NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
В този брой
Тема на броя: Наративната медицина
Наративната медицина: същност и принципи
- Автор: Божидар Сашков Ивков, Българска асоциация по философия на медицината, bivkov56@gmail.com
- Рубрика: Тема на броя
- Брой: Наративната медицина
Направен е опит да се представят същността и принците на наративната медицина от позициите на социология на медицината. Изведени са някои от основните ползи за пациентите и лекарите от въвеждането й в клиничната практика. Аргументирана е тезата, че въвеждането и упражняването на наративна медицина е важен подход и метод за хуманизиране на съвременната медицина, че тя е полезна не само за пациента, но и за лекаря.
Ключови думи: медицина, наративна медицина, пациент, лекар, хуманизация на медицината.
Скица на медиен портрет на коронавируса. На фона на наративната медицина [1].
- Автор: Александър Вожни, Вроцлавски университет, aleksander.wozny@uwr.edu.pl
- Рубрика: Тема на броя
- Брой: Наративната медицина
В статията [3] се поддържа тезата, че времето на пандемията е предизвикателство, позволяващо да се поставят нови въпроси за най-важните правила, свързани с нашето усещане за онтологична сигурност. Отговорът се търси в непознатата в Полша наративна медицина, която призовава медиците да променят радикално подхода си към пациентите и да разчупят стереотипите, които са задължителни в медицинския свят. Обвиняват се също така полските медии, че по време на епидемията от коронавирус са се хвалили със статистически данни за сметка на това, че пациентите с COVID-19 не са попадали в новините.
Ключови думи: коронавирусна пандемия, медии, онтологична безопасност, наративна медицина
Педагогически и научно-приложни посоки на наративната медицина
- Автор: Десислава Ванкова, Катедра по социална медицина и организация на здравеопазването, Медицински университет-Варна, Desislava.Vankova@mu-varna.bg
- Рубрика: Тема на броя
- Брой: Наративната медицина
Наративната медицина (НМ) свързва медицината и литературата, изисквайки овладяване на терапевтични и профилактични знания и умения, но и развитие на компетентности от хуманитарните науки. По своята същност, НМ е интелигентен подход за завръщане към хуманните корени на лечебното изкуство, към мисията на медицината да лекува и да предпазва. НМ може да бъде разглеждана в педагогическата рамка на провежданите курсове и специализации до момента в международен контекст. Поради нуждата от надеждни доказателства за нейната ефективност, НМ се налага да бъде представена и в научно-приложната рамка на публикуваните изследвания до момента. Направено е проучване на актуалното състояние на публикациите в областта на НМ по ключови думи (“narrative medicine” и “education”), регистрирани в PubMed до август 2024 г., както и в Cochrane Library. На български е направено проучване в Google Scholar с ключови думи „наративна медицина“. Проучено е съдържанието на публично достъпна информация, свързана с предлаганите по света програми и курсове по НМ.
Открити са само четири публикации на български език в Google Scholar до август 2024 г., което подчертава нуждата от настоящото представяне на НМ.
Ключови думи: наративна медицина, медицинско образование, медицина-базирана на доказателства, социална медицина
Участници в наративната медицина
- Автор: Никола Любомиров Пировски, Тракийски университет, Медицински факултет, катедра Анатомия, pirovsky@abv.bg
- Рубрика: Тема на броя
- Брой: Наративната медицина
Наративната медицина представлява интердисциплинарен подход в здравеопазването, който съчетава клиничната практика с хуманитарните науки, за да подобри разбирането на пациента и неговите преживявания чрез разкази и наративни техники. Анализа на участниците в наративната медицина и техните роли налага да се обсъдят позициите на пациенти, семейството и социалната мрежа на пациента, лекари, медицинските сестри и здравните работници, медицинските хуманитаристи и изследователи, юристи и социални работници, изкуствен интелект, студенти. Лекарят е фокусната точка на екип от хора, и неговата личност е важна за правилният процес на събиране, анализиране и интерпретиране на наратива в медицинската практика, като и той носи най- голяма отговорност за прогнозата и резултата от терапията в интердисциплинарният екип. Всички практикуващи лекари и здравни работници трябва да се стремят към подобряване на разбирането на: взаимовръзките между участницте в медицинския процес, контекста и съдържанието на разказа на пациента. Наративната медицина е нужно, качествено надграждащо умение в медицинската практика което може да ни доведе една стъпка по близо до изграждане на по-ориентирана към грижа за човека общество.
