NotaBene

NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Философия - Медицина - Технологии

В този брой

Списание NotaBene Брой 61 (2023) Водещ на броя: Юлия Васева-Дикова

Тема на броя: Философия - Медицина - Технологии

Представяне на брой 61 "Философия - Медицина - Технологии"

Към публикацията »

Език и практика в медицината

Резюме: Езикът на една наука е обвързан с понятийната специфика на нейния предмет, поради което в началото на статията се анализира предметът на медицината, основан на разбирането за здраве и болест. Теоретичната система на медицината се определя като научна област, приемаща по съгласуван начин теоретични модели от физиката, химията, биологията и психологията, и с оглед на това се анализира спецификата на нейния език. Следващата част на статията разглежда медицинската практика, фокусирана върху отношението между лекар и пациент.
Ключови думи: език и практика в медицината, здраве, болест, отношенията лекар-пациент, здравни политики

Към публикацията »

Доказателство в медицината - теория, практика и експеримент

Резюме: Съвременната медицина е едно познавателно поле със силно влияние в съвременното общество. Ролята и мястото на медицинската теория и практика е от голямо значение за света и за човечеството. Настоящият текст извежда на преден план философското питане за това как доказва съвременната медицина. Темата за доказателството в медицината е от централно значение за съвременнта философия на медицната. Настоящата статия представя това питане в контекста на връзката: изследвания/изследователи - клиницисти - пациенти. В хода на анализ се представя идеята на медицината, основана на доказателства (ЕВМ) и зададените от това движение критерии за доказване. В допълнение към това се представят и анализират ролята и значението на два централни за това движение критерия, а именно рандомизираните контролирани изпитвания (RCT’s) и йерархията от доказателства (hierarchy of evidence). Особено значение се отделя на прехода от научно-базирана медицина към статистически-базирана медицина.
Ключови думи: философия на медицината, доказателство, МОД, РКИ, изследвания/изследователи - клиницисти - пациенти, научно-базирана медицина, статистически-базирана медицина.

Към публикацията »

Наука, изкуство или нещо трето е медицината? Първа част

Резюме. Студията има за цел да отговори на своя заглавен въпрос. Аргументира се тезата, че медицината не е нито наука, нито изкуство в съвременния смисъл на тези понятия, а е сложна, органична, координирана, субординирана и динамична система от фундаментални (основни) и клинични (приложни) научни дисциплини, която формира специфична научна област, а приложението в практиката на знанията, придобити от тях, представлява това, което се нарича лечебно или „лекарско изкуство“. Аргументацията е изградена на основата на две „координатни системи“: приетите като работни съвременни дефиниции на понятията „наука“ и „изкуство“.
Ключови думи: медицина, наука, изкуство, понятие, закони, научно доказателство

Към публикацията »

Наука, изкуство или нещо трето е медицината? Втора част

Резюме. Студията има за цел да отговори на своя заглавен въпрос. Аргументира се тезата, че медицината не е нито наука, нито изкуство в съвременния смисъл на тези понятия, а е сложна, органична, координирана, субординирана и динамична система от фундаментални (основни) и клинични (приложни) научни дисциплини, която формира специфична научна област, а приложението в практиката на знанията, придобити от тях, представлява това, което се нарича лечебно или „лекарско изкуство“. Аргументацията е изградена на основата на две „координатни системи“: приетите като работни съвременни дефиниции на понятията „наука“ и „изкуство“.
Ключови думи: медицина, наука, изкуство, понятие, закони, научно доказателство

Към публикацията »

Отношенията лекар-пациент в холистичната практика

Резюме: Пациентите са склонни да бъдат по-удовлетворени, ако лекарят възприеме холистичен подход. Зачитането на мнението на пациента и активното му участие в лечебния процес са предпоставка за успех на терапевтичния процес в дългосрочен план. Обединяваща е идята, че е нужна промяна и тя трябва да включва философска и духовна обосновка. Това не е по силите самостоятелно на западната медицина, нужно е интегриране на традиционни практики. Традиционните медицински практики са напълно съвместими с конвенционалната медицина, но само под общата парадигма на холистичната медицина. България е в добра позиция със съхранено в голяма си част уникално наследство. Подборът на център може да се извърши чрез сравнителен анализ на наличните духовни практики и адаптирането им, така че да са разбираеми за хората на 21 век. Медицината има бъдеще само в холиситичен контекст, така както миналото й е неразделно свързано с духовните ритуали и практики.
Ключови думи: медицина, традиция, холистичен, връзка, център

Към публикацията »

Интелигентни агенти в медицината – философска перспектива

Резюме: Статията разглежда използването на изкуствените агенти в медицинската среда, като се вземат предвид както положителните, така и отрицателните ефекти от тяхното приложение в здравеопазването. Въвеждането на изкуствения интелект в сферата на предоставянето на грижи естествено поражда етични опасения, наблягайки на понятия като отговорен и морален изкуствен интелект. Проектирането на етични изкуствени агенти, способни да изпълняват задачи, традиционни за хората, поставя сложни дилеми, и води до заключението, че ние носим отговорност за тяхното правилно интегриране в критични области като здравеопазването и грижите. В този смисъл философската перспектива за изкуствените агенти в здравеопазването и грижите повдига важни въпроси относно тяхното приемане, регулиране и етични последици, като подчертава необходимостта от продължаващо философско изследване в сферата на приложение на изкуствените агенти в медицината.
Ключови думи: изкуствени агенти, интелигентни агенти, изкуствен интелект, медицина, грижа, здравеопазване.

