NotaBene

NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Жени философи

В този брой

Списание NotaBene Брой 62 (2023) Водеща на броя: Ива Манова

Тема на броя: Жени философи

Енхедуана и силата на словото

Статията представя древната акадско-шумерска жрица и поетеса Енхедуана, смятана за първия автор в известната ни история, чието име е изрично посочено. Разглеждането се съсредоточава около силата на словото и нейното разбиране в древния свят, където божественото и земното са тясно преплетени. Обръща се внимание и на многозначната шумерска категория ме. Изтъква се, че за древната мисъл словото, особено свещеното ритуално слово, има творящо значение и може както да поддържа, така и да променя установения ред, а това придава особено значение на поетите, които могат да го владеят и изричат.

Към публикацията »

Fatima al-Fihriya: The Woman Who Founded One of the World’s Oldest Universities

Фатима ал-Фихрия, основателка на джамията „Ал-Карауийн“, превърнала се впоследствие в един от най-старите университети в света, е историческа личност от голяма величина. Интригуващ е не само фактът, че университет е създаден в толкова ранна епоха, но и че е построен от жена мюсюлманка. Въпреки че подробни данни за живота й не са документирани, нейното наследство продължава да е актуално и днес. Основната цел е да се представи ролята на жената в ранното ислямско общество. Фатима ал-Фихрия е пример за ръководната роля, която жените са играли в мюсюлманския свят в исторически план. Фатима ал-Фихрия възприема уникална за времето си политика по отношение на женското образование. Тя е пионер с модел на висше образование, възприет по-късно от целия свят.

Към публикацията »

Олимпия Мората – съдбата на femina docta в Италия в епохата на Реформацията

Олимпия Мората, една от най-високообразованите жени в Италия през XVI век, в детските си години е обект на възхищение в двора на херцог Ерколе II д’Есте във Ферара. Благодарение на това, че е приобщена към свитата на Рене Френска като компаньонка на дъщеря й; Ана д’Есте, тя се възползва от богатата дворцова библиотека и от средата, благоприятна за заниманията с текстовете на античните автори, но и със Светото Писание; баща й, Фулвио Пелегрино Морато, и нейните учители в двора – родом от Италия и Германия – са известни фигури на Реформацията в Италия. Ранната й младост, от друга страна, съвпада с годините на драстична политическа и културна промяна в Италия след установяването на Римската инквизиция и свикването на първите сесии на Трентския събор. Заедно със съпруга си Олимпия е принудена да избяга в Германия, за да може да продължи да отстоява правото си на хуманистични занимания, както и открито да изповядва вярата си в съгласие с протестантската етика и абсолютния авторитет на Евангелието. Олимпия Мората умира през 1555 г., годината на Аугсбургския мир, който временно слага край на религиозните войни в Европа. Писменото й наследство е почти изцяло унищожено в религиозните конфликти, но част от него е издирена и събрана наново от италианския учен Челио Курионе, така че от възстановеното можем да добием представа за ерудицията и ярката й личност. Статията предлага прочит на пролозите към изгубените публични лекции на Мората върху „Парадоксите на стоците“, както и на част от кореспонденцията й, в която присъстват топоси от този трактат на Цицерон.

Към публикацията »

Философските писма на принцеса Елизабет от Бохемия и проблемът за душата и тялото в метафизиката на Рене Декарт

Намерението на тази статия е да разгледа дебатa относно природата на душата и тялото в кореспонденцията между принцеса Елизабет Бохемска и Рене Декарт. Ще бъде показано, че темата за взаимодействието между нематериалната душа и материалното тяло води до противоречия, които не са били разрешени от Елизабет и Декарт.

Към публикацията »

Един немеханистичен възглед за душата и тялото във философията на Ан Конуей

Статията разглежда развитието на проблема за духа и тялото и тяхното взаимодействие във философията на Ан Конуей. Представена е накратко нейната метафизична система, както и някои биографични детайли, за които е съобразено, че са значими за контекста. Текстът проследява аргументите в защита на една монистична система, концентрирана върху радикалното оживотворяване на сътворения свят и изследва техния генезис, като наред с това обръща внимание по какъв начин статута на жена влияе във философията. В своя единствен трактат Конуей, излагайки мислите си за единната субстанция, разкрива и етично учение. Нейното настояване, че материята не би могла да бъде просто инертна маса и че Бог споделя своята живост и добрина с всички сътворени създания може да бъде четено като настояване за равноправие. Патосът, който се усеща в труда й, е не само религиозна ревност, нито академична амбициозност, а е сякаш предусещане, че този въпрос няма да бъде решен дори векове след нейния трактат.

