NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Философията като личностен проект

В този брой

Списание NotaBene Брой 64 (2024) Водещ броя: Антоанета Николова

Броят се издава с финансовата подкрепа на Фонд „НИ“ при МОН

 

Тема на броя: Философията като личностен проект

Съдържание

Съдържание на брой 64

Към публикацията »

Достойнството на философията

Пленарен доклад, изнесен на конференцията, посветена на 30-годишнината на специалност „Философия” в ЮЗУ „Неофит Рилски” – 11 декември 2023 г.
В статията се споделят позитивните лични впечатления на авторката от развитието на специалност „Философия” на Югозападния университет „Неофит Рилски” в рамките на последните две десетилетия: успехи и трудности в преподавателския процес, основни теми и постижения в изследователската работа, разнообразните форми на научна комуникация, авторитетни публикации и др. Представят се и общи размишления относно ролята и мястото на философията в съвременността.
Ключови думи: специалност „Философия”, преподаватели, публикации, студенти, философията в съвременността.

Към публикацията »

Най-висшето благо на Кант и епистемичната основа на моралния закон

Моралната теория на Кант включва идеята, че най-висшето благо е практически постулат, който се определя от моралния закон като негов безусловен обект. В този смисъл широко разпространено е схващането, че най-висшето благо в никакъв случай не оказва влияние върху епистемичното съдържание на моралния закон, а точно обратното. В противовес на това общо твърдение, в настоящата статия аз твърдя, че най-висшето благо играе решаваща роля в разширяването на епистемичното основание и съдържание на моралния закон. По-конкретно, твърдя, че най-висшето благо предоставя епистемично основание за по-доброто познаване и съобщаване на моралния закон. В цялата статия се фокусирам върху два аспекта на най-висшето, за да подсиля това твърдение: а) най-висшето благо обединява интелигибилните и сетивните сфери, като синтезира ноуменалния характер на моралния закон с емпиричната реалност (разпределението на щастието) и б) най-висшето благо осигурява обективна и универсална основа, чрез която моралните агенти могат да предават моралния закон един на друг по-пълно и адекватно.
Ключови думи: най-висше благо, епистемично съдържание, разширение, морален закон, безусловен обект

Към публикацията »

За формалните съвместимост или несъвместимост на светогледите от гледна точка на моралната философия

Посредством приложени серии от изчерпващи дихотомии е конструирана последователност от т.нар. светогледни матрици, които обхващат най-важните елементи от идеологията в едно общество като политика, икономика, право, философски и религиозни възгледи. Предложено е качествено степенуване на убедеността в елементите им от страна на индивида, което би могло да послужи не само за ориентиране в съвместимостта на така получените идеални типове, но и като евентуална база за количествени сравнения от социологическа гледна точка.
Ключови думи: светоглед, тетрада, икономика, политика, етика, либерализъм, консерватизъм, матрица, модел

Към публикацията »

Подиум

Екзистенциална комуникация и политически дискурс по време на глобални гранични ситуации

По същество човешкото съществуване е „битие в ситуация“. Граничните ситуации водят до преживяването на екзистенциален сривове, но също така те съдържат и възможността за адаптивно реконструиране на светогледа. Съществуват две доминиращи тенденции: 1) Възпламеняване на (екзистенциални) комуникативни искри между хората и 2) Прекъсване и разрив в комуникацията. Настоящето изследване се фокусира върху възможността за осъществяване на екзистенциална комуникация в рамките на политическия дискурс като такъв. Контрастът между последния, като „борба за съществуване“, и екзистенциалната комуникация, като „борба за Азовост/Existenz“, е фрапираща. За Карл Ясперс тази възможност е действителна, въпреки че тя е директно унищожителна за Existenz (метафизичната „душа“), защото е натоварена с неистина и вина. Вместо това, той окуражава всеки човек към публичност, в търсене на екзистенциална комуникация, целейки да реализира своята Азовост и да актуализира своята екзистенциалната свобода. Във всеки случай, обществото се нуждае от политици. Действителността, обаче, е такава, че политическият дискурс е застрашаващо и грубо неавтентичен, претоварен със софистика и демагогия. За да бъде прояснена тази объркана ситуация, представям оригинална концепция за Континуума „Потулване-Пояснение“, в рамките на който характеристиките както на политическия дискурс, така и на борбата за Азовост/Existenz, могат да бъдат разположени съобразно своята валентност. Фигурата на „великия държавник“ е именно тази, която може да извърши такава служба към обществото, като навлезе в политиката, осъществи екзистенциална комуникация със своя народ, поясни всички неистини и измами, съдържащи се в политическия дискурс, и вместо да стане плячка на манипулативните политически потулвания, никога да не губи достъп до своята автентична, трансцендентна Азовост/Existenz и своята екзистенциална свобода.
Ключови думи: Карл Ясперс, глобална гранична ситуация, екзистенциална комуникация, политически дискурс, истина, неистина, континуум „Потулване-Пояснение“.

