the American Oriental Society, v.113, n.2, p.198-213, 1993.

Zysk, Kenneth. "The Bodily Winds in Ancient India Revisited". - In: The Journal of the Royal Antropological Institute, Vol. 13, Wind, Life, Health: Anthropological and Historical Perspectives (2007), pp. S105-S115.

 

 

comments powered by Disqus