Ключови думи: наративна медицина, лекар, пациент, роли.
Гериатричният пациент в рамките на съвременния медицински методологизъм [1]
- Автор: Деница Ненчева, Институт по етнология и фолклористика с етнографски музей - БАН, denica.nencheva@iefem.bas.bg
- Рубрика: Тема на броя
- Брой: Наративната медицина
Статията изследва въпроса как пациентът бива рамкиран като обект на диагностично и медицинско познание, поставяйки фокус върху феномена на стареенето. Проблемът е разгледан чрез синтетичен подход, съчетаващ парадигмите на медицинската антропология, феноменологично-херменевтичния метод и дискурсивния анализ на нормативните текстове. Избраният подстъп се опитва да привлече критично внимание към възприемането на т.нар. медицински методологизъм и на модерния сциентизъм, които класически са считани за ценностно неутрални и универсално приложими към медицинските практики по отношение на различни форми на физическо и психическо страдание.
Фигурата на гериатричния пациент отваря възможността за критически поглед към 1) символичния монопол върху разбирането и тълкуването на човешкото състояние, който официалните медицински дискурси могат да упражняват експлицитно и имплицитно, и 2) историческия динамизъм на предоговарянето на границите на категории като здраве, норма и патология.
Ключови думи: стареене, гериатричен пациент, медицински методологизъм, медицинска антропология, философия на медицината
Подиум
Средновековието и културологичният обрат в съветската хуманитаристика
- Автор: Ива Манова, Институт по философия и социология при БАН, ЮЗУ „Неофит Рилски“, iva.manova@gmail.com
- Рубрика: Подиум
- Брой: Наративната медицина
Културологичният обрат от 60-те и 70-те години на миналия век води до цялостно обновяване на съветската хуманитаристика. Процесът включва и оформянето на ново разбиране за Средните векове, с което се преодолява по-ранното опростенческо и негативно отношение към тях като „тъмни времена“. В статията се припомня ролята на Арон Гуревич за (пре)откриването на „другото Средновековие“. Извеждат се няколко линии, по които темата за Средновековието присъства в културологичния дискурс, включително у автори, които не са професионални медиевисти. Показано е как – за кой ли пък откак ренесансовите хуманисти изковават термина „Средновековие“! – през Брежневата епоха заниманията с него се превръщат в пробен камък за нови (и отчасти за преоблечени стари) идеи.
Ключови думи: Съветска хуманитаристика, културологичен обрат, културология, Гуревич, Лосев, Аверинцев.
Форма и съдържание. Наблюдения върху професионалното четене на литературни текстове
- Автор: Иван Чавдаров Попов, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, icpopov@uni-sofia.bg
- Рубрика: Подиум
- Брой: Наративната медицина
В статията се дискутират разминаванията между любителския и професионалния прочит на художествена литература, като за изходна точка се приема разграничението между четири типа читатели, направено от американския философ Питър Киви. На критика са подложени опитите за елиминиране на оценъчния аспект от говоренето за литература, като основният контрааргумент гласи, че четенето никога не се случва във вакуум, а следва да има предвид и особеностите на културния контекст. Заключението гласи, че професионалното четене не може и не следва да бъде опростявано, понеже не може да се доближи до интересите и гледната точка на неспециалиста.
Ключови думи: философия на литературата, четене, Питър Киви, Питър Ламарк, литературна критика.
Самотата – философският идеал за щастие
- Автор: Илинида Николаева Маркова, Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна, ida.markova@gmail.com
- Рубрика: Подиум
- Брой: Наративната медицина
Защо човек трябва да „чува гласа си“, ако очаква да постига мъдростта? Какво го дистанцира от нея? Отговорите не са окончателни, но отварят нов хоризонт за търсения и хипотези. Макар и частично скандализиращи, все пак твърденията в изложението провокират различно мислене, извън периметъра на тривиално-битовото – бягство, което е задължително условие за постигане на смисленост.
Ключови думи: самота, граничност, Субект, Аз, душа.
