NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Хайку в Румъния, от Ориента към Ориента в съзнанието

Брой
46 (2019) Водещ броя: Антоанета Николова; Специален брой по проект № 753561, MSCA, EC, H2020
Рубрика
Подиум
Автор
Мариус Келару, Румъния

Хайку в Румъния, от Ориента към Ориента в съзнанието

Мариус Келару,

Румъния


Контактите на нашите местни хора с тези, които живеят в plagae mundi (от латински „ъглите на света"), plaga orientalis, следователно с Ориента (oriens - Orient/Изток) (1), датират от древни времена. Тази тема може да се разгледа от историческа гледна точка: срещата с турците и монголите/татарите - поради прагматични причини - е първата среща с източната религия, духовност, манталитет и начин на съществуване. По-късно идва срещата с китайците и другите народи, сред които и японците. Но и що се отнася до „Ориента в съзнанието", за който говори Безомбес (2), трябва да се признае, че има нюанси от случай на случай, по отношение на една област, включваща промяна - термин, който сам по себе си предполага многобройни дебати - между екзотика (мисля за Екзотикът в книгата Nous et les autres на Тодоров, в която има позоваване на Виктор Сегален (3), създал думата „екзо"), ориентализъм и „интерес към Ориента". Тези, но и други различни аспекти в голям мащаб, се обсъждат, например, от Тодоров и Левинас, в неговите Altérite et transcendece или Entre Nous: Essais sur le penser-à-l'autre. Или от М. Айгелдингер (4), който забелязва, че за писателите и художниците, Ориентът е „привилегировано място, благодарение на слънчевото очарование, което тук се излъчва с дълбока интензивност". Или от Пиер Мартино, в определени граници, и Реймънд Шваб, с La Renaissance orientale, 1950, с акцент върху Индия и значителната роля, която откриването/дешифрирането на великите санскритски текстове има върху западния свят - която, пише той, „възражда европейския културен и интелектуален живот между 1770 и 1870 г.", особено във Франция и Германия ", и която по някакъв начин предрича публикуването на книгата на EW Said (5) Orientalism през 1978 г., с всичките преувеличения в нея.

Въпреки военните конфликти с персите, след това с други азиатски народи, монголите, татарите, османските турци, по пътищата извън Кавказ, към Китай и дори по-далеч, нещата се развиват стъпка по стъпка към разбирането, запознаването с начина на съществуване на другите, а след това, благодарение на общата еволюция на обществото, с културата и духовността. В допълнение към директните контакти, много различни локални и местни фактори допринасят за получаване на информация, като например „популярните книги" (6), като сред имената с големи заслуги трябва да се споменат Николае Милеску Спартарул (1636 - 1708) или Кантемир - Kantemiroğlu на турски (който пише също на турски и персийски), или Ienăchiţă Văcărescu (7) и др.

С други думи, за разлика от Запада, нашето отношение е било от различно естество от много гледни точки - ние не сме се занимавали нито с колониални въпроси, нито с въпроси от какъвто и да е друг вид, като тези, споменати от Саид, нито дори с въпроса за "регенерация" на културния живот, на който Schwab се позовава, и дори не с полемика, като например тази между Montesquieu и Anquetil-Duperron (8).

Ето защо, ако искаме да обсъдим турците/татарите или персите/арабите, начинът, по който румънците се отнасят към „другия", начина, по който те възприемат различието, а може би и чужденеца или/и екзотичното, обхватът на възприемането има широк диапазон нюанси - от "другия", от „далечното", „нападателя/грабителя", до книгите/културата на тези области. Сред онези, които по един или друг начин обичат Ориента - някои от тях (и) чрез пряк контакт, други по-скоро чрез западни влияния - могат да се изброят забележителни румънски имена, като името на Яков Негруци, който е написал стихове като Mervan, Kaher, Димитрие Ралет, който в публикация, озаглавена „Литературни бележки", написана по повод посещение в Константинопол (той напуска Яш на 9 юли 1855 г., а се завръща през март 1856 г.), публикува (източникът не е известен), според него, откъси от произведенията на някои турски поети (използвайки работите на: Muhlisi, Beliki, Razi, Tabii и т.н., и „Saibi, the Persian"), Димитри Болинтаниану - с книги като Цветята на Босфора, една книга за османския свят, изпълнен с удоволствие, мистерии и еротика (9), преведена на френски от автора, публикувана през 1866 г. в Париж под заглавие Brises de l'Orient, с добър обществен прием и добри критични рецензии. Трябва да се спомене, че нашите младежи не са посещавали университети от Османската империя, а от Запада, и въпреки че румънците проявяват истински културен интерес, който е довел до написването на важни литературни произведения на международно ниво, формите на ориенталската поезия са останали непознат за нас. Нещо повече, те не са били използвани дори от турците и татарите от Румъния.

