NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Списание „Хайку свят"

Брой
41 (2018) Водещ броя: Камен Лозев
Рубрика
Poiesis
Автор
Десислава Дамянова

Списание „Хайку свят"

 

Новият брой на сп. „Хайку свят", излязъл в края на 2017 г. в двоен обем - 3 и 4 кн., издание на Българския хайку съюз и изд. „Изток-Запад" e изключително богат по тематично съдържание и ценен като източник на интересна информация. Той включва различни по форма материали - обзорни статии и философски ескизи, творчески портрети и интервюта, албуми с разнообразна по жанр класическа японска поезия и репринт на творби на японската калиграфия. Широкият обхват на тематиката представя разностранна панорама на ценностния свят на хайку поезията като двигател на мъдрост, виталност и специфична японска естетика.

Броят има две основни тематични ядра - танка поезията и японската калиграфия. Отразено е официалното честване на 15-годишнината на БХС /Българския хайку съюз, стартирал най-напред като Български хайку клуб/, като неговите председатели - настоящият д-р София Филипова, и първият - поетът и преводачът Димитър Стефанов - разказват как се стигнало до създаването му, отбелязвайки разностранните му творчески дейности от 2000-та г. до днес; в кратък творчески портрет се отдава дължимото на една от радетелките за обединяване на пишещите хайку у нас - поетесата Райна Сотирова.

В рубриката „Реформатори" д-р Петър Пламенов поднася в увлекателна форма обстойна статия за един от най-бележитите хайджини-реформатори - Масаока Шики /1867-1962/. Метафизическият порив за пълно осъществяване и вечно съвършенство в творчеството на Шики намира израз в миниатюрните реалистични шедьоври, които сътворява през краткия си живот. В лаконизма на фразата, движеща се по ръба на недоизказаното, поетът възпроизвежда далекоизточния идеал на ефимерната и недостижима красота на мига-припламване. Шики обновява както хайку, така и танка, поради специфичното му разбиране за поезията, според което тя не бива да се дели на „висока" и „долнопробна", „изящна" и „вулгарна". Той проявява антидогматично отношение срещу задължителните канони, условностите на традицията и емоционалното епигонство. Простота, честност и неподправеност са основните принципи в творчеството на гения, успял да облече в премерени словесни образи 'присъствието на отсъстващото'.

Текстът на д-р Пламенов е последван от изключително интересна статия на д-р София Филипова, посветена на класическата японска поезия танка. Авторката ни въвежда в света на петстишието танка, което развива своята естетическа същност, вдъхновено от симбиозата на религиозни схващания и философски идеи, преплели се в светогледната система на японците. Творческият импулс пресъздава шинтоистката представа за човека и света, насред триадата Небе-Човек-Земя, както и будистките възгледи за взаимовръзката на всичко съществуващо, за ефимерността на човешкото битие и пр. Този поетичен жанр възпроизвежда пълнотата на усещанията, съпроводена от свободата на чувствата: езикът е колкото образен, толкова и обикновен; каноничен, но и без задръжки - израз на мимолетни впечатления и размисли. В трансценденталното пространство на танка (метафоричният полет на сърцето) времето сякаш е спряло - няма минало и бъдеще, а само животрептящо настояще. Това е истината в чист вид (принципът макото - искреност, чистота). Ценността на текста на д-р Филипова е и в позоваването на множество прекрасни миниатюри и шедьоври на краткия изказ от антологиите „Ман'ьошю" и „Кокиншю".

Тематичното ядро „танка", чието начало слага статията на С. Филипова, се разгръща чрез допълващи материали: „Императорските петстишия „вака" - с автори Минко Танев и Стоянка Боянова, които, позовавайки се на книгата „Япония в моя живот" от Атанас Сейков, ни запознават с участието на императори и императрици в поетичните състезания за писане на вака /синоним на танка/ /цитирани са интересни императорски петстишия/, и - статията „Танка техники" от американската изследователка на класическата японска поезия - Джейн Райкхълд, която представя техниките за писане на танка, датиращи от преди 13 века. Всяка от изложените 10 техники е илюстрирана с подходяща танка - ценно за онези, които биха се опитали да навлязат авторски в дебрите на това далекоизточно изкуство. Тематичният кръг се разширява и чрез албуми от няколко вида танка - японска класическа и съвременна танка, както и с танка от български автори.

Рубриката „Религия, философия, изкуство" се открива с чудесната статия на д-р Антоанета Николова, посветена на даоистките мотиви в китайската поезия, която на свой ред повлиява на поетичното изкуство в целия Далечен Изток. В Древен Китай поезията носи сакрален смисъл като проводник на хармонията и регулатор на съзвучието между човешкото, земното и небесното (триадата санцай). Според авторката, влиянието на даоизма в поезията може да бъде проследено в няколко посоки. От една страна - присъствието на характерни митологични сюжети, от друга - отглас от определени философски идеи, а също и алюзии към определени даоистки практики. Митологичното странстване към сакралния център е съпроводено от темата за въжделението по безсмъртие и стремежа към сливане с Дао. В традицията на даоизма пътуването към свещените планини започва да се разбира и като движение към истинската същност - вътрешно пътешествие.

