NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

"Key Concepts in Chinese Thought and Culture" is a collection of books presenting the most important concepts of Chinese philosophy, thought, culture, and art. Here, a selection of concepts from the first book of the collection in Bulgarian (Sofia, 2017) is provided with the kind permission of the East-West Publishing house. The text is translated by Petko Hinov, a prominent translator from Chinese and Old Chinese, a winner of the special price of the Society of Bulgarian Translators for exceptional translation achievements and of the National price of the Ministry of Culture for translation.

 

 

Избрани откъси от «Основни понятия в китайската мисъл и култура» том първи

Първа част

Превод от китайски и старокитайски, обяснителни бележки: Петко Т. Хинов

 

 

 

Предговор към оригинала

 

„Основни понятия в китайската мисъл и култура" е поредица, чийто замисъл може да се изрази по следния начин: да бъдат представени и изяснени същностните понятия, които китайският народ е сътворил, съставил, събрал и обобщил в съвкупната си философска мисъл, в своята духовна култура, мисловност и ценностни възгледи под формата на думи, изрази и крилати изречения. Тези основни понятия са плод на хилядолетния опит на китайския народ от изучаване на природата и обществото и размисъл над явленията в тях. В ключовите понятия, предложени в нашия сборник, е събрана историческата мъдрост на китайците, те отразяват най-дълбоките и обширни търсения и проникновения на китайския дух. В тях се съдържа хуманистична мисловност и културно-ценностни нагласи, които вече са се превърнали в своеобразен „житейски ген" на китайската народност и дълбоко са се пропили в кръвта на поколения китайци, превръщайки се във всеобщи нрави и вяра на китайския народ. По такъв начин тези понятия са станали гръбнак на хилядолетната мисловна традиция, култура и духовност на Китай. От друга страна, събраните тук понятия са за съвременните китайци ключ за разбиране на философската мисъл, хуманистична духовност, мисловни и ценностни нагласи на древните китайци, заедно с тяхното развитие и промени в други области като литература, история и пр. Едновременно с това този ключ може да послужи и на други народи в съвременния свят за разбирането духовния свят на модерен Китай и китайците в родината им и по света.

 

 

本末

běnmò

корен и клони

Първоначалното значение на това понятие е бън - корен (на растение или дърво) и мо - най-горните клони на дървото. В свободен превод това понятие би звучало като „кореноклоние". В китайската философия понятието бънмо е влязло със следните три преносни значения:

а) предмети с нееднаква стойност и важност - съществените и важните се обозначават с „корен" (本), несъществените и второстепенните се обозначават с „горни клони" (末);

б) изначалната същност или първопричината на света се обозначава с „корен" (срв. „корен на всички неща"), а всички останали предмети или явления, произтичащи от „корена", са мо, производни на изначалната същност;

в) в политическата философия на даоизма, естественото състояние на вселената при управлението чрез недеяние се нарича бън (първооснова, праначало), а всички произтичащи от първоосновата добродетели и устои се именуват мо (начала). При дихотомията бън-мо „коренът" винаги обозначава някаква изначална и незиблема първооснова, докато мо (върхът на дървото) винаги произтича от корена и екзистенциално зависи от него. От друга страна, за да се разгърнат свойствата и действията на корена, той неизменно се нуждае от посредничеството на клоните. Коренът и клоните са едновременно добре разграничени и взаимозависими.

 

Цитати

 

 子夏之門人小子,當灑掃應對進退,則可矣,抑末也。本之則無,如之何?(《論語‧子張》)

 

Учениците и последователите на Дзъ Ся умеят да ръсят с вода и метат, да приемат гости и разговарят с тях, да предлагат и да отстъпват [чувство за мярка]; ала ето, това са само клоните[на Учението], по отношение на корените му те са невежи; как могат да се постигнат те? (Дзъ Джан, „Беседи и изречения", § 19)

 

 崇本以舉其末。(王弼《老子注》)

 

Благоговей пред корените, за да се извисят и клоните. (Уан Би, „Коментари към Лаодзъ")

 

般若

bōrě

висша мъдрост

Божъ, будистки термин, зает от санскрит (Prajñā), означава мъдрост или прозрение, тоест способността да се проникне в същината на всички предмети, да се познае истинският облик на всичко във вселената, като божъ е най-висшата мъдрост. Според будизма божъ - висшата мъдрост, - е особена премъдрост, която надвишава умственото познание на всяко човешко същество, тя е ръководителка и първооснова за умозрителното постигане на истината и на аскетичния подвиг, довеждащ човека до състояние на буда или бодисатва. По начало тази висша мъдрост е без форма и без образ, неизразима със слово, но постижима единствено с помощта на особени будистки упражнения и умопрозрения.