Въпреки че е налице някакво любопитство във връзка с „другия" и има някои изискани ценители на турски/татарски/персийски езици и култура, ние нямаме (разбира се, има много други аспекти, свързани с някои особени условия/история/манталитет и т.н.) забележителни писатели на турски, татарски или персийски език като другите народи в югоизточната част на Европа. Можем да споменем: Фрашери (националният поет на Албания, дебютирал на персийски) или Мухлиси, вероятно последният османски поет от Босна (роден като Горни Вакуф, отива в Мека през 1748 г.), който пише на персийски и турски език. Газалът (лирично стихотворение в близкоизточната и индийската литература с фиксиран брой стихове и повтаряща се рима - бел. пр.), култивиран от нашите автори (Еминеску, Кошбук), прониква в нашата литература чрез западни средства.

При тези обстоятелства може да се твърди, че историята на арабската печатна машина започва с Антим Ивиреанул, учен, печатар, епископ на Влахия, като арабските книги са отпечатани в Снагов, през 1701 г., в Букурещ, през 1702 г., след това в Яш, под ръководството на патриарха Силвестър от Антиохия (10).

В контекста на световните събития, особено на тези от 18-ти век (да припомним Шваб), когато достъпът до ориенталската литература/духовност придобива специални валентности (без да се настоява за еволюция на различните тенденции в обществото и литературата), няколко автори, сред които велики имена на румънската литература (Еминеску, Титу Майореску, Василе Александри - със стихове като El R'Baa, написани в Марок, The Fisherman of Bosphorus - написан в Константинопол, The Chinese Poem или The Mandarinl (11)), се запознават с Китай и Япония (също), започвайки от 19-ти век, с помощта на поезията. Идеите за Япония проникват в нашата област и с други средства, което води до разнообразни дебати. Може да се спомене, например, че Леон де Росни (приятел на В.А. Урекия), който след като е публикувал Anthologie japonaise, poésies anciennes et modernes des Insulaires du Nippon (Париж, Ед. Maisonneuve, 1871), създава Les Romains d'Orient. Aperçu de l'ethnographie de la Roumanie, през 1885 г., и предприема необходимите стъпки, за да дари своята впечатляваща колекция от ориенталски книги на обществената библиотека в Галац.

В контекста на романтизма, след това на символизма и на другите европейски тенденции, има стремеж към своеобразна екзотична образност, включително и като тази в Япония. Александру Македонски е добър пример - смята се, че е завещал четири хайку стихотворения, написани на румънски (12), които се свързват с Япония, благодарение на атмосферата и темите на стихотворенията. Критикът Тудор Виану напомня привързаността му към Ориента: „екзотиката на Македонски, с неговата географска крива, която се простира оттук до визията на Ориента от Acşam Davalar и до японизмите на Екселсиор [...] е плод на тази романтична страст към местните цветове и картини". Естествено, тук можем да обсъдим различното представяне както на естественото, така и на изкуственото пространство, с техните специфични нюанси от случай на случай на „Ориента в съзнанието", създадено от авторите, понякога въз основа на автентичния им опит по време на пътуване, или от определен вид поезия, пейзажи, герои.

