NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Пандемия, познание и обучение

В този брой

Списание NotaBene Брой 53 (2021) Водеща на броя: Ива Манова

Тема на броя: Пандемия, познание и обучение

Увод към темата на броя: представяне на проекта REFORM

Темата на този брой на сп. “Nota Bene” е посветена на дигиталното образование и дистанционното обучение и тяхното приложение в България по време на пандемията от Covid-19. Броят включва статии, които са резултат от работата, проведена през първата година на изследователския проект “Преосмисляне на българското образование в контекста на 21 век: концепции, методологии, практики, участници (2021 - 2023) - REFORM”. Той се изпълнява от Института по философия и социология на БАН, секция “Социални теории, стратегии и прогнози”. По проекта REFORM се извършват теоретични и емпирични изследвания на трансформацията в процесите на учене и производство на знание под влияние на промените, предизвикани от ИКТ.

Към публикацията »

The Emerging Global Institutional Discourse on the Future of Education: Narrowed Prognostic Horizons, Deeper Political Effects. Part I

(Формиращият се международен институционален дискурс около бъдещето на образованието: стеснени прогностични хоризонти, дълбоки политически ефекти) Статията представлява опит да се очертаят някои от често срещаните проблеми при обмисляне бъдещето на образованието в рамките на официални прогнози, стратегии и планове за действие на международни организации, насочени към адекватно управление на сектора. Текстът се фокусира върху: особеностите на еволюиращия глобален дискурс по повод на необходимите образователни политики на фона на нарастваща неопределеност; някои основни предпоставки, подплатяващи съществуващите прогностични анализи; някои от политическите ефекти на последните. Статията е стъпка по посока на полагане основите на едно „продуктивно бягство“ от обичайните начини на мислене по проблема, които захранват текущо циркулиращи международни прогностични документи и които често са използвани като концептуално основание при формиране на образователни политики от компетентните национални власти.
Ключови думи: бъдеще на образованието, прогностични методи, глобални политики, детство, неопределеност.

Към публикацията »

Дигиталното образование и неговите измерения в практиката. Част I

Настоящата статия има за цел да разгледа състоянието на дигиталното образование в България, като представи рамката на политиката, в която протичат самите образователни процеси, както и да покаже различните платформи и софтуерни продукти, които формират основата на дигиталното образование. Анализиран е конкретен казус – ситуацията с Ковид-19 и как се преструктурира българската образователна система в посока онлайн обучение под влияние на новите условия на пандемия. Методиката е базирана на качествени методи, по национален проект “Дигиталната медийна грамотност в контекста на “Обществото на знанието”: състояние и предизвикателства”, № КП–06–Н25/4, 2018 г., финансиран от Фонд Научни изследвания.
Ключови думи: дигитално образование, Ковид-19, дигитална грамотност, онлайн платформи.

Към публикацията »

Дигиталното образование и неговите измерения в практиката. Част II

Към публикацията »

Основни глобални трендове в образованието и тяхното влияние върху учащите. Част I

Статията разглежда детайлно кои са новите дигитални технологии, които променят образованието и с какво спомагат за обогатяването и задълбочаването на компетентности, включително и на дигиталните, така че образованието да започне да отговаря на нуждите на пазара на труда и професиите на 21 век. Дискутират се всички налични дигитални технологии: изкуствен интелект, 3D принтери, роботи, виртуална и смесена реалност, ползите и приносите от тях и къде тези практики вече се използват. Към този по-прагматичен подход статията добавя и критична рефлексия, показваща, че, освен възможностите, съществуват и множество рискове за учащите и човечеството като цяло. Сред заплахите е сценарият да загубим не само когнитивни и физически способности, “улеснени” от технологиите, но и човешката независимост и суверенитет на вземане на решения във все повече сфери поради липса на време или достатъчно знания и информация.
Ключови думи: изкуствен интелект, образование, дигитална компетентност, когнитивни способности.

