NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Нордически руни

Брой
№ 9 (2009)
Рубрика
Вавилон
Автор
Пол Рис Маунтфорт

Нордически руни[1]

Разбиране, използване и тълкуване на древния оракул

 

Руните са изконни за традиционните северноевропейски култури. Те имат дълбок резонанс в езическия нордически свят на висши богове и богини, стихийни сили, великани, джуджета, воини и магьосници, вдъхновили между впрочем и Дж. Р. Р. Толкин да напише своите фантазни произведения. В древните приказки се говори за откриването им от бога-магьосник Один и за използването им за магия и гадаене... Двадесет и четирите руни на руническата азбука обаче са нещо повече от чисти гадателни символи: те са мощни ключове към богатото митологично наследство на нордическия свят. Всеки знак (индивидуална руна) предизвиква цяла поредица от разкази и съответствия в древния нордически мит; а в тях са закодирани проникновени учения: една цялостна традиция на мъдростта. Освен това прозренията и посланията, предавани от тези учения, притежават универсалност и извънвремевост, надхвърлящи северноевропейския им произход. За гадателя с руни руническата система е магическо огледало от символи, което чрез акта на запитване може да се обърне така, че да отрази естеството на ситуацията и да предложи съвет или напътствие.

Да се пророчества в изначалния смисъл на думата буквално означава да се разкрие по-висшето разбиране, съдбата или "волята на боговете" по отношение на живота ни. Гадателните системи от типа на руните се базират на поредица от смисловозначими знаци и предзнаменования, които "случайно" избираме и тълкуваме според личното им послание за нас. Но как би могла да работи подобна процедура? Традиционният нордически отговор би бил, че в Мрежата на Вирд (съдба, фатум) всички неща и събития резонират по дълбок и светъл начин и Руните достоверно записват фигурата на енергийните движения, лежащи в основата на собствения ни уникален път в момента на запитването. Научният рационализъм на Запада по принцип не допуска, че събития, които не са причинно свързани, могат да имат дълбинна връзка, но тази идея вече не е дискредитираща дори от научна гледна точка, тъй като днес самото понятие "случайност" във все по-голяма степен става обект на изследване. През 50-те години на 20 в. К. Г. Юнг въведе понятието "синхроничност", което описа като "значещо съвпадение", а някои квантови физици подкрепиха убеждението му, че "случайните" събития, несвързани нито физически, нито каузално, въпреки това могат да произлизат  от по-дълбок подреждащ принцип. При целия му хаос, сега навлизаме във вълнуващо време, когато модерната наука и древната магия най-сетне могат да се срещнат и да влязат в диалог.

В древния свят, разбира се, пророчеството се е приписвало на дейността на богове и духове. Независимо от това дали разглеждаме такива същности като реални или метафорични, твърде показателно е, че в Северна Европа най-висшият от всички богове, Один, (който като германския бог Воден или Вотан е дал името на деня сряда - Wednesday) е откривателят и владетелят на Руните. Фактически Один представя модела за постигане на съвършенство в руническата система. Според нордическия мит той слиза от космическото дърво и се принася в жертва, за да извади Руните от Кладенеца на Мимир. Кладенецът на Мимир може да се тълкува по няколко начина: като психиката на руническия гадател, като колективното несъзнавано и като света на енергийните форми, лежащ в основата на физическата материя, тъй като историята на неговото дирене всъщност е код за процесите на търсене и придобиване на знание от всички светове. Руните са физическите свидетелства за трудно придобитата му мъдрост, предложени на онези, "за които могат да са от полза".

Как точно Руните въплъщават мъдростта на Один? Първо, руническите знаци носят много значения. Всяка руна има цяло поле от асоциации, запазени частично за нас в три древни Рунически поеми, които явно се основават на много по-стара устна традиция. В нордическия мит Один е бог и покровител на устната традиция, така че мъдростта на Руните и натрупаните народни вярвания, които те представят, могат да се разглеждат като произтичащи от него и от различните ликове на Богинята, от чиито извори на знание черпи самият Один. Например образът на първата руна, Runic letter fehu.png (феху), е добитък. Изначалното съответствие е имущество, богатство и печалба, тъй като в древната скандинавска култура човек струва толкова, колкото стадото му добитък. При четенето на Руните всяка руна се интерпретира като предзнаменование с лична значимост - така феху означава материален късмет и придобивки и тук се нарича Изобилие. Несъмнено, би следвало да ликуваме при появата на тази руна, ако гадаем за настоящето или за близкото бъдеще! Все пак, асоциацията на феху с богатство, късмет и алчност събужда много по-дълбоки митични и легендарни теми в традиционното руническо знание.