През 19-ти век нещата се развиват към ново съзнание за японския манталитет/духовност/култура, които се оказват в центъра на интересите. През 1902 г. се провеждат дипломатически разговори, през 1921 г. в Токио се основава румънската легация, а през 1922 г. в Румъния се основава японската легация.

В Румъния може да се говори за досег на хората с японската поезия след първата половина на 19-ти век, въпреки че има и други версии. Според един източник (без потвърждаващи документи) през 1878 г. крал Карол I е получил копринен свитък с идеограми от японския принц Нигата но Иту. Кралят го изпратил на Богдан Петрицику Хасеу да го преведе. Ако вземем под внимание високо дискутираните свидетелски документи, Румъния изглежда е сред първите страни в Европа с доста голям интерес към японската поезия. Джим Кейшън, който пише, че „има културни афинитети между хората, живеещи на Балканите, и живеещите в Япония", всъщност е получил (13) непроверена информация от материалите, публикувани след 1990 г. от румънците (Флорин Василиу, след това Василе Молдован и др.).

Нашата преса публикува информация за Япония отначало в „Albina Românească" (№ 12, 9 февруари 1841 г., стр. 47-48 - The Japanese's History of the creation of the world; № 10, 4 февруари 1845 г. - японска история, An example of love for the ancestors, стр. 37-38), чийто първи брой е публикуван през 1829 г., под ръководството на енциклопедичния дух на Георге Асачи (14). Йон Хелиаде Радулеску (1802-1872) (в The World Critical History, издадена посмъртно през 1892 - написана между 1851-1854 г.), пише за китайската философия, приемането на будизма от жителите на Тибет и Япония; а една глава е озаглавена „Японците". В „România liberă", година 9, nr. 2369, 13 юни 1885 г., в „The Schools' condition", могат да се открият подробности за японската образователна система. Сред другите статии и текстове за японците може да се спомене публикуваната през 1904 г. от Николае Йорга The War in the Extreme Orient, която е цитирана в „Japan", статия от „Luceafărul", nr. 14-16, 15 август 1904 г. от Т.О. Кодру - информация за страната и хората (15). Кодру обсъжда японската поезия (цитира „Базил Х. Чембърлейн от университета в Токио"): „Тяхната поезия е древна (11-ти век) и черпи от красотата на природата и романтичния героизъм на японците. До този момент има само поетеси. Поезията е основната игра на висшата класа през средните векове". Същият брой на „Luceafărul" съдържа статия, озаглавена „A Romanian woman in Japan. Mrs. Otilia de Cozmuţa" („Една румънска жена в Япония. Г-жа Отилия де Козмуца"). През годините се открива фактът, че други румънски автори пътуват до Япония и пишат за нея (16), като някои от тях остават почти неизвестни в Румъния по различни причини.

Интересът към Япония, японската духовност и особено към хайку, но не само, продължава да нараства. Започвайки с Nr. 17 от литературното списание "Luceafărul", Отилия де Козмуца публикува текстове за Япония, японска поезия, японски манталитет, места от архипелага и снимки „взети от самия източник". През 1909, nr. 14-15, 15 юли - 1 август, Александру Влахуца публикува статия „Училище", в която пише и за Япония. В „Noua revistă română" („Новото румънско списание"), редактирано от C. Rădulescu-Motru, nr. 20, на 20 септември, 1909, vol. 6, N. Stefănescu-Iacint, в статия, със заглавие „Romania facing the extreme current circumstances" („Румъния, изправена пред екстремните настоящи обстоятелства"), той пише за интересите/приликите между Румъния и Япония, „фокусирайки се върху политиката на руската експанзия". В „Bara Bârsei", Braşov, nr. 3, 1931, Габриел Заре публикува "Perspectives on Japan" („Перспективи за Япония").

