NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Поезия в превод на Аксиния Михайлова

Брой
№ 5 (2009)
Рубрика
Poiesis
Автор
Аманда Айзпуриете, Дагния Дрейка, Фабио Ското, Кнутс Скуениекс

Аманда Айзпуриете, родена през 1956 г. в Юрмала в семейството на радиорепортер и аптекарка. Учи история, философия, литература, а след това упражнява различни професии. Първите й стихотворения са публикувани през 1976 г., а първата й книга излиза през 1980 г. Нейните произведения са публикувани в антологии в Германия, САЩ, Исландия, Естония, Финландия, Швеция и др. В Германия са излезли три нейни книги, а американският композитор Ерик Фънк създава по нейни творби симфония за контраалто и оркестър и моноопера. Аманда Айзпуриете е носител на наградата на Баварската академия за изкуства (1999 г.), наградата на Поетични латвийски дни (2000 г.) и е участник в пърформанса "Европейски литературен експрес - 2000".

Поезията й е един емоционален диалог с читателя, в който романтичните образи обвиват всекидневието, а изказът е артистичен и жив. А. Айзпуриете е публикувала преводи от английски, руски, немски и украински.

 

(Бел. прев.)

 

 

Аманда Айзпуриете

Искам да се завърна...

 

Искам да се върна там, където недовършеният ми портрет

нощем слиза от рамката

и започва да играе с призраците от ателието.

Искам да се върна там, където онзи, когото обичам,

е продал душата си на изкуството -

лови пеперудите на цветовете,

които ту политат към южните морета,

ту кацват върху раменете и гръдта ми;

понякога застиват неподвижно върху стъклата

и отведнъж потъват в тъмата на здрачаване.

На следващата сутрин земята под прозореца

е посипана с пепел,

сякаш някой цяла нощ е пушил там

долнопробен тютюн. Ала ние не стоим

вечер до прозорците и макар че призраците от ателието

танцуват и вдигат шум, дори си подсвиркват понякога,

те никога не пушат. И става съвсем ясно, че там има

прекалено много сива пепел и явни лъжи,

но при такъв сериозен завършек на съдбата, на човек

му се приисква да се върне в недовършения си портрет.

 

Напрегнатият и таен живот на предметите...

 

Напрегнатият и таен живот на предметите в този дом

Става по-истински от нашия собствен.

Не чакаме никого и никой не идва,

Но когато стъпалата скърцат, заглушават смеха ти.

Картините от самосеби си сменят цвета си, а снимките,

Които се променят, задължават и нас да сторим същото.

Вазата не ми се доверява вече и сама слиза

В градината да си набере цветя.

Там намира богородички, които не сме посаждали.

Радиото се включва точно в момента,

Когато искаме да си кажем сбогом.

И ние се приплъзваме един в друг,

Сякаш ти си сянката, а аз ножът,

Сякаш аз съм мъглата, а ти копието.

 

Превод: Аксиния Михайлова

 

 

 

 

Дагния Дрейка е родена в Рига през 1951 г. в семейство на баща архитект и майка - художник. През 1980 завършва висше образование във факултета за чуждестранни езици на Латвийския университет. Член на латвийския Пен клуб. За пръв път публикува през 1967 г. Автор на книги със стихове, разкази, приказки, романи, книги за деца. Проявява засилен интерес към славянските езици. Превеждала е английски, белгийски, испански, френски, полски и сръбски автори, измежду тях Балзак, Юго, Верхарн, Бодлер, Верлен, Рембо, Сименон. В неин превод в Латвия е публикувана книга със стихове на Веселин Ханчев и български народни приказки. През 2003 г получава награда за най-добър превод на романа на Х.Мелвил "Моби Дик" на латвийски език. Литературната критика определя поезията и като продължение на романтическата традиция в латвийската поезия. Живее и работи в Рига.

Нейни текстове и книги са превеждани на много езици. През 2008 г. издателство ФБЛ публикува в колекцията си „На Острова на блажениете" нейната книга със стихове „Заклинания".

(Бел. прев.)

 

 

Предчувствие

 

Още нищо не става. Реката лениво се влачи.

Аз почуках. Вратите не се отвориха.

Не запалих лампата. Сенките легнаха в здрача,

Зловещо в храсталака вятър заговори.

 

Още нищо не става. Пак глухо вятърът вие.

И Авел не е убит. И Каин не се е родил.

Заслушах се - безмълвие като отговор иде.

Нощта стана златиста. Месецът се яви.

 

Kyrie за Ита

 

Толкова тънка и неуловима е тази граница,

Приятелко моя, между живот и не-живот,

Между смъртта и онова другото, отвъд нея,

Че дори тревичка там не може да поникне,

Даже крехко ледено цветче върху стъклото.

Но колкото и тънка да е тя, до нас достига още,

Онази светлина, която от Божиите ръце струи.

 

Един е пътят и за грешници, и за праведни, и само

Той душите може да пречисти. Kyrie, eleïson.

