NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Структури на онтологичното

В този брой

Списание NotaBene Брой 59 (2023) Водещ броя: Антоанета Николова

Тема на броя: Структури на онтологичното

От невидимото към видимото: тъканта на „Книга на промените“ (XI в.пр.н.е.)

Статията е замислена да разкрие веригата на вплитане на видимо (хоризонтал), невидимо (вертикал) и прозримо (Аз/себесност) в тъканта (основа и вътък) на „Книга на промените“ като трактат, използващ богат набор от семиотични системи и подсистеми на кодиране (образи, символи, писмени знаци, числа и т.н.), до тяхното единение в „развръзката“, отчитайки и това, че текстът поема в себе си като органична цялост диахронията на редица коментари (най-ранните сумарно наричани „Десетте крила“ плюс огромно количество по-късни).

Към публикацията »

Пространство и символ (рецепция на философията на пространството на Павел Флоренски) Част 1

Текстът е рецепция на анализите на пространствената символика у Павел Флоренски. Всяко изобразително пространство, било абстрактно или конкретно, е в широк смисъл символно пространство, доколкото е „реалност, която предава енергии на друга реалност“. Случването на този символен трансфер е „пропадането“ на пространството на творбата, за да се прояви пространството в творбата, което според Флоренски е единственият вход в художественото съдържание. Новата геометрия открива нова пространствена образност, въвеждайки нагледа на кривината в своя пространствен синтаксис. Това нововъведение прекроява правилата за организация на пространството, с което възвръща на изкуството присъщата му сила да създава пространствени построения, независими от Евклидовите схеми. Ако въобще изкуството има нещо общо с действителността, то е усилието му да вмести силовите взаимодействия в една пространствена конфигурация.
Символният характер на пространството проличава в революционните преходи от един към друг пространствен център: от геоцентризъм към хелиоцентризъм, и оттам към модерна елиптична вселена. Това, което съм се опитал да акцентирам по тази линия, е значението на онзи пространствен център, в който „тоталността на феномените“, осмислящи човешкия живот, намира онтологично оправдание.

Към публикацията »

Пространство и символ (рецепция на философията на пространството на Павел Флоренски) Част 2

Текстът е рецепция на анализите на пространствената символика у Павел Флоренски. Всяко изобразително пространство, било абстрактно или конкретно, е в широк смисъл символно пространство, доколкото е „реалност, която предава енергии на друга реалност“. Случването на този символен трансфер е „пропадането“ на пространството на творбата, за да се прояви пространството в творбата, което според Флоренски, е единственият вход в художественото съдържание. Новата геометрия открива нова пространствена образност въвеждайки нагледа на кривината в своя пространствен синтаксис. Това нововъведение прекроява правилата за организация на пространството, с което възвръща на изкуството присъщата му сила да създава пространствени построения, независими от Евклидовите схеми. Ако въобще изкуството има нещо общо с действителността, то е усилието му да вмести силовите взаимодействия в една пространствена конфигурация.
Символният характер на пространството проличава в революционните преходи от един към друг пространствен център: от геоцентризъм към хелиоцентризъм, и оттам към модерна елиптична вселена. Това, което съм се опитал да акцентирам по тази линия, е значението на онзи пространствен център, в който „тоталността на феномените“ осмислящи човешкия живот намира онтологично оправдание.

Към публикацията »

Сферата на демоничното според периода на класическата античност като забравена същност на екзистенциалната онтология. Част 1

Текстът е двулицев: от една страна той е изследване на разбирането на гръцката античност за demon, единявайки смислите на последното в общо понятие; от друга е разсъждение върху екзистенциалния смисъл на понятието. Откъм първата той защитава действителното единство на споменатото разнообразие. Откъм втората – твърдението, че това единство говори определящо за основите на екзистенциалната онтология. Още по-точно, единното понятие прави това, понятизирайки сляпата точка на съвременната мисъл, която иначе смята себе си за особено екзистенциално мислеща – структурирането на екзистенциалната сфера като сфера на отношение от смислов характер, отразен ноетично и пневматично из споменатата антична традиция.

