NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

 

Избрани откъси от «Основни понятия в китайската мисъл и култура», том първи

 

Втора част

Превод от китайски и старокитайски, обяснителни бележки: Петко Т. Хинов

ци, или чи

Ци, или чи - жизнена сила, която съществува в материалния свят независимо от субективното човешко съзнание. Тя съставлява веществената първооснова на всяко видимо битие и същевременно е първооснова и условие за битието и действието на живота и духа. Освен това отделни мислители придават на ци нравствени свойства. Ци не притежава собствена форма и вид и се намира в състояние на вечно движение и промяна. Сгъстяването на ци се приема като първопричина за веществото и предметите, а разсейването ѝ води до изчезване на отделния предмет. Ци прониква във всичко съществуващо отвътре и отвън. Във философски контекст ци е различно от общото разбиране на ци като газ, т.е. като всеки предмет в състояние различно от това на течност или твърдо тяло. От гледище на китайската философия ци е основа и на течностите и твърдите тела, т.е. на всичко видимо, а те са породени и съществуват в резултат от сгъстяване на ци.

 

Цитати

 

通天下一氣耳。(《莊子‧知北遊》)

 

Единствено ци прониква Поднебесната от край до край. („Джуандзъ")

 

天地合氣,萬物自生。(王充《論衡‧自然》)

 

Когато ци на небето се слее с ци на земята, ражда се всичко съществуващо. (Уан Чун, „Критически разсъждения")

 

shén

дух

Шън е понятие с четири различни смисъла:

а) персонифицирани божества, притежаващи свръхчовешки способности - всички обекти в природата - небето и земята, планините и реките, слънцето, луната и звездите имат такива божества; след смъртта на човека, душата му също може да се превърне в такова божество;

б) духът на човека; според даоизма шън владее над човешкия живот, затова той трябва да се пази и закалява в името на дълголетието;

в) недоловими промени в безбройните неща на тоя свят, случващи се под съвместното въздействие на ин и ян; в това свое значение, шън се употребява често с хуа (神化, „тайнствено, духовно, божествено изменение");

г) обозначава възвишена област в духовния живот, неподдаваща се на описание с думи.

 

Цитати

 

國將興,聽於民;將亡,聽於神。(《左傳‧莊公三十二年》)

 

Когато държавата е пред разцвет, [владетелят ѝ слуша] гласа на народа; когато държавата е пред погибел, [владетелят ѝ] слуша гласа на боговете. („Коментари на Дзуо", Трийсет и второ лето на владетеля Джуан)

 

氣有陰陽,推行有漸為化,合一不測為神。(張載《正蒙‧神化》

 

Съществуват два вида ци - инова и янова; когато те си взаимодействат постепенно, настъпва промяна (хуа); когато пък се слеят неочаквано, това се нарича тайнствено изменение (шън). (Джан Дзай, „Просвещение чрез конфуциански истини" - за тайнственото изменение)

 

聖而不可知之謂神。(《孟子‧盡心下》)

 

Съвършена мъдрост, надхвърляща разума, се нарича божествена. (Мъндзъ)

 

象外之象,景外之景

xiàng wài zhīxiàng,jǐng wài zhī jǐng

образ отвъд образа, пейзаж отвъд пейзажа

При четенето художествените образи в поезията пораждат нови образи, които се съчетават асоциативно в ума на читателя. В преден план сян (象, образ) и дзин (景, пейзаж) се отнасят към преките описания на предмети и пейзажи в поетичното произведение, а в по-дълбок план сян и дзин са многостранните им, асоциативно породени в читателския ум, образи и пейзажи. Мисълта се е развила от понятията „слово" (言), „мисъл/смисъл" (意) и „образ" (象, символичен образ на някакъв дълбок смисъл) според свързаната им употреба в даоизма и Книга на промените. Стихознанието от епохите Уей и Дзин до Тан влага в израза „образ отвъд образа и пейзаж отвъд пейзажа" идеята, че поезията трябва да предава духовно съдържание и красота на образите извън текстуалните им изражения. В същото време тук са запечатани художественият вкус и естетическият светоглед на китайския народ.

