Концепцията за „късната модерност" става популярна като реакция на постмодернизма преди всичко чрез работите на Антъни Гидънс и Улрих Бек. Те които разгръщат идеи, характеризиращи настоящата епоха с понятия като "късна", "рефлексивна", "развита", "втора", „рефлективна", "висока" ("висша") или "глобална" модерност, "рисково общество" и "рефлексивна модерност". Опитват се да отговорят на много от въпросите за особеностите на сегашната епоха, които стоят и пред постмодернистите като нарастващата несигурност и случайност, отслабването на бинарните противопоставяния, фрагментизацията на социалния живот и дори акумулират редица постмодернистки аргументи, имплантирайки ги в своите теоретични модели. Това, което ги отличава е, че отхвърлят тезата, че се светът се намира в постмодерна ситуация и утвърждават, че става дума за определен период на модерността, свързан с глобализацията, реконструиране на традицията и явлението индивидуализация.¹ Този период става възможен с развитието на електронните медии и комуникационните технологии, които от своя страна подпомагат мобилността на капитала, глобализацията и следващите от това промени в политиката, основните институции, човешкото поведение и в останалите сфери на живот.

Анализът на късната модерност може да засегне различни характеристики. В този текст искам да обърна внимание на характерната за нея трансформация на времето. Начинът, по който тече и се възприема времето в традиционното общество е различен от този на ранната модерност, особено от ХVІІІ век насам. Сега наблюдаваме радикални промени в неговото социално функциониране, свързани с особеностите на маркетизираната ситуация, резултат на третата нидустриална революция и глобализацията.

1. Трансформации на настоящето и бъдещето

Променя се настоящето, което започва да тече по-ускорено от всякога преди това в историята. Събитията и информацията край нас се появяват и остаряват с нарастващи темпове и току що възникналото ново бързо е замествано от друго ново, което претендира за по-голяма ценност и значимост. Няколко са предпоставките, които водят до радикално ускоряване на времето и до бързо износване на всичко новопоявило се за сметка на това, което идва след него.

Първо, ключовата логика на функциониране на капитализма става иновацията и скоростта, с която можеш да предложиш и продадеш нещо ново и различно. По-раншното предимство на икономическите субекти е производството на повече еднотипни стоки, т.е. мащаба на производството, докато сегашното предимство е на скоростта и на иновацията. Който избърза печели, който се забавя губи. Това създава култа към бързия оборот, към ускорената промяна на всичко. Печели този, който може да предложи нещо ново и различно, имащо предимство пред вече известното и познатото. Ако разширим приложението на една знаменита фраза на Питър Дръкър, посветена на конкурентните отношения между компаниите, можем да кажем, че ако по-рано "големите изяждат малките, сега по-бързите изяждат по-бавните". Навсякъде скоростта придобива ключово значение, а предходните граници между възрасти, работно и свободно време, труд и отдих се заличават. Скоростта, с която се прави нещо придобива ключово конкурентно предимство. Във все по-ожесточената глобализирана конкурентна среда печели този, който изпревари другия, направи преди него нещо, което той не успява да стори. Новото само по себе си се цени и логиката на глобалния пазар предполага неофилията като всекидневна и обща страст.²

Второ. Глобализираните финансови пазари, на които се движат денонощно над един трилион долара и милиони инвеститори, дребни вложители, притежатели на акции, трейдъри, брокери следят непрекъснато какво става защото и малко забавяне може да доведе до огромни загуби, променят предходния часови ритъм на функциониране на различни процеси. Макар формално в един регион да е свършил работния ден и борсата да затваря, другаде тя действа и от това зависят огромни средства. Глобализираната финансова система води до ситуация, в която скоростта и времето, възможността да реагираш бързо, да предвидиш, че нещо ще стане носи огромни печалби или загуби. Времето повече откогато и да е било в историята се превръща в пари и ускоряването означава повече пари - независимо дали е ускоряване на движение на транспортни средства, нововъведения, преработка на информация, бързодействие на компютри и пр. Времето вече не е дълго и протяжно, то се свива все повече и повече, създавайки непрекъснато усещане, че можеш да пропуснеш нещо, да не го направиш, да изостанеш. Напрежението, че ще изостанеш в едно ускорено препускане завладява милиони хора.