Към публикацията »

Медицински и философски идеи в трактата „За свещената болест“ от Хипократовия корпус

Резюме: В статията е представен трактатът "За свещената болест" от Хипократовия корпус в контекста на медицинското и философско развитие през V-IV в. в Гърция като един от най-важните текстове в установяването и развитието на рационалната медицина. В началото са дадени кратки бележки върху Хипократовия корпус и съвременни възгледи за авторството на трактатите. Анализират се идеите за отхвърляне на божествената природа на епилепсията, енцефалоцентричната теория и патологичната етиология на заболяванията.
Ключови думи: Corpus Hippocraticum, трактат De morbo sacro, медицински и философски идеи, принципи на рационалната медицина, древни разбирания за епилепсията, енцефалоцентрична теория

Към публикацията »

Хюм и болестта на учените

Резюме: Целта на тази статия е да разгледа понятието за меланхолия през текстовете на Дейвид Хюм. В тази връзка ще бъдат анализирани неговите "Писмо до лекаря" и Заключението на книга първа на "Трактат за човешката природа". Намерението ми е да представя смисъла на меланхолията в Хюмовата теоретична философия, от една страна, и в контекста на медицината на Новото време, от друга.
Ключови думи: меланхолия, болест на учения, хуморална теория, причинност, скептицизъм.

Към публикацията »

Подиум

Карл Попър: за научния статус на психоанализата

Резюме: В рамките на настоящата статия ще се представи проблемът за научния статус на психологията. За целите на анализа ще се разгледат идеите на Карл Попър и по-точно неговата критика към теорията за психоанализа на Фройд. Връзката между това, което се приема за научно обосновано знание и предлаганите теории в областта на психологията е от съществено значение в настоящия текст. За целите на работата ще се проследи темата свързана с научния статус на теориите в психологията и отнасянето им към въпроса за демаркация, съществен за идеите на К. Попър. Една от важните книги на К. Попър в това отношение е “Предположения и опровержения” (1963), а някои от идеите й ще се представят тук.
Ключови думи: психоанализа, проблем за демаркация, верификация, фалсификация, ненаучна теория, наблюдение, експеримент, тест, ad-hoc хипотези, D-N модел, кръговост.

Към публикацията »

Семантична интерпретация чрез еднородно унифициране

Резюме: Постепенното подобряване на методите за изкуствен интелект за обработка на естествен език доведе до създаването и силното използване на така наречените огромни езикови модели. Тези модели разчитат на парадигми за извличане на знание от огромни масиви от текстови данни, където семантичните връзки между различните обекти се осъществява на база на калкулация на процент статистическа обвързаност (корелация) между позицията на думите в дадено изречение. Проблемите които тези методи индуцират при тяхното обучение и работа са обвързани основно със силната зависимост, че семантичните връзки между обектите, трябва да присъстват в тренировъчните данни и че потенциална генерализация над непознати данни e възможна само, след като огромна база от текстове представящи различни семантични взаимообвързаности между обектите е използвана за обучение. Това е проблематично, защото при нужда за преобучение на модела е необходимо нови масиви да бъдат внимателно подбрани или синтетично генерирани за да се избегне отслабването на корелационни връзки между вече съществуващите обекти. От друга страна хората се нуждаят само от няколко примера за да генерират семантичен модел, който определя връзките между различни типове обекти, било то представени в текстове, изображения, схеми или други. Въпреки че изследователското поле на разглеждане на човешкия интелект и когнитивност търпи постоянно обогатяване и развитие, повечето специалисти се съгласяват, че хората не научават просто корелационни зависимости, обвързаности или еднаквост между думите, а също и правилата които формализират връзките между обектите. В тази статия ще представи един възможен хибриден изчислителен модел, в който семантичните правила между обектите се извличат чрез графово представяне на данни и тези правила се използват за подобряване на семантичната интерпретация при обработка на естествен език, чрез унифициране на два метода за обучение върху граф и добиване на еднородност на интерпретацията по този начин.
Ключови думи: Изкуствен интелект, обработка на естествен език, хибридни модели, граф, графови невронни мрежи.

Към публикацията »

Вавилон

Лудвиг Флек – непознатият социолог и философ на науката

Към публикацията »

За научното наблюдение и възприемането като цяло. Превод от полски език: Божидар Ивков

Преводът е направен по: Fleck, Ludwik (1935) O obserwacji naukowej i postrzeganiu w ogole. W: Przeglad Filozoficzny, № 38, ss. 58-76. Превод от полски език: проф. дсн Божидар Ивков

Към публикацията »

За някои особености на медицинското мислене. Превод от полски език: Божидар Ивков

Преводът е направен по: Fleck, L. (1927) O niektorych swoistych cechah mysleniа lekarskiego. (Rzecz wygloszona na IV Posiedzeniu Tow. Milosnikow Historji Medycyny we Lwowie). W: „Archiwum Historii i Filozofii Medycyny oraz Historii Nauk Przyrodniczych”, 6, z. 1, ss. 55-64.Превод от полски език: проф. дсн Божидар Ивков

Към публикацията »

Poiesis

Фото импресионизъм. Фотографии на Вера Любенова

Към публикацията »