NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Poetry by M. Vaneva

Issue
42 (2018) Editor: Iva Manova
Section
Poiesis
Author
Maria Vaneva

Maria Vaneva

 

на равни разстояния от новостта и грешката

какъв е цветът на надеждата

по ръба между отчаяната и копнежната

какъв е мирисът на несрещата

 

по вида на неслучваното

 

ще ме познаеш

 

 

 

НЕСЪМНЕЖНО

 

Несъмнено. Не съм нежно съмнение.

Не съмна.

Не съмна нежно.

Съмна в съмнение.

 

 

 

стара спирка

неминаващ трамвай

минало небивало

бъдеще неидващо

спомняне на нищото

очакване на небъдното

миг събиращ

безвремието тук

 

 

 

КАНАВАТА НА ЖИВОТА МИ

 

Канава на съществото ми, на битието ми,

на същината ми, на екзистенцията ми

е любовта.

Любовта е основата, структурата, която

ме конституира и удържа,

здравата мрежа, в която

всичко останало се втъкава и вплита,

за да се изтъче живот плътен

с цветове и краски, с образи и звуци, с вкусове и аромати.

 

Понякога [например, когато съм далече и сама]

се случва втъканите неща

да се раздърпат и да си поразвалят вида.

Би могло дори да стане така,

че животът ми да се оголи от всички добавки,

които му придават плътност на вкуса,

да oстане сив и сух, без аромати.

Но докато канавата е непокътната и цяла -

дотогава и аз съм здрава.

 

В други случаи пък става

така, че сянка на съмнение пада върху любовта,

а също и върху собствените дела,

които по някакъв начин дават усещане за място в света.

Тогава и канавата се засяга,

нишките й почват да се разкъсват и поразплитат на места,

структурата се разклаща и губи здравина.

Но докато крайчетата все още могат да се вържат

и плетката е с известни усилия възстановима -

дотогава и болестта ми е сравнително лесно лечима.

 

Ако обаче от всички плътно-цветни неща

се отлепи и отстрани канавата на любовта,

тогава от живота ми остават само

облепени към нищото придатки,

[както някои философи биха казали -]

акциденции без същност. Кухи фасади,

без основи и без план. Декори

за даже неслучващо се представление. Усещане

за пустота и фалш.

Вещи без ценност.

Случки без стойност.

Думи, опразнени от значение.

Разговори без съдържание.

Жестове без смисъл.

Действия без цел.

Тогава вече

съм така крехка и уязвима,

че се нуждая от чудо,

за да продължа да съм жива.

 

Ако любов нямам, нищо нямам,

 

щом любов нямам, нищо не съм [1 Кор., 13:2].

 

comments powered by Disqus