NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Дали ще знае пролетта…

Брой
48 (2020)
Рубрика
Poiesis
Автор
Лусия Кармен де ла Тринидад, монахиня в манастира Кармело Тересиано

 

Дали ще знае пролетта…

 

(Молитва на монахинята Лусия Кармен де ла Тринидад, от манастира Кармело Тересиано в Антекера, Испания, март, 2020)

 

Дали ще знае пролетта

че я очакваме с нетърпение…

 

Дали ще поиска да преброди

селата ни безлюдни,

и балконите обсипани

с цветовете на мушкатата.

Ще остави ли усмивката

да покрие нашите полета,

ще нарисува ли градините

в бяло, зелено и червено.

 

Дали ще знае пролетта

че я очакваме с нетърпение…

 

Когато дойде и ни няма

по улиците и мегданите

когато не се чуват от градините

нито стъпките на старите

нито глъчката на дечурлигата.

Дали ще си помисли,

че е сбъркана датата в календара

и срещата на която винаги

я чака баба Марта.

 

Дали ще знае пролетта

че я очакваме с нетърпение…

 

Когато природата блика от веселие

и засипва с бели цветове

бадемите, вишните,

жасмините и портокалите…

този триумф на белотата

който покрива нашите дворове.

И когато види че дева Мария

не я обличат за процесия

и никой не покрива пътя ѝ

с жасминови цветчета.

Че няма го тамяна,

трона, скиптъра и кръста

и че не излиза

нито в четвъртък нито на разпети петък..

 

Дали ще си помисли пролетта

че може би се  е объркала?

 

Ще чуе ли въздишките

на безработните

или на тези които работят денонощно,

за да помогнат на останалите

на тези които живота си рискуват

през нощите в мълчание?

Ще чуе ли за нашата благодарност?

 

Дали ще си помисли пролетта

че може би се  е объркала

и ще прибере цветовете си

за догодина.

 

Дали ще знае пролетта

че я очакваме с нетърпение…

 

Че забранени са целувките,

че забранени са прегръдките,

че сърцата ни са кръв и огън,

че сърцата ни са тъжни.

 

Дали ще знае пролетта

че бленуваме за нея…

 

Излезте на балконите,

не на вашите, а на Надеждата

нека дойде

и ни върне чудото

да видим как цъфти живота

който днес се е намръщил.

 

Добре си ни дошла!

Ухаеш на тамян и на кокиче,

ела с шарената си премяна

и с песента на птиците,

ела и нарисувай в небесносиньо

земята в която те очакваме.

 

Не усещате ли,

че нещо ново кълне?

Това е пролетта,

която забързана пристига.  

 

Превод от испански: Калин Коев, knikolovk@gmail.com.