Руните могат да ни научат на самоусъвършенстване и да ни дарят с неговите плодове. В оригиналните източници те се възхваляват като напътствие за действие, като лек против неблагополучие, като магическо средство за подпомагане на развитието, осъществяването, благополучието и покоя. Това е духът, в който Руните действат за нас и днес...

 

Нордическата традиция приписва откриването на Руните на "Всебащата", Один, владетеля на вдъхновението, пророкуването, тайното общуване и мъдростта, а с по-зловеща нотка - бога на кръстопътищата, обесените и мъртвите. Разказът започва с това как Один търси кладенеца на Мимир в корените на Световното Дърво. Кладенецът е класически символ на колективното несъзнавано, водоем от енергия и сила, който подхранва корените на целия живот и крепи знанието и съдбата. Той също така е символ на женското начало, свързан с древните тайнства на Богинята. Проникването на Один в дълбините на кладенеца символизира процеса на вътрешна рефлексия, търсенето на истина и смисъл. Това е дълбоко вдъхновяващ и напътстващ разказ, важен подстъп към мъдростта на Руните за онези, които се стремят да черпят от водите на Кладенеца на Мимир.

...

Търсачеството на Один е една от големите митологични теми в нордическата литература, а изпитанието му върху Световното Дърво има паралели с Разпятието и други древни евразийски митове за символична смърт и възкресение. Обредът на инициация на велик бог, подобно на пробудата на Буда под дървото Бодхи, води до просветление - в дадения случай до мистериите на Кладенеца на Мимир и тайните на Руните. Така властелинът на Руните учи чрез пример, а не като приканва към почтително подчинение.

Ритуалната тройна смърт на Один (раняване, обесване, удавяне) и жертването на окото символично изразяват преминаването от един вид виждане към друг: от обикновения възглед към пророческото проникновение. Това е тайнственият път на руническото посвещение. Не се препоръчва разбира се да ослепеем с едното око! Но подобно на Один руническият гадател жертва своето ежедневно "виждане", за да обозре ситуацията от "по-висок", символичен начин на осъзнаване чрез интуиция и проницателност*. Това е истинският смисъл на разказа.

Один следователно е митичният прототип за руническите гадатели, той е онзи, който е проправял пътя и е установил моделите за придобиване на такова знание. Тази функция е отразена в мистерийните култове, свързани с Один в древните нордически и германски светове, където "Ужасяващият" се възправя като пазител на устното и магическото изкуства. Один се разбира в известен смисъл и като проводник, през който мъдростта на норните (богините на съдбата) тече към царството на хората. Както казва Едред Торсън, ключова фигура във възраждането на Руните, "да се общува пряко с бог или богове - ето към какво е насочено цялото гадателство... Руните са вид традиционен код, първоначално те са дарът на бог Один (Воден), чрез който могат да бъдат изпращани послания от едно ниво на реалността към друго, от един свят на друг."[i]

По този начин гадаенето с руните е "пророческо" изкуство, техника на предсказване, където руническите знаци и техните значения стават дейни фактори в един интерактивен процес. По този начин хвърлянето на руните е опит за взиране в огледалото на самата Мрежа на Вирд...

Руническите знаци, които Один улавя, са символи на новопридобитото му знание: магични глифове, въплъщаващи първични архетипни сили. Архетипът (според терминологията на Юнг) е основна, формираща енергия, която създава моделите в колективното несъзнавано на човечеството. Архетипните процеси също така са  съзидателните елементи, лежащи в основата на всяка ситуация, "градивните тухли" на преживяването. Много хора разглеждат руните като древен опит да се уловят в символична форма основните архетипи на творението, които пораждат не само материалния свят около нас, но също така и вътрешната емпирична реалност на мислите и емоциите ни. Всъщност можем да кажем, че единият свят е отражение на другия.

Разгръщането на тези сили е един аспект от многостранната концепция за вирд. Коренът на съвременната английска дума weird* - англосаксонският термин wyrd - произлиза от нордическия термин urd, чието име носи най-възрастната норна, Урд, и кладенецът Урд в Асгард. Wyrd няма точен еквивалент в съвременния английски и за смисъла му трябва да се съди от различни нордически и староанглийски източници. Означава лична "съдба", мрежата на всичко, което се случва, и следователно в крайна сметка - силите на самата вселена. Той е едновременно обективна сила и формиращ фактор в уникалността на индивидуалния опит. Руническите гадатели разглеждат процеса на разчитане на руните като свързване с вирд, разкриващо възможността за улавяне на основните нишки на миналото и настоящето и надникване към кълновете на бъдещето, стига човек да се научи "вярно да тълкува знаците". Хвърлянето на руните не само дава указания за възможните бъдещи пътища на съдбата, но и разказва на гадателя приказката за собствения му живот и съдба на езика на знаците, чрез полето на техните смисли и асоциации и по този начин в крайна сметка ни преразказва нашата собствена история чрез темите на нордическата митология и мислене. Такава е дълбоката философия на руническото предсказване, използването на Руните като оракул.

