NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Езикът на Егзюпери – Дзен философия и поезия. Малкият принц: търсещият Просветление

Брой
№ 6 (2009)
Рубрика
Анонс
Автор
Катя Христова

Всеки опит да се обясни или анализира съдържанието на Дзен с оглед на Просветлението предварително е изчерпан от смисъл. Сатори1 е неназовимо и неизчерпаемо за всяка рационална или прагматична нагласа на Ума. Кайтен Нукарая, професор в будисткия колеж Согошу в Токио, си позволява да опише Просветлението не от позицията на теоретик, а със съзнание на негов приемник, преживяващ и познаващ го. "Освободени от погрешното схващане за своя Аз, трябва да пробудим най-дълбоката си мъдрост, чиста и божествена, наречена от Дзен-учителите Съзнание на Буда, или Бодхи, или Праджня. "2 [ Нукарая 1913: 133 ]

Настоящото изложение е скромен опит да бъде видяно и преживяно тънкото поетично чувство на Егзюпери в " Малкия принц", изразяващо една различна и за времето, и за европейския начин на мислене, философия, която би била преводима през призмата на Дзен-будизма.

Антоан дьо Сент Егзюпери създава един незабравим образ, нарицателно за детска чистота, порив за Свобода и Любов, непонятни в години на война - години, когато капитализмът взема своето върховенство в умовете както на обикновения човек, така и на интелектуалеца, съвременник на Егзюпери.

Образът на Малкия принц е изчистен от всякакви отенъци на политически, социален или етнически статус. "Малкият" - скритият свят в душата на Егзюпери, изкристализира след всички военни сблъсъци през Втората световна война, в които той участва като активист от първа редица. Нарицателното "принц" поставя ударение върху самосъзнание и отговорност към собствената личност, но "принц" е и титла на Избрания, Единствения, Първия. С нарицателното "принц" Егзюпери кодифицира концепцията си за силата и волята на Духа у човека.

Малкият принц е същият този, на когото е достатъчно да обича едно малко цветче, цъфнало на малката му планета, за да погледа нощем небето с тая несравнима приятност, която превръща в съзнанието му всички звезди в "цъфнали цветчета". Това е Малкият принц от Малката планета. Сломен от тази, която най-много обича, той се впуска тревожно в необятния всемир да дири тайните на човешкото битие, а всъщност да познае своя собтвен Аз. Той слиза в света на "възрастните", "сериозните хора" - света на крайния индивидуализъм, където душата и нейното Просветление са непотребни понятия. Опознавайки този свят, той разобличава Егото в себе си и неговата мимолетност. " Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш далеч. "3

Егзюпери начева своето откровение, разбира се, неслучайно със спомен от ранното му детство. Шестгодишната възраст носи подтекст на съзнание, непредубедено и недеформирано от системата на образованието и от света на "сериозните хора", които ревизират и отхвърлят всеки акт на доверие и чистосърдечност като наивен и ненужен. " През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора... Това не ме накара да имам по-хубаво мнение за тях."4

Споменът за картината, изобразяваща боата, която гълта дивото животно цяло, полага символен печат върху текста. Предпоставеният образ на змията боа разгръща проблема за Познанието като процес на асимилация на дивото и първично начало на недисциплинирани нагони и инстинкти. Тази картина Егзюпери нарича "великолепна", тъй като тя събужда индивидуален художествен рефлекс у него, чрез който се илюстрира в пълнота философската му нагласа към живота.

Първата рисунка на Егзюпери изобразява змия боа, която е глътнала и смила слон. Слонът носи идеята за Цялостта, Единството. Идеята за Познанието е шифрована чрез възходяща градация в съзнанието на автора. Не дивото животно, образно казано, води до Просветление, а слонът, който въплъщава Покоя и Смирението. Образът на слона постига висшата Надазова природа на човека. Асоциативността на интерполираните рисунки създава образен език, който кодира философското в книгата.

Рисунката с дивото животно транскрибира познавателния модел, най-общо казано, на западния човек, който асимилира дивото, за да го владее и използва, без да осъзнава своята нищета на консуматор, чиято идентификация се изразява със самото консумирано. Налично е логическо отношение субект - обект.

Рисунката на Егзюпери със слона символизира пътя на Познание при източния човек, където се осъзнава Единството между познаващия и познаваеимото. Те са взаимодопълващи се и взаимооглеждащи се, отношението е субект към субект в контекста на класическата логика.

Рисуването на Егзюпери е рисуване в Цялост, реализира идеята за Единството на вътрешното и външното, формата и съдържанието. Словото по презумпция разчленява, за да обособи и опознае нещата, а рисунката асоциира много нива на мислене, поддържайки ги в нейната цялост.

Условно придобиваме представа за будистката основа на Дзен, тъй като европейската култура предполага умопостигаемост на познанието, а в източната е приета практика с надрационален акт на съзерцание (в т.нар. медитация). Необходимо е да се диференцира Познанието от Просветлението. Първото очертава светския път на запознаване с външния свят и неговите закони, т.е. израстване на Егото, знаещо и можещо повече от Другия. При Просветлението се начева процес на себеосъзнаване като част от Цялото, което е ориентирано към събуждане на будическото съзнание.