Трето. Глобализацията рязко усилва взаимовръзката между отделните части на планетата и води до „изчезване на дистанцията", „компресия на пространството", „край на географията", „детериторизация". Става възможно бързото превръщане на всяко локално събитие в глобално и въздействието му върху всички останали. Така каузалните зависимости на локалните събития, които по-рано в реално време също са били повече или по-малко локални и ограничени по своята сила и скорост, сега стават глобални и по принцип огромно количество локални събития могат във всеки момент да променят посоката на нашия живот. Това създава усещане за гигантско ускоряване на всички процеси и за много бързо движение на времето.

Четвърто. Глобалните медии „свиват" времето, правят възможно осведомяването за всяко нещо в "реално време" и бързо остаряване на всяка информация и събития. Ако традиционният човек в епохата на устната комуникация е затворен информационно в събитията на своята микрогрупа, а те са относително малко, което създава възприятие за бавния и равномерен ход на времето, то днес в неговия живот информационно може да се стовари всекидневно гигантска лавина от информация за всичко, което става на планетата. През ХХ век ежедневникът налага ритъм на подаване на тази информация на 24 часа. Човек може да се информира за новите неща от сутрешния вестник. През последните десетилетия на ХХ век тази функция в много отношения започва да се реализира от Централната информационна емисия на националната телевизия или на различните видове телевизия, която е обикновено вечер от 19, 20 или 21 часа.

Новите дигитални медии, появяващи се с възхода на сателитната телевизия, интернет и мобилните комуникации водят до ситуация, при която предходната дистанция от времето, в което се случва някаква събитие и следващия период, когато хората се информират за него, изчезва. Всяко нещо почти в реално време влиза в публичната сфера. При това веднага след като се е случило се очаква то да бъде интерпретирано, на него да се реагира, да се осмисли, да се вземат решения. Това радикално променя очакванията най-напред към политиците. От тях се иска незабавна реакция и незабва оценка на всяко нещо, всяко изчакване, събиране на информация, осмисляне, забавяне обикновено е в техен ущърб, защото някой друг ги е изпреварил и наложил своя интерпретация за събитията. По подобен начин традиционната академична социална наука, която осмисля устойчивите, дългосрочните тенденции, „закономерностите", „дълбоките промени" постепенно започва да се маргинализира от новопоявяващи се мозъчни тръстове, ориентирани към интерпретация и анализ на ставащото ведната и предлагане на съответни политики. Процъфтяват нов тип анализатори на политиката, икономиката, общественото мнение, които задават интерпретации и нагласи за това, което става веднага след като се е случило и се превръщат така във властови носители на съответен дискурс, който предопределя възприятията на обикновените хора и политиците, техните действия и поведение.

Психологически това създава нагласата за рязко ускоряване на времето. Информацията залива отделния индивид като пълноводна река и той отчаяно се опитва да се справи с нея. Никога нещата край нас не са се появявали с такава скорост и не са остарявали с такава скорост. Преходността замества трайността и продължителността в йерархията от ценностите. Това, което се цени на първо място е да бъдеш в движение. Нито един ангжимент повече не е "докато смъртта ни раздели", както в предходни периоди, нито едно желание не е последно, нищо не е завинаги. Отново се връщаме към античната философска ситуация, че човек не може да влезе два пъти в една течаща река. Текущият характер на всичко край нас води като че ли до повишени усещания за свобода, но в същото време е фактор за непрекъснат разпад на социални връзки, което става предизвикателство за нашите усещания за сигурност.

