РЕЦЕНЗИЯ

ЗА КНИГАТА НА ТОДОР ПОЛИМЕНОВ

„ИСТИНА И СМИСЪЛ. КАТЕГОРИИ НА ЛОГИЧЕСКИЯ АНАЛИЗ НА ЕЗИКА"

(София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски", 2018, 386 с.)

Камен Лозев

 

В статия преди няколко години написах, че Тодор Полименов е най-големият познавач на Фреге у нас и че направените от него преводи на важни трудове на Фреге безспорно го превръщат в „бащата на българското фрегезнание". Не съм променил мнението си до днес.

Сега отново имаме повод да говорим за Тодор Полименов и според мен отново до голяма степен в контекста на Готлоб Фреге. Наскоро излезе от печат обширното и задълбочено изследване на Полименов под наименование Истина и смисъл. Категории на логическия анализ на езика. Фреге, очевидно, не е централната тема на книгата, но името му я пронизва в по-голямата й част, което е обяснимо. Преди всичко защото Фреге пръв по „модерен" начин (т.е. от позициите на своята „нова", както сам я нарича (но това е всъщност математическата или символната, както по-късно се именува), логика) е принуден и да дефинира, и в дълбочина да изследва двете категории смисъл и истина. Така новата книга на Полименов стъпва, от една страна, на фундаменталните фрегеански пробиви в логиката, семантиката и философията на езика, но, от друга, същевременно се опитва да ги направи разбираеми за съвременния български читател чрез един методично проведен философски анализ на практиката на нашето говорене и мислене. Това не означава обаче, че книгата остава ограничена до интерпретация на философията на Фреге. Наистина, трудът може да служи за разбиране на Фреге и огромното му непосредствено влияние върху Ръсел и Витгенщайн, както и върху по-отдалечените по време философи на езика през двадесети век като Остин, Сърл, Крипке, Дамет и т.н., но по същество нейната цел е систематична.

Истина и смисъл е особено въведение във философията или по-скоро наглед за това как се прави определен вид философия, как се философства чрез логически анализ на езика. В този смисъл си струва да цитирам много характерното настояване на автора от предговора: „... книгата е водена от определено разбиране за философията. Нещо повече, тя би могла да послужи, както се надявам, като въведение в определен стил на философстване, а именно в метода на логически анализ на езика." (к.мой - К.Л.)(с. 14)

Все пак трудът на Полименов, в обем от 386 страници, които са „дом" на двадесет и две много интересни глави, не трябва да се подценява като лесeн за четене: макар авторът да настоява, че книгата „би била полезна за студенти по философия" (с. 13), спецификата й е такава, че не „образова" по начина, по който „образоват" книгите, в чиито уводи обикновено четем „... книгата не изисква специални знания, а разчита на общата осведоменост на читателя по ..." Истина и смисъл изисква усилие и определен минимум от знания по логика. Полименов препоръчва книгата на Евгени Латинов Символна логика, 2010, като предварителна подготовка към своята книга, но може би четенето или поне прегледът на Полименовите статии до днес, или първата му книга е по-добрият вариант за подготовка.

Като казвам, че книгата не е от лесните за четене, в никакъв случай не бих искал да обезкуражавам бъдещите й читатели. Напротив, малцина са авторите в България, които пишат така ясно и толкова разбираемо като Полименов. Струва ми се, че не преувеличавам, ако кажа, че в областта на логическия анализ на езика човек може да започне образованието си единствено с преводите и трудовете на Тодор Полименов. Не се съмнявам, че в тази област студенти и изследователи скоро ще навлизат, четейки някаква селекция от статиите на Тодор Полименов.

Истина и смисъл е много ясно структурирана в две части - историческа, със заглавие „История на логическия анализ на езика", която включва първите осем глави, и системно-философска, със заглавие „Категории на логическия анализ на езика", където са останалите глави от девета до двадесет и втора. Както проличава от второто заглавие, почти повторение на общото заглавие на книгата, в съдържателно отношение именно втората част е по-важната, т.е. тя „носи" теоретичната тежест на творбата. Същевременно първата историческа част, в която са видни „мостовете" към първия обемен труд на Полименов - неговата книга Субстанции, универсалии, пропозиции. Метафизика и философия на езика, 2013, (София: Вулкан, 213 с.) - е много важна както за разбирането на втората част на Истина и смисъл, така и за изграждането на по-обща представа за причините през двадесети век буквално да „избухне" философията на езика. В тази първа част е очертано „дълголетието" на логическия анализ на езика", константната му вплетеност, макар и в неразвити форми, в общото философско развитие през вековете. Откривам „методологическа аналогия", аналогия в подходите, при създаването на двата обемни труда на Полименов: в първия историческият обзор извежда към Фреге, за да обясни защо „обратът към езика" е извършен от него, математика и логика, който е принуден да разгадава - и като философ - тайните на семантиката, и по-общо - на езика; във втория - историческата част е необходимият „трамплин", който донякъде въвежда и изяснява „експлозията" на логическия анализ на езика през двадесети век.