 

Цитати

 

詩家之景,如藍田日暖,良玉生煙,可望而不可置於眉睫之前也。象外之象,景外之景,豈容易可談哉!(司空圖《與[汪]極浦書》)

 

Поетичните описания на красиви гледки са подобни на огряната от топло слънце планина Лантиен - скритият в пазвите ѝ прекрасен нефрит затрептява като дим в светлина - можеш да им се любуваш отдалече, но не можеш да се взреш в тях отблизо. Образите отвъд образите, гледките оттатък гледките са толкова трудни за изразяване! (Съ Кунту, „Писмо до Уан Дзипу")

 

蓋詩之所以為詩者,其神在象外,其象在言外,其言在意外。(彭輅《詩集自序》)

 

Това, което прави поезията - поезия, е че нейната духовна страна е отвъд образите ѝ, образите ѝ са отвъд словата ѝ, а словата ѝ са отвъд смислите. (Пън Лу, „Предговор към Събрани стихотворения")

 

xīn

сърце

В китайската култура сърцето е средоточие на човешките чувства, познания и духовни ценности - то е господар на човешкия живот. По способности то се отличава силно от ушите, очите, носа и устата като пасивни органи на възприятието - сърцето притежава мисловна способност, може да категоризира и управлява възприеманите чрез петте чувства сведения; то притежава и разсъдливост в познавателната и нравствената област. Мъндзъ е считал, че сърцето притежава четири естествени задатъка (四端) - състрадание, скромна отстъпчивост, срам (от лоши постъпки) и чувство за правда и неправда (съвест). Същина на добродетелния живот е следователно запазването и развиването на тези нравствени заложби на сърцето. Даоизмът, от друга страна, счита за естествено състояние на сърцето вътрешната освободеност (от пристрастия) и тишината, подобна на покоя на напълно застинала водна повърхност. Единствено в такова състояние човек може да схване същността на всяко битие.

 

Цитати

 

耳目之官不思,而蔽於物。物交物,則引之而已矣。心之官則思,思則得之,不思則不得也。(《孟子·告子上》)

 

Ушите и очите са сетива и не мислят, затова и външните предмети ги омрачават. Когато едно нещо се докосне до друго, то естествено го отвежда встрани. Сърцето е орган на мисълта - когато мисли, то придобива знание, когато не мисли - отдалечава се от знанието. („Мъндзъ" - Гаодзъ, първа част)

 

心者,一身之主宰。(《朱子語類》卷五)

 

Сърцето владее над цялото тяло. („Учителят Джудзъ: избрани и подредени беседи")

 

虛靜

xūjìnɡ

безстрастие и вътрешен покой

 

 

Отхвърляне на всички страстни желания и разсейването, което пораждат рационалните мисли, до постигане на вътрешна чистота и покой. За първи път понятието се появява у даоистите Лаодзъ и Джуандзъ, Сюндзъ също го използва, за да обясни духовното състояние, постигано чрез съсредоточаване на ума и волята в едно. Поради определено сходство между това състояние и качествата на сърцето, като свобода от пристрастие, от аз-съзнание, от предразсъдъчно знание и страстни желания като условие за естетическо възприятие на изкуството, „безстрастие и вътрешен покой" се използва и от древнокитайските мислители и изкуствоведи за изяснение психологията на естетическото възприятие. Понятието подчертава духовната свобода на творчеството и се счита за важна предпоставка за достигане най-високата област на естетическа наслада.

 

Цитати

 

致虛極,守靜篤。(《老子·十六章》)

 

Когато човек се потопи докрай в смирението, той придобива вътрешен покой и безстрастие. („Лаодзъ", шестнадесета глава)

 

是以陶鈞文思,貴在虛靜,疏淪五藏,藻雪精神。(劉勰《文心雕龍‧神思》)

 

Когато човек пристъпва към обмисляне на бъдещо съчинение, най-драгоценни са дълбокият вътрешен покой и празнота, очистването на тялото от всеки вътрешен застой и умиването на духа до снежна белота. (Лиу Сие, „Сърце на словесността и ваяние на дракони")

 

養氣

yǎngqì

възпитание на духа (подхранване на ци)

Възпитанието на духа е самоусъвършенстване във вътрешните добродетели и подхранване душевно-телесното здраве, за да се достигне отлично творческо състояние и по този начин човек би могъл да създаде прекрасни произведения на литературата и изкуството. В този термин са вложени множество значения:

а) преди епохата Цинь философът Мъндзъ подчертавал, че благородният човек трябва да умее добре да подхранва в себе си „вродения дух на благородство и великодушие" (浩然之氣), присъщ на добродетелността;

б) в съчинението на Уан Чун от Източна Хан „Критически разсъждения" има глава, наречена „За възпитанието на духа", в нея се препоръчва подхранването на ци с цел поддържане на здравословен живот;

в) в „Сърце на словесността и ваяние на дракони" Лиу Сие изхожда от горните употреби и препоръчва в началото на творческия акт да се полагат качествени грижи за добруването на тялото и освобождаване на духа от всяка скованост, но и не трябва да се стига до умствена преумора и похабяване. По-късно възпитание на духа се превръща във важно понятие от психологията на творчеството.