Това води до нарастващо усещане за дефицит на време за все повече хора и променя структурата на използване на времето и начина на живот. Нека вземем един типичен пример в това отношение. Известно е, че появата на места за социално общуване като кафенетата и ресторантите от началото на модерната епоха е свързано с увеличаването на свободното време на все повече хора, които могат да си позволят да прекарат там времето си и да общуват, както и с необходимостта от място, където да се обсъждат публични проблеми, обменят мнения. Сега ситуацията започва да се променя. Традиционно Франция се смята за страната, в която има най-много такива заведения. Тричасовият обяд на приятели там не е нещо необичайно като обичаят изисква първо аператив, после основно ядене, след това сирене и десерт, червено вино и накрая кафе с малко коняк, след което се връщаш на работа в офиса. В края на 50-те години на ХХ век във Франция има около 200 000 кафенета и барове, половин век по-късно те са паднали на едва 38 600. Хранителните навици, свързани с време за интензивно общуване се променят особено активно в големите градове. Тричасовият обяд е заменен с хапване на сандич на крак, с което се пести време или с петнадесет минутно скоростно хапване в заведение за бързо хранене от типа на Макдоналдс. Увеличават се заведенията за бързо хранене и сандвичи.³ За това значение има както постоянното усещане за дефицит на непрекъснато ускоряващото се време, така и фактът, че благодарение на съвременните дигитални комуникации много лесно и бързо можеш да влезеш в контакт виртуално с всеки и предходните форми на реално общуване, каквито са се появили от началото на модерната епоха започват да се маргинализират.

Същевременно се променя отношението към бъдещето. Модерната епоха създава нагласата за прогреса, съответно за превъзходството на бъдещето над настоящето и особено над миналото. Настоящето се възприема през призмата на представи за бъдещето, които имат характера на нормативна принуда не само на равнището на философски идеи и големи идеологии, но и на равнището на всекидневието, където всекидневното поведение е регулирано от съответни очаквания за бъдещето. Упадъкът на предходния култ към прогреса и на досегашните утопии не разрушава бъдещето, но го запазва с нагласата за неговата висока несигурност и неопределеност, с очакването че то може да бъде по-опасно от настоящето. Както индивидуалното, така и колективното бъдеще стават много по-проблематични и алтернативни. Изчезва по-ранното упование на социалната държава и сигурността на работното място, а главоломните промени в индивидуалния живот изпълват човешкото битие с неопределеност. И колективното бъдеще не е телеологично предопределено, а много по-силно зависи от настоящето. Не вярата в бъдещето, а загрижеността за опасностите, за рисковете, които носи то и които трябва да се предотвратят, излизат на преден план.

2. Трансформации на миналото

Радикално се променя начинът на възприятие, използване, функциониране на на миналото. В традиционната епоха на аграрните цивилизации цялото индивидуално и колективно поведение е подчинено на възпроизводство на регулативи, възникнали в миналото и имащи значимост и легитимност именно, защото идват от миналото. Миналото притежава по-висока ценност от настоящето и бъдещето. Затова колкото е по-възрастен човек точлкова по-висок е неговият социален статус. Модерната епоха променя радикално отношението към миналото, ориентирайки се към настоящето и бъдещето. В периода на формиране на националните държави и нациите то е конструирано като национално минало и служи за създаване на национални идентичности. Модернистката представа за миналото носи със себе си позитивистката и натуралистична представа, че имаме движение на времето в една посока - от минало към настояще и бъдеще и със средствата на науката ние можем да познаем нашата история, да открием нейните закономерности и така да правим изводи и за настоящето. Историческото време изглежда почти така обективно, както и хронологичното или физическо време. В същото време обаче модерната епоха е склонна на радикални разриви с миналото, обръщайки своя поглед към ценностните ресурси и значимостта на настоящето и бъдещето. При това бъдещето има по-висок аксиологически статус и задава ориентирите на настоящето. По-принцип се очаква то да бъде по-добро не само от миналото, но и от настоящето и затова съществува склонност към принизяване на това, което оставяме след нас.