Теория на предсказването с руни

... Традиционните култури дълго са се придържали към разбирането, че в природния свят се появяват знамения, знаци, които възникват спонтанно и вещаят щастие или нещастие за хората. За това има много примери, като се започне от пасивното тълкуване на знаците в природния свят - например вярването на келтите, че ято гарвани, кацнало на покрива на жилището, вещае смърт за някой от обитателите му - до по-активни и изобретателни технически системи. В оракулското гадаене подобен вид знаци се търсят и предизвикват съзнателно чрез използване на изградена система, например Руните, целяща да отрази всички сили, течения и енергии, действащи в света на човешкия опит. В основата на знака винаги лежи някакъв образ.

Докато някои оракули, например Идзин, са съставени преди всичко от текст,[2] - гадателни стихове и тълкувания, които съветват, понякога загадъчно, читателя - сърцевината на гадателните системи по целия свят съставляват образите. Дори гадателните поеми на Идзин в крайна сметка се основават на първичните образи на оракула, например Кладенеца или Котела. Всъщност според китайската традиция първостепенна роля имат образите. Таро се е запазило преди всичко като съвкупност от образи, около които са напластени обширни интерпретации, а в книгата ми Огам: келтският оракул на дърветата е показано, че древната азбука на ирландските друиди притежава гадателни образи и собствен таен поетичен код.

По същия начин руните са знаци, съпътствани от образ (обикновено включен в името им) и текст (поема). Въпреки че са вкоренени в конкретната култура, символизмът им надхвърля времето и пространството и ни говори сега и тук с древната си мъдрост. Чрез тях можем да разкрием в цялата му действеност на мнемонична система от съответствия корпуса от гадателни знаци, идващ от съкровищницата на нордическата и германската традиция. Както видяхме в раздел първи, руническите поеми и мрежата им от съответствия в нордическия мит и литература показва по-дълбокия смисъл на знаците. Възможно ли е обаче вселената наистина да подбира правилната руна за нас в момента на гадаенето, давайки ни по този начин ключ към разрешаване на проблемите?

В съвременното гадаене Руните могат да се използват за предсказване бъдещето на друг, но според повечето коментатори целта на използването им е себеразвитие и придобиване на езотерично знание. За това понякога се говори като за работа с образи и архетипи. Колкото до въпроса как и защо би трябвало да действа подобен процес, независимо от различията в подходите на отделните коментатори, гледните им точки в основата си са единни. Може би е подходящо да започнем краткото ни обсъждане на проблема с най-популярната от книгите за руните - Нова книга за руните на Ралф Блум, известен авторитет за мнозина. В предговора д-р Мартин Д. Рейнър постулира интересна теория по въпроса за значещото съвпадение. "Може би тези рунически интерпретации просто са толкова емоционално наситени, че всяка съдържа някакъв момент, който може да се приеме като съответстващ на някаква част от това, което се случва в рамките на съзнанието, всеки ден, по всяко време, от всекиго", пише той. И така, случайността и психологичните проекции са най-разпространените и пъстри обяснения, давани от онези, според които гадаенето не отразява нищо повече от желанието на участниците да разкрият смислени послания. Д-р Рейнър отива обаче по-нататък като предлага за размисъл следния въпрос: "Би ли могло да има други фактори, които да изкривяват очакваната произволност в подбора на руните, така че да предоставят език, на който несъзнаваното да извести самото себе си и своите очаквания? Що се отнася до мен, аз поддържам ума си отворен и не забравям, че наблюденията не би трябвало да се отхвърлят, само защото механизмите, които лежат в основата им, все още не са задоволително обяснени."[ii]

Терминът, който търси Рейнър, със сигурност е синхроничност, тъй като разчитането на Руните като оракулски текст - с подобни отпратки към Таро, Идзин и множество други съвременни примери - се основава на идеята за значещо съвпадение, както К. Г. Юнг определя синхроничността. Самата синхроничност загатва, че на вселената е присъща моделоформираща тенденция, което означава, че макрокосмосът ще се отрази в микрокосмоса, миг по миг.