В румънските хайку среди има информация, според която през 1904 г. в „Evenimentul literar" в Яш са публикувани първите есета за японската поезия (без свидетелски документи). Сигурно е, че японската поезия привлича любопитството на хората. Ал. Влахута, публикува през 1911 г., в книгата Sitting by the fire (Седейки до огъня), текст, озаглавен Japanese Poetry and Painting (Японска поезия и живопис), в който може да се прочетат няколко танка стихотворения (той ги нарича „uta"), преведени от него от антологията на Фуивара но Тейка, озаглавена в неговата версия, „Ута на сто поети [...], най-разпространената книга в Япония", която, пише румънският автор, представлява „цветето на всички цветя" (това е единствената препратка към източника на стихотворенията, що се отнася до други препратки, в едно стихотворение се споменава „император Коко"). В "Luceafărul", за което работи и Октавиан Гога (17) като редактор, също се появяват редица заглавия, например „Yocohama and Tochio" (story - Poetry), „Japan, Information on the country and the people" („Япония, информация за страната и хората"), „On the Japanese's art" („За японското изкуство"). Има и други автори, които публикуват там, например: Т. О. Кодру, "A few Japanese poets (poetry)", Othmar, "A Romanian woman in Japan" (18). В Nr. 14 - 16, от 15 август 1904 г., на стр. 264, под псевдонима „Отмар", който той използва и по други поводи, Гога публикува група стихове, озаглавени „Няколко японски поети". Той не споменава източника, който е използвал (19), и не дава никакви обяснения нито за начина, по който се занимава със стихотворенията/термините в неговата версия, някои от които принадлежат към антологията Man'yō-shū (година 759). Goga поддържа броя на редовете и разделя стихотворението на две строфи. Тук не може да се говори за формални аспекти, символични конотации, преувеличен символизъм, думи асоциации. Разликите между версията на Чембърлейн и версията на Гога водят до различия в тълкуването. Версията на Goga е написана на румънски език и е разработена в съответствие с нормите на европейската поезия.

В другата част на страната, в списанието, озаглавено "Glasul Bucovinei", Cernăuţi, броя от 7 януари 1919 г., Джордж Воевидка, роден през 1893 г., публикува „Ориенталски цветя", пет версии за поезията танка, преведени от немски (вероятно е образован във Виена). Неговите стихове не са придружени от бележки или информация за автора и източника, те имат заглавие, ритъм, рима, като всички стихове, написани в епохата (също особен местен/популярен нюанс, може да се каже, че баща му, Ал. Воевидка, учител и фолклорен специалист допринася за образованието на сина си), без да спазва правилото 5-7-5 // 7-7 срички. Не съм открил никаква информация във връзка с възможни редовни интереси на Воевидка в областта на японската/ориенталската поезия/литература.

Едноредовите стихотворения на Йон Пилат (1891 - 1945) (20) предлагат интересен момент, благодарение на перспективата, в която тази поезия е възприемана и анализирана. Има много дебати за неговата поезия, а критиците погрешно твърдят, че тя е била вдъхновена или свързана с хайку (21) (това е показателно за факта, че хайку вече е популярна поезия в Румъния). Образован в Париж, Сорбона, очарован от Ориента (неговите стихове имат заглавия като: Хокусай, Дин Самисен, Саади), той публикува книгата One line poems (Едноредови стихотворения) през 1935 г. Пилат овладява разнообразни ориенталски поетични жанрове, включително хайку, но пише: „Едно стихотворение не трябва да се приема за гръцката епиграма, персийския рубай или японското хайку (22).

