NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

The Rural Child Through Socialism (Part II)

Issue
42 (2018) Editor: Iva Manova
Section
Announcement
Author
Petya Vulkova

The Childhood in the Rural Environment During the Socialist Regime: Family and Education

Part II

Petya Vulkova

Sofia University "St. Kliment Ohridski"

 

4. Образование

 

4.1. За възпитателната роля на детската градина и училището

Основен принцип при успешното социалистическо възпитание е сътрудничеството между семейството и обучаващите институции. Ходенето на училище е задължение на всяко дете през социализма, то обслужва изискванията на социалистическото възпитание и има роля на централен регулатор на времето за децата. Подготовката за училище е главна задача на детската градина. Социалистическата идеология натоварва тази институция с „огромно възпитателно, културно и политическо значение при изграждането на комунизма и социализма" (Аврамова 1951: 13). Това обаче няма как да се случи без съгласието и намесата на родителите. Съвместната работа между родители и обучаващи се налага, поради това че много от семействата „не са подготвени да изградят основите на новия човек в предучилищна възраст" (Аврамова 1951: 14). Нещо повече - по тази причина ръководната роля във възпитанието трябва да се даде на възпитаващите педагози в детските градини, тъй като те притежават необходимата квалификация и са в състояние да възпитат у децата нужните качества. Ролята на детската градина се разбира изцяло положително от социалисическата власт, не само защото прокарва от децата към семействата идейно влияние, но и защото позволява на родителите, преди всичко на майките, да се завърнат в един допустим период след раждането на работните си места, тъй като грижите за отглеждането и възпитанието на децата, докато майката работи, се осъществяват от обучаващите.

Детските градини имат за основна функция подготовката на децата за постъпването им в първи клас. Смята се, че децата, които са посещавали детска градина, особено ако е имало сътрудничество между родители и обучаващи, са значително по-подготвени за училището. Ана Узунова пише в „Семейство и училище" за това как трябва да се подготвят децата за първи клас, където обяснява, че децата трябва да постъпят в училището здрави, с изградени хигиенни навици и определено равнище на общо развитие, те трябва да могат да се съсредоточават, да изпълняват прилежно задачите си. Всичко това трябва да са усвоили в предучилищната. На шест години децата трябва да могат да обличат и събличат сами дрехите си, да връзват връзките си, да мият лицето и ръцете си сами и т.н. Трябва да бъдат възпитани и някои трудови навици, любов към родината, „трябва да знае, че има врагове на народа, които трябва да мрази и срещу които трябва да се бори" (Узунова 1952: 6). Но най-важното в подготовката за постъпване в първи клас е не родителите предварително да учат децата на четене, писане и смятане, а да пробуждат любознателността им, да ги приучават към културно поведение и самоконтрол, да развиват у тях чувство за взаимопомощ и солидарност. Интервюираните родители без изключение заявиха, че не са възлагали на децата си предварителни задачи, не са изисквали от тях да пишат, четат и смятат, а са оставяли тази задача на обучаващите. Подготовката за постъпване в първи клас за много от интервюираните се е случвала в детска градина, като голяма част от респондентите посочват, че е имало детска градина в селото, а на места дори са били две. Друга част от интервюираните, основно тези, чието детство е било в рамките на първото десетилетие след смяната на режима, са посещавали единствено предучилищна, а отглеждането в ранните им години се е осъществявало вътре в семейството, понякога в обкръжението на по-големите братя и сестри: „...немаше детски градини. Да ти кажем как сестра ми ни чуваше с брат ми под ябълката в една коруба издълбана. И там ни сложи у коритото. И Ванчо не може да ходи. И са паднали ябълки такива, е сега как падат. И сме яли, яли... Аз съм се наяла повече. Бехме да умреме от треска после. Е това ни беше детска градина" (Интервю 1.4).

