NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Екзистенциалната роля на играта при изграждане на социалните светове: Бурдийо

Брой
№ 5 (2009)
Рубрика
Анонс
Автор
Николай Узунов

В хода на историята на философията редица мислители са се опитвали да осмислят социалното битие на индивида и неговото вписване в културния социум. Това обаче, което Бурдийо прави в своята книга “Практическият разум”, не е дефиниране на същността на човека и изследване на структурата на отношението човек – свят, визирайки активното изграждане на света от субекта и адекватното му наместване в него. Френският философ се занимава с вече изградения социален свят и това доколко отделният индивид успешно съумява да се причисли и идентифицира към налично-конструираните смисли в света. Бурдийо разглежда „ролята” в обществото като цяло и влизането в отделни групи - сферите на изкуството, военното дело, правосъдието и дори най-обикновени професии като инженери и лекари, т.е. - онези социални отношения, "които не могат нито да бъдат показани, нито докоснати с ръка, и които трябва да бъдат овладени, конструирани и валидизирани чрез научния труд." (1, 15)

Използвайки терминологията на автора, веднага трябва да отграничим няколко понятия, основното от които е "хабитус". Централна роля за определяне на „хабитуса” имат социалното и символното пространство - оказва се, че всички ние сме част от именно такова символно пространство като постоянно се причисляваме към различни ценности и идеи, търсейки своята уникалност. Според Бурдийо във всекидневието ние постоянно заемаме различни позиции във всичко, което вършим и по този начин избираме конкретно символно поле, пренебрегвайки други. "По този начин, всеки момент, във всяко общество имаме работа със съвкупност от дейности (практиката на голфа или пианото) или блага (извънградска вила или ценна картина), като те самите имат релационни характеристики" (1, 22). Избирам да стана философ, демократ и да се занимавам с хокей, например. Съответно влизам и приемам социалното поле на всяка една от тези области, като доброволно се съгласявам да спазвам неписаните принципи на групата. Като философ се отграничавам от педагози, прависти и философи; като демократ - от консерваторите и останалите политически ориентирани движения и като хокей играч приемам ценности, съпътстващи това поле, гледайки мачове, пиейки бира и събирайки се с приятели. Бурдийо разпределя хората според два типа капитал - икономически и културен, те са част от символния, но в известна степен се противопоставят един на друг и най-добре отразяват антагонизма в обществото. Хората на икономическия капитал (тук той се отграничава от марксисткото разбиране за класи, доколкото в неговия случай става въпрос за социално-символни пространства) си създават едни навици, привички и стереотипи - пиене на червено вино, бира, посещение на опера и футболни мачове. Нещата, които консумират като марки хранителни продукти, неволно ги разграничават от хората на културния капитал. Представители на първите са предимно учители, техници, чиновници, футболисти, а на втория - преподаватели във ВУЗ, културни дейци, шефове, търговци и средни служители в търговията. Техните навици се разпрострират до катерене, морски спортове, бридж, пиано, пиене на уиски и игра на шах. Всеки от тях се разграничава по магазините, които посещава, нещата, които купува и клубовете, в които взима участие при реализация на нощния му живот. Разбира се тези разсъждения са отнесени предимно към съвременни и напреднали страни. Битовизирайки възгледа в границите на страната ни, бихме свели нещата до следния пример: една част от българските граждани отричат масовата култура, защото са се идентифицирали символно с хората от културния капитал и от друга страна критикуват по-заможните, където има разширено стоково потребление. В този смисъл понятието „хабитус” се явява, за да даде представа за стиловото единство, свързващо практиките и благата на отделните агенти или на класа агенти, за да се стигне до заключението, направено от Бурдийо, че: "хабитусът е този генериращ и унифициращ принцип, който изразява вътрешните и релационни характеристики на дадена позиция в един стил на живот, т.е. в единна съвкупност на избор на лица, блага, практики" (1, 26). По този начин едно поведение е актуално и смислово в определена среда и напълно налудничаво в друга. Хабитусите са такива изкуствено създадени принципи, отличаващи работника от аристократа - единият, който се храни скромно с една вилица и лъжица и другият, с изграден етикет, култура и маниери на всяко хранене, отличаващо го освен социално, но и символно. Особено интересна в този контекст е ролята на парвенюто и сформираната през 15 и 16-и век буржоазна класа, която се оказва някак по средата и за да не изглежда смешна трябва или да се впише във вече установения хабитус или да създаде нова система от символи и начини на поведение, изразяващи сходните им принципи и начини на мислене. "... централната идея е, че за да съществуваш в дадено пространство, да бъдеш точка, индивид в пространството, означава да различаваш, да бъдеш различен" (1, 27). Всъщност дори самото понятие класа, използвано нееднократно от Бурдийо се тълкува не в марксисткия икономико-социален смисъл, а общо взето като пространство на разликите, в което класите съществуват като виртуално състояние. Затова спокойно бихме могли да кажем, че чрез присъединяването към социалните игри, агентите изграждат своя символен и социален свят, разграничавайки се от всички останали. Съответно те се стремят да създават смисъл и работят за постоянното му утвърждаване. По тази логика игрите на крикет или баскетбол сами по себе си нямат определен смисъл, той се явява единствено доколкото агентите го възприемат и чрез този акт се вписват в конкретни социални параметри. Авторът обаче пропуска да посочи определен тип хора - във всяко общество винаги има индивиди изпреварващи времето си, т.е. онези, създаващи сами на себе си смисъл, неактуален в ежедневието. Такива, които успяват да се издигнат над общото и вече разграфено пространство. След време символното им пространство се трансформира и става общоприето (рушенето на старите принципи от философи като Маркс, Киркегор или Ницше)

