NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

«Гумена луна», или социални основания на съвременния фолк рок

Брой
№ 7-8 (2009)
Рубрика
Подиум
Автор
Светла Енчева

 

"ГУМЕНА ЛУНА"[1]

(ИЛИ СОЦИАЛНИ ОСНОВАНИЯ НА СЪВРЕМЕННИЯ ФОЛК РОК, ВЪРХУ СЛУЧАЯ НА БЪЛГАРСКАТА ФОЛК МЕТЪЛ ГРУПА "АРТЕРИЯ")

 

Бележка от автора:

 

              Вариант на настоящата статия е публикуван на руски език в сборника "Художественная культура и образование. Теория, история, методика", бр. 2. (Новосибирск, 2009). Това хвърля яснота върху пространните обяснения на тема "що е балкански поп-фолк" и честите споменавания на Русия и Съветския съюз - все пак, тя беше предназначена за руски читатели. В руската си версия статията се оказа с известни съкращения, без повечето бележки под линия и най-вече - без линковете. Подобно "орязване" всъщност е оправдано - колцина читатели на твърдо книжно тяло биха преписвали линк след линк, за да видят как героят на повествованието свири на бузуки, млади жени танцуват на плажа, жена на средна възраст пее фалшиво и т.н? Без видеозаписите и без приложената музика обаче статията непоправимо губи много от заложения в нея смисъл. Едно, защото няма друг изход, освен дадените примери да се приемат на доверие, което вреди на разбирането и, второ, защото част от смисъла на статията беше и в преживяването, ако щете - в "купонясването" (според един от цитираните в текста автори, Евгений Дайнов, в една социология на рок музиката се включва и забавлението, определено съм съгласна с тази теза). Това ме накара да осъзная, че по същество съм написала "мултимедийна" статия, която на хартия е иманентно осакатена. Затова съм благодарна на главния редактор на електронното списание NotaBene Лазар Копринаров, който се съгласи тя да бъде публикувана в пълния й вид и с някои дребни редакции и допълнения. Защото адекватното място на една "мултимедийна" статия е именно Интернет, а широката платформа на NotaBene може да поеме и определено количество "купон". Не приемайте статията твърде сериозно - освен малко социология, тя е и глътка свеж морски въздух в края на лятото, повод да се позабавлявате или поне да се усмихнете. Било то и пренебрежително :-).

 

 

              Повод за настоящата статия е "културният шок", в който изпаднах по време на един рок концерт на плажа в курортен град в България. Едно от определенията за социология, което дава американският социолог Питър Бъргър е, че тя може да се характеризира като "културен шок минус географско преместване". Предизвикателство за социолога е да анализира феномени, които противоречат на всекидневните (му) очевидности. Предизвикателството е още по-голямо, ако се натъкнем на общност, за които същите тези феномени са нещо съвсем нормално.

              Преди да да разкажа случката, която провокира настоящия анализ, следва да резюмирам накратко някои специфики на българската култура, които ние, българите, си ги знаем, но на чуждестранния читател може и да не са известни.

              През 90-те години в България става изключително популярен музикален жанр, който се нарича "чалга" и "поп-фолк". Тъй като понятието "чалга" означава и друг тип музика, предпочитам да използвам "поп-фолк"[2]. "Поп-фолк" вместо "чалга" използват и онези, които искат да еманципират жанра от негативните конотации, с които той е свързан, но тук случаят не е такъв. От изследователски интерес е не поп-фолкът като нещо "негативно" или "позитивно", а като социален феномен, който става възможен в определен социален контекст.

              Като стил, поп-фолкът е типичен за балканските страни. Музиката е ориенталска и по-скоро стъпва на общите черти в балканския фолклор, отколкото на регионалните специфики на отделните страни и географски райони. От последното има и изключения, но е показателно, че едни и същи песни се превеждат и се изпълняват в различни балкански страни. Примерно има песни, които са популярни и на турски, и на сръбски, и на гръцки, и на български език. Що се отнася до текстовете, те могат да бъдат обединени в две групи (с множество вътрешни разновидности). Тези "групи" следва да се възприемат като идеални типове в смисъла на Макс Вебер, с други думи, те не се срещат в напълно чист вид в реалността. В едната група можем да открием елементи от другата и обратно. Първата група повече се доближава до текстовете в автентичната фолклорна музика. Често срещан обект на възпяване е майката на лирическия герой, на когото той (или тя) споделя проблемите в живота си и чиято всеотдайност не се поставя под съмнение. Пее се също за липсата по родния дом, за любов, раздяла. Текстовете от втората група акцентират преобладаващо върху материални ценности; любовта също се интерпретира посредством материалната й страна[3]; сексуалните отношения често се интерпретират цинично. Алкохолът присъства като тема и в двете групи.

