NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Латвийска поезия

Брой
№ 9 (2009)
Рубрика
Poiesis
Автор
Корнелиус Платялис, Улдис Берзинш

АКСИНИЯ МИХАЙЛОВА е родена на 13 април 1963 г. Поет и преводач. Автор на поетичните книги:

1994 - "Тревите на съня", стихотворения, С., изд. "Български писател"

2004 - "Луна в празен вагон", стихотворения, С., ФБЛ кол. Аквариум Средиземноморие

2005 - "Три сезона", кратки форми, билингва, бълг./фр., С., изд. ЛЦР

2006 - Krotenie/Domptage, Edicia Viachlasne LIC, Bratislava

2008 - Най-ниската част на небето. С., ФБЛ, кол. На острова на блажените

 

Нейни стихове са печатани почти във всички български литературни списания и вестници, в различни антологии в България и чужбина. Публикувани са във Франция, Белгия, Канада, Румъния, Молдова, Словакия, Сърбия, Хърватска, Македония, Литва, Латвия, Египет, както в български, руски, белгийски, френски и японски литературни сайтове.

Участва в основаването на първото частно литературно списание "Ах, Мария", член на редколегията му.

През 2002 г. участва в учредяването на поетическото движение "Cap à l'Est" в Будмерице, Словакия, обединяващо френскоговорящи поети от Средна и Източна Европа и става представител на движението за България.

Тази година получава наградата на Съюза на литовските писатели за превод на литовски автор на чужд език за публикуваната през 2008 г. от ФБЛ книга със стихотворения „Необикновено е да си жив" на големия литовски поет Марцелиюс Мартинайтис (род. 1936 г.).

Тук представяме нейни преводи на литовски поети.

 

Корнелиус Платялис, роден през 1951 г. Шяулиай в централна Северна Литва. Завършва през 1973 г. строителен институт във Вилнюс и до 1988 г. работи като инженер в Друскининкай, курортен град в в Южна Литва, на бреговете на река Немунас. Той и досега живее там със съпругата си Зита, която преподава английски. Първата си стихосбирка публикува през 1977 г. и е автор на общо четири стихосбирки. Разширените му есета върху екологията на културата "Да живееш край Немунас" излизат през 1989 г. Превел е едни от най-известните американски и английски автори, сред които Езра Паунд, Т.С.Елиът, Кийтс и други, като в същото време е един от създателите на превода на Библията на литовски. През 1988 г. Платялис се присъединява към демократичното движение "Саюдис" и след обявяване на независимостта на Литва работи като зам.-министър на културата. През 1991 - 1994 г. е президент на Литовския ПЕН клуб и работи като директор на издателство ВАГА във Вилнюс. Сред многобройните му награди и отличия са и удостояването му за лауреат на националния поетичен конкурс за 1996 г., множество отличия от поетични изяви в Литва, останалите балтийски и скандинавски страни. Днес Платялис е един от най-активните литовски поети. Той е инициатор и организатор на ежегодните международни литературни срещи Друскининкай есени, които са като реплика на "официалните", организирани от държавата поетични събития. Поезията на Платялис се определя като дълбоко интелектуална, с находчива употреба на архетипни и митологически сюжети. Тя е баланс от политически и декларативен стил от една страна, а от друга - на мистична наситеност и търсене на метафизическата същност на света. (Бел. прев.)

 

Случайна среща в сумрака

 

Докато гледа през прозореца на библиотеката

зимния сумрак,

рафтовете внезапно се разтварят и влиза момче,

което носи кошница с ябълки и рози.

И мрачината се сгъстява, мислите се объркват.

Днес - казва то -

ми се случи нещо много странно:

вървях по градинската пътека и се озовах

в мрачна стая с рафтове,

отрупани с правоъгълни плочки.

Един тъжен мъж стоеше там и гледаше през прозореца

зимния сумрак.

 

Стихотворение за самотната архитектура

 

Вкочанени кули сред дългия есенен дъжд

Пронизват каменното небе.

Гълъби и врани намират там подслон

От градския шум.

Полудиви котки

Четат знаците по покривите и стените, лястовиците

Се вслушват в разговорите на первазите.

Студен вятър минава под арките,

Опипва с пръсти фронтоните,

Измерва широчините на колоните, обмисля

Символиката на плановете и фасадите.

И хвърля в очите ми

Финия прах на разпадането - единственият общ език

Който знам

Научил съм го от безкрайната самота на тези сгради.