Статията на д-р Николова е последвана от новаторско изследване на т.нар. „нанохайку", или „нанохайга" - дело на научен колектив, който включва Йордан Георгиев, Недялка Панова, Анушка Гангнаик, Тандра Гошал и др. Налице е пробив в едно недоразработено поле - синтезът между научни познания и проникновен поглед към същността на уникалната далекоизточна поезия, който ни връща към нейните дълбоки корени, художествени особености и връзка с духовните сфери на Източния свят. Това задълбочено изследване същевременно препраща към техническото бъдеще, където границите между физика и философия, поезия и нанотехнологии, музика и математика се размиват и всяка от тези области обогатява и допринася за развитието на другата.

Наситеният с богата информация текст „Театър НО" на Людмила Кирилова ни запознава с една от най-старите в света театрални форми, пряко произтичащи от японските традиции, народопсихология и естетика. Статията проследява зараждането на този театрален жанр въз основа на сюжети от историческите епоси „Нихонги" и „Коджики". С течение на времето от шинтоисткия танц Кагура се оформят множество стилове, всеки от които притежавал свои отличителни особености, тъй като бил свързан с определен сакрален ритуал или пресъздавал приказки и легенди. Маските, с които този театър е известен, внушават спокойствие и неутралност и наподобяват маските Бугаку и Гигаку, популярни в Корея, Китай и Индия. Движенията на актьорите само загатват или щрихират разказваното, тъй като зрителите предварително знаят сюжетната линия. По време на представлението те се наслаждават на символния език и на дълбокия духовен смисъл, свързан с историята на японската култура. Стандартната програма на Но съдържа три действия, което поне формално го сближава с тристишията хайку.

Второто тематично звено започва с текста „Японската калиграфия ШО" от д-р София Филипова, в който се разглежда зараждането и развитието на калиграфията в Япония, основана на китайската традиция /представена с различни китайски стилове/. Китайската йероглифна писменост е благодатна почва за създаване на японската национална писменост и за постепенно сътворяване на японски калиграфски стилове, проникнати от духа на японската естетика. Уайошодо е калиграфски стил на периода Хейан (VIII - XII в.), т.нар. Златен век на японската култура. Фактори за естетическата функция на калиграфията са високоразвитото в техническо отношение производство на хартия и боядисването на коприна. За разлика от деликатните изящни линии на аристократичния стил от хейанската епоха, калиграфията на дзен, наречена бокусеки („следи от туш") или „тушова живопис", въведена през периода Камакура, е мощна, експресивна и необуздана. С нея се занимават дзен монаси, които пишат в медитативна вглъбеност, или в състоянието на „не-ум". До периода Едо (1603-1868) двете основни направления - уайошодо и карайошодо - съжителстват хармонично. В началото на XVII в. възниква нов стил на основата на уайошодо, известен като „стил на благородното семейство".Японската калиграфия продължава своето развитие в съвременната епоха във все по-динамично темпо. Раждат се нови школи, появяват се калиграфи с новаторски идеи, които обогатяват изобразителния език, както визуална и музикална калиграфия. Авторските тези са онагледени с множество илюстрации.

В духа на новаторските тълкувания е издържана и статията на Ирина Мутафчиева „Отвъд знака", която възпроизвежда есеистично магията на въображението, изявена там, където „се изписва с фини, деликатни линии или със смелостта на замаха и разливите". В текста се обяснява защо това изкуство ни привлича отвъд формалната естетика на знака - опитваме се да доловим звуците на „безгласната музика" на източното образно писмо, пречупена през оригиналността на майсторите-калиграфи.

В рубриката „Хроника", водена от Зорница Харизанова, са включени хайку на утвърдени наши автори, спечелили награди и отличия на престижни международни и национални поетични конкурси, творби от участието им в Дните на японската култура в България, както и информация за интересни хайку събития /изложби, поетични вечери, семинари, конференции и др./ у нас и в чужбина.

Интервюто на Александра Ивойлова със Сидония Пожарлиева дава ключ към богатия и разкриващ нови хоризонти творчески път на поетесата, която е и журналист, и преводач от и на четири езика.

От творбите на известни поети, включени по линия на международния обмен с румънското и сръбското хайку обединения, става видно, че съвременните хайку направления се развиват в областта на труднодостъпното и авангардното, но остават по същество верни на автентичното хайку изкуство. Далекоизточни по дух, но с национална окраска, тристишията на авторите също не изневеряват на тази поезия с цялата й непосредствена емоционалност, дълбока душевна нагласа, възпроизвеждаща единството на природния свят и човешкия микрокосмос и връзката му с пулса на Вселената.

Списание „Хайку свят", бр.3-4 е събрало в себе си повече теми, рубрики, автори и юбиляри, отколкото могат да се вместят в една кратка рецензия, затова не ни остава нищо друго, освен да го препоръчаме на всички, които се вълнуват не само от екзотиката на Изтока, но и от добрата поезия и красотата на калиграфията.

 

д-р Десислава Дамянова,

Катедра „История на философията"

СУ „Св. Кл. Охридски"

comments powered by Disqus