Постъпването в първи клас е преломен момент за детето, свързан с пълно преустройство на начина му на живот. Тъй като социалистическата държава полага изключителни усилия за правилните грижи и възпитание на децата, за да изгради от тях определен тип хора, от които тя има нужда за обслужване на нейните интереси, един такъв сериозен момент като тръгването на училище няма как да не занимава възпитателното дело през периода. Още повече, че училището е от огромно значение за социалистическата власт като възпитател и проводник на социалистически идеи, поради което същата тази власт не би допуснала сблъсъкът с тази така важна институция да се окаже тежък за детето и да доведе до затруднения при обучението и възпитанието. През 1965 година „Медицина и физкултура" публикува поредната си книга в помощ на родителите, която носи заглавието „Имате ученик в първи клас", и цели да информира родителите за общото състояние и необходимия подход към 7 годишните деца. В книгата се излага разнообразна информация, която варира от данни за костната структура на първокласниците до вредата от преумората, но като основен момент се откроява необходимостта от спазване на дневен режим като условие за успешното възпитание на детето. Тук се приписва ключова роля на детските градини, които още преди училището въвеждат един режим, който ако продължи да се спазва у дома, би следвало да доведе до безпроблемна адаптация към училищния ритъм, защото спазването на режим от детето постепенно се превръща за него в необходимост. Липсата на режим се определя като вредна за здравето. Ако детето има изграден дневен режим, то ще му трябва не повече от час и половина, за да подготви уроците си. Проведените интервюта показаха, че дневният режим на децата през социализма обикновено по-скоро се въвежда от училището, а не се изгражда преди това. Никой от интервюираните не говори за прилагането от страна на родителите си на някакви сурови наказания, за които в „Имате ученик в първи клас" се казва, че не бива да се прилагат, независимо дали са психически или физически, защото водят до страх и лицемерие. В книгата се посочва още, че на ученика трябва да му бъдат създадени добри условия за учене - ако няма собствена стая, то трябва да му се осигури собствен кът за учене. Това условие също е постигнато за почти всички интервюирани с малки изключения, които са били деца през най-ранните години от социалистическото управление. Останалите са имали кът за учене, често отделна стая за децата, когато са повече от едно, а някои са се радвали и на самостоятелна стая, дори при наличието на още деца в семейството. Интересното е, че има и случаи, в които децата имат собствена стая, но в нея не е отделен кът за учене. По отношение на децата, които тръгват на училище, в „Душевност на българския селянин" се твърди, че докато разликите между селското дете през социализма и селското дете преди това са наистина големи, то разлики между селското и градското дете през социализма в това отношение почти няма. Учениците от селските основни училища се описват като много по-буйни, по-дейни и заредени с повече енергия от преди, като причината е в по-добрите грижи и възпитание.

 

4.2. Училището в НР България и новото отношение към селото

Излишно е текстът отново да коментира защо училището е толкова важно за социалистическата идеология и какви именно задачи тя поставя пред него. Важно е обаче да бъде подчертано, че училището често се посочваот изследваните текстове като ключ за формиране на ново отношение към селото като към място, създаващо за своите жители условия на живот, съпоставими с градските. Тук е моментът да бъде споменат фактът, че през социализма децата гледат на учителите със страхопочитание. Ако в интервютата успя да се открои някаква предпочитана сред децата от онова време професия, то това е учителската професия, която е изглеждала много интересна на голяма част от момичетата и е намирала място в техните игри.

 

