NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
В нашето съвремие, характеризиращо се с глобални гранични ситуации, ние по правило се обръщаме назад, към нашите прадеди и традиции. Политиката и политическата философия днес са подложени на редица пертурбации, които засягат базисни понятия, като свобода и демокрация. Мартин Хайдегер и Карл Ясперс, двамата бащи на немския екзистенциализъм, имат особено отношение към историята на политическата философия. И двамата се опитват да пригодят своята философия към събитията на деня. След едно сравнително дълго приятелство, в техните взаимоотношения възниква разрив, за който се подозира, че е причинен от различията в мненията им по отношение не толкова на философията, а на политиката. Хайдегер се отказва изобщо от нов досег с политиката, след участието си в тази, провеждана от националсоциализма, а Ясперс се опитва, след края на Втората световна война, да внесе ред в политическата мисъл на своето съвремие, като успява частично, но неговите идеи никога не се реализират практически. Така потенциалната възможност за кооперация между Хайдегер и Ясперс в един евентуален общ хипотетичен политико-философски проект никога не се реализира. В първата част на моето изследване, аз изложих историята на тяхното приятелство, академичните им взаимоотношения, както и намесването на всеки от тях в политическата мисъл и политика на деня. В настоящата втора част, аз ще довърша докрай историко-философския анализ, като ще се фокусирам върху интерпретациите на двамата немци на философията на своя опонент, критики, които не „разгорещили страстите“ за добро, а за лошо. В края на изследването ще бъде изнесено общо заключение за „срещата“ Хайдегер-Ясперс, която започва с инспирации за големи надежди и успехи, но завършва с перманентното мълчание на Хайдегер и опитите на Ясперс за възстановяване на комуникацията и разбиране на това мълчание, дори чрез патобиографичен анализ.
Ключови думи: Мартин Хайдегер, Карл Ясперс, провал в комуникацията, сравнителен исторически анализ, историкофилософски анализ, патобиографичен анализ, политическа философия, немска екзистенциална философия, академична колаборация.
Статията разглежда идеологически доминирания и репресивен характер на източногерманската визуална култура в периода от 50-е години на миналия век до 1989 г. Посочени са примери за официалния дискурс на фотографията в ГДР - изображенията не просто трябва да са реалистични – те трябва да казват каква е реалността. (За целите на режима и да я подменят при необходимост.) Като контрапункт е представено фотографското творчество на Евелин Рихтер, която успява да пречупи официалната визуална култура през автентичността на ежедневния живот. Тази фотография на ежедневното, или „точно виждане“, е демаркационната линия между официално продуцираната реалност и ежедневната социална реалност. То артикулира фотографски комплексността на действителността, като очертава връзката между това, което се вижда и начина, по който то се вижда.
Ключови думи: ГДР, визуална култура, точно виждане, решаващ момент, Евелин Рихтер
През последните две десетилетия с развитието на технологиите, комуникациите и нарастването на производството и разпространението на аудиовизуална продукция определено се засилиха опитите да се намери продуктивен баланс между морални и нравствени принципи, човешки права, творческа свобода и икономически интереси в новото гранично поле на културата, изкуствата и медиите. Една от най-популярните форми на нормативна регулация са т.нар. квоти, които се обвързват преди всичко с представителността или равнопоставеността на определени групи в творческите гилдии, екипи или на екрана. Друг подход е свързан с въвеждането на определени професионални и социални стандарти в творческите и културни индустрии. Но културата и изкуствата са особени сфери и тяхното прекомерно институционализиране и инструментализиране чрез нормативни регулации, готови формули и предписания може да издигне невидими стени именно пред свободния творчески порив, оригиналния авторски подход, различието и многообразието.
Ключови думи: култура, стандарти, кино, представителност, многообразие
Тази статия е посветена на космополитния идеал в политическата мисъл на Кант. Разгледан е очертания от него триетапен процес на напредък на обществата - а именно: републикански конституционализъм, федерализъм и космополитизъм. Текстът набляга върху възможността обществата да формират национални, международни и космополитни федерации въз основа на общите идеали за справедливост, равенство и свобода чрез този триетапен процес. Тази идея се основава предимно на формулирания идеал на Кант за вечен мир и свобода като възможна цел за човечеството. В този смисъл статията твърди, че постоянният мир и свобода в космополитен мащаб са постижима цел, ако индивидите и обществата се обединят под универсални принципи вместо да се разделят и фрагментират. Освен това, тя има за цел и да обясни метода за реализиране на космополитния идеал за мир и свобода в политическата теория на Кант, като акцентира върху убеждението на Кант, че той може да се постигне единствено чрез постепенна реформа и напредък, а не чрез война или революция. В този контекст статията свързва кантианската идея за постепенна реформа и напредък с моралното усъвършенстване на индивидите/гражданите, като твърди, че обществата могат да напреднат към космополитния идеал само като позволят моралното израстване и прогрес на индивидите по отношение на универсалните концепции на справедливостта, равенството и свободата.
