СТИХОВЕ ОТ ВАНЯ ВЪЛКОВА

 

Ваня Вълкова е завършила специалностите "Скулптура" и "Пространствен и рекламен дизайн" в НХА и "Мултимедийни технологии" в Свободния факултет на ТУ, София. Специализирала във фондация "Баухаус", Германия. Работи като визуален и мултимедиен художник. В момента завършва втора магистратура в СУ ,,Педагогика и семиотика на изобразителното изкуство''. Има поетични публикации в ,,Нова социална поезия'', ,,Литературен свят'', ,,Литер Нет'', както и текстове в harta-bg.info и НСП.

 

ДЪЖД

 

Сама, на спирката на рейсовете

Чакам

Пробива леко и тъгата на небето,

не мога да я видя

Чадърите на всички са прибрани, само локви

Остават

Мигове от преди малко

Мирише на мехурчета с бактерии

Живи

Лаборатория за градските легенди -невидяни

 

Сама на спирката на ветровете

Виждам

Облегната на телефона с който се е сляла

стои момиче-самовила-дива

Не съм очаквала да видя жива

с преплетени коси - камшици плитки

със цвят на златен пясък

До глезените дълги

Преплетени и влезли

в начупените плочи-тайни на паважа

Влиза

В този свят с обикновени черни дънки,

потрепващи ръце и шапка - черносива плетка,

нишки по които непрекъснато тече

живот и не-живот

В очакване стаена, не помръдва

Само диша бавна-градска смърт

А другите са също с телефони и

Не виждат

Забавяне на времето и рейсът идва.

 

9 март, 2018

 

 

НИЩО -3

 

Нищо няма да ти върне битието.

Изгради нови връзки в него.

Самота, тичане и облаци.

 

 

ВРЕМЕ В АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ

 

Лицата от портретите в музея -

далечна неподвижност

Протичане на време

във кръвоносни съдове от мрамор

на тишина и вино

Руините са повече желани от градежа

На камъка останките съграждат  

пре-нова красота, от никога във миналото

Невидяна

Непозната

Сега-изсмукала живота 

наново преживяна

Магнетична

 

Далеч

 

Разпад

на златни слоеве достойнство

Трепти на въздух-23-25-градуса и презарежда 

погледи на хора в униформи.

Пазители на времето, в което се разпадат.

 

Бавно

 

Умира, без да вкара

своят вирус в употреба

Разкош преплетен със самотност.

 

Изкуството е резултат на предоволство и богатство

А красота се намира всеки път

различна и винаги неточна

Чужда

Прекодирана от други мисли

Слоеве открити артефакти

 

Далеч

 

Сглобяване

На нови образи-видени

само в днешно време,

без да пускат ароматите на храма

Не-видени-не-познати

Украсени с много пластове на

Знание и рани по нозете - дълго ходене без памет.

 

Защо харесваме лицата мраморни 

и всичкото оставено ни в саркофази

време-злато?

 

24 февруари 2018

 

 

НИЩО

 

Сините текстили

на небето се преливат

В две по две очи-пресечки

спомени-измислици

 

Две кафета, две канички за мляко

Две по две ръце

Две жени се смеят,

а възрастта остава множествени линии,

скици от мечти, книги непрочетени,

неразгадани

думи и усмивки

 

Трептене на устата.

Само в мястото за среща,

изчертало небесата,

е спокойно,

по обяд, а нищото остава с изречения:

- Цвайг съм го прочела...

.....-.(/...""///...--.-.----,,._--_-_-_..

- Нищо не си спомням.

- Той беше много красив, искаше нещо от теб

Стоеше в другата земя, цветовете не са синхронизирани, това уморява.

- Аз харесвам грозни мъже.

Жената се прелива от смях, а русото избягало,

преди небето й да притъмнее

я остави да блести.

 

Кафето вече е изпито.

Тя има много деца

Чужди, други, неразбрани

Другата учителка се опитва да си спомни

лицето на сина си в Германия.

 

Тишина.

 

Февруари, 2018