NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
Gergana Pojarski
Domiciles
Ако бях истински номад,
щях да познавам магистралите на въздуха
когато е вятър
и да се движа с него,
щях да си служа с периодите на променливите звезди
за да зная времето,
щях да обличам сезоните вместо дрехи,
а не дрехи според сезона,
щях да откривам себе си по смисъл,
а не по образа си в огледалото.
Ако бях истински номад
щях да пия кръв,
щях да поглъщам месо,
да убивам и да ме убиват,
да побеждавам
и да ме побеждават,
без да размишлявам
дали е правилно.
Ако бях истински номад
нямаше да търся пътя,
защото всичко щеше да е път.
Ако бях истински номад
нямаше да се питам да ли съм истински (номад),
защото истината щеше да е действие,
което произхожда от мен.
Ако бях истински номад
нямаше да чувствам живота си като чужд,
защото същност и съществуване щяха да са едно.
Ако бях истински номад
нямаше да имам нужда от религия,
защото връзката нямаше да е прекъсвана.
Ако бях истински но-мад
щях по дефиниция да се разгранича от лудостта,
...което в момента
ми е толкова трудно да направя.
***
„Всичко все някога свършва
и ние можем да се справим с това.“
А оттатък прозореца отново е пролет
в гнездата писукат нови пилета
котката се събужда
тревата расте
наближава пълнолунието
и пикът на ета-акваридите
земята се върти
вселената се разширява
някой открива безсмъртието
„Всичко все някога свършва…“
понеже
затвориш ли очи
спираш да виждаш
наоколо
толкова много слепци
***
Постилам кърпа,
после я напълвам
с храна за двама,
а съм вечно гладна.
Пращи очакването като хълбок,
подпрян накриво в хилави надежди.
Нахраних се с мечти,
сега ми трябва
кървяща топла плът,
все още жива,
да впивам зъби,
с нокти да разкъсвам,
забравила, че съм вегетарианка.
***
Имам днес, което имам
и това е най-доброто.
Незапълнени пространства
чакат свои разказвачи,
смело да ги разпознаят,
с остри моливи и брадви
(според случая и знака).
Многото животи плашат,
ако всички са в сега-то,
навъртени като змии,
със опашки във устите.
Само откъдето идвам,
мога пак да се завърна.
Всичко друго е пространство,
кърмещо невъзвращенци.
Имам всичко, дето имам.
Нямам нищо, дето нямам.
Всяка липса е пролука,
за непозволени „искам“,
Вкаменяващи горгони
с е и а наместо о-то,
ще преследват всеки опит
за превземане отвътре.
Имам днес, което имам
и това е най-доброто.
Невидими неща
Очите ми са на райета –
вертикални
и всичко, дето е оттатък тях,
е зад решетки.
Понеже трудно влизам в образи,
си тъй безформен
и предстоящ да се роди
за друга роля.
Напъпвам бавно,
скоро ще се пукна
от слънце с цвят на незабравка
от хербарий,
затоплящо ме плавно
изотвътре,
в една вулгарно необезпокоима
пролет.
По улиците няма никак
да ме има,
а само по пътеките
в главата ти,
с мачете в дясната ръка
и с факел в лявата,
за да разсичам и да осветявам
скритото,
което се оказва, че е
пумпал,
но видим само в по-различни
спектри.
Едно разчупено яйце подсказва,
че скоро
тук се е родило
нещо...
Гергана Пожарски е родена през 1974 г. в Плевен. Завършила е философия в СУ „Св. Климент Охридски”. Дълго време работи с деца, лишени от родителска грижа. Публикувала е стихове, разкази и статии в литературната периодика. Автор е на книгата „Чекмедже за единични неща”.