Траян Келариу (23) (роден през 1906 г., образован в страната, както и в Рим, Италия), е един от писателите, които оставят дълбок отпечатък в румънската литература преди Втората световна война и преди установяването на комунистическия режим. През 1933 г. той публикува първата румънска хайку антология, Japanese soul (Японска душа), с подзаглавието Lyrical florilegium presented by Traian Chelariu. Стиховете са подбрани и преведени от френски и немски език и благодарение на начина, по който са преведени, на вниманието, с което той спазва правилата, които владее добре - основната му грижа е броят на сричките (той не може да спази това правило в едно единствено стихотворение и го представя с бележка под линия: „преводът е точен, но не е в съответствие с изискването за 17 срички на хайкай") - неговата антология представлява събитие. В първия текст, Instead of introduction (Вместо въведение), авторът пише за японската поезия: „без западни влияния", „главно внушение, а не разработване", „японският поетически херметизъм" е наложен от „изключително краткия японски език"; и обяснява защо правилата на танка не се променят във времето: „Японската литература е една от най-богатите в света по творби и автори. Тъй като по-голямата част от тези автори и творби са случайни поети и произведения, отчасти е ясно защо никой от тях не се е осмелил да промени или да замени древните правила". Най-важното правило, по негово виждане, за танка (той използва формите „танка", а за хайку - „хайкай", като добавя за двете поетични форми, че те обхващат „всичките нюанси на японския живот от тоновете на най-интензивната сериозност до топлата светлина на най-човешкия хумор"), е броят на сричките. Той добавя: „не можем да обсъждаме съдържанието на стихотворенията, читателят ще го разбере, дотолкова доколкото той обича специално поетичните форми, които се отличават с максимална икономия на думи, използвани за създаване на смисъл... В Япония... всяка дума е обмисляна и поставяна във веригата на седемнадесет или тридесет и една срички по такъв начин, че най-обширните значения могат да се излъчват, в този случай, от нейната същност и място".

Василе Молдован пише, с основание, че „тази строгост на първия преводач на хайку на румънски повлиява на румънските поети, които трябва да се появят по-късно", много поети „се стремят да спазват класическия модел строго, понякога в ущърб на съдържанието." Той публикува стихотворения танка (които той нарича „песни" и „хайкай" със заглавия, като уточнява, че те нямат заглавия на японски).

Втори значим писател е Александру Т. Стаматиад (24) (1885-1956), който превежда Бодлер, Уайлд, По, Хайям и публикува антологии на ориенталската поезия: китайски - From the jade flute (От нефритената флейта), 1939 г.; две с японска поезия - From the songs of the Japanese courtesans (От песните. на японските куртизанки), 1942 г.; и Silk scarves (Копринени шарфове), 1943. В Sentimental landscapes (Сантиментални пейзажи) има няколко тристишия, които днес можем да наречем, като имаме предвид периода на публикуване на книгата „хайкуподобия" ("haiku like poems") и, до известна степен, след екстраполиране, може би дори с известно пресилване, „сенрюподобия" ("senryu like poems"). Може да се твърди, че човек трябва да оцени начина, по който Келариу, Стаматиад и други автори/преводачи са осъществили подхода към хайку, както и начина, по който поетите на Запада се отнасят към хайку въобще.

Томът From the songs of the Japanese courtesans съдържа 25 стихотворения със заглавия, някои от които надвишават броя на редовете на танка стихотворението, като по-голямата част от тях надвишават броя на сричките. Стихотворенията имат заглавия (Плачеща върба, С теб, Писмо, Поле с кленови листа). Стаматиад не дава нито името на автора, нито препратка/обяснение, един факт, който ще се промени, макар до известна степен, не в подробностите и не в значителна степен, в Silk scarfs, японската антология, издадена в 1943.

В сравнение с Japanese Soul на Траян Келариу (източниците на Стаматиад са преводи на френски, цитирани в края на книгата), Silk Scarves са по-малко отдалечени от оригинала, включително хайку и танка като стихове. Книгата не съдържа въвеждащо изследване, критичен подход и каквито и да било други обяснителни бележки с изключение на началото на всеки раздел (пред който на встъпителната страница има няколко думи като: „Епохата на Хейан" след името на град Хейан-Джо или „Крепостта на мира", столицата на империята, град Хейан-Джо, сегашният Киото, който е резиденция на императорите до 1868 г.).

Систематизирането на поетите в съответствие с периода, в който са живели, може да се счита за плюс, макар че най-вероятно, след прочит на източниците, може да се забележи влиянието на книгите, от които са цитирани; както знаем, Келариу също използва тези източници (и двамата дават заглавия на хайку и танка стихотворенията). Друг плюс за Стаматиад е, че той публикува две антологии, а втората съдържа повече от 250 страници. От друга страна, той не обяснява толкова прецизно като Келариу, по начина, по който успява да обясни спазването на някои формални правила, изисквани при писането на танка или хайку (броя на сричките, цезурата). Той не използва „танка" или „хайку" нито в Sentimental landscapes, нито във From the songs of the Japanese courtesans, и не определя по никакъв начин стиховете, преведени на румънски. В Silk scarves има такова споменаване на една страница от книгата (25).