 

Цитати

我知言,我善養吾浩然之氣。(《孟子·公孫丑上》)

 

Познавам словото, умело възпитавам в себе си вродения дух на благородство и великодушие. (Гунсун Чоу, „Мъндзъ", първи свитък)

 

是以吐纳文艺,务在节宣,清和其心,调畅其气;烦而即舍,勿使壅滞。(刘勰《文心雕龙·养气》)

 

Прочее, умението да се твори изисква сдържаност в изразяването, пазене на сърцето в чистота и мир, и привеждане на ци в хармония и безпрепятствено протичане. Ако човек е угнетен (или: разстроен), той трябва веднага да престане да твори, за да не стигне [умът му] до затлачване. (Лиу Сие, „Сърце на словесността и ваяние на дракони" - За възпитанието на духа)

 

Едно

Терминът има три различни значения:

а) същност, или първопричина на всичко съществуващо - Едно (или Един) е другото име на Дао, наречен също тай-и (太一), върховно Първоначало;

б) първичен хаос, от който се раждат небето и земята; всичко в тях е родено след тяхното разделяне от този първичен хаос, в който са били в смешение;

в) единството на всичко съществуващо, противопоставено на „много" или „две", като се набляга върху единството на неща, които се различават или взаимно се противопоставят.

 

Цитати

 

一者,萬物之所從始也。(董仲舒《舉賢良對策》)

 

Едно - това е изворът на всичко съществуващо. (Дун Джуншу, „Отговори на въпросите на императора след получаване на препоръка")

 

兩不立則一不可見,一不可見則兩之用息。(張載《正蒙·太和》)

 

Ако две неща не се противопоставят взаимно, не е възможно да видим единството помежду им; ако пък помежду им не е видно единство, тогава е изчезнало и противостоенето им. (Джан Дзай, „Просвещение чрез конфуциански истини")

 

自然

zìrán

естественост

Първоначалното състояние на всичко в природата, противоположно на „създаденото от човека" (изкуственост). Във философията идеята за естественост не се покрива с природа в общия смисъл, според който природа - това е светът извън човешкото общество и човешкия свят, където няма човешка намеса. От гледище на китайската философия самият човек и обществото притежават състояние на естественост. В политическата мисъл на Китай „естественост" пък означава състоянието на народа сам по себе си, когато не е подложен на политическо управление и просвета. В разбирането на даоистите владетелите трябва да упражняват властта си в съгласие с естествеността (природата) на техния народ.

 

Цитати

 

道法自然。(《老子‧二十五章》)

 

Дао следва своята собствена естественост. („Лаодзъ", двадесет и пета глава)

 

天地任自然,無為無造,萬物自相治理。(王弼《老子注》)

 

Небето и земята оставят всичко да следва своята природа, не принуждават и не се намесват, за да могат всички неща взаимно да си въздействат и да поддържат помежду си ред. (Уан Би, „Коментари към Лаодзъ")

 

 

 

 Идеята за ци (氣, qì - транскрибирана също и като чи) е основополагаща за китайското културно и медицинско мислене. Не съществува българско понятие, което да вмести всички значения на ци. „Ци не е някаква първична и неизменна материя - пише Тед Капчук във фундаменталния си труд по традиционна китайска медицина „Мрежата без тъкач", - нито е единствено жизнена енергия. Китайското мислене не прави твърдо разграничение между материя и енергия. Можем да приемем, че ци е нещо междинно - материя на границата на превръщането ѝ в енергия, или енергия на предела на превръщането ѝ в материя. В една-единствена дума е вместено едно от най-дълбоките интуитивни прозрения на китайската цивилизация."

 Свобода от натрапчивите външни впечатления, нахлуващи в ума през петте сетива.

comments powered by Disqus