 

Превод: Аксиния Михайлова

 

 

Улдис Берзинш, роден през 1944 г. в семейството на офицер от латвийската армия. Учи филология и история. Завършва факултета по ориенталистика на Ленинградския университет през 1971 г. По същото време взима допълнителни курсове по лингвистика в Чехословакия, Швеция, Белгия и Израел. Улдис Берзинш е член на латвийския ПЕН клуб и е полиглот - владее турски, немски, словашки, еврейски и арабски, ирански, всички скандинавски езици. Има прекрасни преводи на поезията на Владимир Хлебников, Фазил Хюсни Даджларка, Расул Реза, Вислава Шимборска, Томас Транстрьомер и десетки други поети. Забележителен е фактът, че дори и в момента Улдис Берзинш упорито работи върху превода на латвийски на Стария завет. В момента довършва превода на Корана на латвиййски език.

Поезията му е асоциативна, чувствена и импулсивна. Изключителен усет за континуитет в историята, в текстовете му миналото непрекъснато присъства във визията за бъдещето. Тя се характеризира с парадоксалност и, както често я определят, с "небивалост".

(Бел. прев.)

 

 

слушай какво се случи...

 

І

 

слушай какво се случи в шираз две птици бяха кацнали на едно дърво и си говореха едната каза аз съм птица а аз какво съм попита другата не питай а само лети и слушай какво другите птици говорят

 

ІІ

 

слушай какво се случи в шираз два славея бяха кацнали на едно дърво и пееха единият каза пий вино пий другият каза не истинското вино идва само от устните на бог

 

ІІІ

слушай какво се случи в шираз един поет описва какво си какъв ще бъдеш ти кал си бил и на кал ще станеш въпреки че си кралят и си господарят пред лицето на смъртта ще пребледнееш и тогава заставаш пред краля и показваш онази хартия. слушай какво се случва когато някой извади тази хартия и започне да чете какъв си бил и какъв ще бъдеш как си бил велик и как още по-велик ще станеш защото ти си нашият крал и нашият повелител и ще живееш вечно вечно ще бъдеш възхваляван виж какво става в шираз защото къде другаде може да се случи освен там

 

 

 

 

Как да се търси

 

Как аз да търся (как ти би търсил) цветчето на папратта, как.

Да търсиш в сандъчето с пясък, под искрящата ела.

Да търсиш под възглавницата в ранна утрин.

Да търсиш в клас под някой чин.

Да търсиш в атласа (на дъното на моретата, по върховете на планините).

Да търсиш в книгите (страница по страница), да вземеш предпазливо онова,

което е цъфтяло преди сто години.

( А! стара черна Библио, ти разпознаваш пръстите на моите баба и дядо, ти си припомняш зими и лета, стопанките на къщата, стари и млади, кръщенета, сватби и погребения, гласовете на кравите и на пепелявосивите жерави, разкажи: имало едно време а може би ранна утрин завърнал се от полето стъпалата в роса от главата до петите в роса - небето в роса - ръка за ръка такова едно вълнение и къде да го скрием в Библията той я отваря слага го вътре това се случи един-единствен път), да търсиш.

Да търсиш там, където старите отиват да пият, да ги разпиташ, може и да си спомни някой, може някой да е минал съвсем наблизо.

Да попиташ децата, казват, че децата знаят много неща.

Да попиташ учителя да отгатне, може пък и да отгатне съвсем точно.

Да потърсиш в печката, която бумти, в устните които се смеят, в латвийските приказки да търсиш.

Да научиш немски, да потърсиш в някоя историческа книга

"в еди коя си година в горите цъфтели божествени цветя сълзите на

Христос чумата започнала да вилнее същата оназа есен".

Да потърсиш там, където войниците маршируват в строй, част след част, след гъсеничните вериги на автомобилите, кой знае може би точно там, въпреки всичко то ще поникне, няма да бъде стъпкано и ще разцъфне.

Да търсиш там, където е погребан обесеният, където почива в мир онзи, когото са убили, кой знае, може би точно там то гори, може би ще изникне от земята, може би ще разцъфне в освободения въздух.

Да потърсиш в родината си (твоята родина) в родината на другите.

Да потърсиш в небето, (да потърсиш на земята), под земята - да потърсиш.

Как да потърся тревка на Ивановден (как ти би потърсил) как да я намеря. Да търсиш през януари в снега върху леда през април в калта през летните жеги на пазара между доматите рибите и птиците през лятната нощ в гората сред уханията.

Да намериш как да намериш не знам.

 

 

Превод: Аксиния Михайлова

 

 

 

comments powered by Disqus