Един от основните източници, използван от Траян Келариу, е антологията на Revon, която се занимава с хайку в раздела „La poésie légère" (Revon: „Tokougawa", главата, свързана с поезията, стр. 381, подточка А, „L'épigramme japonaise: haïkaï"). Келариу цитира например Revon (който пише, че хайку е епиграма), като в Japanese soul, страница 6, той пише: „единствената вариация на танка формата е нейното съкращаване до още по-сбит вид форма на епиграма, в която са написани прочутите хайку). Въпреки че Стаматиад го споменава като източник (без да го цитира, той дори не използва „отношението" епиграма - хайку), нито един от румънците не дава името „японски епиграми" на хайку версиите си.

Подчертавам източниците, тъй като споменаването им и от двамата представлява само по себе си начин на информиране на интересуващите се, които по-късно имат възможност за по-широка информация. Факт е, че открих някои от източниците, цитирани и от други автори, които обсъждат други аспекти, освен японската поезия. Може да се твърди, че тези двама автори/преводачи правят значителни стъпки, съдейки по начина, по който са организирали книгите и предложили информацията, бележките, цитираните източници. И това става въпреки посочените по-рано минуси (начина на посочване на източниците, цитираните справки, начинът на превод от формална гледна точка на румънската версия на стихотворенията - най-често преведени по-скоро като някои поетични, „европейски" текстове, които не са в съответствие с правилата на японската поезия - и тук е напълно безсмислено да се обсъждат правилата, тънкостите, отнасящи се до различията в лексиката, социалните аспекти или например използването на „общия" термин за куртизанка). Томовете, публикувани от Келариу и Стаматиад, представляват справочници в тяхното време, привличат многобройни читатели, желаещи да научат повече за Япония, японската духовност, техния начин на съществуване, и вероятно са стимулирали създаването на други съчинения за Япония/японската духовност.

По време на комунистическата епоха са публикувани няколко книги за Япония, както и преводи на произведения от японската литература. Хайку е доста популярно (важни румънски писатели наричат ​​стиховете си „хайку", без да спазват изискванията на жанра - например Никита Станеску), публикувани са няколко антологии. Трябва да се споменат и стъпките, които са направени преди, но факт е, че има нарастващ интерес към ориенталската духовност, особено японската, обаче разпространението на информация е „направлявано"/цензурирано. След 1989 г., започвайки от авторите на хайку, но не само, за читателите е достъпна различен вид информация, включително много книги и статии за Япония, японската култура/духовност. След разпространяването на интернет по целия свят, амплитудата става значителна. Преводите на японска литература (също присъствали преди 1989 г., някои от които са свързани с хайку) се разширяват. Днес може да се говори за значителен брой книги по различни теми от историята/религията/духовността, както и за поезията и прозата на значителен брой японски писатели, които са преведени на румънски.

Друг забележителен фактор е съществуването на някои асоциации на японските творци на поезия. В списания и книги са публикувани различни проучвания/статии, изследващи това, което хайку означава и продължаващи с конкретните концепции на японската естетика като ваби, саби, аваре,(моно-но-аваре), шибуми, каруми, юген, които са обяснени и теоретизирани и които са тема на дискусия, водеща до нарастващ интерес към японската духовност. Макар да е жанр, с който румънската аудитория, както и публиката от много западни страни не е наистина запозната, хайку подбужда любопитството на онези, които не пишат хайку стихове или които не се интересуват от този тип поезия, но които искат да разберат по-добре как е родено хайку, да проникнат в манталитета/духовността на хората, които са създали тази лирична вселена. Не би било преувеличение да се каже, че хайку е началната точка, от която започва интересът на много автори/читатели и се разширява и към света, който го е родил. Във връзка с хайку са публикувани различни антологии и теоретични книги, които допринасят за разбирането на японската духовност, пораждайки сериозни дебати между писателите на хайку: например идеята, според която хайку стихотворение без парадокс или в което липсва „дзен момент" не е хайку.