Към публикацията »

On the Synergy between the Extension Theory of Technology and the Literacy Doctrine. Part I

(За синергията между теорията за технологията като екстензия и доктрината за грамотността) Настоящата статия представя т.нар. теория за технологията като “екстензия” и нейната връзка с “доктрината за грамотността”, която се определя като синергетична. Под “доктрина за грамотността” тук се има предвид дискурсът, който окуражава дискусиите за съществуването на много типове грамотност, всеки от които е съотнесен към определена комуникационна технология. Тезата на статията е, че понятието за грамотност добива смисъл и пълнота, поставено на философската основа на теорията за технологията като “екстензия”. Целта на статията е да представи двете изследователски полета и тяхното взаимно усилване и да постави въпроса доколко можем да се съгласим с обикновено отхвърляния принцип на технологичния детерминизъм, който прозира в тях, при положение че понятието грамотност е широко използвано в съвременните дискусии за образованието в педагогиката, медийните изследвания и политическите документи. Статията се състои от три части: първата представя теорията за технологията като “екстензия”, втората представя доктрината за грамотността и нейното взаимодействие с теорията за технологията като екстензия, а в третата се дискутира идеята за предварително зададената структура на знанието от гледна точка на анализа на Хайдегер за същността на технологията. Заключението на статията препоръчва силната дефиниция за мултиграмотността като принцип в образованието.
Ключови думи: теория за технологията като екстензия, грамотност, мултиграмотност, истина, образование.

Към публикацията »

Видео игрите като средство за обучение по философия в условията на онлайн образование

Вниманието в статията е концентрирано върху някои от основните проблеми в съвременната образователна система на България, които са съпоставени с теории от философията на образованието. Разглежда се как процесът на геймификация може да подпомогне качеството на образованието, така че то да придобие по-модерен и прогресивен облик. Предложението е директно свързано с актуалната ситуация на онлайн обучение и с проблема с концентрацията на обучаващите се. Представени са резултати от изследвания в областта на невронауката и психологията, които да подкрепят ползите и образователния принос на видео игрите. Централно внимание е обърнато на това как засягането на философски проблеми във видео игрите би могло да съдейства за по-доброто разбиране на съответните концепции.
Ключови думи: образование, онлайн обучение, философия на образованието, видео игри.

Към публикацията »

Подиум

Системната теория като ключ към преосмисляне на отношението между човека и другите животни

Системната теория на Никлас Луман усвоява някои от основополагащите си понятия и положения от схващането на чилийските биолози Умберто Матурана и Франсиско Варела, като пренасочва приложението им от сферата на живата природа към тази на социалното. Резултатът е радикална промяна в мисленето на социалните отношения, разколебаване на не само традиционно-философски, но и до голяма степен общочовешки представи. Обществото например вече не е съвкупност от взаимодействащи помежду си индивидуалности, “посегнато” е и на самото понятие за човек в традиционния му смисъл на функционално единство. Такива размествания в мисленето за човека от затворена и автономна цялост към конгломерат от системи се вписва добре в доста разпространеното в съвременната философия усилие по разтварянето на понятието “субект” по посока на по-разслоено и динамично схващане. В този смисъл системната теория създава много благоприятен климат за отглеждане и процъфтяване на различни форми на постхуманизъм, търсещи да избягат от антропоцентризма като скрита предпоставка. На този фон текстът ще се опита да си представи в каква насока би могло да се развие разбирането за отношението между човека и животните, ако го обогатим с трансформиращата роля на системната теория. Изследователският фокус ще бъде насочен към това да се види възможно ли е да се говори за отношението между човека и другите животни в една неантропоцентрична парадигма, в която категоричното отграничаване между човек и животно не е въпрос от първостепенно значение и където поне теоретично се оставя място за не непременно йерархизиращ поглед върху различните представители на живата природа.

Ключови думи: системна теория, автопойезис, животно, човек, отношение човек – животни, антропоцентризъм, постхуманизъм, Никлас Луман, Умберто Матурана, Франсиско Варела, Якоб фон Юкскюл.