Към публикацията »

Сферата на демоничното според периода на класическата античност като забравена същност на екзистенциалната онтология. Част 2

Текстът е двулицев: от една страна той е изледване на разбирането на гръцката античност за demon, единявайки смислите на последното в общо понятие; от друга е разсъждение върху екзистенциалния смисъл на понятието. Откъм първата той защитава действителното единство на споменатото разнообразие. Откъм втората – твърдението, че това единство говори определящо за основите на екзистенциалната онтология. Още по-точно, единното понятие прави това, понятизирайки сляпата точка на съвременната мисъл, която иначе смята себе си за особено екзистенциално мислеща – структурирането на екзистенциалната сфера като сфера на отношение от смислов характер, отразен ноетично и пневматично из споменатата антична традиция.

Към публикацията »

Сферата на демоничното според периода на класическата античност като забравена същност на екзистенциалната онтология. Част 3

Текстът е двулицев: от една страна той е изледване на разбирането на гръцката античност за demon, единявайки смислите на последното в общо понятие; от друга е разсъждение върху екзистенциалния смисъл на понятието. Откъм първата той защитава действителното единство на споменатото разнообразие. Откъм втората – твърдението, че това единство говори определящо за основите на екзистенциалната онтология. Още по-точно, единното понятие прави това, понятизирайки сляпата точка на съвременната мисъл, която иначе смята себе си за особено екзистенциално мислеща – структурирането на екзистенциалната сфера като сфера на отношение от смислов характер, отразен ноетично и пневматично из споменатата антична традиция.

Към публикацията »

Подиум

Global Redistribution of Geopolitical Power

  • Автор: Dragan Kolev, Pan-European University “Apeiron” Banja Luka, kolevces@yahoo.com and Danijela Bjelja, University “Union Nikola Tesla”, Belgrade, danijela.bjelja@fdb.edu.rs
  • Рубрика: Подиум
  • Брой: Структури на онтологичното

Contemporary security challenges, risks and threats are characterized by increased dynamism and global coverage. The dominant tendency on the world stage is the global redistribution of geopolitical power. Because of this trend, there is destabilization (economic, political, military, etc.) of certain regions in the world and emergence of many crisis hotspots. This is clearly evidenced by the conflicts (wars, military interventions, coups) that have taken place in recent decades in various parts of the planet, with global consequences. One such consequence is the growing awareness of the existence of common and indivisible interests at the international level. Is it possible to anticipate the basic outlines of the new world order on the basis of current events that indicate a global redistribution of global power? To what extent will the world as we know it change? Is a new geopolitical cycle beginning? Is this the beginning of the creation of a multipolar world? In the paper, we are looking for possible answers to these questions.
Keywords: geopolitical power, globalism, redistribution, multipolar world, armed conflicts.

Към публикацията »

Предизвикателства пред комуникацията в политическата сфера

Възприемането на политиката като избор поставя на преден план значението, което имат информационните потоци от политическите партии и лидери към заинтересованите обществени групи относно политики и взимането на решения. Следователно комуникацията е градивна частица на взаимоотношенията между управлявани и управляващи. В този контекст настоящата статия очертава предизвикателства пред ефективната комуникация между политици и граждани. Основа за анализа на авторите е и въздействието на дигиталните технологии върху общуването. Предмет на изследване е използването на социалните медии и мрежи като инструмент за диалогична комуникация по значим обществен въпрос.
Ключови думи: политическа комуникация, социални медии, социални мрежи, онлайн комуникация, предизвикателства, диалог

Към публикацията »

Minima moralia

Поетът в изгнание: родно и чуждо

В статията се анализира художествената интерпретация на В.Мутафчиева на понятията родно, свое, чуждо в контекста на сложния екзистенциален опит в изгнание на героите й: поетът Саади и Джем султан, също поет. Разбирането и преживяването на родното е показано в контекста на значими човешки екзистенциали: близостта, нравствеността, творческото призвание. В анализа е поставен акцент върху преживяването на родното в контекста на творческото призвание в качеството му на най-съкровена, същностна сила на личността (както е в случая с „късния” Саади от „Случаят Джем”). Тъй като поетическото призвание живее чрез родния език, родината се оказва незаменимо място за практикуването му, за споделянето му с читателя и слушателя като слово и послание.