              Преди 90-те години има само единични случаи на български песни, които могат да бъдат окачествени като поп-фолк. Официалната социалистическа култура като цяло не одобрява този тип музика, а толерира така наречената "естрадна музика". Жанрът обаче процъфтява в съседна Югославия и в България става известен като "сръбска музика". По времето на социализма сръбска музика се слуша предимно от представители на социални групи с по-нисък образователен и социален статус и предимно извън столицата и големите градове.

              Някои слушат и т.нар. "гръцка музика", по отношение на която липсва негативното отношение, което има към сръбската, няма и подобни специфики в социалния статус на почитателите й. Гръцка музика се слуша най-вече по Южното Черноморие, където живеят компактни групи с гръцка идентичност, както и в населените места близо до гръцката граница, но не само там. За популяризирането й, а също и за схващането й като безспорно по-"интелектуалска" от сръбската немалка роля изиграва творчеството на композитора Микис Теодоракис, добило широка известност през 60-те години на ХХ век с музиката към филма "Зорба гъркът"[4]. Именно от този филм води началото си известният танц "сиртаки", който мнозина погрешно смятат за автентичен фолклор. Самият Микис Теодоракис изповядва леви политически убеждения и усилията му да популяризира гръцката музика са не на последно място, за да откъсне гръцките младежи от "пагубното влияние на западната музика", както е прието да се казва в социалистическите страни. Някъде през този период се популяризира и инструментът бузуки[5].

              Ала въпреки че не минава за "ниско престижна" като сръбската, "гръцката музика" не се радва и на огромна популярност отвъд общностите с гръцка идентичност. През 80-те години например за младежката култура е характерно слушането на различни стилове рок музика (особено за по-"бунтарски" настроените младежи), диско (особено за "mainstream" ориентираните им връстници), докато родителите им харесват естрадна музика, и/или стилове западна музика, които са били популярни по времето на тяхната младост. Тъй като България е била страна от Източния блок[6] и българският език е славянски, логично е, че по времето на социализма в нея умерено се слуша и руска музика, но с течение на времето западната определено надделява.

              Как става така, че от 90-години до наши дни поп-фолкът се превръща от символ на ниска култура в практически най-популярния музикален жанр в България?

              Като отговор на този въпрос са възможни най-малкото два наратива, като двата не се изключват взаимно. Първия наратив ще наречем условно "конспиративна теория" и ще представим по-накратко, защото от социологическа гледна точка по-важен вторият, а именно анализът на цялостния социален контекст.

              "Конспиративната теория" се свързва с последствията на така наречения проект "Нева"[7]. Става въпрос за секретен проект на съветските и българските тайни служби, датиращ от 80-те години на ХХ век. Целта му е била България да осигурява на Съветския съюз информационни технологии, които отговарят на най-високите западни образци в тази област. За постигането на тази цел се създава заводът за дискови и запаметяващи устройства ДЗУ - Стара Загора. Легално той произвежда харддискове (а по-късно и компактдискове), а нелегално се занимава с промишлен шпионаж. Политическите промени от края на 1989 година водят до залез на този бизнес. Но тъй като вече са налични редица канали, те се използват основно за търговия с пиратски компактдискове. И този нелегален бизнес има нужда от легално "лице", затова се създават музикални компании, които да издават "легални" дискове. За да се печели все пак и от това, се инвестира най-вече в жанр, за който се предполага, че ще носи печалби, а именно в поп-фолк.

              Социологическият въпрос обаче е - а как става така, че именно поп-фолкът се превръща в толкова популярен (и следователно - печеливш) жанр?

              Така нареченият "преход" води до същностни размествания в съществуващите преди това социални пластове. Нещо повече - тези размествания не се характеризират с онази устойчивост и безвъпросност, която е типична за социалистическата стратификационна система. В период на радикална социална трансформация старите индикатори за социален престиж, например партийни привилегии, принадлежност към "високата култура" (а кое е "висока култура", казват държавата и партията), както и специфичният престиж на противопоставянето по един или друг начин на "системата", променят своето значение. Липсата на, от една страна, демократична политическа култура, от друга (поради първото) на достатъчно ефективен външен контрол, води до неизбежно корумпиране в политиката и съдебната система, а оттам и във всяка публична сфера - образование, здравеопазване, приватизация, инфраструктура и пр.