 

Цитат

 

 般若無所知,無所見。(僧肇《肇論》引《道行般若經》)

 

Висшата премъдрост е непостижима чрез знание и недостъпна за зрението. (Монах Джао, „Съчинения на Джао", цитат от „Сутра за деятелно постигане на висшата мъдрост")

 

不學《詩》,無以言

bù xué shī,wú yǐ yán

Без да е усвоил „Книга на песните", човек не владее изкуството да се изразява

В древен Китай, владеенето на „Книга на песните" (《詩經》) e било главно предусловие човек да овладее умението да общува и да изразява мислите си. В епохата на Конфуций знанието на „Книга на песните" е било мерило за социалното положение, култура, възпитание и образованост. Без заучаването на този сборник е било невъзможно да попаднеш в средите на високопоставените и образованите люде и да общуваш с тях; било е невъзможно и да усвоиш изискано слово и реч. Дълбоката връзка между „Книга на песните" и учението на Конфуций за обществените отношения всъщност изразява осъзнаване на важната роля на литературата за възпитанието и умственото развитие.

 

Цитати

 

嘗獨立,鯉過於庭。曰:「學《詩》乎?」對曰:「未也。」「不學《詩》,無以言。」(《論語‧季氏》)

 

Веднъж [Учителят] си стоеше сам, а аз [Ли, синът на Конфуций] забързано прекосих двора.

- Изучи ли „Песните"? - попита ме той.

- Не още - отвърнах му.

- Без да е усвоил „Песните", човек не владее изкуството да се изразява.

(„Беседи и изречения", § 16)

 

 

chéng

истинност

Основополагащо понятие в конфуцианската мисъл. В смисловото му съдържание присъстват искреност, правдивост и честност, ведно с чистосърдечие, неизменчивост и неподправеност. Конфуцианците считат, че чън - това е същността на Небесния закон (天道) или висшите (небесни) начала (天理). Истинността е първоначално основание за съществуването на всичко. Същевременно истинността е корен и основание на добродетелността - всички прояви на добродетелност се градят върху честност и неподправеност на вътрешните подбуди, в противен случай те са прояви на несъществуващи добродетели, т.е. лицемерие. В „Средният път" (една от книгите на каноническото конфуцианско „Четирикнижие") пише: „Нищо не може да съществува без истинност". Истинността е сърцевина на природата на мъдреците, ето защо истинността е равносилна на Небесния закон и висшите начала. За благородния човек цел на възпитанието в добродетелност е именно истинността. Тя е и пътят за постигане на Небесния закон и висшите начала.

 

Цитати

 

 誠者,天之道也;誠之者,人之道也。《禮記·中庸》)

 

Истинността е пътят на небето. Постигането на истинността е пътят на човека. („Книга за благочестието": За умереността)

 

誠者,真實無妄之謂,天理之本然也。(朱熹《中庸章句》)

 

Истинността, това е правда без примес на лъжа, това е изначалната същност на Небесния закон. (Джу Си, „Синтагми на „Книга за умереността"")

 

風雅頌

fēngyǎsòng

напеви, песнопения и славословия

Включените в сборника „Книга на песните" поетични творби са разпределени от съставителите му в три основни жанрово-музикални категории: фън, напеви, е музикално-поетичен жанр, включен в първата част на „Книга на песните" (Гуофън, Напеви от разни царства); повечето от тях са народни песни. Втората категория е я, песнопения - тук са включени песнопения, изпълнявани на пиршества или аудиенции в царския дворец; делят се на големи и малки песнопения, повечето от тях са творения на високообразовани аристократи. Третият музикално-поетичен жанр е сун, славословия - песнопения, които се използвали при храмови жертвоприношения и ритуали; в тях най-често се възхваляват подвизите и добродетелите на предците. Песнопенията и славословията се окачествяват като образцови, докато напевите са обикновено народни творения. Оттам изразът „напеви, песнопения и славословия" описва жанрово „Книга на песните", но същевременно означава и „образец за благоповедение и нравствена чистота". По-късно изразът фън-я (風雅, в пряк смисъл „подобен на напевите и песнопенията от „Книга на песните") е станал определение за класическа изисканост, изящество и възвишеност.