Ключови думи: поетично призвание, изгнание, родина, приятелство, роден език

Към публикацията »

Религия и сексуалност – еросът на Сребърния век

Текстът дискутира един от ярките феномени в духовната атмосфера на руския Сребърен век – утвърждаването на еротичните изживявания като път към Бога и към земно безсмъртие. Обсъждани са някои от най-характерните за епохата нагласи, присъщи на част от тогавашната интелигенция, споделяни на провежданите в началото на ХХ век срещи с представители на клира. Като емблематичен пример е посочен експериментът, предприет от трима философстващи литератори – Дмитрий Мережковски, Зинаида Гипиус и Дмитирий Философов, за създаване на нова религия, основана на амбицията за освещаване на света (с неговата плът – цялата материална и духовна сфера на човека) и отхвърляне на монашеското отвращение от него. В статията е разгледан и лансираният от Николай Бердяев идеал за андрогинността на човека; идеал, водещ до победа над раждането и смъртта.
Заключението представя провала на замислените нови религиозни форми, призвани да надмогнат сексуалния аскетизъм, доколкото отново го предполагат. Плод на желанието за развлечение, тези религиозно-утопични експерименти имат и сериозни последици – декаданс вместо ренесанс, женофобия вместо идеал за Вечна женственост, и т.н., които хвърлят сянка върху среброто на века.

Ключови думи: Сребърен век, еротика, религия, „нова църква“, Дмитрий Мережковски, Зинаида Гипиус, Николай Бердяев, религиозно-сексуален утопизъм

Към публикацията »

Шахматът и смъртта. Част 1

Текстът разтегля релатативната, реферативна и конотативна мрежа: шахмат – игра – смърт, стигайки до интересни открития. Шахматът става означаемо с означаващото – смъртта в трансверсивната им взаимозаменяемост в живописта.
Ключови думи: шахмата – смърт; Танц на смъртта; Триумф на смъртта; Черната смърт, La Danse Macabre; хореомания; memento mori; Vanitas; avarita; La Calavera Catrina.

Към публикацията »

Шахматът и смъртта. Част 2

Текстът разтегля релатативната, реферативна и конотативна мрежа: шахмат – игра – смърт, стигайки до интересни открития. Шахматът става означаемо с означаващото – смъртта в трансверсивната им взаимозаменяемост в живописта.

Ключови думи: шахмата – смърт; Танц на смъртта; Триумф на смъртта; Черната смърт, La Danse Macabre; хореомания; memento mori; Vanitas; avarita; La Calavera Catrina.

Към публикацията »

Вавилон

Книга на песните

„Книга на песните“, „Шидзин“, е сборник с древни китайски поетични текстове, създавани между 12 и 6 в. пр. н.е. Тя е част от класическото конфуцианско петокнижие, което освен нея включва „Идзин“ (Книга на промените), „Шудзин“ (Книга на историята), „Лидзи“ (Книга за обредите) и Чунцю (Летописи Пролети и есени).
„Шидзин“ е книга именно с песни. Всеки текст е бил свързан с определена мелодия, а понякога и с танц и ритуално действие.
„Шидзин“ е разделен на 4 нееднакви части. Първата и най-обемна „Напеви от разни царства“ включва любовни, ритуални, трудови народни песни, които представят живота на древното китайско общество и вълненията на обикновените хора. Втората и трета част се наричат съответно Малки песнопения и Големи песнопения и са преди всичко придворна поезия. Четвъртата част са химни, които са се изпълнявали в храмове.
Тук представяме текстове от книгата, подготвена за печат от издателство „Изток-Запад“ в превод на блестящия поет, изследовател на древността и преводач от старокитайски Петко Хинов.

Към публикацията »

Анонс

Проваления опит за екзистенциална комуникация между Мартин Хайдегер и Карл Ясперс като истинска загуба за политическата философия: Част първа

  • Автор: Петър Радоев Димков, Българска академия на науките, Институт по философия и социология, petardimkov@gmail.com
  • Рубрика: Анонс
  • Брой: Структури на онтологичното