              Променя се не на последно място и представата за това, що е социален престиж. Носители на престиж се оказват онези, които проявяват най-голяма възможност за справяне в променената ситуация, а именно новобогаташите. Ситуацията е до известна степен аналогична на тази в Русия. Както и в Русия, това са хора, имащи връзка с бившите тайни служби. В България те са започнали кариерата си още през 80-те години като състезатели по борба (и други бойни спортове, но най-вече борба). Затова и биват наричани "борци", а също и "мутри" (последното - поради типично неинтелектуалското им излъчване, съчетано с дебели вратове). Впоследствие те се преквалифицират в охранители и създават така наречените "силови групировки", а заработеното влагат в различен тип бизнес, за да се превърнат накрая в "добре облечени бизнесмени". В този известен израз, "добре облечени" е препратка за времето през 90-те, когато борците носят предимно (маркови) анцузи, с джоб на долнището, издут мобилен телефон (по онова време мобилните телефони са огромни по размер в сравнение с днешните им събратя и с цена, недостъпна за "простосмъртните").

              Както се вижда, този нов типаж със сигурност не е пример за принадлежност към високите етажи на културата, ала, както споменахме по-горе, "високите етажи на културата" са загубили своята еднозначност. Българският поп-фолк се превръща в най-адекватното средство за възпяване, а и за изразяване на душевността, именно на този типаж[8]. В продължение на няколко години има рязко разделение между онези, които слушат, и онези, които не слушат поп-фолк. Доколкото я има, "официалната култура" заклеймява поп-фолка. Постепенно обаче това противопоставяне между "престижна" и "непрестижна" музика значително се смекчава. Поп-фолк започват да слушат и дори представители на политическите, интелектуални и културни "елити". Дори новият премиер на България (и бивш кмет на София) не крие симпатията си към този жанр. Поп-фолк се слуша и в така наречените "елитни" гимназии, сред студентите и все повече - дори сред университетските преподаватели[9]. Така че противопоставянето на поп-фолка и поп-фолк лайфстайла вече е не толкова от името на "официалната култура", колкото все повече носи субкултурни черти.

              Феновете на рок музика например са сред най-активните врагове на поп-фолка. Който идентифицира себе си като "рокаджия", по правило се отнася с презрение към "чалгаджиите", техните ценности, вкусове и стил на живот. Това е обяснимо, понеже рок музиката е космополитна, принципно ориентирана към, най-общо казано, западния тип култура; водеща ценност за рок културата е свободата, а критичното отношение към статуквото нерядко се героизира. За по-възрастните поколения в България рокът е и политическа кауза, тъй като навремето е бил забранен[10] от комунистическия режим. Поп-фолкът е тъкмо обратното на това, което казахме за рока. Той е ориентиран към локалното и не към свободата, а напротив, към конформизма, материалните ценности; и възпява уменията да успяваш в рамките на съществуващото статукво.

              Така че, ако е останала "крепост" в България, свободна от поп-фолк, то това е именно рокът.

              Именно затова учудването ми от случката, която стана повод за настоящата статия, беше равносилно на културен шок. След горните пояснения, вече е време да разкажа и въпросната случка.

              В град Поморие случайно забелязах нарисуван с флумастери афиш за рок концерт на плажа. Поморие е от онези курортни градчета по Южното ни Черноморие, коренните жители на които са с гръцка идентичност (макар и не с гръцки етнически произход) и слушат "гръцка музика". От заведенията в града се чува не само гръцки, а всякакъв балкански поп-фолк. Затова беше много любопитно да се види какво представлява рок концерт в този град.

              Концертът беше с вход свободен, но нямаше и много желаещи да присъстват. Първата група, която взе участие, се казваше "Неопит Пилски"[11] и се състоеше от трима студенти от Хамбург; типичен продукт на глобализацията - немска група, пееща на български, с български вокалист (с произход Слънчев бряг, на няколко километра от Поморие) и германски солокитарист и барабанист. Музиката групата и текстовете на песните напълно се вписваха в дадената по-горе характеристика за рока. Безкомпромисен рок, саркастичен и депресивен. В текстовете на песните се иронизират социалните условности ("На баба ти хвърчилото"[12]) и стремежа към успяване на всяка цена ("Палечко"), има и бунт срещу религията ("Иисус"). Групата свиреше добре на живо и даваше всичко от себе си. Какво беше учудването ми от ледената реакция на и без това малобройната публика (по-късно научих, че същата тази група предизвиква бурни овации на концерти, и то с платен вход, в София и други големи български градове). Ситуацията беше сполучливо резюмирана от вокалиста: "Това е рок концерт, какво сте седнали като на сладкарница?".