Към публикацията »

Alternative History and the Phenomena of Possibility: Collingwood and Wittgenstein’s Concepts of “Time”. A Comparative Study

(Алтернативната история и феномените на възможността: Концепциите на Колингуд и Витгенщайн за “времето”. Сравнително изследване) Алтернативната история е двуизмерна: от една страна, тя се вписва в литературно-фантастичния жанр, а от друга, навлиза в полето на историческия разказ под формата на различни сценарии или литературно-исторически фантазии, които позволяват превръщането на формалноисторическото повествование в контрафактуален разказ за миналото. Историческата травма в повратни моменти от историята отваря пътя към създаването на “възможни светове” и по този начин, въпреки въвеждането на въображаеми ситуации, алтернативната история отговаря на дискурсивните ментални изисквания в различни времена и на различни места. Идеята, че съществува фиктивно време в историческия наратив, се появява благодарение на рефлексията, включително множеството понятия за време в контекста на историята. В статията се провежда сравнителен анализ на гледните точки на Колингуд и Витгенщайн относно оценката на ролята на множествеността и разнообразието на времената в наратива на историческата фикция.
Ключови думи: Колингуд, Витгенщайн, възможен свят, алтернативна история, време.

Към публикацията »

Minima moralia

The “New Music” in John Cage’s Thought. Part I

(“Новата музика” в мисълта на Джон Кейдж) В статията се обсъждат най-иновативните музикални приноси на композитора Джон Кейдж. Целта на статията е да се идентифицират някои значими връзки на творчеството на Кейдж с философските идеи от 20 век. Освен това в нея се установяват връзките между музикалните иновации на композитора и творчеството на някои авангардисти. Във основа на анализ на “Лекцията за нищото” на Кейдж в заключителната част на статията се подчертава връзката на музиката му специално с философията на Анри Бергсон. Примерът с музиката на Кейдж служи да покаже, че изобщо художествената мисъл на 20 век е свързана с философската мисъл на епохата и постиженията в областта на научното познание.
Ключови думи: нова музика, тишина, нищо, “подготвено пиано”, шанс, неопределеност.

Към публикацията »

Вавилон

Теория на разваляча на настроения

Хавиер Гома Лансон (1965) е испански философ, есеист и писател, дългогодишен директор на най-голямата испанска фондация с дейност в областта на културата “Хуан Марч”.
Хавиер Гома има образование на класически филолог и правист, а пътят му във философията се утвърждава с докторат върху “подражанието” като етическо направляване, което по-късно нарича “образцовост” – например в известната си философска разработка “Тетралогия на образцовостта”.
Освен с нея и с няколкото си книги, Гома е изключително популярен със своите философски есета, от каквито се състои и наскоро издаденият му в България сборник “Философия за света и за всички в света” в превод на Теодора Цанкова (Критика и хуманизъм, 2021). Есето, което представяме тук, е част именно от този сборник.
Публикацията се осъществява с любезното съдействие на издателска къща “Критика и хуманизъм”.

Към публикацията »

Анонс

Филантропия и наука или защо богатите даряват за образование

В днешно време висшето образование в много държави по света разчита на подкрепа от страна на частната филантропия. Тази зависимост се увеличава през десетилетията и е резултат от нарастващите университетски разходи и намаляването на държавните инвестиции. Науката и инженерството, за чието развиване са нужни големи средства, са все по-привлекателни за студентите; от своя страна индустрията се нуждае от бързи иновации. В този контекст естествено възниква въпросът защо богатите даряват за образование. В повечето случаи отправна точка за филантропа е житейският му опит, а понякога благотворителността е свързана с благодарност към институция, но в други случаи мотивите не са така явни. Ала дали даряването за образование е мотивирано единствено от безкористно желание за промяна в обществото у дарителя, или в него има нещо повече? На този въпрос се търси отговор в статията.

Ключови думи: висше образование, филантропия, даряване, университети, финансиране на образованието.

Към публикацията »

Poiesis

Проглед: снимки и колажи

Авторът работи в областта на енергетиката. Понякога по време на служебни пътувания влиза и в ролята на фотограф: заснема персонажи в работна обстановка. Следващите снимки са от пътуване по българския участък от междусистемния електропровод между “Марица Изток” и “Неа Санта” (Гърция). Към онзи момент все още неопроводен, само стълбови конструкции. Колажите са на основата на фотографии от природната забележителност Каменните гъби, разположена на около километър от село Бели пласт, между Хасково и Кърджали. На тях авторът изважда на показ образите, които вижда в каменните статуи: Кучето, Мумията, Крокодила...

Към публикацията »