NotaBene

NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Ценностите. Класика и актуалност

В този брой

Списание NotaBene Брой 66 (2024) Водеща на броя: Ива Манова

Броят се издава с финансовата подкрепа на Фонд „НИ“ при МОН (Дог. № КП-06-НП5/52). Фонд "Научни изследвания" не носи отговорност за съдържанието на материалите.

Тема на броя: Ценностите. Класика и актуалност

СЪДЪРЖАНИЕ

Съдържание на брой 66 (2024).

Към публикацията »

Предговор

Предговор към темата на броя.

Към публикацията »

Светът на ценностите

Фокусът на статията е върху аксиологичната проблематика: оформянето на аксиологията като самостоятелен теоретичен регион и превръщането ѝ в доминиращ ракурс към многообразието на различните сфери: естетика, изкуство, етика, религия и различни други нюанси на човешкото битие. Статията се спира на редица опорни теории, автори, понятия и маркери, които оформят поливариантната същност на ценностния свят. Покрили пространствата на многоликата човешка духовност, ценностите и оценките резюмират духовния статус на различни историковремеви отрязъци. Човекът живее в откровено ценностен свят и светът на ценностите удобно се е настанил в най-горните етажи на духовността.

Към публикацията »

Аналитика на ценностното съждение – Кант и Рикерт

Статията е посветена на подход и извеждане на една аналитика на ценностното съждение, положено по ръководната нишка на Кантовото достигане до систематиката на съждението, само че тук на специален анализ е подложено ценностното съждение с неговата организация, структура и начин на провеждане. В този общ подход на първо място застава необходимостта изобщо да се огледа областта на ценностите откъм съждението, което предполага построяване на генетичната нишка, която води Рикерт през проблемите на съждението. Този генезис ще бъде изведен от неговата дисертация, посветена на дефиницията, към преосмисляне на задачата на трансценденталната философия чрез обосноваване на предмета на познанието. Рикерт поставя Кантовата аналитика на разсъдъка в едно ново отношение към трансцендентното. Оттук се конституира по нов начин областта на общозначимото, на трябването (das Sollen), а това изисква нови категории, вече отнесени към тази област. Получават ли се и изискват ли се по необходимост нови категории и как те подразделят сферата на чистите ценности – на категориални полета, такива че да управляват и конституират съжденията за ценности и общо ценностното отсъждане?

Към публикацията »

Промени в ценностните модели на българите след 1989 г.

В статията се оспорва тезата, че днес няма морални ценности, а се поддържа тезата, че те са налице, но са съществено променени. Анализират се основните промени в характеристиките на ценностната система на българите по време на преходния период след 1989 г. Прави се сравнителен анализ с доминиращите ценности в периода между 1944 г. и 1989 г. Анализират се и промените в ролята на различните видове субекти и други фактори, които са отговорни за формирането на днешната ценностна система на гражданите – управляващия елит, семейството, училището, гражданските организации, религията, външни фактори и др. Изследва се същността на така наречените „общочовешки ценности“. Поставя се под съмнение техният характер на общочовешки.

Към публикацията »

Ценностният релативизъм в епохата на постистината

Статията разглежда феномена постистина не толкова като философски въпрос, колкото като част от властовите механизми, използвани в съвременните политически практики. Понятието постистина се появява и добива популярност през ХХI век, но неговото обяснение се свързва с много по-ранни теории – например есето на Хана Аренд „Истина и политика“ от 1967г. Влиянието на постмодернизма се отчита като фактор, водещ до разцвета на постистината. В статията се анализират разликите и връзките между истина, лъжа и постистина. Отделено е внимание на социалните причини, които допринасят за появата и влиянието на практиките на постистината – ефектите от глобализацията и новите политики на идентичност, недоверието към експертите, официалната наука и традиционните медии, възходът на любителската журналистика, влиянието на информационните технологии и социалните мрежи. Невъзможността за установяване на социална кохерентност и колективно обединение около споделени ценности в мултикултурните общества водят до субективизиране на представата за света и дават приоритет на емоциите и мненията пред фактите и доказателствата като аргумент на дебата.

Към публикацията »

Византийската иконография в три аспекта и култура на вярата (cultura fidei)

Статията поставя въпроса за нов прочит на културните взаимодействия в Европейския съюз със страни от бившето византийско пространство. Обект на изследване е византийската иконография. Споделяйки мнението на Виктор Бичков, че византийският естетически мироглед ни оставя в наследство три основни направления: светоотеческо, аскетизъм и пресъздаване на Античността, правим обзор, обогатявайки тезата му с авторски аргументи, подкрепени с цитати от различни автори. Изводът, който правим, е, че съвременното присъствие на иконата не може да бъде разбрано през трите идейни направления. Привеждаме аргументи от предишна статия, в която преодоляваме проблема сакрално – светско, и като продължение се насочваме към проблема религия – култура, поради възможността византийската икона да се утвърди като културен феномен и да загуби религиозния си източник. Чрез средствата на метафизичния конструкт на виртуалисткия трансцендентализъм и новото понятие „култура на вярата“ се изяснява религиозно-културният генезис на иконографията. „Култура на вярата“ отрежда неотменното религиозно значение на иконата, от една страна, а от друга обяснява идейното развитие на религиозното послание, и така внася корекции във византийската мисъл, подпомагайки затвърждаването на иконографията като религиозен и културен феномен в съвремието.

