NotaBene

NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Духовни и социални трансформации

В този брой

Списание NotaBene Брой 74 (2026) Водещ броя: Антоанета Николова

Броят се издава с финансовата подкрепа на Фонд „НИ“ при МОН (Дог. № КП-06-НП7/34). Фонд "Научни изследвания" не носи отговорност за съдържанието на материалите.

Тема на броя: Духовни и социални трансформации

СЪДЪРЖАНИЕ

Съдържание на брой 74 (2026)

Към публикацията »

Идеи към възможно изследване на символното извеждане като рефлексивна потенция на духовната парадигма

  • Автор: Никифор Стефанов Аврамов, Институт по Философия и Социология – Българска Академия на Науките, e-mail: nikifor.avramov@ips.bas.bg
  • Рубрика: Тема на броя
  • Брой: Духовни и социални трансформации

Настоящото изследване се опитва да формулира една хипотеза: че производството на символи (тук наречено тяхно „извеждане“ като максимално онтологично неутрален термин за производство) има имплицитно рефлексивна функция в контекста на духовността. Съответно, хипотезата разглежда възможността самият опит със символно извеждане, схванат именно като опит, да се окаже продуктивен принцип във формулирането на една духовна култура. Във философски план се загатва възможен своеобразен прочит на понятия като метаксията у Ерик Фьогелин, като потенциално релевантни за изработването на споменатия ракурс към рефлексията. В случая е необходимо да се разбере структурата на една метаксична ситуация на среща между това, което тук се нарича също на един възможно най-неутрален език „отсамно“ и „отвъдно“ (по аналог на класическите определения „иманентно“ и „трансцендентно“). Тази метаксична структура се явява сърцевината на символното извеждане в контекста на духовната парадигма, така определяйки символа като специфично духовен и неговото извеждане в специфично духовен план. В исторически план (спрямо историята на духовните култури) загатвам, че хипотезата е подплътена със загатвания за такава рефлексивност откъм определени нагласи форми и т.н. в духовните култури.

Към публикацията »

Варлаам и Йоасаф: Пътят на Буда през християнския наратив?

Статията изследва средновековната християнска агиография за Варлаам и Йоасаф, като аргументира, че тя представлява трансформирана адаптация на житието на Буда. Проследява еволюцията на този наратив от будистките му корени през манихейски и арабски версии до грузински и гръцки християнски преразкази, като подчертава целенасочените научни усилия за вграждане на будистки мотиви в християнската теология. В центъра на анализа е разпознаването на начина, по който религиозните наративи мигрират и се адаптират през културни и географски граници, улеснени от исторически търговски пътища като Пътя на коприната и интелектуални взаимодействия в мултикултурни центрове като Багдад. Статията представя подробно езиковите и тематичните трансформации, включително преименуването на персонажи (напр. Бодисатва на Йоасаф) и интегрирането на християнски богословски елементи от преводачи като св. Евтимий Атонски. Този процес отразява по-широка закономерност на религиозен синкретизъм и културно договаряне, при която свещени истории се преформулират, за да отговорят на нови публики и доктринални рамки. Чрез изследване на историческия контекст на религиозното предаване, преводаческите практики и институционалната подкрепа за такива адаптации, изследването показва, че наративът за Варлаам и Йоасаф не е просто случайно сливане, а умишлено преработване. В крайна сметка статията откроява пластичността и динамиката на религиозните традиции, като подчертава как общият човешки стремеж към духовно разбиране надхвърля отделните вери и епохи чрез непрекъснатото преосмисляне на свещените разкази.

Към публикацията »

Подиум

Рицарят на Просвещението: Юрген Хабермас между укротяването на системата и триумфа на комуникативния разум

Статията представя идеите и творчеството на Юрген Хабермас (1929 – 2026), безспорно един от най-влиятелните съвременни мислители от втората половина на XX и началото на XXI век, чието творчество успешно заличава границите между философия, социология, политология и икономика. Като водеща фигура от Второто поколение на Франкфуртската школа, неговият интелектуален път е белязан от една грандиозна мисия: спасяването и реабилитирането на човешкия разум.

Към публикацията »

Модернизъм, постмодернизъм и властови стратегии на „късния капитализъм“

  • Автор: Ива Петрова Куюмджиева, секция „Култура, естетика ценности“, Институт по философия и социология, БАН, ikuiumdzieva@gmail. com
  • Рубрика: Подиум
  • Брой: Духовни и социални трансформации

Изследването си поставя за цел да предложи подход за анализ на отношенията власт-изкуство, базиран върху актуалните конфигурации и приложим към съвременното българско изкуство. Фокусирани са изследвания на Чавдар Попов за тоталитарното изкуство и за постмодернизма в България. В тях осмислянето на релациите авангарди и тоталитарно изкуство през емблематичните изследвания на Борис Гройс и Игор Голомщок са интегрирани в концептуална цялост и осигуряват системен подход за осмисляне на процесите в българското изкуство. В дискусия с този подход тук са разграничени две понятия за идеология като различни отправни точки към осмисляне на релациите власт-изкуство в посткомунистическата ситуация: в политическата теория за тоталитаризма и в постмарксисткия дебат. Въз основа на това разграничение е систематизиран подход, базиран върху Критическата теория на Франкфуртската школа, и по-специално върху политическата и естетическа теория на Адорно и нейните актуализации при Фредрик Джеймисъм и Питър Озбърн.
Ключови думи: релации власт-изкуство, постмодернизъм, идеология, късен капитализъм, политическа теория за тоталитаризма, темпорални модели

Към публикацията »

Minima moralia

Света София, религиозната свобода и унищожаването на християнското културно наследство в Турция

Статията разглежда политическия и социалния контекст на решението за превръщането на „Света София“ от музей в джамия.