Цитати

 

故《詩》有六義焉:一曰風,二曰賦,三曰比,四曰興,五曰雅,六曰頌。(《詩大序》)

 

В „Книга на песните", прочее, има шест художествени класа: първият се нарича фън, напеви; вторият се зове фу, описание; третият е наречен би, съпоставяне; четвъртият - син, алегория; петият - я, дворцови песнопения, а шестият се нарича сун, славословия. (Голям предговор към „Книга на песните")

 

「三經」是賦、比、興,是做詩底骨子,無詩不有,才無則不成詩。蓋不是賦便是比,不是比便是興。如風、雅、頌卻是裡面橫串底,都有賦、比、興,故謂之「三緯」。(《朱子語類》卷八十)

 

„Трите основи" [в „Книга на песните"] са описание, сравнение и алегория. Те са основа на всяка поетична творба. Всяко стихотворение ги притежава в някаква степен - ако липсва описание, тогава има съпоставяне; ако няма съпоставяне, то има алегория. Народните напеви, придворните песнопения и храмовите славословия например са само вплетени в трите основи и носят в себе си описания, съпоставяния и алегории - затова те се наричат „трите вътъка". („Учителят Джудзъ: избрани и подредени беседи")

 

肌理

jīlǐ

смисъл и композиция

Първоначалният смисъл на дзили е текстура на кожата (букв. „шарки върху кожата"), а производното значение е „тънкият порядък във всичко". Като литературен термин дзили е използван за пръв път от Уън Фанган, учен от династия Цин, като вложеният тук смисъл е двояк: смисъл, съдържание (на произведението, 義理) и композиция (правила за съчиняване, форма на изложение, литературен стил, 文理). Под „смисъл" се разбират основателността и логичността на изложението, като от „смисъла" се изисква да е в съгласие с конфуцианската философия и ерудиция, а под „композиция" - текстът като структура, поетика и техника на съчинение. По време на династиите Мин и Цин „Духовната литературна школа" (性靈派)  учи, че литературното творчество е изражение на човешкия дух и индивидуалност, а не се занимава с наставничество; другата школа - на „Божествената мелодика" (神韻派), се прекланя пред непостижимата изящност (空靈) и неизразимата с думи тайнственост на словото (玄虛). Уън Фанган се противопоставя и на двете поетически теории, като прокарва принципите и похватите на Сунската поезия, настоявайки, че мерило за съдържанието на поезията трябва да са каноническите книги, а нейна основа - ерудицията; от гледна точка на формата пък поезията трябва да е обработена до изящество, да си служи с изискана изразност, да е изчерпателна в изразните средства, но никога - безсъдържателна. През времето на Циенлун и Дзяцин (1736-1820) особено разпространение придобиват класическата филология (т.е. науката, изучаваща класическите конфуциански книги, или конфуцианския канон) и историко-филологическите изследвания (т.е. конфуцианската текстуална критика) - школата на „Смисъла и композицията" (肌理派) се развива именно под тяхно влияние. Уън Фанган е поддръжник на идеята, че формата и съдържанието на поезията са органично свързани; той дава тласък на развитието на школата на поетите ерудити, ала настояването му поезията неизменно да се обляга върху научно доказуемо знание е критикувана от кръговете на изкуството в неговата и последващите епохи.

 

Цитати

 

 同之與異,不屑古今,擘肌分理,唯務折衷。(劉勰《文心雕龍·序志》)

 

 Съвпада или не [моето мнение с това на] древните и съвременниците ми е от малко значение за мен; при моя щателен анализ на смисъла и композицията [на отделните произведения] аз се водя единствено от справедлива и умерена преценка. (Лиу Сие, „Сърце на словесността и ваяние на дракони", предговор).

 

義理之理,即文理之理,即肌理之理。(翁方綱《志言集序》)

 

 Логиката на смисъла е скрита в логиката на композицията и така тя обхваща ведно и смисъл и композиция. (Уън Фанган, „Събрани записки и слова", предговор)

 

 士生今日,經籍之光盈溢於世宙,為學必以考證為准,為詩必以肌理為准。(翁方綱《志言集序》)

 

Днешните учени люде са родени в епоха, когато светлината на каноническите книги се разлива надлъж и нашир по света; затова занимаващите се с наука трябва да градят учеността си върху изследвания за достоверността на текстовете, а занимаващите се с поезия да се облягат върху критериите за смисъл и композиция. (Уън Фанган, „Събрани записки и слова", предговор)

 

教化

jiàohuà

просвета и нравствено влияние

Съкратен израз вместо 教育感化 - просвещение на хората чрез образование и нравствено влияние. Просветата и нравственото възпитание на народа е важна политическа и управленска концепция от древен Китай. В древността владетелите на Китай са прибягвали до разнообразни, видими и невидими средства за цялостно въздействие върху народа - управленски наредби, добродетелно възпитание, влияние на средата, народни четива и тяхното разпространение, системата на държавните изпити и др. Чрез съвкупното им използване те влияели върху и направлявали господстващите в обществото ценности, спомагайки за тяхното вливане в обичаите, всекидневната култура и дейности на народа. По този начин държавното управление и народната култура се преливали взаимно.