4.2.1. Родителските комитети и образованието в селата

 Необходимостта от съвместни действия между училището и семейството може да се види в родителските комитети през социализма. Те се създават като помощни органи на училищата, за които в началото след установяването на новата власт се говори, че имат належаща нужда от промяна в много насоки, която вече е започнала да се случва. Такива комитети съществуват и преди 9.IX.1944 г., но социалистическата власт особено ги взима под внимание, защото вижда в тях мощно оръжие за въздействие върху учебното дело и за съдружие между родителите и училището, вземайки пример от Съветския съюз, където те са изключително добре развити. Родителските комитети непосредствено след установяването на социалистическата власт са разбирани като „подходяща и навременна готова основа, върху която могат да се облегнат в работата си и родители, и учители" (Йонов 1949: 9). Поради тази причина се цели активно мобилизиране на родителите за включването им в тези комитети, които подпомагат учебното дело в най-различни направления - от посещения по домовете на учениците до извършване на разнообразна трудова дейност в помощ на училището. Интервюираните за целите на изследването родители не са участвали в родителски комитети, но отбелязват, че са им помагали при нужда с физическа сила или материална помощ. За да убеди родителите във важността на това да се включат в местния родителския комитет, „Семейство и училище" редовно публикува статии за дейността на родителските комитети към различни училища в страната, предимно обаче към училища на село. Причината би могла да се търси в това, че състоянието на образованието и училищната база в селата, както самите статии често отбелязват, е обикновено в доста незавидно състояние. Следователно родителските комитети в селата ще имат много повече и много по-тежки задачи, но и ще извършат много по-сериозен подвиг, който после ще служи за пример чрез тези статии. Една от първите задачи пред родителските комитети след настъпването на социалистическата власт е организирането на курсове, лекции или някакъв тип беседи за „идейно-политическа просвета на родителите под ръководството на добре подготвени учители" (Карабалиев 1951: 29). Само един от интервюираните родители обаче си спомня за организирането на такива беседи. Статиите за дейностите на различните комитети са наистина многобройни, поради което текстът няма да се спира подробно на някоя от тях, но ще посочи видимите тенденции. В първите издания на списанието описаната дейност на представяните комитети е свързана предимно с организация и подобрение работата на самия комитет, а резултатите са организиране на редовни срещи, изнасяне на лекции и прочее, които постепенно довеждат до подобряване на самото образование, намаляване на второгодничеството и т.н. По-късно дейността на тези комитети обикновено стига до основен ремонт на училището и двора му или много често до строежа на нова училищна сграда, а също и общежитие. По този начин текстовете показват, че до голяма степен проблемът за образованието в селата, който се представя в началото като ясно осъзнат от самата социалистическа власт, постепенно се разрешава. Действително в разглеждания период някакъв вид училищна сграда има в родните села на почти всички от респондентите. Нужно е да се отбележи все пак, че има съществена разлика, която произтича преди всичко от размера и населеността на селото. Така родената през 1945 година В. К. (Интервю 1.3) от село Гургулят разказва, че училищната сграда в селото е била стара изоставена къща, учело се е на смени в една стая, а класовете са били сливани. В същото време родената почти десетилетие по-рано Й. К. (Интервю 1.1) от село Медковец, което впрочем често се дава за пример от „Семейство и училище", заявява, че са имали четири училища в селото - две начални, прогимназия и гимназия, които са били пълни с деца и сливане на класове не е имало. Освен сградите, лошата организация или пълната липса на родителски комитети, като проблеми пред образованието в селата се откроява проблемът със второгодничеството, чието решение освен в помощта на родителите и семейството, се вижда преди всичко в ролята на класния колектив, който освен това следи да не се допуска изоставане в материала от някой ученик или отпадане от учебните занятия. Никой от интервюираните не потвърждава, че той самият е преповтарял, въпреки че има и такива, които се самоопределят като слаби ученици. За второгодниците в обкръжението си респондентите потвърждават, че са се опитвали да им помагат и да ги приобщават към детския колектив. Друг сериозен проблем се оказва сливането на класове, което сериозно вреди на качеството на образованието и изисква много активна помощ от родителите. Меджелиев пише статия по въпроса, в която обяснява, че такива класове има в редица села в Родопите, Стара планина и други планински райони, чиито села са с по 200-300 души население. Статията е публикувана през 1964 година и предполага, че в рамките на няколко години смесените класове трябва да изчезнат напълно (Меджелиев 1964: 19). Резултатите от интервютата обаче недвусмислено показват точно обратната тенденция. Постепенното обезлюдяване на селата довежда до наличието на все по-малък брой ученици, което налага сливането на класове, особено в началните училища. Добра възможност да се проследи този процес е историята на училището в Старо село. Двама от респондентите, родени съответно през 1951 и 1952 г. споделят, че училището тогава е било до 7-ми клас, като класовете са се сливали на следния принцип: началните курсове се сливат през клас - първи и трети; втори и четвърти, след което пети и шести клас се сливат заедно, а 7-ми клас учи самостоятелно. Родената през 1966 година И. В. от същото това село разказва, че е учила в това училище едва до 4-ти клас: „в нашето училище сме учили до 4-ти клас. След това вече децата намаляха и с автобус са ни карали във съседното село на 4 км. В началото рядко имаше смесени класове, но постепенно с намаляването броя на децата започват да се смесват и класовете" (Интервю 1.16). И така родените няколко години по-късно (през 1969 и 1971 г.) синове на един от интервюираните родители (Интервю 3.2) вече са посещавали изцяло училището в съседното село, тъй като в Старо село такова вече не е имало. За въпросното училище в съседното село Друган пък се установи, че днес не функционира, а сливането на класове там се е практикувало дори и при обучението на племенниците на един от респондентите, родени след 2000 г. (Интервю 1.16).