Към публикацията »

Образ, мит и трансформации

Статията разглежда образа като зрима дефиниция на претвореното духовно състояние, където менталното (осъзнато или не) видение се ражда, придобива значение и у твореца възниква потребност от неговото веществено претворяване. Този процес, понякога определян като творчески, не е нищо друго освен трансформацията на невидимия образ във видим. Понякога тази трансформация преминава през митове, но не винаги.

Към публикацията »

Вавилон

Джунлун – Трактат за Срединността

  • Автор: Нагарджуна (с коментар на Пингала, превод и коментари на Кумараджива), превод от английски: Константин Стоилчев
  • Рубрика: Вавилон
  • Брой: Духовни и социални трансформации

„Джунлун“ (中論), или Мадхямика-шастра, е коментарът и преводът на Кумараджива върху Муламадхямикакарика (Фундаментални строфи за Средния път) на Нагарджуна. Това е един от най-дълбоките философски текстове в историята на човечеството.

Към публикацията »

Анонс

Лидерство и контекстуална адаптивност на последователите

  • Автор: Йорданка Стоилова Койчева, Институт по философия и социология при Българска академия на науките, email: yordanka.koycheva@ips.bas.bg
  • Рубрика: Анонс
  • Брой: Духовни и социални трансформации

В съвременните организации, изправени пред нарастваща несигурност, технологична трансформация и непрекъснати промени в динамична среда, адаптацията се превръща в ключова компетентност както за лидерите, така и за последователите. Настоящата статия разработва интегративна теоретична рамка за анализ на взаимодействието между лидерските парадигми и контекстуалната адаптивност на последователите, изхождайки от разбирането, че взаимоотношенията между лидерите и последователите не са еднопосочни, а представляват динамичен процес на взаимно влияние и съвместно конструиране (Uhl-Bien et al., 2014; Carsten et al., 2010).
Теоретичната основа на статията интегрира класическите и съвременните теории на последователството (Kelley, 1992; Chaleff, 1995; Kellerman, 2008; Carsten et al., 2010), ситуационните и съвременните лидерски парадигми (Hersey & Blanchard, 1977; Burns, 1978; Bass, 1985; Avolio et al., 2000; Seeger et al., 1998) и теорията за адаптивното последователство (Alegbeleye, 2025; Laustsen, 2021; Vangronsvelt et al., 2025). На тази основа се разработва триизмерен модел на последователите, който надгражда класическите двуизмерни типологии. Първите две измерения – активност/пасивност и критичност/съгласие – са поведенчески и генерират четири типа последователи: ефективен последовател, изпълнител, критик-наблюдател и пасивен конформист. Третото измерение – контекстуалната адаптивност – е когнитивна компетентност, която определя способността за превключване между тези поведенчески модели.
Чрез анализ на лидерството в множество теоретични рамки, включително контекстуални, трансформационни, ситуационни и условни перспективи, изследването утвърждава необходимостта от адаптивно контекстуално поведение на последователите за ефективно лидерство.

Ключови думи: лидерство, контекстуална адаптивност, типология на последователите, лидерски парадигми, взаимоотношения лидер–последовател.

Към публикацията »

Политики спрямо политическия радикализъм – на подкрепа или на противодействие

В статията се разглеждат модели на политика за подкрепа или инструментално използване на политическия радикализъм. Анализират се модели на противодействие, като се сравняват либерално-демократичните, секюритизираните и хибридните подходи. Разглежда се партийно-политическото развитие на Молдова от независимостта до настоящия момент, с акцент върху това как молдовската партийна система произвежда, поглъща или неутрализира радикални политически импулси.
Ключови думи: радикализъм, модели, влияние, динамика

Към публикацията »

Цифровизацията на здравеопазването в България: образователни различия и социална достъпност

Цифровизацията на здравеопазването е важно направление на съвременната публична политика, чиито резултати следва да се разглеждат не само през развитието на технологичната инфраструктура, но и през действителното използване на цифровите възможности от гражданите. Статията изследва образователните различия в използването на цифрови здравни дейности в България през 2024 г. и анализира тяхното значение за оценката на социалната достъпност на публичната здравна политика.
Изследването се основава на вторичен описателен анализ на данни от Eurostat (Individuals – internet activities, isoc_ci_ac_i). Съпоставени са лицата с ниско образование (ISCED 0–2) и лицата с висше образование (ISCED 5–8) по три показателя: търсене на здравна информация онлайн, записване на медицински час чрез интернет и достъп до лични електронни здравни досиета.
Резултатите показват по-високо участие на лицата с висше образование и при трите дейности. Разликите между образователните групи възлизат съответно на 48,56, 30,46 и 30,92 процентни пункта. При показателя за онлайн записване на медицински час оценката за лицата с ниско образование е обозначена от Eurostat като статистически по-слабо надеждна, което изисква предпазливост при интерпретацията.
От политологична гледна точка установените различия показват значението на социалното разпределение на цифровото участие като допълващо измерение при оценката на публичната здравна политика. Изследването не установява причинно-следствени зависимости и не приравнява неизползването на цифрови дейности с липса на достъп до здравна помощ.
Ключови думи: цифровизация на здравеопазването; цифрово неравенство; образователни различия; цифрови здравни услуги; социална достъпност; публична здравна политика.

Към публикацията »

Poiesis

Зелените тревички на Земята

Пенка Самоковлиева е българска поетеса, автор на стихосбирките „Приказки разплита тишината“ (изд. „Литературен форум“, 2014) и „Акростишни мелодии“ (ИК „Анхира, 2024).

Към публикацията »