Напоследък в много страни по света все повече се пише хайку и все повече се пише за хайку. Специфичната поетика на този жанр, чиито корени откриваме в средновековна Япония, претърпява промени както в родината си, така и при пренасянето му в контекста на други култури. И докато западноевропейските автори са очаровани от дълбочината и изяществото на източното световъзприятие, което дава силата и красотата на тази елегантна поетическа форма, японските им колеги често са обсебени от постиженията на западноевропейската мисъл и се опитват чрез тях да влеят нова енергия в резервоара на позагубилата за самия японец блясък традиция на хайку.

Един от най-амбициозните и интересни съвременни японски поети, нагърбили се с тази задача, е Баня Нацуиши. Роден през 1955 г., той завършва Токийския университет с магистърска степен по сравнителна литература и култура и в момента е професор по френски език в университета Мейджи в Токио. Баня Нацуиши е съосновател и директор на Световната хайку асоциация, както и издател и главен редактор на списанието „Гиню", в което публикува хайку поезия и теоретични статии върху хайку и свързаните с него форми на автори от цял свят и което е трибуна за изразяване на идеите му. Той редовно организира и участва в международни поетически фестивали, където разпространява концепцията си за „световно хайку" - крайъгълен камък за преодоляване на едностранчивостта в разбирането на жанра.

Много се е писало за поезията на Баня Нацуиши и нейната връзка със сюрреализма, за тази радикална промяна на гледната точка на хайку поета, който обръща поглед към вътрешната си реалност и я легитимира като не по-малко важна от тази, която го заобикаля. Важен фактор за тази промяна е отказът на Баня от сезонните думи като структуроопределящ фактор на хайку и замяната им с ключови думи. Баня смята, че много поети бъркат понятията „реалност" и „факт" и че всъщност реалността може да включва въображаемото и нереалното. Той говори за „цялостност на човешката реалност" /A Future Waterfall, p. 67/. И докато сюрреализмът в творбите на Баня наистина е видимата част на айсберга на дълбоката промяна, която той извършва с хайку поезията, смятам, че има по-важна, но и по-трудно забележима част и това е екзистенциализмът.

Съществуването предшества същността. Природата предшества човека. Затова същността винаги се съпоставя със съществуването, човекът винаги се съпоставя с природата. И с вечността. С безкрайността. Хайку вече не значи тук и сега, а навсякъде и завинаги. Хайку-моментът е хайку-вечност. Смелостта на поета е в това да излезе извън уюта на ежедневието, да се изправи сам срещу пространството и времето, в позата на Бог. Абстракцията носи свобода, но и самота.

 

Под водовърта на небето

играя си

с кристални сфери

/A Future Waterfall, p. 7/

 

Сферата е символ на съвършенството. На равновесието. Кристалът изразява чистота и подреденост. Макар и в небето /външната реалност/ да бушува хаоса, поетът е способен да му се противопостави с вътрешната си хармония. Тук се проявява екзистенциалната свобода, свободата на избора какъв да бъдеш и как да пресътвориш света около себе си. Какво е творецът, какво е човекът - Бог, жонгльор или играч на стъклени перли? Твърде сериозен въпрос, но Баня умело владее иронията, с която успява да избегне капаните на прекаления драматизъм.

 

Аз дрискам

жици, птици, фойерверки

и облаци

/A Future Waterfall, p. 30/

 

Божествен жест - създаване на пейзажа, на света, на вселената. Или по-точно пресъздаване. Силно драстичен хайку-момент, в който играта с кристалните сфери намира своята противоположност - светът е просто отпадъчен продукт, същността предшества съществуването. Създаването/пресъздаването на света е своеобразно падение, творецът от Бог се превръща в паднал ангел, в гротесков образ на самия себе си, в свой наместник, който може да бъде само зрител на един спонтанен и неконтролируем акт.

 

Падайки от водопад

в небето

папата започва да лети

/Flying Pope, p. 5/

 

Изумителен образ на падението. Водопадът, символ на axis mundi, свързващ небесното и земното и Творецът, който изпада от него в небето, където остава безучастен /импотентен?/ зрител. Същността се е превърнала в съществуване. Бог /или човекът?/ се е превърнал в Папа. Абсолютната привилигирована гледна точка обрича на самота и стерилност. Оттук нататък Папата ще лети, ще става свидетел на всичко, което се случва, но няма да участва в събитията. Но е възможно и друго падане:

 

Избутан от стълбата -

падайки ставам

дъга

/A Future Waterfall, p.8/

 

Тук уязвимостта поражда творческата потенция. Отново имаме axis mundi - стълбата. Но падането от нея не е гибел. То е възможност. Възможност за постигане на същността, която ще осмисли съществуването. Низвергнатият творец, който се реализира с финалния акт на своята смърт/полет, надмогва своето съществуване, постига своята свобода.

Един от основните образи в поезията на Баня Нацуиши е водопадът. Той е axis mundi, врата, прозорец, вход /или изход/.

 

От бъдещето

идва вятър и отвява

водопада настрани

/A Future Waterfall, p. 13/

 

Представата за водопада, който се разтваря като прозорец или като врата под напора на вятъра и през който се провижда бъдещето, носи усещане за безкрайност и вечност. Миг, в който зад съществуването просветва същността. Сетивата, събудени от хладния полъх, от студените пръски, карат човека да осъзнае себе си като част от живота, от битието, от настоящето, но и от бъдещето.