Този подход е изключително плодотворен, привлекателен, а в образователен и преподавателски план (Тодор Полименов преподава Философска логика почти две десетилетия в специалност „Философия" в Софийския университет) - абсолютно задължителен. Смятам, че и този втори, несъмнено по-значим и по-обширен труд на Полименов представлява образец за това как се прави, и още повече как се пише, философия по един специфичен начин, а именно - чрез логически анализ на езика.

Рецензията ми, естествено, не може да представи, още по-малко - да коментира, двадесет и двете глави на Истина и смисъл. Все пак трябва да отбележа, че книгата е водена от амбиция, чиято цел е да се затвори кръга на основните понятия на логическия анализ на езика. Именно това е направено във втората, систематичната, част на книгата. Нейната „първа" глава - но всъщност девета по ред в книгата - се оказва ключова, защото тук са изяснени няколко важни неща. Първо, още веднъж, и според мен по-ясно, е изложена целта на изследването като цяло. Полеменов набляга, че в книгата стремежът му е „изграждането на теорията, в която се изработва инструментариумът на логическия анализ - теорията, въвеждаща понятията, с чиято помощ той [анализът] изследва проблематични феномени" (с. 98). С други думи, Полименов няма да се занимава със специфични философски въпроси, няма да практикува философската логика, а ще построи теория за понятията на логическия анализ на езика. Така се изправяме пред задачата да „потърсим систематична изходна точка за теорията, която предстои да развием" (пак там).

Откъде обаче да започнем, и то „да започнем ʻначистоʼ; това означава: от определени първични феномени, които са несводими до други" (пак там)? В главата Полименов дава решение на този главен въпрос, т.е. на въпроса за „стартовата точка". Това е всъщност колкото решение, толкова и избор, който обаче предопределя как ще продължи изследването, от една страна, а от друга, задава и насоката, в която ще се развие изследователската стратегия.

Връщайки се назад към първоначалата на логиката като теория на изводимостта или преноса на истинността, и по-специално към нейния прародител Аристотел, Полименов припомня, че стартовата точка за него, за Аристотел, са понятията и съответно „логиката на понятията". Превратът на Фреге обаче, т.е. онова, върху което е основана модерната логика, съвсем не е логиката на понятията и съответно триадата „понятие-съждение-умозаключение". Както е известно, в провокираната може би от разговорите с младия Витгенщайн статия Мисълта (Der Gedanke) Фреге тръгва от „феномена на истинността", като го смята за основополагащ, за „задаващ хоризонта на логиката", т.е. той „започва своите логически изследвания тъкмо с понятието за истина" (с. 102).

Така въпросът за истината и нейното „място" идентифицира стартовата точка на изследването" (пак там). „Мястото на истината" Полименов открива в речевия акт. Той е за него стартовата точка, обоснована много убедително до края на главата.

Оттук насетне изследването - и като начин, и като насока - се разгръща последователно в главите без особени препятствия. Оригиналният ход на Полименовия анализ, базиран на първичната категория „речеви акт", стъпка по стъпка и посредством разглеждането на множество конкретни примери въвежда читателя в системата от понятия на логическия анализ на езика от рода на „твърдение", „условие за истинност", „генерализация", „елементарно изречение", „предикат", „многоместен предикат", „предикат от втора степен", „сингуларен термин", „собствено име", „определително описание", „екстензия", „интензия", „пропозиция", „понятие", „клас" и др.

В монографията особено впечатление предизвиква предпоследната двадесет и първа глава „Елементарни изречения". Известна е „славната история" на тази тематика, занимавала умовете на Лулий, Декарт, Лайбниц и модерните логици на двадесети век. Именно на последните е посветен анализът тук и следва да се отбележи, че само в рамките на тридесет и пет - четиридесет страници Полименов е успял да обозре най-важните доктрини и проблеми от близкото минало, извеждайки „приносите" на различни мислители в тази област.

В заключение освен препоръката към студентите и към всички, които се интересуват от логика, тази книга да бъде четена и препрочитана бих искал отново да наблегна върху използвания от Полименов оригинален и много плодотворен подход, в който систематичният категориален анализ е съчетан с историческата картина на основните тенденции и събития в изследваната тематика. Този подход живее както в настоящото изследване, така и в първата книга на Полименов и според мен е главният фактор за техния успех. Пожелавам му да го превъплъти и в следващите изследвания, които ще оформят оригиналния български принос към тази интересна, актуална област на съвременната логика.