Тази идея, дори от научна гледна точка, не е толкова нетрадиционна, колкото звучи за непосветените. Физиците Ф. Дейвид Пийт и Дейвид Бом (първият - ученик на Айнщайн) са провели особено значимо изследване на синхроничната природа на квантовите явления. Техните съвместни разработки, като Наука, ред и креативност и Турбулентното огледало показват какви са философските следствия от недостатъците на материалистичния западен емпиричен модел. Това от своя страна подтиква към допълваща преоценка на гледните точки на други, по-стари култури. В книгата си Синхроничност: мостът между материята и ума Пийт обсъжда Идзин в светлината на концепцията на Дейвид Бом за квантовото "загъване":

Когато се гадае по Идзин, се създава или разгръща образ на конкретния момент във времето, включващ питащия, въпроса и всичко, което го заобикаля. Точно както в квантовата физика наблюдателят или питащият се включва в общото описание на действителността, така и тук питащият неотменимо е свързан с гадаенето. Микрокосмосът на този значещ миг се представя от конкретна хексаграма, в която се съдържа равновесието на ин и ян. Следователно в известен смисъл моментът на гадаене и хексаграмата, която се получава, са образ на семето, от което се ражда бъдещето.[iii]

Виждането на Бом забележително се доближава до езотериката, когато твърди, че има "загънат" или "имплицитен ред", на който може да се припише склонност за образуване на модели и че "експлицитният ред" (който бихме нарекли материален свят) е творчески израз или "разгръщане" на имплцитния ред. Квантовата физика и теорията на хаоса представляват бързо развиваща се област, но не би било преувеличено да се каже, че синхроничното виждане за руническото гадаене, без да е старомодно и суеверно, се съгласува доста добре с революционните проникновения на възникващата Нова физика.

Основното значение на синхроничността по отношение на предсказването е, че "случайната" поява на знаците по време на гадаенето е показателна за силите, лежащи под повърхността на събитията. Интерпретирането на разположението им при подредбата осветява потока от събития, протичащ от миналото през настоящето към бъдещето. Този поток не е непременно фиксиран: моментът на картирането му е в това да се види как можем да променим или подобрим възможните изходи от дадена ситуация. Може да се прокара плодотворен паралел между съвременното схващане за синхроничността и действието на орлог (съдбата) в Мрежата на Вирд, така както се разбира в концептуалната реалност на древните норди. Вълнуващото в този паралел е, че през последните години понятието синхроничност се разпростря далеч отвъд кръговете на юнгианската психология и привържениците на магията, както показват цитираните по-горе пасажи. Синхроничността може би е в основата на тайнствения начин, по който субатомните частици могат да се "следват" една друга без никаква физическа връзка и във вече споменатата книга Ф. Дейвид Пийт се позовава на нея, за да обясни множество процеси: от създаването на космоса до принципите, лежащи в основата на еволюцията.

Друго предположение, правещо се понякога за руните, е, че те първоначално са били система от свещени звуци, дори по-ранни от по-сетнешните напявания, превърнали се в крайна сметка в руническите поеми. Всеки звук съответства на и извиква определена енергия. Това е идеята за магическото съответствие. Стефън Флауърс пише в книгата си Руни и магия: "При изпълнението на магични действия широко се използват различни букви, но за най-архаичните етапи изобщо не е ясно до каква степен формата на самите букви съдържа сила и до каква степен те са чисти абстракции на звука, за който се предполага, че съдържа сила.[iv]

Фактът, че старшият Футарк има три редици от по осем руни всяка (аетите) ни кара да мислим, че всеки ает е вид "октава" в някаква езотерична или окултна скала. Отделният рунически знак е като нота в рамките на тази скала, а няколко руни заедно образуват съзвучие.

Фрейа Асуин не се съмнява, че произходът на руническите знаци се намира в "последователност от звукове, свързани с природни сили" и е създала завладяваща система от напеви с рунически имена и други традиционни материали. Според нея: "Звукът е пралингвистичен начин на комуникация. Постепенно конкретни звуци били свързани с определени образи и станали понятия".[v] Независимо дали това е вярно или не, можем да възприемем възгледа, че азбуките като цяло въплъщават поредици от звуци - това разбира се е тяхна отличителна черта. Без съмнение в основата на отделните руни лежат коренни звуци, макар че те се променят с времето и като при келтския Огам могат да се използват за организиране на по-високи понятия. Важността на звуците в мистичните традиции - например сакралните моносрички и мантри в тибетския будизъм - е добре известна и е възможно да се разработят подобни практики с използване на руни.