През целия ХХ век идеологиите водят битки за това какво ще бъде бъдещето и конструират различни типове бъдеще. Сега с кризата на идеологиите в условията на глобализация бъдещето губи тази своя роля на източник на идентификация и идейни битки. Миналото отново започва да придобива нарастваща значимост, но по съвсем нов начин - не като съществуващи от векове самоочевидни ценностно-нормативни регулатори, а чрез множество реконструкции в настоящето. Развитието на глобалната мрежа на Интернет и на мобилните комуникации. създава една съвсем нова дигитализирана ситуация на публичната сфера и публичните употреби на историята. Нейните основни характеристики се формират от две най-важни тенденции - движението от недостиг към свръхпредлагане на информация за историята; и движението от професионална и централизирана обработка на историческа информация към безкрайно умножаване на мрежово и децентрализирано нейно обработване.

Първата от тези тенденции е резултат на това, че благодарение на техниките за записване и запазване на информацията днес всеки, който се занимава с история е изправен пред коренно различна в сравнение с миналото ситуация. В миналото историкът има в определен смисъл монопол върху относително ограничените източници и информация за миналото, той ги изследва внимателно и така гради своите виждания за него, които предлага на обществото. През последните два-три века и особено за последното столетие имаме натрупана огромно количество информация, голямата част от която я има в библиотеки, музеи и документални центрове, качва се в интернет и може да се използва от всеки. Колкото идваме насам в историята толкова повече са документите и фактите, които са запазени и могат да бъдат прочетени и анализирани не само от професионалните историци, но и от всички останали. Това обаче не увеличава единодушието за събитията, а дори изостря битката на интерпретациите, защото може да се избира между все по-голямо количество факти, които да се съчетават по най-различен начин. Техниките на консервиране, възпроизводство и съхранение на документи, на трупане на факти в бази данни така се усъвършенстват, че почти всичко може да бъде съхранено като текст, образ, звук. Ако някогашните документи и данни за историята на средновековието или античността, на по-отдалечени времена са относително ограничени и на разположение преди всичко на професионалните историци, които да правят своите проучвания, то съвременната документация е в такова огромно количество, че всеки може да я ползва и да прави своите оценки и интерпретации. Това допълнително води до оспорване на монопола върху истината от страна на историците. В един свят, който е свръхнатоварен със спомени и памет, рязко се усложнява проблемът за подбора на източници, данни и интерпретации, при което битката на различни виждания за събитията се ожесточава. Старите поколения изведнъж откриват, че младите хора не знаят за миналото неща, които за тях са очевидни истини - например кой е победителят във Втората световна война, на коя страна е била една или друга страна, и т.н. В огромното количество факти, които засипват новите поколения се променят критериите за съществено и несъществено на предишните поколения и все по-трудно става за средностатистическия човек научаването и ориентацията в тях. И той става много по-лесно податлив и манипулируем с помощта на всякакви „факти" и интерпретации, съчетавани по странни и различни начини от медийни звезди, лидери на мнение, политици и всякакви публично активни фигури. Ако за всяко едно събитие, което става в момента, „пред нашите очи" има огромно количество интерпретации от страна на експерти, политици, социолози, икономисти, наблюдатели, журналисти, идеолози и т.н., превръщането му в минало не улеснява неговата интерпретация, търсенето на адекватни обяснения и истина. Днес проблемът не е в недостига на информация за миналото, а в свръхголямото количество информация, благодарение на което тя може да се комбинира и съчетава по множество различни начини и то не само от историците, а и от всеки отделен гражданин.