Към публикацията »

Качествата и добродетелите на учителя в сугестопедичната методика на д-р Георги Лозанов

Професията на учителя е все по-сложна и противоречива. Съвременността подлага на сериозно изпитание както образователните системи, така и хората, които ежедневно осъществяват процеса, наречен образование. Паралелното съществуване и прилагане на различни по вид, цел и стратегии образователни практики и системи доказва необходимостта за различен поглед и към учителите. Сугестопедичната методика на д-р Лозанов също има свой специфичен фокус върху личността на учителя. Нейното особено предимство е, че е създадена с мисълта и за неусетното усъвършенстване на учителите по време на работата с нея. Освен на задължителния професионализъм и широк кръгозор, сугестопедията разчита на високото етично и естетично състояние, в което учителят се подготвя и осъществява дейността си. Дидактиката, етиката и естетиката са в неразривна връзка. Стремежът към възвишеното, преживяването на красотата (в изкуството и природата), вярата в необикновеното, приказността, увереността във възможностите на всеки участник, индивидуалното развитие и свобода на избора, възможностите за творческо развитие, щастието да се учи в радост и без напрежение, всичко това се превръща в реалност.

Към публикацията »

Познанието на ненещата като ценност при когнитивното устройство на отделния човек

Ненещата са уговорени като референти на несетивното, с което отделният човек си служи в езика. Един здрав човешки разум може сигурно да овладее употребата и значението на абстрактните понятия в общуването и в построяването на лични размишления, като това го доближава повече до значимо процесиране в когнитивното му устройство. Употребата на отвлечени от материалното понятия в езика и мисълта е познание, което, освен че е ценност, предполага усъвършенстване на индивидуалните когнитивни умения и адаптиране на физическото човешко тяло в света към нефизическата сфера на абстрактното мислене. Такава нужда, такава употреба на наделементното има само у размишляващия човек.

Към публикацията »

Непосилната скука на Доброто

В тази статия ще се впуснем в някои тревожни размисли за Доброто. Ще ги пречупим през съвременно гледище към пиесата „Три сестри“ на Антон Чехов. А заключенията на Хана Аренд за баналността на злото ще поставят още по-тъмна краска върху нашето предположение за вероятността доброто да се предполага като скучно. Доброто, по предписанията на Платон, изисква пробуждане, усърдие, философско образование. Добри ли сме до доказване на противното, или примордиалната ни примитивна и жестока природа ни определя изначално и ни примирява в липса на усилие? Материалният свят е свят на искания, изпълними желания, на приспивно неоново халюциниране без морален компас и без особени усилия за духовно израстване. Отговорен ли е творящият в своя разказ за света да образова, да се образова, да привнася ценностните смисли, толкова необходими за утвърждаването на хуманността!?

Към публикацията »

Подиум

Плотиновото разбиране за съзнание като метафизическо рамкиране на екзистенциалното пространство

Изследването разглежда Плотиновото разбиране за съзнанието като екзистенциален мотив, формулиращ вертикално и вътрешно в метафизичния смисъл на думата разбиране за екзистенциален проект. Плотиновата теория за съзнание е изложена чрез коментарна литература, фокусирана върху проблема за съзнанието, както и оригиналния текст „Енеади“. Опитът на текста е не просто да представи тази теория, но и да уточни в какъв смисъл тя представя друго спрямо съвременните екзистенциални проекти разбиране за екзистенциално.

Към публикацията »

Сътворяването на Витгенщайн

Ръкописното наследство на Лудвиг Витгенщайн (1889-1953) се публикува първоначално под формата на книги, а по настоящем е достъпно и като дигитализиран архив. Издателските/редакторски практики са станали до голяма степен прозрачни, което довежда до обособяване нa темата за един „текстуален Витгенщайн“. Обзор и коментар на няколко неотдавнашни разработки.

Към публикацията »

Вавилон

Въображение и метафора в творчеството на Гастон Башлар

В статията се представя виждането на Гастон Башлар за материалното въображение, архетипите, мечтанието, литературния образ. Изследват се материите на мечтанието, а именно образите на четирите материални елемента (огън, вода, въздух, земя) в поетиката на Башлар. Без съмнение един от начините да разберем поетиката му, е чрез основната концепция за въображението. Да се вникне във въображението, означава същевременно да се разбере как то се захранва от четирите елемента или по-точно как несъзнаваното е белязано от тях. В текста се проследява и опитът да се разкрие архетипната връзка между литературните образи и въображението на материята.

Към публикацията »

Комуникация без запис (Off-the-record communication)

Преводът е направен по: Dimitrov, R. 2018. Off-the-record Communication (Chapter 18). // Dimitrov, R. Strategic Silence: Public Relations and Indirect Communication, pp. 190–202. ISBN 978-1-138-10003-9 (hbk). Oxon: Routledge. 241 p. Превод от английски: доц. д-р Силвия Борисова (ИФС – БАН). Текстът се публикува с любезното съгласие на Румен Димитров.

Към публикацията »

Анонс

Основната ценност и утвърждаването ѝ

В статията се представя кратък преглед на произхода и значението на човешкия живот като основна ценност. Като начало се посочва знакова взаимовръзка между свобода и морален закон като утвърждаващ основната ценност. Изводът от разсъжденията е, че съществува противоречие между човешкия живот като ценност и всяка заплаха за живота като обратно на ценността, „неценност“. Ключовият момент се разкрива в диалектичната взаимовръзка на основната ценност (човешкия живот) и антиценноста (неценност) в процеса на жизненото себеосъществяване на личността.

Към публикацията »

Рецензии

Рецензия за книгата на Петър Пламенов „Екстаз от текста“

Петър Пламенов, Екстаз от текста. Естетически опит с текста. Удоволствие и критика, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 480 с. ISBN: 978-954-07-5276-1.

Към публикацията »