 

4.2.2. Проблемът за обезлюдяването на селата

Постепенното обезлюдяване на селата през социализма е факт, който коментират и самите социалистически текстове. Бочо Илиев в своя статия посочва, че се обезлюдяват цели райони, поради това че „бягството на младежите от нашите села е голямо и стихийно" (Илиев 1968: 4). Една от причините за това е в необходимостта от ново отношение към селскостопанския труд, който се смята от напускащите селото за унизителен, достоен само за прости хора. Според автора вече не е недопустимо висшист да се завърне на село, както е било преди. Друга причина бягащите виждат в работното място, което е неводоснабдено, неосветено, неелектрифицирано и прочее, за което се подчертава нуждата от навременни мерки, а също и въвеждане на двусменен режим на работа, с което условията във фермите да бъдат приближени до тези в индустриалните предприятия, каквито биха могли да се строят и в селата. Говори се и за необходимостта от повсеместни грижи за децата и учащите се в село, като се подчертава, че вече почти всички кооперативни стопанства могат да поддържат детски ясли и градини, училищни столове, а също така и да дават стипендии на ученици и студенти като бъдещи кадри на ТКЗС и ДЗС. Това бягство обаче започва да се случва по-рано - още в гимназиална възраст. Това е и причината, поради която настоящето изследване се занимава с периода от ранното детство до завършване на основно образование, тъй като голямата част от децата, живеещи на село, посещават гимназия в друго населено място. Това е валидно за почти всички от респондентите на това изследване. Драганов, който им приписва много важна роля за по-нататъшната съдба на българското село, посочва, че те учат в градовете за около 3 - 4 години, през което време са деца, които обаче се опитват да се държат като възрастни. Откъсването от селската среда и придобиването на определени градски навици се посочва като основна причина за форсираната урбанизация. Тези деца не крият своите корени, а дори гордо заявяват своя произход, но все пак много малко се вълнуват вече от селото, а са насочили мислите си към висше образование или други форми на развитие. В края на своето обучение ученикът „вече се е погражданил, той ще се върне на село, ще постои месец-два или година и ще търси начин да се „измъкне". А може и изобщо да не се върне" (Драганов 1974: 271). Същата книга коментира и младежта по селата, която е малобройна и силно проблемна група, сред която има цялостно усещане за селото като за място без перспектива и възможност за развитие. „Младежта копнее за града", но не се отказва от селото и то се превръща за нея във вилна зона. Посочва се още, че много от момичетата се омъжват в града, което смятат за престижно и към което се стремят усилено, но по-късно се връщат да живеят на село с майките си или изпращат при тях децата си. Според автора в по-големите села нещата са различни - младежта си остава там, тя е активна, будна и динамична, а събота и неделя се говори вече за многолюдност - тогава идват и деца от градовете, а и от други села. Интервютата обаче показаха по-скоро, че дори и в по-големите села, където дори има гимназия, голяма част от младежите търсят пътища за реализация в града, като много малка част от тях се завръщат в родните си села.