Към публикацията »

Относно материалната природа на мисълта. Случаят София срещу Лайбниц

Задачата на настоящото изследване е да позиционира възгледите на София от Хановер (1630-1714) вътре в рамките на един общ историко-философски контекст на нововремската мисъл от късния XVII и самото начало на XVIII в., като демонстрира приноса й за фундаменталните посткартезиански дискусии в периода. За аргументирането на общото допускане, че възгледите на София коректно и оправдано могат да се впишат в „тъканта“ нововремската философия, е необходимо, първо, да се покаже оригиналността на нейните възгледи спрямо тези на най-влиятелния й философски кореспондент – Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716). Поради тази причина, в хода на настоящия труд започваме с общо представяне на значимостта на епистоларната мрежа за изграждането на собствено Лайбницовата философия, както и с посочване на ключовото значение, което придобиват за тази философия темите и проблемите, дискутирани със София. Оригиналността и независимостта на философските възгледи на София спрямо влиянието на нейния знаменит кореспондент се демонстрират въз основа на един конкретен пример – утвърждавания от нея и категорично отхвърлян от Лайбниц възглед за материалната природа на мисълта и на душата като неин носител. Това ни позволява, накрая, да повдигнем един значим метафилософски и методологически въпрос, а именно: кога свръхобяснението на определени феномени с абстрактни и далечни принципи, учения и понятия прехвърля границата си и се изражда в неразбиране.

Към публикацията »

Виктория Уелби и Чарлс Пърс: семиотични срещи и пътища

Статията проследява интелектуалния принос на британската философка Виктория Уелби (1837-1912) към развитието на теорията на езика и означаването. Нейната роля в историята на семиотиката се свърза най-вече с дългогодишната й кореспонденция с енигматичния американския философ, логик, баща на прагматизма и семиотиката Чарлс С. Пърс (1839-1914). Подходът към интелектуалната им среща и обмен не пропуска чисто житейските и социалните обстоятелства, които оказват влияния върху мотивацията на общуването им, както и на дълбочината на следата, оставена от двамата във философското и семиотичното поле. Те споделят общи тревоги и научни посоки, но пътищата към вписването им във философската и семиотична традиция са различни и лъкатушещи.

Към публикацията »

Лу Саломе. Жената с камшика?

Настоящият текст е опит да отговори на въпроса: „Коя е Лу Саломе?“ – въпрос с много отговори. Сред възможните подходи към нея са използването на нейните мемоари, или спомените на съвременниците й, и друг вариант – личната й кореспонденция и творчество. В случая статията предлага портрет на Лу Саломе откъм общуването й с Ницше и Фройд. Кои са за нея Ницше и Фройд, а и коя е Лу за тях.

Към публикацията »

Учителката по философия: Екатерина Папазова

  • Автор: Нина Димитрова и Деница Димитрова
  • Рубрика: Тема на броя
  • Брой: Жени философи

Статията е посветена на Екатерина (Катя) Папазова (1895–1971), защитила докторат по философия в Германия и завърнала се в България, където има дългогодишна учителска практика в една от елитните софийски гимназии. Направен е опит да се проследи участието на Папазова и в научния живот на страната, въпреки липсата на академична кариера. В текста са коментирани нейните заслуги в развитието на приложната психология у нас – в областта на психологията на рекламата, съдебната психология, психологията на усвояването на чужди езици и др. Обсъдена е изходната философска нагласа и причастността на д-р Папазова към Вюрцбургската психологическа школа. Накрая е представена и ориентацията й към идеите на богомилството, като е представен фактът на нейното авторство на авторитетната книга „Christen oder Katzen – die Bogomilen“ (Stuttgart, 1983), която обаче остава неизвестна у нас.