 

 

Духът на водата

 

Духът на водата не спи. Копринен шлейф е водопадът

с цвят на среднощна луна. А сираците спят и

препълнените им сърца преливат и пропада,

и изчезва в пустотата тяхната боляща скръб.

Духът на водата не спи. От купата струи вода като от извор,

роят се звездите и небесният купол проблясва.

Заспива затворникът, в затвора си влюбен -

Спи и цветни сънища сънува - свободни и ласкави.

 

Слова за смока

 

И ето, изпълзява пак, и колко завистлив е само,

почакай, смок, от цяла вечност аз по теб линея.

 

Но езикът на смока чак до сърцето се е прострял,

а душите ни в люспите му са втъкани умело.

 

Всяка просека свой смок си има, дори и пътечките

гъмжат от тях - храна за щъркели и таралежи, само

аз, жената гъвкава на смока, съм тук от цяла вечност.

 

Превод: Аксиния Михайлова

 

 

 

Фабио Ското е роден в Ла Специа през 1959, живее във Варезе. Професор по френска литература в университета в Милано, специалист върху творчеството на Бернар Ноел и Ив Бонфоа, автор на множество статии и изследвания върху Мишон, Мишо, Сандар, Понж, Чоран. Превел е на италиански много френски автори сред които Алфред дьо Вини, Виктор Юго, Вилие дьо л'Ил-Адам, осем книги на Ив Бонфоа и шест на Бернар Ноел. Носител е на две награди за художествен превод в Италия. Поет, автор на осем стихосбирки, стиховете му са преведен на над десет езика, включително и на български - Фабио Ското. Поезия. ИК „Нов Златорог", 2006.

(Бел. прев.)

 

Ти четеш Рилке

 

Лице залепено за прозореца на влака

него задържат очите ти

докато на релсите пастта изцяло го погълне

Флоренция църквата "Санта Мария Новела"

 

Сега

с ръце сама обгръщаш тялото си

с трагичен жест

мигновен

и вечен

Влагата в очите

попиваш с хартиена кърпичка

върху дългите ти мигли

една детска сълза

избликва за миг

преди да потече

по гладката буза

слънчев лъч

прорязва сандалите ти

огромни сиви очи

жадуващи въздух

 

Ти четеш Рилке

в отиващия си следобед

ръката нервно рови

в пакетчето с чипс

Дъвчеш забързано

раните си

Гризеш по тънките си пръсти

кожичките на болката

Проблясват белите ти зъби

след поетата глътка вода

погледът се плъзга по страниците

с анотации на немски

отдалечава се

спира изгубва се в нищото

Въздухът не помръдва

Утре е изпитът

- "Той ще обади след девет?"-

Не ще чуеш гласа

Премервам нищожното

разстояние между устните

Бих искал да целувам краката ти

с хиляди уста

да бъда за теб прохладна коприна

пеперуда върху пубиса ти

 

 

Ето и Милано гарата

Тялото мъчително се отправя към изхода

гледано в гръб

забавена походка

после нищо

 

В метрото Ани Ленъкс пее

" How many times do I have to try to tell you... "

и това " Why " е венче от сянка

Ала пчелите стачкуват

всичко разпилява вятърът

подобно толкова лишени от полет криле

непознати

Само ако знаех имената ви

бих умрял повторно с тази нова смърт

думи слугини залутани в слюнката

предани

късчета лед

Записки от Румъния

 

Пътят върви направо

пресичайки полята

Земя отляво и отдясно

докъдето погледът стигне

обработена и пустееща

Всичко прилича на безконечно следвоенно време

А вчера в Букурещ

в района около Хотел Централ

един просяк баща с двете си боси деца

Витрините без капка милост

дрехи обувки всички еднакви

прекалено много леи

за няколко лири

Градска шизофрения

между изискан парк а ла Версай

и мръсни храсталаци

Изгнили пейки

Въпреки тъмните си костюми

седналите върху тях чиновнички в сравнение

с тези от баровете изглеждаха по-неугледни

После розов чипс в пакетчета

"гръцка" салата сервирана без хляб

в купичка за сладолед

за мнителния Жерар, ял за последно в Париж...

Дребни топли сладки ванилия и шоколад

купени от един ъгъл в задушния следобед

Средата на септември

Два дни след Кулите Близнаци

Гъмжи от полицаи

по двадесет и четири часа на ден

пред входа на хотела

Какъв е цветът на болката

стенеща върху всяко лице

върху всеки камък

Какъв е мирисът на глада

който преминава през кръстосалите се за миг

погледи а после се изпарява

катерейки се по високите зидове

докосвайки паветата

виейки във всяка бутилка

отнесен от вятъра

в отмитото мастило

на вестниците разхвърляни

на купчинки по земята

Колко невръстни живота на гамени отшелници

скрити в мръсните канали

 