Към публикацията »

За Катха упанишад и етапите в развитието на Аз-а

Анализирани са някои основни места в Катха упанишад (глави I.2.12, I.1.7, I.1.13-15,19, I.3.3-9, I.3.14 и II.1.2.3), за да се очертаят някои значения на термина йога, като е проследено развитието им от концепти, свързани с обуздаване от страна на ума, при което се използва метафората за колесницата, конете и кочияша, насочено към постигане на скритото в дълбините на човешката психика, т.е. в сърдечното преживяване божествено начало, с ръководна роля спрямо сетивата по посока намиране верния път на човека в индивидуален, социален и космико-теологичен план.
Ключови думи: Катха упанишад, йога, сърце, Шанкара, Атман, колесница, сетива, обуздаване.

Към публикацията »

Въпросът за душата и тялото в съвременната и модерна европейска философия

Статията разглежда отношението към проблема за душата и тялото в съвременната и модерна европейска философия. Възгледите на философите по този въпрос са анализирани в сравнителен план и е изследван произходът на техните схващания. Проследява се динамиката на идеите на европейските философи от Новото и модерното време по разглежданата тема. Освен това се изучава влиянието на съвременните научни открития и новите научни течения върху съвременната философия.
Ключови думи: душа, тяло, вътрешен Аз, Ново време, модерна епоха, европейска философия, субстанция, съзнание.

Към публикацията »

Minima moralia

Социално-педагогически рефлексии върху Истанбулската конвенция („идеология на джендъра“)

В Истанбулската конвенция като международен документ, наред с осъждането на насилието срещу жените, се използват неправомерни или неясни понятия като „джендър“. „Родов Пол” (gendre) или джендър означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете.“ Понятието е социален конструкт и се използва първоначално като надграждащо за понятието биологичен пол. Постепенно то започва да води до такива понятия като безполовост, или трансгресия на половото и сексуално поведение.
В Скандинавските страни, Америка и Испания вече се гласуват закони за смяна на пола като следствие от идеите, свързани с разбирането за джендър. Това е много тревожна тенденция, доколкото лекотата, с която се вземат тези решения в името на демокрацията, могат да ни изправят пред едно педагогическо бъдеще, пред което сме безсилни. Педагогиката като наука трябва да се отнесе сериозно към понятието „джендър“ и джендър идеологията и да го разчете отново в контекста на внушенията на Истанбулската конвенция.
Ключови думи: биологичен пол, социален пол-джендър, полова идентично, джендърна идентичност, джендърно образование, джендърна педагогика, Истанбулска конвенция

Към публикацията »

Гражданското образование – значение и перспективи в контекста на съвременната либерална демокрация

Основна характеристика на съвременното демократично общество е участието на гражданите в политическите процеси. В този смисъл, образованието или образователните институции са ключови агенти на политическата социализация, засягаща процесите, чрез които се възприемат ценностите, идеите и символите, институционализират се политическите роли, като те са едни от механизмите за оформянето на политическа култура и обществено мнение и развитие на поведенчески атрибути в демократичните общества. В контекста на гражданското образование и формирането и изразяването на отношение към начина на функциониране на държавата като политическа единица, обучаемите правят първите сериозни стъпки към осъществяването на своето гражданско и политическо участие, които могат да бъдат определени като едни от характерните постижения на съвременната политическа култура. Силните страни на обучението по гражданско образование са свързани с познанието, редица компетенции и умения, които учениците ще имат възможност да получат.
Гражданското образование е в основата на създаването и оформянето на информирани, активни, и обществено отговорни граждани в демократичните общества на национално, европейско и международно ниво.
Ключови думи: гражданско образование, демократични общества, политическа социализация, политическа култура

Към публикацията »