 

За хилядогодишното

мое отсъствие окачвам

водопад

/A Future Waterfall, p. 15/

 

Вместо завеса на прозореца или врата на входа, поетът окачва водопад. Миналото и бъдещето се сливат в едно безкрайно настояще. Краткостта и преходността на личното битие е излекувана чрез вечността на природата - там, където съществуване и същност съвпадат.

Природата обаче е опасно лекарство, нейната неконтролируемост при нахлуването й във вътрешната реалност носи тревога.

 

Внезапен хаос вкъщи -

мокрите криле

на лястовица

/A Future Waterfall, p. 9/

 

Прекрасен хайку-момент. Осъзнаването на природното тук е като удара на дзен-будисткия наставник, който събужда ученика за просветлението. Отношението между човешкото и природното е сложна взаимозависимост, а между човека и неговата природа - още по-усложнено.

 

Мъжът

с хиляда имена

присажда желязо в дървото

/A Future Waterfall, p. 26/

 

Размножаването е едно от измеренията на съществуването. Но безкрайното размножаване застрашава същността. То може да я обезсмисли, да я обезличи.

 

Насред летежа

папата се разделя

на няколко папи

/Flying Pope, p. 75/

 

Летящ в небето

на райската родина

папата се размножава

/ Flying Pope, p. 73/

 

Сто

летящи папи се събират:

просто мрак

/Flying Pope, p. 76/

 

Числата са важни в поезията на Баня. От една страна, те създават усещане за безкраен обем - времеви и пространствен - от друга, присаждат „човешкост" на природата, тъй като броенето, измерването, разделянето на части като характерна особеност на възприятието е присъщо на човешкото мислене. Така самата природа става нещо „човешко, твърде човешко" и затова в нея се усеща неспокойствие, нерв, тя като че ли се „невротизира", заразена от човешкото присъствие. Единството на същност и съществуване е разколебано.

 

Над морето

светкавицата изнасилва

галактиката

/A Future Waterfall, p. 43/

 

Прегръдката на планетите

често зависи

от слухове

/A Future Waterfall, p. 20/

 

И все пак, човекът e мястото, където се срещат природата и цивилизацията. Всъщност, това място е човешкият език, който прави възможно сливането на външната и вътрешната реалност.

 

Изворът разпръсква

в концентрични кръгове

вода и ветрове и думи

/Endless Helix, p. 16/

 

Родното място на реката

е родно място на поезията

каза вятърът

/A Future Waterfall, p. 73/

 

Включвайки вътрешната реалност в обсега на хайку, акцентирайки върху нея, Баня преодолява границите, присъщи на традиционното хайку, занимаващо се главно с природата и по този начин оставащо силно регионално.

 

На езика ми

появява се храм

алегро

/A Future Waterfall, p. 31/

 

Основа на поезията, на творчеството въобще, e „колективното несъзнавано". Вътрешната реалност изразява „колективното несъзнавано". Така, фокусирайки се върху нея, поетът преодолява локалните граници и създава творби, които говорят на всички хора по света. Вътрешната реалност е основа на универсалния поетически език. Чрез умелото използване на този универсален поетически език поезията на Баня постига впечатляващо разнообразие. Тя наистина може да обеме, да интергрира, да обедини всичко в себе си. Съпоставянето, един от основните похвати в хайку, при Баня, благодарение на сюрреалистичната енергия и екзистенциалистката проницателност, води до изключително силни и въздействащи образи.

 

Цветове на глициния

всмукват нашите

сладки небитиета

/A Future Waterfall, p. 36/

 

По този начин хайку поезията преодолява географската си и културна затвореност, постига свободно преминаване на границите между държавите, между културите, но и между природата и човека, между външната и вътрешната реалност, между вчера, днес и утре, между земята и космоса, между битието и небитието. Времето и пространството, човекът и природата, в географски и културен смисъл, отново са намерили своето единство. Същността и съществуването отново са в хармония.

 

Няма стареене смърт

нито край в старостта и смъртта -

съпруг и съпруга скали

/A Future Waterfall, p. 38/

 

Една безкрайна спирала

тихо пее

в тялото ни

/Endless Helix, p. 18/

 

Всъщност, това е едно завръщане към корените на поезията, към чистия извор на поетическото възприятие преди „грехопадението" на словото, когато то е имало първичната действена сила на заклинанието.

 

Някога

всеки знаеше заклинание

ключ за вратата в скалата

/Endless Helix, p. 32/

 

Движещата сила в поезията на Баня Нацуиши е комбинация от класическата японска традиция на хайку и някои от най-важните идеи в западноевропейската култура на 20 век. Тази поезия е призив за свободно себеизразяване и общуване, но и за поемане на отговорност за свободния избор. И вяра, че светът има и винаги ще има нужда от нашата поезия.

 

Морето от сълзи

очаква винаги

нашето хайку

/Endless Helix, p. 50/

 

 

Преводите на включените хайку са направени от английски по следните издания:

 

Natsuishi, Ban'ya. A Future Waterfall. Winchester: Red Moon Press, 2004.

Natsuishi, Ban'ya. Endless Helix. Allahabad: Cyberwit.net, 2007.

Natsuishi, Ban'ya. Flying Pope. Tokyo: Koorosha, 2008.

 

 

Петър Чухов, поет, писател, преводач, член на Световната хайку асоциация, на Сдружение на български писатели, на Хайку клуб София, носител на множество поетични награди в страна и чужбина.