NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Сбогом на Иван Пунчев

Брой
№ 10 (2009)
Рубрика
Тема на броя

На 13 септември 2009 г. от нас си отиде един аристократ на духа и мисълта, фин и скромен, но извисен и великодушен човек - колегата и приятеля д-р Иван Пунчев. Той беше тънък и вещ познавач, ценител на големите, истинските теми и авторитети във философията, и по-специално в логиката. Хегел, Маркс и много други сложни и разностранни автори той познаваше отлично, анализираше спокойно и мъдро, без крайности и конюнктурни увлечения. Това мъдро аналитично спокойствие Иван Пунчев черпеше от дълбоките извори на своя дух и душа - останали чисти и оригинални дори във времената на социални и културни сътресения, в които много други интелектуалци предадоха възгледите си, промениха темите на професионалните си интереси, подслониха се в убежището на партия, фондация, фирма, титла.

Иван Пунчев остана високо, високо, високо - в небесата, в космоса, устремен към далечния хоризонт - и в буквалния, и в преносния смисъл на думата. Те бяха неговия истински духовен дом, макар че на щат той се водеше в Института за философски изследвания. Институционалните изкушения на този щат - титли, атестационни бонуси, постове - не го блазнеха и не мотивираха творчеството и поведението му. Единствено знанието, духовността, стоящи далеч от устремно нахлулите нови "ценности" - пари, вещи, кариера - бяха по мярката на Иван Пунчев.

Високата му стройна фигура, изтънчените черти на лицето, кротката му усмивка и говор бяха външния облик на тази дълбоко духовна, мъдра, съкровена негова същност. Вероятно тази хармония създаваше и неотразимата харизма, която притежаваше д-р Пунчев като събеседник и лектор, предизвикваше уважението и респекта на неговите приятели, на колегите и студентите му. Той не публикуваше много и безразборно, библиографията му не наброява стотици статии, книги и цитирания, но поради тази вътрешна хармония и достойнство той беше забелязван, ценен и уважаван както във философските, така и в широки, извънфилософски кръгове повече, отколкото немалко други учени-"стахановци" в публикациите и кариерата.

 

Ако сега Духът му е вече в неговия истински Дом - в безкрайността на времето и пространството - ние тук, долу, му казваме, че няма да го забравим.

 

Сбогом, Иване!

Октомври 2009

 

Нонка Богомилова

(Ст. н. с. II ст. д-р Нонка Богомилова работи в секция "Антропология и изследвания на религията" към Института за философски изследвания - БАН.)

 

Иван Пунчев беше изключителен в много отношения. Още докато бях студент той оказа силно влияние върху философските ми възгледи, по-специално във връзка с опитите ми върху динамизирането на Кантовите категории и трансценденталния схематизъм. За мен съществен момент от неговите философски текстове представлява тезата му за връзката на математическите и логическите структури и тяхното взаимно обуславяне като форми на единен "логико-математически разум". Според Пунчев този разум може да се разглежда като предистория на "научното 'космическо самосъзнание' на Човека като ноо-сферен 'субект'". С тази негова идея е свързана тезата му за изобразяването на актуалната безкрайност чрез логико-математически модели.

Като става дума за актуална безкрайност, не мога да пропусна това, че Иван Пунчев често споменаваше т. нар. „Канторов рай". Именно от този рай още приживе никой не беше успял да изгони Пунчев, а сега вече това е напълно невъзможно.

 

Кристиян Енчев

(Д-р Кристиян Енчев е н.с. I ст. в секция "Логика" към Института за философски изследвания - БАН.)

 

 

comments powered by Disqus