 

Цитат

 

 故禮之教化也微,其止邪也於未形。(《禮記·經解》)

 

Ето как ритуалите въздействат незримо чрез просветата и нравственото влияние; тяхната сила да изкореняват пороците също е в това, че те въздействат невидимо. („Книга за благочестието", Коментари към каноническите книги)

 

厲與西施,道通為一

lài yǔ Xīshī,dào tōng wéi yī

прокажената и красавицата са еднакви пред Дао

Една прокажена жена и древната красавица Сиши са равночестни пред Дао - в израза е намерила отражение именитата теория на Джуандзъ за естетическата относителност. Първоначалният смисъл тук е, че между една прокажена жена и красавицата Сиши няма разлика, понеже и двете са творения и въплъщение на Дао. Оценката на нещо като красиво или грозно е само човешка и субективна, при което красотата може да премине в грозота и обратно. Тази мисъл на Джуандзъ съдържа идеята за общия извор на всяко творение - и красотата, и грозотата са отображения на Дао и по природа са едно и също нещо. Тази мисъл е подбудила по-късните литературни критици да разглеждат всички естествени неща и литературни произведения като допълващи се по противоположности.

 

Цитати

 

 舉莛與楹,厲與西施,恢詭譎怪,道通為一。(《莊子‧齊物論》)

 

Стръкче трева или пък стълб висок,

Прокажена жена или красавицата Сиши,

най-странното, чудато и невъобразимо -

едно са всички те пред Дао.

(„Джуандзъ", За всеобщото равенство)

 

 大用外腓,真體內充。(司空圖《二十四詩品‧雄渾》)

 

Дао се проявява външно в множество предмети, ала духовната му природа се таи вътре в тях. (Съ Кунту, Двадесет и четири поетични жанра)

 

理 lǐ

Първоначалното значение на ли е шарка върху нефритов камък. По-късно се развиват три нови значения:

а) естество, същност, качества - например размери, големина, форма, здравина или чупливост, тежест, цвят и др. физически характеристики на предметите;

б) закони на естеството на нещата;

в) първопричина, първоизточник на нещата, първоначален замисъл, вложен в тях.

Последните две значения са тясно свързани с Дао. Учените от династиите Сун и Мин обръщали особено внимание да разкрият ли - за тях принципът-ли е бил висша мисловна сфера и по тази причина водещата през Сун и Мин философска и академическа система се нарича лисюе (理學) - учение за Принципа, или (както е прието днес) неоконфуцианство.

 

Цитати

 

 物無妄然,必由其理。(王弼《周易略例》)

 

Нищо не е лишено от смисъл - всяко нещо неизменно следва своя вътрешен принцип. (Уан Би, „Кратко изложение на Джоуската книга на промените")

 

 有物必有則,一物須有一理。(《二程遺書》卷十八)

 

Всяко нещо, по силата на самото си битие, се подчинява на закони, а всеки отделен предмет носи в себе си всеобщия вътрешен Принцип (ли). („Посмъртно събрани съчинения на братя Чън", свитък осемнайсети)

 

 Човек не трябва да нарушава изначалния принцип на вселената - недеянието, за да се постигне хармонията като крайна цел на нравствените закони, обществените начала и ритуалите.

 Превеждам 禮 (ли) със старобългарската дума благочестие, тъй като досегашният превод на това ключово за конфуцианската култура понятие - ритуал(и), церемонии или етикет - не достига до същината на понятието, овъншнявайки го чрез съвременната представа за ритуалност и изпълнение на външни церемонии. Ли обхваща вътрешните добродетели и външните ритуали, чрез които те се онагледяват и преподават на обществото конфуцианското благочестие. В българските речници тълкуването на тази дума, за съжаление, е ограничено единствено с църковната ѝ употреба - тук и навсякъде употребявам благочестие именно в контекста на конфуцианството и неговите норми за вътрешно благоустроение и външно благоповедение; в конфуцианското благочестие изпълняването на религиозни ритуали присъства дотолкова, доколкото то е част от установените предписания на самото конфуцианство.

 Или описателно стихотворение.

 Духовната литературна школа е древно по произход литературно-критично течение, което се развива главно в края на династия Мин и династия Цин. Основният ѝ идеолог Юан Хундао изисква поезията „да изразява единствено духовното състояние, а не да се ограничава в предвзети форми".

comments powered by Disqus