              Истинското ми учудване обаче тепърва предстоеше. Когато се обяви, че на сцената ще излезе група "Артерия" от Холандия[13] (всъщност групата е добре известна сред метъл средите в България, но тъй като авторът на настоящата статия не принадлежи към тях, компенсира този пропуск в музикалната си култура с опит за социологическо разбиране), публиката видимо се оживи. Появи се мъж на видима възраст около 35-40 години и обяви на чист български език, че първо Лайза ще изпее няколко песни. Въпросната Лайза се оказа жена в зряла възраст с пънкарска прическа и акустична китара. Тя започна да свири някакво кънтри и да пее потресаващо фалшиво, а мъжът с бузукито самоотвержено й акомпанираше[14]. Публиката беше във възторг, а аз в абсолютно недоумение. Защо на рок концерт група, която свири рок и то - добре, не предизвиква никаква реакция, а фалшиво пееща, и то кънтри (е, имаше и песен, посветена на Поморие), жена, предизвиква такива овации? Заподозрях, че може би има местни "кодове", които не разбирам.

              Най-сетне дойде време и за група "Артерия"; публиката почти беше изпаднала в екстаз. На сцената излязоха четирима мъже, един от които (Янко Бреков - видимо най-главният) беше същият човек с бузукито, който акомпанираше на Лайза. Аз естествено нямах високи очаквания и когато групата засвири рок на доста добро равнище, преживях поредното си учудване.

              Най-общо стилът на групата мога да определя като метъл (по-конкретно - хардкор) с елементи на (гръцки) фолклор, като метълът и фолклорните елементи са в променливо съотношение. На своя официален сайт (http://www.arterymusic.nl/) те се самодефинират като "балкански метъл ъндърграунд". Уникално за метъл група е използването на соло бузуки вместо соло китара. Типично е използването на ориенталски ладове, което, впрочем, се среща не рядко в "твърдата" музика.

              По произход "Артерия" се оказаха с вокал от Поморие, китаристи от Бургас, понастоящем с барабанист от Венецуела от Поморие и с 20 годишна история (от дълго време живеещи и свирещи в чужбина, първо в Чехия, а после и в Холандия). Поморийският корен и успешната им спрямо българските стандарти реализация в Холандия отчасти обясняват възторженото отношение на местната публика към тях[15]. Другият елемент, на който, според мен, се дължи това отношение, е вкарването на гръцки елементи в музиката и подчертаването на местните корени не само посредством това, а и чрез множество закачки, които "говорят" нещо на местните хора, но не и на външния наблюдател[16].

              Музиката на "Артерия" не е напълно консистентна; не би могло да се каже, че рок началото и фолк началата са намерили баланс. В някои песни, например "Electricity" (http://vbox7.com/play:eb52acc3) метълът преобладава и като музика, и като изразност във видео клипа, и като послание (тематизира се дехуманизацията в модерния свят). В други песни, като например "Anymore" (http://www.myspace.com/artery), "The Wrong Station" (пак там) "Control" (http://www.youtube.com/watch?v=1mH3lSlX_Y0), "Me and You" (http://vbox7.com/play:d7922b39) и др., се търси синхрон между рок и фолк елементите. Има обаче и песни, в които, макар и в повечето от тях да се пее на английски, фолкът чувствително преобладава; някои от тях дори поразително приличат на поп-фолк. Такива са "No Family" (http://www.myspace.com/artery), "Take it from me" (http://www.youtube.com/watch?v=ZBZ0Lvtw-Lk) и особено "Chook" (http://vbox7.com/play:6b86f772). А в "Rubber Moon" (http://www.youtube.com/watch?v=bDZh6B4tung), песента, в която може би най-добре е изразена хетерогенността на "Артерия", с бузуки и инструменти, характерни за една рок група, се пресъздава български фолклор (включително и авторски - на композитора Петко Стайнов), като му се придава гръцко звучене; и се пее и на английски, и на български. Ето защо името на тази песен неслучайно е избрано за заглавие на настоящата статия.

