NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
СТИХОВЕ ОТ ВАНЯ ВЪЛКОВА
Ваня Вълкова е завършила специалностите "Скулптура" и "Пространствен и рекламен дизайн" в НХА и "Мултимедийни технологии" в Свободния факултет на ТУ, София. Специализирала във фондация "Баухаус", Германия. Работи като визуален и мултимедиен художник. В момента завършва втора магистратура в СУ ,,Педагогика и семиотика на изобразителното изкуство''. Има поетични публикации в ,,Нова социална поезия'', ,,Литературен свят'', ,,Литер Нет'', както и текстове в harta-bg.info и НСП.
ДЪЖД
Сама, на спирката на рейсовете
Чакам
Пробива леко и тъгата на небето,
не мога да я видя
Чадърите на всички са прибрани, само локви
Остават
Мигове от преди малко
Мирише на мехурчета с бактерии
Живи
Лаборатория за градските легенди -невидяни
Сама на спирката на ветровете
Виждам
Облегната на телефона с който се е сляла
стои момиче-самовила-дива
Не съм очаквала да видя жива
с преплетени коси - камшици плитки
със цвят на златен пясък
До глезените дълги
Преплетени и влезли
в начупените плочи-тайни на паважа
Влиза
В този свят с обикновени черни дънки,
потрепващи ръце и шапка - черносива плетка,
нишки по които непрекъснато тече
живот и не-живот
В очакване стаена, не помръдва
Само диша бавна-градска смърт
А другите са също с телефони и
Не виждат
Забавяне на времето и рейсът идва.
9 март, 2018
НИЩО -3
Нищо няма да ти върне битието.
Изгради нови връзки в него.
Самота, тичане и облаци.
ВРЕМЕ В АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ
Лицата от портретите в музея -
далечна неподвижност
Протичане на време
във кръвоносни съдове от мрамор
на тишина и вино
Руините са повече желани от градежа
На камъка останките съграждат
пре-нова красота, от никога във миналото
Невидяна
Непозната
Сега-изсмукала живота
наново преживяна
Магнетична
Далеч
Разпад
на златни слоеве достойнство
Трепти на въздух-23-25-градуса и презарежда
погледи на хора в униформи.
Пазители на времето, в което се разпадат.
Бавно
Умира, без да вкара
своят вирус в употреба
Разкош преплетен със самотност.
Изкуството е резултат на предоволство и богатство
А красота се намира всеки път
различна и винаги неточна
Чужда
Прекодирана от други мисли
Слоеве открити артефакти
Далеч
Сглобяване
На нови образи-видени
само в днешно време,
без да пускат ароматите на храма
Не-видени-не-познати
Украсени с много пластове на
Знание и рани по нозете - дълго ходене без памет.
Защо харесваме лицата мраморни
и всичкото оставено ни в саркофази
време-злато?
24 февруари 2018
НИЩО
Сините текстили
на небето се преливат
В две по две очи-пресечки
спомени-измислици
Две кафета, две канички за мляко
Две по две ръце
Две жени се смеят,
а възрастта остава множествени линии,
скици от мечти, книги непрочетени,
неразгадани
думи и усмивки
Трептене на устата.
Само в мястото за среща,
изчертало небесата,
е спокойно,
по обяд, а нищото остава с изречения:
- Цвайг съм го прочела...
.....-.(/...""///...--.-.----,,._--_-_-_..
- Нищо не си спомням.
- Той беше много красив, искаше нещо от теб
Стоеше в другата земя, цветовете не са синхронизирани, това уморява.
- Аз харесвам грозни мъже.
Жената се прелива от смях, а русото избягало,
преди небето й да притъмнее
я остави да блести.
Кафето вече е изпито.
Тя има много деца
Чужди, други, неразбрани
Другата учителка се опитва да си спомни
лицето на сина си в Германия.
Тишина.
Февруари, 2018