Въпреки че има някои гласове (започвайки с Антоан Володин), които говорят за „пост-екзотиката", с нюансите и конотациите на това понятие (доста интересно, той публикува, под един от псевдонимите си, Лутц Басман, през 2008 г., тома Haïkus des prisons, със стихове, написани в стила на това, което той иска да демонстрира), все пак мисля, че в Румъния интересът към идеята за реформа/екзотика не е подражание на споменатите средства. От друга страна, забележително е, че (за разлика, например, от това, което се случва с газала, и можем да кажем в много голяма степен), започвайки от хайку, интересът към Япония заема важно място в сферата на заниманията на румънските хайку автори/румънските читатели, разширявайки се и към историческите корени, включително отношенията с Китай.

В заключение, има различни причини и ситуации (и ако вземем предвид конкретни епохи и контексти), поради които характеристиката на една или друга област на „Ориента", в случая японската - културна, литературна - ни кара да мислим за различни особености. Хайку (макар и третирано по един или друг начин от добре известни автори) е „кандидат" за жанрова ниша и според мен е малко вероятно ситуацията да се промени. Въпреки това тя значително допринася за привличането на публиката към Япония, японската духовност и, въз основа на тези неща, към това, което Ориентът, със своето разнообразие и сложност, е за нас.

Бележки

1. Haijme Nakamura: Ориентът трябва да бъде мислен като културна единица, а не като регион, включващ различни културни области. Той използва термините "Orient" и "Occident" специално за „улеснение на представянето". Като "Occident" той споменава Гръцко-Еврейската-Християнската традиция, а като"Orient" - по-специално традициите на Индия, Китай, Япония и т. н.

2. L'Exotisme dans l'art et la pensée, verse and prose anthology by Roger Bezombes, foreword by Paul Valery, Editions Elsevier, 1953

3. Един интересен критически подход към произведенията на Сегален в Китай: Bai Yunfei, La réception de Victor Segalen en Chine entre littérature et idéologie, in "Perspectives chinoises", 2016/ 1. ("Il est très intéressant de constater que grâce à Jonathan Spence et Xi Chuan, Segalen fut subitement promu au rang des grands écrivains comme Borges et Calvino"; "la consécration officielle et officieuse de Segalen en Chine entre en résonance avec le statut que Segalen acquiert chez les théoriciens du post-colonialisme, grâce notamment à sa théorie du « Divers »".

4. Essays. On French poetry from romanticism to post-symbolism, anthology, foreword, translations, notes and commentaries by H. Zalis, Ed. Romcart, Bucharest, 1992, p. 94.

5. Той смята, че Шваб е по-скоро „ориентиращ се", отколкото ориенталист, човек, който се интересува повече от съзнанието, отколкото от диференцираната класификация". В предговора на книгата на Шваб на английски той пише: „Дуалността, опозицията, полярностите - както между Ориента и Запада, така и между един писател и друг, един път и друг - се превръщат в неговите съчинения в редове, които се пресичат, това е вярно, но също е вярно, че той създава обемен човешки портрет."

6. Сред които Varlaam and Ioasaf, Nastratin Hogea .

7. След един период, прекаран в изгнание, през 1790 му е разрешено да отиде в Адрианопол за известно време, после пътува и до Константинопол. Той владее турски и също пише за отоманците.

8. Abraham-Hyacinthe Anquetil-Duperron (1731-1805), about whom Raymond Schwab, published Vie d'Anquetil-Duperron, suivie des usages civils et religieux des Parses par Anquetil-Duperron, at Paris, in 1934.

9. „Oh, stranger, come and indulge yourself/ On these shores full of charm ,/ Where sadness does not want to go,/ Where love is still full of sweet dreams".

10. Това, което печатарите постигнаха в Яш и Букурещ, доведе до създаването на първата печатарска преса за православни книги в Либан, през 1750 г. в Бейрут, с печатни материали, предоставени от хората от Влахия.