 

 

5. Заключение

 

По отношение на детето от село в периода на социализма и въпросите, свързани с влиянието, което оказват върху него семейството и училището, бяха установени известни несъответствия между формираните от изследваната идеологическа литература представи, от една страна, и информацията, дадена от респондентите, от друга, като тези несъответствия се наблюдават още от подготовката за появата на детето. Разглежданите текстове от периода на социализма се опитват да представят селото като една чудесна среда за отглеждане на дете, която дори е за предпочитане пред градската, защото предоставя на децата повече възможности и възпитава важни качества, преди всичко трудолюбие. В хода на изследването се потвърди това, че децата от селата полагат системен труд в помощ на домакинството, но стана ясно още, че за част от тях този тип дейност е изпълвал свободното им от учебни занятия време, поради което същите не са имали необходимата подготовка за училище. И докато социалистическата власт в страната се е заела със задачата да създаде една нова положителна представа за селото и неговите жители, то в същото време селското семейство често бива натоварено с негативни качества от страна на същата тази власт, която вижда в него особена заплаха от оказване на неправилни влияния върху детето, като за най-застрашителни членове от семейството се считат бабата и дядото, които се представят като носители на остарели разбирания, религиозни вярвания и прочее „вредни практики". От проведеното изследване не може да се направи извода, че бабата и дядото са виновни за прокарването на вредни навици или подриване на авторитети, но стана ясно, че религиозните практики до голяма степен са се запазили в селата, като бабите съвсем естествено се явяват носители на традицията, спазването на която обаче се приема от цялото семейство.

Поради тази опасност от оказване на „вредни влияния" в семейната среда, училището е натоварено изключително с положителни качества и важни задачи. То също така е и ключов фактор за формирането на новата представа за селото, поради което властта полага големи усилия за подобряване качеството на образованието в селата, което е видимо в строежа на нови училищни сгради и в мобилизирането на родителските комитети. Тези усилия обаче се оказват недостатъчни и в действителност голяма част от учениците завършват средното си образование в града, след което не се завръщат да живеят в родното село. Това, заедно с други фактори, довежда до постепенното обезлюдяване на селата, с което се задълбочават и проблемите в образованието. Така в рамките протичането на тези специфични процеси, свързани с образованието, семейната политика, новите нагласи спрямо селото и всички последствия от особеното отношение на социалистическата идеология към детето, се случва детството в българското село в периода на социализма, като е важно да се отбележи, че голяма част от феномените, свързани с него, не са характерни единствено и само за този период, а често са наследство от предхождащи го държавни или обществени практики.

 

 

Литература

 

Аврамова, С. 1951. Детската градина и семейството, сп. Семейство и училище, бр. 6, с. 13-17

Ангелов, С. 1985. Социалистическият начин на живот. Теория и практика, Партиздат. София

Драганов, М. 1974. Душевност на българския селянин, Партиздат. София

Илиев, Б. 1968. Да не остаряват селата, сп. Семейство и училище, бр. 3, с. 4-7

Йонов, М. 1949. Перспективи пред семейството и училището, сп. Семейство и училище, бр. 1, с. 8-10

Карабалиев, М. 1951. Родителският комитет в помощ на училището, сп. Семейство и училище, бр. 2, с. 29

Караметова, А. 1984. Лято с песни и книги, в. Септемврийче, бр. 56 (4560), с. 1

Кюранов, Ч. 1987. Днешното българско семейство, Наука и изкуство. София

Макаренко, А. 1949. За родителския авторитет, сп. Семейство и училище, бр. 6, с. 10-16

Меджелиев, Г. 1964. За слетите класове, сп. Семейство и училище, бр. 10, с. 19-20

Михайлов, М. 1961. За възпитателните методи на баба и дядо, сп. Семейство и училище, бр. 3, с. 29-30

Пачаманова, И. 2015. Предишният преход. Жената и семейството при социализма, Сиела. София

Попова, К. 1999. Националното дете, ЛИК. София

Стоянов, Г. 1975а. Обикновена история, в. Септемврийче, бр. 25 (2593), с. 1

Стоянов, Г. 1975б. Тревога в VI клас, в. Септемврийче, бр. 36 (2602), с, 3

Узунова, А. 1952. Как да подготвим децата за постъпването им в първи клас, сп. Семейство и училище, бр. 1, с. 3-7

Христов, Х. 1979. Нашата сила, в. Септемврийче, бр. 24 (6608), с. 1

Цветков, М. 1969. Семейните битови традиции и децата, сп. Семейство и училище, бр. 10, с. 13-14

Шарова, Р. 1949. Ролята на майката при възпитанието, сп. Семейство и училище, бр. 3, с. 13-18

comments powered by Disqus