Към публикацията »

Подиум

Методи за конструиране на бъдещето в държавното планиране: прогнозиране и идеология

Статията изследва методите за конструиране на бъдещето в държавното планиране в два аспекта: като научна методология, която е част от специфичното поле изследванията на бъдещето – футурология, forecasting, foresight, future studies, strategic studies и като инструмент за властово конструиране на обществата. Анализът се базира върху систематизиране на ключови теоретични разработки от областите на прогнозирането и стратегическото планиране. Така е систематизирана обща методологическа фигура на динамиката проучващо – нормативно прогнозиране, като модел, осигуряващ познание за бъдещето чрез изследване на обозримото (настояще, минало) и чрез целеполагане. Изведена е като алгоритъм, който обвързва темпоралното конструиране с властови технологии за управляемост на социалното и политическото пространства. Основните въпроси, които поставя изследването са: доколко и как методите за конструирането на бъдещето като модус на темпоралност се реализират като инструменти за форматиране на социалното пространство? Доколко идеологията е съществена част от технологиите за държавно планиране?

Към публикацията »

The Role of Civic Discourse in Education for Society

Marking almost decisively the socio-human sciences, the role of civic discourse in education for society is a widely debated subject and constantly subject to re / conceptualization. We live in a reality in which the pandemic has significantly affected the human community in economic, social, political and cultural terms, aggravating social inequalities, including in the education system. This situation has created barriers to participation in the educational process, primarily for people from disadvantaged social categories, taking into account the fact that the school is both a space for academic education and a framework for learning social skills, emotional, cooperation and social support. When most of the teaching activities have been transferred to the online environment, it is necessary to address the issue of literacy, digital education, but also about the advantages of digitalization of public administration. It becomes imperative to capitalize on the possibilities of community institutions, the rational use of online learning technologies, and the impartial involvement of the media in reflecting existing problems which are an opportunity for crisis situations.

Към публикацията »

Religious Processes in Uzbekistan

Religious policy in the Republic of Uzbekistan is based on the principle of the secular state. During the reforms in Uzbekistan, the necessary conditions have been created for the practical solution of issues related to the legal regulation of freedom of religion, the opportunity to make one’s religious or secular choice, and to improve the culture of interethnic communication based on tolerance. Much attention is paid to the need to promote the humanistic essence of Islam, explaining that this religion calls for goodness and peace, and helps maintain stability in the region. For an in-depth study of the Islamic religion, it is planned to implement a number of large projects aimed at studying the scientific heritage of great Muslim scientists and educators.

Към публикацията »

The Heritage of Machiavelli’s Ideas in the Context of Modern Politics

To appeal to Machiavelli’s political ethics is to attempt to comprehend and understand the most complex modern political and moral problems through the prism of the theoretical heritage of the philosopher. It is possible to understand clearer modern political processes through his interpretation of the problems of politics and morality, of its ends and means, of power and leadership, wars, freedom, oppression, sovereignty etc. His insight as a philosopher who deeply understands the essence of political processes, and the theory developed by him stepped far forward, and, having extended the timeframe, were able to maintain their universality in the sense of a way of comprehending mores in politics.

Към публикацията »

Вавилон

За добродетелите и политическите престъпления

Глава V от произведението „За настоящите обстоятелства, които могат да завършат Революцията, и за принципите, които трябва да основат Републиката във Франция“. Произведението най-вероятно е написано през есента на 1798 г. Преводът се възпроизвежда от сборника: Бенжамен Констан. „Право на истина и свобода във всичко“. Съставителство, предговор и превод от френски език Лидия Денкова. София, Издателство на Нов български университет, 2019, с. 263-285. Редакцията благодари на Преводача и Издателството за това, че любезно предоставиха текста за бр. 62 на сп. “NotaBene”.

Към публикацията »

Анонс

Човекът – най-щастливото и достойно за удивление същество според Джовани Пико дела Мирандола

Този есеистичен текст беше представен като доклад на студентска конференция в ЮЗУ „Неофит Рилски“ през 2023 г. В него Джовани Пико дела Мирандола се разглежда като представител на ренесансовия хуманизъм и се припомнят знакови моменти от прочутата му „Реч за достойнството на човека“.

Към публикацията »