Свързано с понятията хабитус, пространство и капитал е и това за играта, което служи като аналогия на социалния живот и помага да се посочи ролята на практическия разум. Той се явява усетът за онова, което трябва да се направи в дадена ситуация - чрез разума се действа адекватно в социалната игра, дори може да й се задава смисъл по нов начин. "... да имаш усет към играта, означава да чувстваш играта с кожата си; да владееш в практическо състояние бъдещето на играта; да имаш усет към историята на играта. Доколкото лошият играч идва винаги не навреме, винаги много рано или много късно, добрият играч е този, който предвижда, който върви пред играта" (1,130). Влизайки в играта негласно се приемат нейните принуди и възможностите, които се предоставят. Агентът приема смисъла й, който става валиден за него; двама монаси се стремят към епископски сан, вътре в техния хабитус тези действия имат реален смисъл. Набелязаната цел става част от техния живот, но погледнато отстрани и от друга гледна точка, т.е. различен хабитус - това се явяват пълни безсмислици. Така всяка класа обвързва символно индивида като го прави съпричастен с нейната ценностна система - разделението на фолкманиаци като противовес на рапари и скинари; смисълът за философите като противовес на този на педагозите. Съответно всяка класа се опитва да оценности максимално своя смисъл и ако днес да си вегетарианец е модерно, утре вече следват хипи движенията или се връща актуалността на забравена модна тенденция. Бурдийо ни кара да се замислим как, смятайки се за различни и отграничаващи се от множеството, неволно и ние си създаваме също толкова обвързващи хабитуси. Не ходя в този и този клуб, защото пускат комерсиална музика, обличам се различно, тъй като по този начин се отграничавам от тълпата. Агентът, на този етап си въобразява, че е свободен, оригинален и интересен, но неволно попада в нов или нови хабитуси, с други правила и роли и пак следва морален и социален, наложен му отвън конформизъм. Причислявайки се към фолк, рап, хип-хоп, метъл музика, например, ти не ставаш различен по оригинален начин, тъй като дори в различието изпадаш в нови рамки. Разлика между чалгар и металист на практика символно и смислово има, но доколкото всеки се причислява към определена група, той попада в сферата на конформизма. По този начин е модерно да се мразят дадени обществени слоеве и да се защитава конкретна идея.

Бурдийо описва и ролята на собственото име в този процес. Преминавайки през десетки метаморфози, диференцирани смисли, агентът реално се променя, онова, което удържа „аза” му е името. Подобен е примерът на Пруст, който използва в "По следите на изгубеното време", описвайки една от героините си - "Онази Албертин от тогавашните дни" или "Дъждобранената Албертин от дъждовните дни", различните роли при игра на аза се съвместяват в единството на името, тъй като независимо от всичко, това продължава да бъде Албертин. Уилям Фокнър показва противоположността и несъвместимостта на аза в своя роман "Врява и безумство" - с множество взаимнопреплитащи се сюжетни линии, реално едно действие няма. Разказът на един идиот дава нов поглед върху синхронизацията на времето и аза. При тези символни игри, агентите, борещи се за постигане на поставените цели могат да бъдат обсебени от тези цели - "те могат да бъдат готови да умрат за тези цели, независимо от всяко разглеждане на специфичните облаги, като доход, кариера или други" (1, 133). Оттук си обясняваме поведението на Талес, падайки в прословутата дупка, както и например на залагащите на конни надбягвания - всичко се прави за играта, която обсебва и поглъща.

Несъмнено така поставено играта и изборът на принадлежност към даден хабитус определя в голяма степен нашия живот. Затова изборът е важен, той е отговорност. Обобщавайки, ще вметнем голямата поука от произведение като "Практическия разум" и тя не само е в улавянето на комформизма на металиста и попфолк ориентирания слушател. При изграждане на социалния ни свят, ставаме съпричастни с дадена истина, която често няма смисъл за другите извън собственото ни поле. Трябва да бъдем толерантни, а не да налагаме собствения си възглед като най-смислов, само защото имаме силата и символния капитал да го направим. Оттам човек не би трябвало да предполага, че неговият хабитус е екзистенциално по-значим, а доколкото успява да прозре играта, трябва да опита да надмогне противоречията и да създаде собствен смисъл, който след това се превръща в модел за подражание.

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

  1. Бурдийо П. 1997: Практическият разум. Изд. Критика и хуманизъм

  2. Пруст М. 1984: По следите на изгубеното време. Изд. Народна култура

  3. Фокнър У. 1998: Врява и безумство. Изд. Христо Г. Данов

 

(Николай Узунов е студент по философия, 3 курс, в ЮЗУ „Неофит Рилски”)

 

comments powered by Disqus