              Тази хетерогенност беше характерна и за поведението на публиката. Изключително рядко срещано явление е метъли и поп-фолк фенове да се веселят заедно, всеки по своя начин. И докато присъстващите на концерта метъли, макар и малобройна група, бяха не само от Поморие, поп-фолк феновете (най-вече - фенки) бяха очевидно местни. И докато едните чуваха рок, другите чуваха поп-фолк[17]. А когато вокалът на групата извика на сцената баща си, известния в малкия град Поморие бръснар Щерион, който му е подарил добилото международна известност бузуки, и когато бръснарят Щерион започна да пее стари гръцки песни[18], никой на плажа не изглеждаше да се пита - това рок концерт ли е, или не.

              Нормалността от гледна точка на участниците в това, което според никоя "класическа" дефиниция за рок концерт не може да мине за "нормално", е основание да се опитаме да разберем социологически как е възможно подобно нещо. Ако просто окачествим ситуацията като "постмодерност" или "колаж", няма да разберем как тази "постмодерност" е станала възможна.

              По-горе заложихме сравнително строги разделения - какво е рок, какво е поп-фолк, защо те са несъвместими. Ако ги възприемаме обаче ако идеални типове в смисъла на Макс Вебер, ще знаем, че те не изчерпват социалния живот, а са единствено и само изследователски инструменти. В социалния свят стиловите разделения са толкова по-строги, колкото по-строги са социалните разделения, чиито специфики въпросните стилове изразяват. В книгата си "Забавленията на другата половина" (Дайнов 1991) Евгений Дайнов разкрива различните стилове в музиката като изразяващи ценностите и стиловете на живот на различни субкултури. Автентичните пънкари например са на дъното на обществото, безработни, необразовани, типичен пример за "социална отхвърленост"[19]. Занимаващите се с прогресив рок, напротив, са все от "добри семейства" и с добро и престижно образование (а че посвещаването на музиката често им пречи да завършат университета, е отделен въпрос)[20]. В свят, в който социалните разделения са основен белег за (само)идентификация, популярната култура допълнително усилва тези разделения, като превръща самото разделение в нещо, с което е достойно да се идентифицираш. Разделенията са не само между различни стилове (например рок срещу диско), а и между стиловете на различни изпълнители (Rolling Stones срещу The Beatles) и дори в рамките на една и съща група (Ian Gillan срещу David Coverdale).

              Според Карл Маркс, когато в социалния свят настъпят промени[21], трябва да мине определено време, преди промените да намерят израз в мисленето на хората и оттук - в духовните форми на живот. В нашия случай, разделението продължава да бъде основа за самоидентификация и известен период след като разделенията в самия социален свят губят, поне отчасти, своята острота. Какво се променя в западния свят, че в последствие това води и до промяна в самата музика?

              На първо място, в немалка степен, макар и не напълно, се смекчават социалните разделения. За това има множество предпоставки. За целите на настоящата статия изчерпателност не е необходима, затова ще скицираме съвсем накратко. Според Питър Бъргър, сама по себе си индустриализацията води до интензифициране на социалната мобилност (Бъргър 1998:72-73), а най-важното средство за социална мобилност се оказва образованието (пак там:75). Засилването на социалната мобилност прави понятието „класа" лишено от остротата, характерна за класовите разделения в периода на класическата буржоазна епоха. Още повече, че след Втората световна война т.нар. средна класа се превръща в „гръбнак на обществото", което в немалка степен релативизира понятието „класа".

              Шансът в една образователна среда да попаднат младежи с коренно различен произход пък води до необходимост „другият" и „различният" да бъде забелязан. Различието бива не само икономически, а и географски, обусловено. Имигрантите от бедни и „развиващи се" страни също носят своята култура и музика; и ако първоначално са сред „отхвърлените" и само други „отхвърлени" им обръщат внимание[22], постепенно присъствието им в университетите се превръща в нормална гледка.