Втората тенденция, която води до радикални промени в публичните употреби на историята, е свързана с рязкото умножаване на субектите продуциращи история и заличаване на границите между професионалисти и непрофесионалисти. Интернет и мобилните комуникации дават възможност с минимални ресурси във всеки един момент всеки индивид не само до общува с всеки друг на планетата, но и да участвува в създаването и функционирането на публичната сфера, включително и на начина на възприятие на историята, да демонстрира своето четене на миналото, своите оценки, своите анализи, да подбира едни факти и да игнорира други, да създава най-различни образи на миналото. В резултат на дигиталната революция навлизаме в един свят, в който всяко мнение, колкото и да е едностранно и пристрастно, може да се изяви в блог, форум или в някакъв друг сайт. По-рано имахме повече или по-малко ясно разделение на производители и потребители на историческа информация и интерпретации, на професионалисти и непрофесионалисти, на експерти и лаици в различни области. Това разделение обаче сега в публичното пространство все повече като че ли се заличава. Изчезват привилегированите субекти и участници в създаването и функционирането на публичната сфера. Нейните предходни йерархични структури са замествани от мрежови образования. Там интерпретациите на историята от Бин-Ладен и ислямистките улами функционират наред с тези на Буш и неговите неоконсерватори, тези на пазителите на паметта за Холокоста съсъществуват с визиите на техните противници от нарастващата група на историци-ревизионисти. Световната мрежа има като следствие бързо намаляване на ролята на професионалистите в различни области в сравнение с тази на обикновените граждани - непрофесионалисти, включени в нея. Паралелно с това имаме възможност да избираме между всякакви ценностни и светогледни визии за историята, за които можем да намерим достатъчно информация с популярните търсачки - тази на сталинистите, но и тази на антисталинистите; тази на комунистите, но и тази на антикомунистите; на десетките и стотици видове либерали, консерватори, социалисти но и на техните противници; тази на големите нации, но и тази на всяка отделна тяхна етническа съставка, която по-рано не е имала право на глас. Всеки може да разпространява всичко, което си поиска за историята в интернет. Думите на умния и знаещия излизат в сайтовете наред с тези на глупака, неадекватния, фантазьора, любителя на всякакви манипулации, параноично вярващия, че нашия живот се движи от всякакви конспирации. Всеки любител непрофесионалист, който се интересува от историята, може да участвува в създаването и разпространението на статии, книги, аудио и видеозаписи в мрежата, които конкурират и обезценяват работата на професионалистите. Той може да мимикрира и да представя себе си за специалист, продуцирайки в мрежата и печелейки привърженици за най-безумни идеи и теории, въздействайки на останалите, създавайки ситуации на непрекъснато препрочитане и пренаписване на всяко събитие в историята, сблъсквайки го с други нейни препрочитания и пренаписвания. Всеки може да си направи блог, да изразява мнение в интернет форумите, да атакува и обругае всякакви авторитети и гледни точки, да прати видео чрез YouTube или да промени и напише статия в най-голямата в историята енциклопедия Wikipedia. Това води до размиване на всякакви научни стандарти, които се опитват да налагат професионалистите историци, а и на всякакви ценности. Всеки анонимен блогър, участник във wiki програма и автор на снимка чрез мобилен телефон може да се включи и променя публичния дебат за едно или друго събитие, да конструира възприятията за това събитие. Рационалните думи на експерта така се губят в гигантския наплив на милионите граждани аматьори в мрежата.