Нашето съвремие се характеризира с т. нар. „глобална гранична ситуации“. Карл Ясперс въвежда понятието „гранична ситуация“, за да обозначи ситуации, в които субектът се изправя пред краен лимит между това, за което може да се знае нещо, и онова, за което не може да се знае. Това е лимитът на светогледа, който претърпява дисфункционален провал (крушение). Посредством този автентичен провал, който представлява едно разтърсване на самите основи на индивидуалното човешко съществуване, човекът получава, все пак, възможността за адаптация и самообучение. Докато при класическата концепция граничните ситуации са дефинирани като индивидуални, то днес те се поставят и взаимосвързват в полето на едно глобално, интерсубективно взаимодействие, откъдето идва и предикатът „глобални“. В настоящата статия, моето намерение е да използвам като пример, почерпан от опита, взаимодействието, както лично, така и професионално, между Мартин Хайдегер и Карл Ясперс, двамата „бащи“ на немския екзистенциализъм, което приключва с пълно прекъсване на комуникацията, манифестирало се като неавтентичност, загуба на битие и предаване на разума, за да илюстрирам как то, в духа на политическата философия, би могло да поясни анамнезите на взаимоотношението между политиката и философията днес, както и неефективността на политическия дискурс във време на глобални гранични ситуации. Като философи, Хайдегер и Ясперс са много успешни; в политическата сфера и двамата се провалят в опита да постигнат това, което било императив по това време: успешно търсене на нова идентичност на германския народ и фундаментално обновление на немските университети. Те не успяват също така и да разработят общ философски и/или политически проект. И двамата мислители се провалят в своите опити, които са индивидуалистични, както и не се възползват от своето приятелство и своята академична професионална връзка като шанс да подобрят и подсилят своите идеи, по този начин променяйки резултатите от практическото приложение на самите тези идеи. Текстът се състои от две части, като представеното тук изследване е първа такава.
Ключови думи: Мартин Хайдегер, Карл Ясперс, провал в комуникацията, сравнителен исторически анализ историкофилософски анализ, патобиографичен анализ, политическа философия, немска екзистенциална философия, колаборация.

Към публикацията »

COVID-19 и правата на човека

Настоящата статия има за цел да разгледа пандемията COVID-19 откъм сложната и оспорвана връзка с правата на човека. От една страна това е необходимо, тъй като периодът на пандемията предизвика катастрофални години за правата на човека в Европа. Макар че в продължение на няколко години част от целия континент все повече се колебае по някои от ангажиментите си за спазване на стандартите за правата на човека, то пандемията COVID-19 ускори ерозията на демократичната структура на европейското общество, от която зависи защитата на правата на човека. По тази линия пандемията би могла да се сравнява както с 11.11.2001 г., така и с финансовата криза от 2008 г. От друга страна, тази тема е необходимо и заради потенциала, който COVID-19 предостави на много правителства, осигурявайки им идеален претекст да използват различна палитра от страхове, която пандемията предизвика, като по този начин се увеличиха възможностите да бъдат ограничени правата на гражданите. От тази гледна точка, подобен тип анализ би трябвало да констатира още в началото, че Европа се намира на кръстопът, а посоката, която ще бъде избрана ще формира до голяма степен и бъдещото на континента.
Ключови думи: covid-19, правата на човека, Европа, здравеопозаване

Към публикацията »

Poiesis

Стихове от Николай Найденов

Николай Найденов е доктор на политическите науки и професор по политология в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1985 г. излиза първата му стихосбирка „Родство“, за която получава наградата „Южна пролет“. През 2000 г. публикува втората си стихосбирка „Тибет“, с която прави опит да се сбогува с поезията. Настоящите стихове са от неговата трета стихосбирка „Далече от думите“ (ИК "Жанет-45, 2022).

Към публикацията »

Рецензии

Историята на нямото кино проговаря…От каталог към енциклопедия.

Рецензия за книгата на Петър Кърджилов, Ирина Китова и Зорница Кръстева "Летопис на нямото кино в София (1896-1933)", София: Културен център G8, 2022 г., 235 с. Замислена като каталог на архивни материали за ранната история на кинематографа в София, книгата се превръща в енциклопедия на нямото кино в столицата.

Към публикацията »

Религията в контекста на дебата “секуларизация – десекуларизация”

Отзив от проф. дфн Нонка Богомилова за публикациите и изследванията на проф. Мирко Благоевич върху проблемите на (де)секуларизацията

Към публикацията »

Религия и секуларност в Източна Европа

Отзив от проф. дфн Нонка Богомилова за сборника “Ислям, християнство и секуларност в България и Източна Европа. Последният половин век” [Islam, Christianity, and Secularism in Bulgaria and Eastern Europe. The Last Half Century (2022). Simeon Evstatiev and Dale F. Eickelman (Eds.) Brill: Leiden, Boston].

Към публикацията »