Руните са средство за себеразвитие, но също така са част от структурата на една традиционна култура. Те съществуват в наследството на предците и го въплъщават. За много от руническите гадатели уроците на традиционната руническа система са не по-малко важни от непосредствената лична значимост на гадаенето. Руните са ключове, отварящи дверите на колективното знание на Севера, символизирано от Кладенеца на Мимир.  Както видяхме, част от знанията и разбиранията, свързани с традиционната нордическа система за деветте свята, е жизненоважна за практиката на руническото гадаене. Наистина Руните са прекрасно средство за размисъл върху нордическата мъдрост и свързаните с нея концепции, като действията на норните и Мрежата на Вирд. Руните са нишки или струни в мрежата, които така да се каже "зазвъняват" при акта на гадаене, позволявайки ни да осъзнаем архетипното съдържание на индивидуалните си преживявания. Това би следвало да е просветляващо и вдъхновяващо преживяване, разпръсващо "светлината на боговете" върху ситуацията, в която се намираме. Някои автори на руническото възраждане, по-специално Едред Торсън, Тони Уилис и Фрейа Асуин, се занимават с руните като проводник на това културно наследство, за други Руните имат по-универсална значимост.

Руническите знаци не само че образуват вид свещен текст в рамките на възраждащите се Северни мистерии, но също така печелят все повече привърженици в много по-широкото движение на съвременния Паганизъм. Както отбелязва антроположката Таня Лурман в книгата си Групите по магическо изкуство: ритуална магия в съвременна Англия: "Забелязва се нарастващ интерес към магията, който извлича символогията си от старите германски и исландски приказки и корпуса на нордическата митология".[vi] Търсенето на живо продължение на "старите религии" от днешните практиканти създава стремеж да се улови духа на древното езичество посредством съвременен начин на вярване и съществуване, опитващ се да се настрои към ритъма на природните сили...

Въпреки че някои коментатори блуждаят твърде далеч от верифицуемата мъдрост на традиционното руническо знание - използвайки знаците като твърде флуидна символна система и прикрепяйки към тях почти всяка група баналности и сборници с ню ейдж учения - струва си да се поддържа усещането за удоволствие или "свещена игра" по отношение на руните. Свещената игра, както показва руната перто, е разбиране, че сакралното може да се разкрие в игрови дух.  И така, като привличаме понятието синхроничност за създаване на съвкупност от значими знаци, ние всъщност взаимодействаме с вселената на едно дълбоко ниво. Не трябва обаче да се предполага, че този начин на търсене и получаване на истината е винаги крайно сериозен и благочестив процес. Руническите книги са системи с "пророческа игра", както посочват някои автори. Би трябвало да се опитваме винаги да подхождаме към Руните с дух на уважение, но в същото време да оставяме лекота в сърцата си. Наистина е възможно самата вселена да се види като проява на вид космичен хумор, дори понякога и да ни се струва, че ние сме обектите на шегата... Наред с благия съвет, те ни окуражават да се впуснем в танца на света.


[1] Откъс от подготвената за печат от ИК "Стигмати"

Превод Антоанета Николова

 

[2] Тук трябва да се има пред вид, че Идзин се състои от специфична и допълнителна част. Допълнителната част включва названия, гадателни формули и стихотворни афоризми, както и тълкувания. Те несъмнено са текст в популярния смисъл, но независимо от древността на създаването им се явяват вторични по отношение на същинската специфична част, състояща се от 64 хексаграми - чисто графични знаци, показващи играта на двете начала ин и ян на нивото на проявения свят - които представляват твърде нестандартна форма на текст и всъщност са нагледни изображения на възможните промени - бел. прев.


[i] Edred Thorsson, At the Well of Wird: A Handbook of Runic Divination (York Beach, Maine: Samuel Weiser, 1996), стр. XVІІ.

 

 

[ii] Ralph Blum, The New Book of Runes (London: Angus an Robertson, 1994), стр. 13.

[iii] F. David Peat, Synchronicity: The Bridge between Matter and Mind (London: Angus and Robertson, 1994), стр. 140.

[iv] Flowers, Runes and Magic, стр. 33.

[v] Asswyn, Northern Mysteries, стр. 95.

[vi] Tanya M. Luhrmann, Persuasions of the Witch's Craft: Ritual Magic in Contemporary England (London: Picador, 1989), стр. 391.

 

comments powered by Disqus