Публичното възприятие на историята регулира нашето настояще поведение, то има нормативен характер и всяка промяна в настоящето по същество се превръща в предпоставка за преосмисляне на миналото, както и всяко преосмисляне на миналото се превръща във фактор за промяна в настоящето. Обществата преобразуват себе си, преобразувайки своите истории. Това е постоянен процес на взаимодействие между исторически традиции и институции и между появяващи се очаквания за бъдещето и оценки на миналото. Затова и колкото по-бързо протичат промени на настоящето толкова по-бързо се променят и публичните възприятия на историята. Всяко ново, всяко променено настояще предполага променена актуализирана история, защото предполага нов опит, нов смисъл, нови отправни точки, нови интереси, които влияят върху актуалното функциониране на историята. Ускоряването на промените на настоящето ускоряват и процеса на непрекъснато пренаписване на историята, възприятието й в контекста на нови и различни координати. Увеличаването на битките за миналото е неотделимо от ускоряване на промените в настоящето. Новото настояще предполага нови координати, нови обстоятелства, от които се вижда миналото и промени в миналото. С по-голяма скорост от всякога преди в историята настоящето се превръща в минало, а това, което идва, се различава от познатото досега. Всяка промяна в настоящето обаче променя начина, по който отделните индивиди и общностите възприемат себе си и заобикалящата ги среда. Колкото по-бързо всичко край нас отива в историята, колкото повече неща възникват, изчезват и се забравят, толкова повече има нужда от тях за индивидуалната и колективната идентичност, която отново и отново се реконструира и пресъздава. Непрекъснатите иновации, на които са подложени съвременните общества и животът на отделните индивиди, предполагат непрекъснати промени в паметта и идентичностите, постоянно преосмисляне на историята и множество нейни интерпретации. Всяка иновация днес е разрив с нещо съществуващо или минало и изисква ремонт, допълнение, нова визия за миналото. Колкото по-мощни са извършващите се чрез кризисни ситуации за индивидите и общностите промени, толкова по-радикални са и промените в индивидуалната и колективната памет, в пренаписването на историята. Постоянното реконструиране на паметта и историографията са резултат на постоянните промени днес и ориентацията към бъдещето. Затова и днес именно битките за историята са по-големи от всякога.

Някога Оруел в своята антиутопия "1984" описва Биг Брадър, който постоянно пренаписва историята. Тази антиутопия днес се сбъдва, макар и в либерално-демократичен вариант. В този вариант Биг Брадър е популярна телевизионна игра, а пренаписването на историята се превръща в постоянен процес. В предходни периоди съществуват доминиращи в обществените възприятия и сред историците виждания за историята. Казано най-общо историята се пише от победителите. Особено след войни и тежки политически кризи силите, които излизат на преден план или побеждават във войните и конфликтите дават своята интерпретация на събитията. Така беше след Втората световна война, когато победилите от съюзническите сили дадоха интерпретации, макар и относително различни в САЩ, Западна Европа и САЩ на това, което е станало. Същото е било и при всеки предишен период. Победителите налагат хегемонният исторически дискурс. Така е след 1944 г. у нас в интерпретацията на историята, така е непосредствено след 1989 г. с опита за алтернативни интерпретации. Силната национална държава навсякъде с помощта на централизираните медии и държавното образование предлага относително единно или доминиращо възприятие на историческите събития. В съвременните либерални плуралистични демокрации обаче и при наличието на глобализирани комуникации, особено присъствието на Интернет победителите трудно могат да удържат интерпретацията на единна история в актуалното публично пространство.

Битките за бъдещето, които предопределяха конфликтите през ХІХ и ХХ век се заменят с битки за миналото, с безкрайни противопоставяния. Не бъдещето, а миналото се превръща в репер за формиране и реконструиране на разнородни идентичности. Самите идентичности са нещо, което става предмет на постоянно преоткриване и конструиране като в този процес интерпретациите на миналото имат ключово значение.

Не по-важно измерение на завръщането на миналото е чрез маркетизацията му, във формата на стоково обръщение на исторически артефакти, символи и наративи. Ако ранната модерност отхвърля миналото, то късната модерност започва безкрайното му преоткриване и реинтерпретиране, включването му активно в пазарен оборот тук и сега. Културният туризъм, етноиндустрията и глобални институции като Сотби превръщат всяка дреболия от миналото в забележителност, вкарват я стихията на пазарните връзки, превръщат я в моден образец и стандарт за потребление.

(Професор, д.ф.н. Васил Проданов е директор на Институт за философски изследвания към Българската академия на науките.)

 

1 Вж. Heaphy, Brian. Late Modernity and Social Change : Reconstructing Social and Personal Life, London-New York: Routledge, 2007, р. 69

2 Липовецки, Жил и Себастиен Шарл. Хипермодерните времена, С., Изток-Запад, 2005, с. 66.

3 Вж. Cody, Edward. Le Sandwich Takes a Bite Out of French Tradition, In: Washington Post, June 26, 2009.