Minima moralia
Евроатлантическите ценности като новоговор на „Запада“
- Автор: Георги Ненев Найденов, Университет за национално и световно стопанство, profnaidenov@gmail.com
- Рубрика: Minima moralia
- Брой: Наративната медицина
След 10.11.1989 год. в идеологическата лексика на „новата“ управляваща класа основна фраза е, че българският народ е направил своя „цивилизационен избор“ и този избор са „евроатлантическите ценности“. В доклада най-напред се проблематизира доколко това е така. Изводът е, че не българският народ, а българските политици са направили избор в полза на евроатлантическите ценности. Анализира са как „Западът“ използва идеологемата „мир“ като основна ценност на евроатлантическия новоговор, как чрез „Борба за мир“ се легитимира пред световното обществено мнения прилагането на военно насилие, гарантиращо интересите му по целия свят. Изследва се поведението на „левицата“ по отношение на войната и мира и се доказва, че то е лицемерно – на думи подкрепящо мира, а на дело – войната.
Неомарксизмът и европейската цивилизация
- Автор: Нено Ненов Димов, Университет по библиотекознание и информационни технологии, dimov.neno@gmail.com
- Рубрика: Minima moralia
- Брой: Наративната медицина
Историята на човечеството е история на цивилизациите, а за нас най-важна е европейската цивилизация. За нея сме свикнали да мислим като за цивилизацията на модерността и технологиите. Това е така, защото през последните две столетия тя е водеща, дори доминираща в тези сфери, но те по-скоро са следствие на ценностите и култура, изградили нашата цивилизация. Дали те са заплашени днес и от къде идва заплахата? От други цивилизации или от вътрешни проблеми? Дали края на Студената война сложи край и на марксизма, философия провалила се в практиката, струваща десетки милиони човешки жертви, глад и терор? Дали в началото на XXI век се сблъскваме с набираща нова сила нейна версия? В тази статия ще разгледам две съществени проявления на тази нова версия на марксизма – войнстващото ЛГБТ движение и радикалния феминизъм.
Ключови думи: неомарксизъм, феминизъм, хомосексуализъм, цивилизация
Анонс
Четири психоаналитични опита
- Автор: Деница Москова, Надя Генадиева, Беатрис Христова, Фикрие Гурдал
- Рубрика: Анонс
- Брой: Наративната медицина
Представените текстове са отговор на поставена задача в магистърската програма по Философия и психоанализа към ЮЗУ "Неофит Рилски". От студентите се изискваше да направят опит за интепретация на сън или на поведение, което определят като патологично, през призмата на психоанализата.
Можем ли да мислим за нищо?
- Автор: Андрей Александров Лумбев, ученик от 10. клас в Профилирана гимназия „Христо Ботев“, Дупница,0 0e-mail: alumbev91@gmail.com
- Рубрика: Анонс
- Брой: Наративната медицина
Настоящата статия представлява ученическо есе, спечелило първо място в Регионалното състезание по философия през учебната 2023/2024 г., организирано от Философския факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски“, Благоевград. Темата и изготвянето на есето е по регламент на състезанието. В статията накратко е разгледан философският проблем за нищото и способността ни да мислим за него. Основната част от разработката са авторови размишления, но те са поставени най-вече в контекста на Кантовата философия на трансценденталния идеализъм и особено в идеологическата рамка, начертана от Кант в „Критика на чистия разум“.
Основната насока във философските размишления тук е към изясняване на понятието „нищо“ и съпоставянето му със сродните или противоположни понятия „битие“, „небитие“, „съществуване“. Разгледана е дефиницията на нищото като на отрицание на съществуването на дадено нещо. Чрез съпоставка с определението на Кант за „битието“ (в статията - съществуването) се извеждат основни положения за термина „нищо“. След това се разглежда възможността за мисленето на нищото отново в съпоставка, този път с мисленето на съществуването, и също се прави паралел с възможността за мисленето на битието (със значение на „съществуващото“) и на небитието (със значение на „несъществуващото“). Накрая е изложено различието между мисленето-на-нещо и мисленето-за-нещо като две подобни структури, но с противоположна посока на интенцията „мислене-нещо“. Размишлява се върху възможността да се мисли за нищото и отново е направен сравнителен анализ с мисленето на съществуването, битието и небитието. В обобщението са преразгледани основните изводи и се прави предположение за възможното значение на тези изводи в контекста на възприемането на света според философската система на Имануел Кант.
Poiesis
Японски градини
- Автор: Калин Коев, knikolovk@gmail.com
- Рубрика: Poiesis
- Брой: Наративната медицина
Снимки на Калин Коев