Ключови думи: морал, прогрес, космополитен идеал, мир, Кант, свобода.
От особена важност при проектирането и анализирането на образователните стратегии е връзката със съществуващите педагогически практики (традиционни, развиващи се, религиозни, хуманитарни и др.). Световна тенденция е промяна на основната парадигма на образованието: криза в класическия модел и система на образование, развитие на нови педагогически идеи във философията и социологията на образованието; а за хуманитарните науки – създаване на експериментални и алтернативни училища. Ключът към взаимно разбирателство между различните подходи към образованието е широко обсъждане и отчитане на правото всичките му форми да бъдат проява на уникалната мисия на образованието.
Ключови думи: гражданско образование, обучение, педагогически практики
Резюме: Чуждестранният лобизъм е традиционно явление, насочено към постигане на определени цели. Всички държави по време на осъществяването на своята външнополитическа дейност се стремят да създават недипломатически центрове на влияние, които подпомагат провеждането на нейната политика, като в момента този процес продължава и се задълбочава. Дълго време в САЩ под наименованието „чуждестранен лобизъм” на първо място се подразбираше „подкрепа на определени външни политически интереси”. Безспорен е фактът, че след Втората световна война ролята на САЩ в световната политика нараства и тази страна се превръща в един от водещите световни центрове на сила. Подобни обстоятелства наложиха много други държави да търсят опора в потенциала на САЩ, включително с цел използване на нейните финансови възможности. В тази посока е приет Законът за регистрацията на чуждестранните агенти. В статията този закон се анализира изчерпателно.
Този закон се оценява като правна основа за прокарването на чужд лобизъм в САЩ. Съгласно този закон за целите на лобистката дейност чужда държава и наетите от нея организации трябва да бъдат регистрирани в Министерството на правосъдието. Основната цел на този закон най-вероятно е била определянето на отговорността на лобистите и наред с това контролът върху лобистката дейност. В статията също така се отделя значително внимание на проблемите на изследването на отговорността на лобистите за тяхната дейност съгласно законодателството на САЩ.
Ключови думи: Чуждестранен лобизъм, Закон за регистрацията на чуждестранни агенти, САЩ, законодателство, чужда държава, министър на правосъдието
Евразийският икономически съюз е проект за социално-икономическо партньорство на пет страни от бившия Съветски съюз, ръководени от Руската федерация. Неговата концепция до известна степен е вдъхновена от ценностите на съвременната световна интеграция с тенденции на разширяване към останалата част от Азия и Балканите. Това води до неотдавнашното включване на Виетнам и Република Сърбия. Ефектите от влизането на тези страни в Евразийския икономически съюз са очевидни, като се има предвид, че този пазар включва 183 милиона души с огромни ресурси. В допълнение към горното, статията анализира ролята на Турция като традиционна регионална сила в Южен Кавказ, Централна Азия и Югоизточна Европа. Изследва се нейната стратегия на действие, проявена най-вече по време на дългата война между Армения и Азербайджан в провинция Нагорни Карабах. Тази ситуация и отношенията с Руската федерация допълнително усложняват конфликтната ситуация в тази част на света.
Ключови думи: Европейски икономически съюз, икономика, война, сигурност, Турция, Армения, Азербайджан, Нагорни Карабах, Сърбия
Анализирана е ролята на еднозначно и обратимо съответствие между елементите на две множества при намиране на техните мощности както за крайните, така и за безкрайните множества. Определени са несравними една с друга мерни единици за мощност на множество.
Ключови думи: Мерни единици за мощност на множество
Румен Димитров е почетен учен в Училището по изкуства и медии към Университета на Нов Южен Уелс в Сидни, Австралия. В момента той е гост-професор в Университета „Помпеу Фабра“ и Европейското бизнес училище в Барселона, Испания. Румен Димитров е роден в София, България. Завършва бакалавърска степен (с отличие) в Хумболтовия университет в Берлин, Германия. Защитава докторска степен по социология на медиите в Българската академия на науките. Провежда постдокторантска дейност в областта на сравнителните медийни изследвания в Научния център за социални изследвания в Берлин (WZB), Германия.