Безброй мрачните жилища

в блоковете мастодонти

Музеи, академии, министерства, партийни клубове

И сега когато е нощ

ние гостите западняци

прекосяваме дългите правоъгълни булеварди

под мазната злокобна светлина

сред стари каруци по кръстовищата

и гарите сред гъмжило като на арабско тържище

 

 

Превод: Аксиния Михайлова

 

 

 

 

 

Кнутс Скуениекс, роден на 5 септември 1936 г. в Рига в семейство на интелектуалци: баща му е писател, а майка му - актриса. Загубва рано майка си, след което е приет в детски дом, а от 1939 г. живее при баба си в селце в провинция Курземе. Учи история и философия, завършва Московския литературния институт "Максим Горки" и работи като литературен сътрудник в различни вестници. През 1962 г. е осъден от съветските власти на 7 години затвор за антисъветска агитация, свързана и с държавно предателство. "Държавното му предателството" всъщност се изразява в организирането в Рига на събирания на млади латвийски автори, на които се обсъжда западноевропейското изкуство, френския модернизъм и други подобни теми. През 1989 г. Кнутс Скуйениекс е реабилитиран. Ръководител е на латвийския ПЕН-клуб от 1989 г. Скуйениекс пише поезия още от 50-те години, но първата му книга "Лирична поезия и гласове" излиза едва през 1978 г. Освен собствената си поезия той включва в нея преводи и на други 13 автора. За отбелязване е, че той е полиглот - владее словенски, гръцки, испански, немски, повечето скандинавски езици и др. Превеждал е Фредерико Гарсия Лорка, Габриела Мистрал, Янис Рицос и още десетки други световни автори.

През 1998 г. получава шведската поетическа награда "Томас Транстрьомер", носител е на „Ордена на трите звезди", а кралят на Испания го удостоява със званието "Кавалер на католическия орден на Исабела". (Бел. прев.)

Препредадена чужда реч

 

Някъде трябва да има едно море

и кораби които да плават по него

казват че било обитаемо

 

Херинги змиорки дребна риба

морски звезди и анемонии

казват

че ги имало

 

Добавят още че морето

било прекалено солено

и това също

трябвало да е точно така

 

Казват

че човекът в морето

се чувства свободен

 

Дали е възможно това?

 

Покажете ми

този човек

и това море

 

 

Проясняване

 

Един гълъб се стрелва в небето

и то придобива смисъл

Една мравка влачи стръкче трева

и Земята подхваща своя ритъм

Всички стенни часовници

скачат в едно ново време

А точно в средата

някаква бяла маргаритка

прави знак с глава

 

Превод: Аксиния Михайлова

 

 

АКСИНИЯ МИХАЙЛОВА е родена на 13 април 1963 г. Поет и преводач. Автор на няколко поетични книги:

1994 - "Тревите на съня", стихотворения, С., изд. "Български писател"

2004 - "Луна в празен вагон", стихотворения, С., ФБЛ кол.Аквариум Средиземноморие

2005 - "Три сезона", кратки форми, билингва, бълг./фр., С., изд. ЛЦР

2006 - Krotenie/Domptage, Edicia Viachlasne LIC, Bratislava

2008 - Най-ниската част на небето. С., ФБЛ, кол. На острова на блажените

 

Нейни стихове са печатани почти във всички български литературни списания и вестници, в различни антологии в България и чужбина. Публикувани са във Франция, Белгия, Канада, Румъния, Молдова, Словакия, Сърбия, Хърватска, Македония, Литва, Латвия, Египет, както в български, руски, белгийски, френски и японски литературни сайтове. Участва в основаването на първото частно литературно списание "Ах, Мария", член на редколегията му. Съставител и преводач на "Антология на съвременната литовската поезия", (ФБЛ,2007), "Антология на съвременната латвийска поезия" (ФБЛ, 2008), както и на повече от двадесет книги с поезия и проза. Сред преведените от нея автори са Жорж Батай, Жан Жьоне, Венюс Кури-Гата, Силви Жермен, Пиер Буржад, Жан-Клод Вилен, Роз-Мари Франсоа, Хориа Бъдеску, Фабио Ското, Владас Бразюнас, Марцелиюс Мартинайтис, Дагния Дрейка, Александър Чакс, Даниел Пи, Паскал Керо, Доминик Шипо и др. През 2002 г. участва в учредяването на поетическото движение "Cap à l'Est" в Будмерице, Словакия, обединяващо френскоговорящи поети от Средна и Източна Европа и става представител на движението за България.

 

Аксиния Михайлова е част от френско-българския екип, подготвил антология на франкофонското хайку "Сенки и светлини" билингва, бълг/фр, както и преводач на текстовете на български език.( Сенки и светлини/ Ombres et Lumières. С., ЛЦР, 2003).

 

Участвала е в множество европейски и световни поетични фестивали и форуми.

Член на Сдружението на Българските писатели и Световната хайку асоциация.

Живее и работи в София.

 

 

 

comments powered by Disqus