" Идеята на Дзен е да улови живота в неговото движение. В Дзен няма нищо изключително или мистериозно." 5 [ Судзуки 1991: 93 ] В тази връзка Егзюпери поставя в лицето на Малкия принц възможност да се гледа на смъртта не като на безвъзвратно драматично изчезване, а с уверено спокойствие, че това е възможен начин за преход на духа от една пространственост в друга, от една планета към друга " Всеки, когото досегна, го възвръщам на земята, от която е дошъл. [ ] Но ти си чист и идваш от една звезда..." 6 Приказният език поднася идеята за непрекъснатостта на смъртта и живота като нещо естествено, така, както и в Дзен "животът не е океан от раждания", а освобождаване на Аза от всичко, което го прави не-Аз.

В контекста: път на Просветление, това е умиране за света на другите и влизане през вратата на собственото Просветление, т.е. отпътуване от света на страховете и съмненията и връщане към Мъдростта на самия себе си.

Тайната на Живота ние наричаме Любов, Истина, Свобода, Дзен-будистите я наричат Сатори. На това ниво на прочит Сатори на Малкия принц може да се провиди в неговата среща с лисицата. Тя го посвещава в тайната си не толкова със слово, колкото със жизнен урок.

" Същественото е невидимо за очите." Но това, което остойностява тези думи, са уроците по опитомяване, на които лисицата учи Малкия принц.

" Какво значи << да опитомяваш>>?" " То е нещо отдавна забравено. То значи << да се свържеш с другите >>. 7

Това е урокът на Любовта, реализиращ и одухотворяващ живота в пълнота. То се разбира и като удовлетворение от възможността да обичаш и да си необходим на другите. Създава се екзистенциална насоченост на битието. Ти не си Аз за самия себе си като Его, а възможността да изживяваш всичко така, както можеш, нещото такова, каквото е.

В Дзен се поставя единственото условие за истинност на живота чрез чистота на съзнанието, действащо като огледало, само когато огледалото е кристално чисто. Така пътят на Просветлението може да се сравни с пътя на пречистване - пречистване от всички Азови илюзии. Илюзията в съзнанието на Малкия принц, към реда на Дзен философията, се чете в страха и огорчението от отвърлянето на Любовта.

" ... Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат.[ ] Но ако ти ме опитомиш, животът ми ще стане като пронизан от слънце. [ ] Другите шумове ме карат да се пъхам под земята, шумът от твоите стъпки ще ме повика като музика да изляза от дупката. [ ] Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. [ ] Житото, което е златисто, ще ми спомня за тебе. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно..." 8

Дзен-философията на живот се разгръща в практическата непосредственост на живеене, поетическият език е най-близък до нейното словесно възпроизвеждане. Всякакви детерминации, от порядъка на душа, Бог и каквато и да била друга намеса объркват простия и естествен ход на живота. В тази връзка стилът на Егзюпери е изчистен до простотата на приказка.

Недоизказаността в речта на Малкия принц и тайнственото му мълчание правят много близо езика на Егзюпери до Дзен-коаните. Императивността в коаните е водеща и в диалогичния подход на Малкия принц. Поетиката на текста отстоява естетическото като начин на живот.

" Дигнах кофата до устните му. Той пи със затворени очи. [ ] Тая вода беше нещо съвсем различно от обикновената вода за пиене. Тя се бе родила от дългия вървеж под звездите, от песента на чекръка, от усилията на ръцете ми. Тя беше благодатна за сърцето като подарък." 9

Съзерцателността и тихото смирение, въплътени в Малкия принц, носят изначален белег на благоразположеност в търсенето на Просветление.

" Ако имах... петдесет и три минути свободни, бих тръгнал полекичка към някой извор..." 10

Сюжетът се потапя в своеобразно безвремие. Приоритет има естетическата стойност на Красивото, създаващото наслада и същественост за сърцето. Екзистенцията на Малкия принц се разтваря в него. Естетизацията на детското се успоредява с невидимото.

Отвъд сюжетната линия, срещата на автора с Малкия принц транскрибира желаното и съзнателно търсене Пътя за пробуждане на душата, която иска да живее себе си, а не другите. Това е едно от най-силните послания в книгата. Текстът може да бъде прочетен също така през Библията, но целта на Егзюпери не е под знака на религиозното, а е провокация за себепознание и надмогване на Аза.

 

Литература:

1.Егзюпери, Ант. дьо Сент. Малкият принц, С., 1966

2.Увод в Дзен-Будизма, С., 1991

3. " The Religion of the Samurai", 1913

 

Катя Христова е студентка III курс, специалност философия, ЮЗУ

 

1 Сатори 'просветление'

" Судзуки твърди, че Сатори е raison d'etre на Дзен и без него Дзен не може да има. [ ] Сатори обаче разкрива изкуство и начин за постигане на прсветление... [ ] Сатори идва като нещо ненадейно, нещо, което не бива да се чака. " - Юнг, К. Г. Предговор - В: Увод в Дзен-Будизма, С., 1991, с. 5-8

2 " The Religion of the Samurai", 1913, с. 133

3 Егзюпери, Ант. дьо Сент. Малкият принц, С., 1966

4 пак там, с. 12

5 Увод в Дзен-Будизма, С., 1991, с. 93

6 Егзюпери, Ант. дьо Сент. Малкият принц, С., 1966, с. 60

7 пак там, с. 66

8 пак там, с. 67

9 пак там, с. 76

10 пак там, с. 73

 

comments powered by Disqus