Преподавал е журналистика, социология, културология и медийни изследвания в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е гостуващ учен в Университета на Билефелд и Университета на Виена, както и във Федералния институт за международни и източноевропейски изследвания (BIOST) в Кьолн и Ost-West Institute в Мюнхен. Също така е водил курсове за професионална квалификация във Федералната академия за политическо образование в Кьолн и Академията за политическо образование в Тутцинг, в близост до Мюнхен. След установяването си в Австралия той продължава академичната си кариера в различни висши учебни заведения, включително като лектор по връзки с обществеността в Университета на Западен Сидни и старши преподавател по връзки с обществеността, маркетинг и реклама в Университета на Нов Южен Уелс – също в Сидни. В края на 2018 г. се премества от Университета на Нов Южен Уелс, където остава почетен академик, и става гост-професор в Университета „Помпеу Фабра“ и „Бланкерна“ –Университет „Рамон Лул“ в Барселона, Испания. През 2021 г. се присъединява и към Европейското бизнес училище в Барселона.
Преводът е направен по: Dimitrov, R. 2018. Silence as Negation (Chapter 13). // Dimitrov, R. Strategic Silence: Public Relations and Indirect Communication. ISBN 978-1-138-10003-9 (hbk). Oxon: Routledge. 241 pages. (Pp. 146–154). Превод от английски: доц. д-р Силвия Борисова (ИФС – БАН). Текстът се публикува с любезното съгласие на Румен Димитров.
Статията е публикувана на английски език в: Griffin, N. 2020. Russell’s Use Theory of Meaning. Journal for the History of Analytical Philosophy; Volume 8, Number 3/2020. Тя е преведена и публикувана на български език в ел. сп. NotaBene, с изричното съгласие на автора.
Идеята за справедливостта, възмездието, правото и морала са били винаги в основата на функционирането на обществения апарат. Те са проблемни и фундаментални въпроси. Справедливостта е резултат от изясняването на проблемни човешки отношения. Неоспорима е нуждата от ред и норми във взаимоотношенията. Моралът и нравствеността, основани на разбиранията за добро и зло, категории не неписаното право, са не по-малко значими и необходими. Никога не можем да бъдем сигурни, че направено зло или нанесена вреда ще бъдат заличени или напълно поправени, но можем да се стремим да регулираме действията си чрез здрав разум, обществен дълг и усещане за необходимост от причиняване на добро на другите. Нито едно общество не би могло да съществува, ако не установи безобидно отношение между своите членове. Възгледите и усещанията ни за справедливост, отговорност и дълг са в основата на възприятията ни за спазване и нарушаване на закона, за морала и нивата на престъпността (Michael, 2016).
Ключови думи: право, морал, справедливост
Настоящият текст разглежда предмета и целите на метапрагматиката. В него се изхожда от тезата за езика, разбиран не само като функционално единство, но и като система за обмен на знания, виждания, чувства и емоции, което го прави тясно зависим от потребителите на езика. Първоначално се проследява развитието на семиотиката и на дискурсивния анализ като дисциплини, занимаващи се с езика и неговите употреби, за да се стигне до изясняване на термина "метапрагматика". В подобна връзка се анализират и свързаните с нея понятия "интертекстуалност" и "интердискурсивност".
Ключови думи: метапрагматика, интердискурсивност, интертекстуалност
Силвия Борисова е доцент по естетика в Секция „Култура, естетика, ценности“, Институт по философия и социология – БАН. Автор е на книгите „Граници на естетическото съзнание“ (2017) и „Естетика на тишината и мълчанието“ (2019). Преводач от английски език на хуманитарна и художествена литература (текстове от Джон Дюи, Джордж Хърбърт Мийд, Джералд Дуоркин, Нел Нодингс, Уолтър Трует Андерсън, Джордж Сантаяна; разкази от Джордж Еджъртън, Хърбърт Джордж Уелс; поезия). Професионалният й; интерес към световете на изкуството и възможностите на сетивното възприятие се заражда още в ранните й стъпки в поезията и рисуването с изправянето пред въпроса кое е общото между изкуствата и тяхната различна изразителност и как хората се разбират помежду си през художествените символи, форми и цветове. Така за нея естетическата теория и художествената практика се превръщат в неотделимо едно в задаването и отговарянето на ред последвали въпроси и през времето се занимава с живопис, графика, скулптура, писане на текстове за песни, участие в пърформанси, драматургия на хепънинги, кураторство на изложби и фестивали.
Нейни поезия, приказки, есета и илюстрации са публикувани в сп. „Родна реч“ (1999–2003), сп. „Кръг“ (1999–2001), в-к „Пулс“ (2002), в-к „Български писател“ (2003), „Антология на младите български поети“ (2008), „Литературен вестник“ (2019), сп. „NotaBene“ (2021).