              Всичко това обуславя две взаимно свързани промени в музиката. На първо място, вместо разделение между различните стилове и жанрове, се появяват (особено от 90-те години насетне) най-различни опити за синтез. Red Hot Chili Peppers са сред първите, които създават синтез между несъвместимите преди това рок и хип-хоп. По-късно това става характерно за цели стилове, като например хардкор. На второ място, в този синтез съществена роля играе и музиката на „други" култури; слушането на „етно" музика се превръща в своеобразна интелектуална мода, а нерядко и в гражданска и политическа позиция. „Латино" музиката също се популяризира. Наред с множество групи и изпълнители с имигрантски произход като Asian Dub Foundation (синтез от различни стилове „западна" музика с азиатски елементи), System of a Down (рок с арменски елементи) и мн. други, западни изпълнители (в голямата си част - с леви политически убеждения) също „посягат" към екзотичната музика. Тук можем да споменем Sting, който още от пънкарското минало с Police се обръща към регето, а преди десетина години песента му "The Desert Rose", изпълнена съвместно с алжирския певец Cheb Mami, носи на последния световна известност, Peter Gabriel и много други.

              Самият балкански поп-фолк също преживява сериозни трансформации и се диверсифицира. Изобщо не е изключение в съвременна песен, принадлежаща към жанра, да има колкото електронни, толкова и собствено поп-фолк елементи. На моменти разликата между поп-фолк и поп музика (или разликата с това, което продължава да бъде наследник на „естрадната музика") почти се губи. Затова и се ражда понятието „ретро фолк" - за да разграничи „автентични" образци на жанра като „Тигре, тигре" и „Радка пиратка" от съвременните синтези.

              След тези уточнения, група „Артерия" и техните концерти вече не ни изглеждат толкова странни. Всъщност това, което може да направи подобен феномен да изглежда „странен", е гледната точка. Това, което в Холандия е екзотично, тук е местно и се схваща от местните хора именно като такова[23]. Това, което на Запад е продукт на глобализацията и израз на расова и етническата толерантност, тук се възприема, напротив, чрез своята локалност и етнически ексепционизъм[24]. Това, което „там" е космополитизъм, „тук"[25] е патриотизъм, понякога дори и национализъм. Това, което „там" е борба за приемане и равноправие, „тук" е национална и/или етническа гордост.

              Вече не изглежда толкова странно и как е възможно една и съща група да въплъщава два толкова различни „стила" на живот, каквито са рокът и поп-фолка. Социалната мобилност на съвременния човек води до нормалността на играенето на множество социални роли, някои от които са в противоречие една с друга. За Толкът Пърсънз нещата стоят по доста по-лесен начин - ролята е динамичният аспект на статуса. Подобно схващане има като скрита предпоставка подредеността американското общество през 50-те години на ХХ век. За Робърт Мъртън вече е очевидно, че няма просто роли, а сложни ролеви комплекси, като ролите, свързани с един и същи статус, е възможно дори да влизат в противоречие помежду си (Мъртън 1990:243-248). А когато говорим за множество статуси и още повече свързани с тях роли, възниква въпросът дали онова, което се нарича „идентичност" на личността, е още актуално.

              По този повод българският социолог Венелин Стойчев въвежда едно изключително евристично понятие - хибертичност (от „хибридност" и „идентичност". Под хибертичност Стойчев разбира „тази „идентичност", при която съзнанието се идентифицира не с конкретна социална роля, конкретна социална позиция, идеология, ценности, а с акта на (свободно) прескачане от роля в роля, от идеология в идеология, позиция в позиция и т.н." (Стойчев 2008). Тук възниква въпросът доколко действително е „свободно" това прескачане и доколко има някакви иманентни свързващи принципи. В случая с група „Артерия" можем да намерим такива. В метъл песента "Electricity" става дума за това, че в „в общество със система, без религия, без богове и без умове животът ти е просто щастлива случайност, управлявана от тъмната страна на силата и ти си източникът"[26], а в по-„фолк" песен, каквато е Take It From me, се казва „ще крещя за ценностите, заради които дишам"[27]. И ако „системата" се свързва с глобалното и дехуманизацията, то боговете, ценностите, приятелите, малките радости са запазена територия на локалното.

              И все пак, подобна екзистенциална позиция не е напълно консистентна, тъй като глобалното е избрано като пространството, в което да се изяви локалното. Казано с думи прости, „Артерия" не биха постигнали тази известност в България. Битието им на Запад им създава предпоставки за това родолюбие и поморийски патриотизъм, за което родината и Поморие не са създали предпоставки. Това, прочее, е характерно за „хибертичността" на съвременното антиглобалистко съзнание. „Знаме" на прогресивните антиглобалисти са групи и музиканти като Asian Dub Foundation и Manu Chao, ала от друга страна те нямаше да бъдат възможни, ако я нямаше глобализацията. По същия начин антиглобалистите хем протестират в защита на бедните страни, хем насърчават местното производство за сметка на консумирането на вносна продукция, а износът е жизненоважен за бедните страни[28]. Отделен въпрос е обаче доколко изобщо се цели консистентност на позицията и доколко изобщо самото показване на позиция имплицира ценност.