Вавилон

Мълчание и невидимост. Превод от английски език: Силвия Борисова

Румен Димитров е почетен учен в Училището по изкуства и медии към Университета на Нов Южен Уелс в Сидни, Австралия. В момента той е гост-професор в Университета „Помпеу Фабра“ и Европейското бизнес училище в Барселона, Испания. Румен Димитров е роден в София, България. Завършва бакалавърска степен (с отличие) в Хумболтовия университет в Берлин, Германия. Защитава докторска степен по социология на медиите в Българската академия на науките. Провежда постдокторантска дейност в областта на сравнителните медийни изследвания в Научния център за социални изследвания в Берлин (WZB), Германия.
Преподавал е журналистика, социология, културология и медийни изследвания в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е гостуващ учен в Университета на Билефелд и Университета на Виена, както и във Федералния институт за международни и източноевропейски изследвания (BIOST) в Кьолн и Ost-West Institute в Мюнхен. Също така е водил курсове за професионална квалификация във Федералната академия за политическо образование в Кьолн и Академията за политическо образование в Тутцинг, в близост до Мюнхен. След установяването си в Австралия той продължава академичната си кариера в различни висши учебни заведения, включително като лектор по връзки с обществеността в Университета на Западен Сидни и старши преподавател по връзки с обществеността, маркетинг и реклама в Университета на Нов Южен Уелс – също в Сидни. В края на 2018 г. се премества от Университета на Нов Южен Уелс, където остава почетен академик, и става гост-професор в Университета „Помпеу Фабра“ и „Бланкерна“ –Университет „Рамон Лул“ в Барселона, Испания. През 2021 г. се присъединява и към Европейското бизнес училище в Барселона.
Преводът е направен по: Dimitrov, R. 2018. Silence and Invisibility (Chapter 6). // Dimitrov, R. Strategic Silence: Public Relations and Indirect Communication. ISBN 978-1-138-10003-9 (hbk). Oxon: Routledge. 241 pages. (Pp. 69–83). Превод от английски: доц. д-р Силвия Борисова (ИФС – БАН). Текстът се публикува с любезното съгласие на Румен Димитров.

Към публикацията »

Анонс

Бягство от смисъла на съществуване като екзистенциален проблем в XXI век

Настоящата статия се фокусира върху въпроса за смисъла на съществуване и породения от него проблем за осъзнатото или неосъзнато бягство на човека от този смисъл. Анализират се възможните причини за устремлението на човека към търсене на смисъл въз основа на теорията на Виктор Франкъл, както и хипотетичните първоизточници за желанието на бягство и заобикалянето на това устремление. В статията се търси отговор на въпроса: “Екзистенциален проблем ли е опитът за бягство от смисъла на съществуване?”
Ключови думи: човек, бягство, смисъл, съществуване, екзистенциален, Фром, Виктор Франкъл

Към публикацията »

За какво си струва да живеем?

Животът е повод за усмивка. Какво ни кара да живеем и какво ни демотивира? Защо понякога се отдръпваме от тази така важна за нас възможност? Животът и смисълът да се живее: какъв е той? Какъв е животът ни?
Ключови думи: философия, живот, смисъл, екзистенциализъм, евдемонизъм, Джон Грийн, Гейл Форман.

Към публикацията »

Poiesis

Поезия през вековете. У Дзътиен

У Дзътиен (624-705) е силна и противоречива личност в историята на Китай. Будна и добре образована, още съвсем млада тя е изпратена като наложница в двореца на втория император на династия Тан. Там тя изпълнява секретарски функции и продължава образованието си. След смъртта на императора е изпратена в манастир, но новият император я връща в дворец и по-късно я прави императрица. Тъй като страда от сериозно заболяване, той не винаги е в състояние да изпълнява държавните си задължения и императрицата го замества. След смъртта му тя постепенно става пълноправен владетел и е единствената жена-император в китайската история, която дори основава своя, рядко споменавана, династия. Управлението й получава противоречиви оценки. Тя провежда силно социална политика и се стреми да издигне истински талантливите хора, независимо от техния произход. Прави стъпки в издигане статута на жените, като ги включва в изпълнението на ритуали и организира създаването на антология за значимите жени. Силно подкрепя будизма и се интересува от даоизма. Това, както и фактът, че е жена, води до силно негативни оценки от страна на конфуцианските учени.
У Дзътиен се интересува от литература и поезия, покровителства авторите и сама е автор на десетки стихотворения, някои от които са влезли в класическите антологии на Танска поезия.
Представяме тук няколко от тях в превод от старокитайски на Антоанета Николова.

Към публикацията »

Поезия през вековете. Емили Бронте.

Емили Бронте (1818-1848) е английска писателка, известна с предпологаемо единствения си роман „Брулени хълмове“, роман, получил много и разнородни оценки, но несъмнено непрестанно привличащ със странната си смес от страст и невинност, възторг и ужас, доброта и ненавист. Израснала в семейство на свещеник, сред благочестивост и фантазия, самотност и споделеност, Емили Бронте усеща по неповторим начин взаимодействието на природните и небесните стихии с човешката сплав от тленност и духовна сила и изразява своите прозрения в стихове, до голяма степен непознати за българския читател.

Тук представяме няколко от тях в превод от английски на Антоанета Николова

Към публикацията »

Рецензии

За Италианските творби на Джордано Бруно и за двете най-важни негови съчинения

Отзив за поредицата "Италиански творби" на Джордано Бруно, издавана от ИК "Изток-Запад", и по-специално за две от тях, преведени от Богдана Паскалева: "За безкрайното, вселената и световете", София, ИК "Изток-Запад", 2018, и "За причината, принципа и едното", София, ИК "Изток-Запад", 2020.

Към публикацията »

За превода на „Антигона“ от Николай Гочев

Отзив за превода на "Антигона" от Николай Гочев, включен в монографията "Трагедията", София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2023

Към публикацията »