11. За което Йоана М. Петреску пише, че тук екзотичното пространство се възприема като „опит да се разкраси ужасяващото".

12. Засега нямам потвърждаващи документи

13. Докладът на Джим Кейшън за Балканското хайку, Global Haiku Festival, Illinois, USA, April 15, 2000.

14. 1788-1869; доктор по философия, конструктор инженер: Изглежда, освен че е владеел професионално румънски, френски, немски, полски, руски, италиански, гръцки, латински и английски, той е имал обширни общи и културно-специфични познания.

15. „Главен" цитиран източник: N. Iorga, The War from the Far-East- China, Japan, Asian Russian, Bucharest 1904. Ernst V. Hesse-Warteg, China und Japan, Lipsca 1900, Graf Hans von Königsmarck, Japan und die Japaner, Berlin 1900 ş.a..

16. Напоследък публикувах в списание "Poezia" един текст от Раду Сербан, бивш посланик на Румъния в Токио, относно съчинения, публикувани от 1914 нататък, подписани от Димитру Нистор.

17. Една тема, развита в: Octavian Goga, Otilia de Cozmuţa, George Voevidca and the Japanese poetry, Iaşi, 2013.

18. T.O. Codru and T. represent the signatures of Octavian C. Tăslăuanu.

19. Например едно стихотворение е преведено, с една единствена незначителна разлика в „Mikáne", in the volume „Japanese literature including selections from Genji Monogatari and classical poetry and drama of Japan", with critical and biographical sketches by Epiphanius Wilson, a.m., revised edition, The Colonial Press, 1900.

20. From Ion Pillat and the one line poem. Past and present approaches also from the perspective of the Japanese poetry creators , 2011

21. Florin Vasiliu или Vasile Moldovan, представен на International Haiku Festival from Constanţa, in June 2005, the work A Romanian reply to haiku - the one line poem.

22. Ion Pillat, One line poems, Cartea Românească, Bucharest, 1936, p. 7-10.

23. Тема, дискутирана в Traian Chelariu and Japanese poetry, Iaşi, 2011.

24. Тема, дискутирана в Al. T. Stamatiad and Japanese poetry, Iaşi, 2011.

23. Източниците, които той цитира (18 заглавия на книги и статии) в съчинението си: Leon de Rosny: Anthologie japonaise, Paris, 1871, W.G. Aston: Littérature japonaise. Paris, 1902, Noel Peri: Au Japon - Fleurs de cerisier, Revue de Paris, 1 Sept. 1905, Louis Aubert: Sur le paysage japonais. Revue de Paris, 15 Sept. 1905, Nico-D. Horigoutşi: Tanka, Petits poèmes japonais (traduction française de l'auteur). Paris, 1921, Michel Revon: Anthologie de la littérature japonaise. Paris, 1923, Paul-Louis Couchoud: Sages et poètes d'Asie. Paris, 1923, Masaomi Yoshitomi: Anthologie de la littérature japonaise contemporaine. Grenoble, 1924, Steinilber-Oberlin et Hidetake Iwamura: Chansons des Geishas. Paris, 1926, Sei-Shonogon: Les notes de l'oreiller. Paris, 1928, Georges Bonneau: Le Kokinshû. vol. premier. Paris, 1923, Georges Bonneau: Le Kokinshû, vol. deuxième. Paris, 1934, Kikou Yamata: Vies de Geishas. Paris, 1934, Georges Bonneau: Le Kokinshû. Supplément au vol. premier. Paris, 1935, Georges Bonneau: Anthologie de la poésie japonaise. Paris, 1935, Kuni Matsuo en collaboration avec Ryuko Kamaji et Alfred Smonlar: Histoire de la littérature japonaise des temps archaïques a 1935. Paris, 1935, Kuni Matsuo et Steinilber-Oberlin: Haikai de Basho et ses disciples. Paris, 1936, Kuni Matsuo et Steinilber-Oberlin: Anthologie des poètes japonais contemporains. Paris, 1939.

 

Превод от английски: Людмила Балабанова

comments powered by Disqus