              Размислите на тема глобализация и антиглобализъм обаче са тема на друг анализ. Задачата на настоящата статия беше да се намери социологическо обяснение на един привидно абсурден рок концерт.

 

 

 

Литература, източници от Интернет, мултимедия:

 

Artery (home page). URL: http://www.arterymusic.nl/

Artery and friends (видео). URL: http://vbox7.com/play:3116f9f1

Artery live (видео). URL: http://vbox7.com/play:b0a44623

Artery: Chook (видео). URL: http://vbox7.com/play:6b86f772

Artery: Control (видео). URL: http://www.youtube.com/watch?v=1mH3lSlX_Y0

Artery: Electricity (видео). URL: http://vbox7.com/play:eb52acc3

Artery: Me and You (видео). URL: http://vbox7.com/play:d7922b39

Artery: Rubber Moon (видео). URL: http://www.youtube.com/watch?v=bDZh6B4tung

Artery: Take It From Me (видео). URL: http://www.youtube.com/watch?v=ZBZ0Lvtw-Lk

Artery: Yanko Brekov and Liza (видео). URL: http://www.youtube.com/watch?v=Tv-k38RWaF0

Artery: Обичам (видео). URL: http://vbox7.com/play:db75d6bf

Hardcore Spirit: Artery I Jaya the Cat с концерт в България. URL: http://www.hcspirit.com/bg/news/artery_i_jaya_the_cat_s_koncert_v_Bulgaria.html

Myspace: Artery. URL: http://www.myspace.com/artery

Myspace: Neopit Pilski. URL: http://www.myspace.com/neopitpilski

Wikipedia: Bouzouki. URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Bouzouki

Wikipedia: Mikis Theodorakis. URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Mikis_Theodorakis

Wikipedia: Група „Артерия". URL: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F_(%D0%B3%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%B0)

Български портал за развитие 2004: ДЗУ отново на фокус= URL: http://www.bgrazvitie.net/bg/browser.php?state=content&id=1287&type=article&lang=bg&topic_id=2&cur_pos=%2Fbg%2Fbrowser.php%3Fstate%3Duser-details%26userID%3D10

Бъргър, П. 2008: Капиталистическата революция. ЛИК, София.

Дайнов, Е. 1991: Забавленията на другата половина. УИ „Св. Климент Охридски", София.

Мъртън, Р. 1990. Ролевият комплекс, самореализиращото се пророчество и „теоремата на Томас". В: „Социология на личността", антология. Издателство „Наука и изкуство", София.

Попа и Белите Шишарки: Тигре, тигре (видео). URL: http://vbox7.com/play:218b9d0e

Стойков, П. (Longanlon) 2007: Да помогнем на гладните като... ядем! URL: http://kaka-cuuka.com/177

Стойчев, В. 2008, "Между пазара и паразита (ролеви напрежения в офицерския корпус на българската армия)", сп. "Социологически проблеми", кн.1-2, София.

 

 


[1]              "Гумена луна" (на английски - "Rubber Moon") е заглавие на песен на група "Артерия" (http://www.youtube.com/watch?v=bDZh6B4tung). В хода на анализа ще стане ясно защо се използва именно това заглавие за име на статията.

[2]              В средата на XIX век, когато по българските земи започва да се формира градската музикална култура, е било модерно да се свири музика, имаща за образец западноевропейската, и това се е наричало "чалга" (свирня). По-късно терминът "чалга" се свърза с музика, изпълнявана най-вече от ромски оркестри, примерно по сватби. В този смисъл на думата, Ибрям Папазов свири чалга.

[3]              "Имаш ли пари - глупави жени.

              Нямаш ли пари - стари бабички." (из популярната през 90-те години песен "Тигре, тигре" на Попа и Белите шишарки - http://vbox7.com/play:218b9d0e).

[4]              Вж. http://en.wikipedia.org/wiki/Mikis_Theodorakis.

[5]              Вж. http://en.wikipedia.org/wiki/Bouzouki.

[6]              И то особено лоялна към СССР и не случайно наричана "шестнадесетата република на СССР".

[7]              Вж. напр. http://www.bgrazvitie.net/bg/browser.php?state=content&id=1287&type=article&lang=bg&topic_id=2&cur_pos=%2Fbg%2Fbrowser.php%3Fstate%3Duser-details%26userID%3D10

[8]              Неслучайно в цитирания вече хит от 90-те "Тигре, тигре" се пее и "Айде, борци, дайте ми пари".

[9]              Бившият декан на Правно-исторически факултет на Югозападен университет например беше добре известен с организирането на "купони" след официалните събрания, на които обилната трапеза биваше съчетавана с не по-малко обилна програма от изпълнения на поп-фолк на живо.

[10]              "Помня, млади бяхме

              рок като запяхме.

              Той пък бе нарочен

              че е танц порочен" (из песента "Рок в минало време" на българската група "Щурците", която води началото си от 60-те години на ХХ век).

[11]              http://www.myspace.com/neopitpilski ("Неопит Пилски" е игра на думи - името на българския възрожденски монах Неофит Рилски е преиначено като "нямащ опит с пиенето").

[12]              "Класическият блус, йе, йе, класическият блус,

              изтънченият вкус, йе, йе, изтънченият вкус,

              изгладеният ръб, йе, йе, изгладеният ръб,

              изправеният гръб, йе, йе, изправеният гръб".

[13]              http://www.arterymusic.nl/

              http://www.myspace.com/artery

[14]              Успях да намеря видео с въпросната Лайза, на което тя за съжаление не пее толкова фалшиво, но втората песен във видеото по-ясно показва какво имам предвид - http://www.youtube.com/watch?v=Tv-k38RWaF0

[15]              Затова не се учудих, когато след време на същия плаж присъствах на концерт на група "Силует" (http://www.siluetrock.com/) и стана ясно, че сред членовете й е момиче от Поморие. Съмнявам се, че доброто музикално равнище на групата само по себе си би предизвикало толкова бурни аплодисменти сред тази аудитория.

[16]              В песента "Обичам" (http://vbox7.com/play:db75d6bf) например Янко Бреков възпява някой си Чолака (който, предполага се, присъства и сред публиката) и в някои нейни варианти разказва как е правел любов на таванчето си в Поморие. В "Rubber Moon" (http://www.youtube.com/watch?v=bDZh6B4tung) пък лирическият герой пее как обича да "грее" като "българско слънце", да разлива ракия и да пее и танцува на плажа с приятелите си.

[17]              Това видео от друг концерт на същия плаж много добре изразява по какъв начин музиката на групата се възприема като чист поп-фолк от съответните фенки - http://vbox7.com/play:b0a44623.

[18]              Не можах да намеря в интернет изпълнение на Щерион на плажа, но все пак открих негов неформален "концерт" - http://vbox7.com/play:3116f9f1, отново с участието на сина и неговото бузуки.

[19]              Вж. пак там, стр. 102-116.

[20]              Когато вокалистът на прогресив рок групата Van der Graaf Generator Peter Hammil издава пънк албума "Nadir's Big Chance" под артистичния псевдоним Rikki Nadir,  голяма част от прогресив рок феновете искрено се възмутили.

[21]              Маркс има предвид промени в икономическата структура на обществото, но това в конкретния случай е без особено значение.

[22]              В цитираната книга Евгений Дайнов разкрива как африканската, в частност, ямайската растафарианска музика, бива интегрирана в рока чрез пънкарите, които, както вече споменахме, са били смятани за „измет" и „отрепки".

[23]              Когато членовете на Asian Dub Foundation ходят на гости по родните си места, може би също изпълняват местен „поп-фолк" заедно с бащи, братовчеди, лели и чичовци и други аналози на Щерион и Чолака. Кой знае?

[24]              Съмнявам се, че някоя от поморийските тийнейджърки, които играеха кючек на плажа под звуците на бузукито на Янко Бреков, е посетила концерта на Asian Dub Foundation в Бургас, само на 20 километра, десет дена по-късно.

[25]              Нямам предвид конкретно България, а, по-общо, локалните култури, вкл. и „западните" такива.

[26]              „electricity running trough my veins
in society with system
with no religions no gods and no brains

your life is just a happy coincidence
ruled and controlled by the dark side
of the force and you are the source"

[27]              "I will scream for the values that I breathe for"

[28]              По тази тема българският блогър с псевдоним Longanlon Петър Стойков има добре аргументирана позиция - http://kaka-cuuka.com/177.

 

 

comments powered by Disqus