NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Философия на изкуствения интелект

В този брой

Списание NotaBene Брой 67 (2025) Водеща на броя: Ива Манова

Броят се издава с финансовата подкрепа на Фонд „НИ“ при МОН (Дог. № КП-06-НП6/33). Фонд "Научни изследвания" не носи отговорност за съдържанието на материалите.

 

Тема на броя: Философия на изкуствения интелект

СЪДЪРЖАНИЕ

Съдържание на брой 67 (2025).

Към публикацията »

Предговор към темата на броя

Преставяне на темата на брой 67.

Към публикацията »

Философски основи на изкуствения интелект

Статията поставя обща, философски обоснована програма за изграждане на пълните възможности на ИИ. Проследяват се философските предпоставки за възникване на ИИ в посоката, начертана от А. Тюринг – за създаване на „мислеща машина“. В статията се обсъжда класическата парадигма за ИИ, основан върху системата на човешкия интелект. Разглеждат се моделите на Кант и на Витгенщайн за построяване на системата на интелекта: като система от информационни единици – атомарни предметни понятия, и функции по тяхното комбиниране и свързване, както е при Кант, и модела на логическото пространство, построен върху обектните и функционални релации при Витгенщайн. В основата и на двата модела се извежда домейнът на информацията, който трябва да притежава специфични свойства и възможности за обработване на данни. Върху тази конструкция се основава онтологизирането на информацията като самостоятелна реалност. Извеждат се фундаменталните принципи на самоорганизиране на информацията в производството на информационно съдържание.

Към публикацията »

Тезис за разширено съзнание и теория на изкуствения интелект

Статията цели да покаже, че в контекста на определени метафизични допускания тезисът за разширено съзнание е несъвместим с идеята за изкуствен интелект. Изложението е фокусирано върху идеите на Анди Кларк, който е основният защитник на споменатия тезис. Текстът е структуриран както следва: (§0) представя задачите, които си поставя статията. Следващите параграфи третират основните аспекти на човешкия интелект, анализирани в текстовете на Кларк: (§1) телесност, (§2) сетивност, (§3) действеност, както и ролята на (§4) технологиите, (§5) езика и (§6) социалността. След това, в (§7) е показано, че разгледаните аспекти мотивират съществено преразглеждане на традиционните разбирания за отношението между познаващия субект и света. Накрая, в (§8) е представено каноничното изложение на тезиса за разширено съзнание от известната статия на Кларк и Чалмърс, (§9) показано е, че в определени ситуации отношенията между софтуерните агенти и потребителите им са симетрични и че (§10) това поражда противоречие в контекста на метафизичните разбирания относно връзката между част и цяло.

Към публикацията »

Големите езикови модели: към етичното им използване във висшето образование

Статията представя обзорно същността на големите езикови модели и етичните принципи за тяхното използване в контекста на публикуване на научна продукция. Обобщават се някои наблюдения от работа и дискусии със студенти относно възможностите, които предлага ChatGPT. Разглежда се възможността да се определят аналогични етични принципи за използване на ИИ в обучението. Изследването е част от проект „Сериозността на академичното плагиатство в нагласите на учени, студенти и създатели на научна политика в България“, финансиран от ФНИ.

Към публикацията »

Компютърно и човешко мислене

Статията представя поглед към изкуствения интелект (ИИ) през призмата на човешкия мисловен процес. Започва с представяне на темата и предоставяне на няколко определения, като предлага и оригинално определение, по-конкретно прецизиращо дали дадена система трябва да се класифицира като интелигентна. След това преминава през кратък преглед на някои модели и концепции в сферата на ИИ, които представляват интерес поради своята прилика с човешката мисъл в различни аспекти. Следват някои съображения относно социалния ефект от предоставянето на достъп до ИИ на широката общественост, както и за някои специализирани употреби. Заключението сравнява ИИ с човешката мисъл и насочва читателя към областта на механистичната интерпретируемост, която има за цел да обясни как работи ИИ, така че да можем да гарантираме неговата безопасност, когато се използва в реалния свят. Става ясно, че предложеното определение за изкуствен интелект разчита на по-нататъшното развитие в тази област, за да бъде приложимо.

Към публикацията »

Опит за философиране на изкуствения интелект

Необходимостта от философско осмисляне на изкуствения интелект е актуална. В науката и научните дискурси ходът от практическо приложение към теоретична обосновка изгражда предпоставките за издигане на знанието, а оттам и за изяснение и обяснение на новото. Една от съвременните актуални хипотези по отношение на разработването и еволюцията на системите с изкуствен интелект е свързана с евентуалната възможност за саморефлексия и самоотнасяне на машините. Опитът за философиране на изкуствения интелект в този кратък текст представя два модела – на трансцендентализиране и на спекулативно-диалектическо третиране. Трансцендентално-критическото и спекулативно-диалектическото теоретизиране на изкуствения интелект извежда класическото систематично осмисляне на хипотезите за саморефлексивност и самообучение на машините. Пред прага на неизбежността днес настоящият опит предлага ефективна и ясна форма на утилизация на изкуствения интелект, с цел нравствено образование и двустранна динамика на естествената и изкуствената саморефлексивност.

Към публикацията »

Философия и изкуствен интелект: Предизвикателства в училище и екзистенциални проекции

Статията разглежда връзките на изкуствения интелект и преподаването на философия в училище. Представени са позитивните възможности за учителя и учениците, както и възможни рискове и решения. Ускореното развитие на генералния изкуствен интелект е предизвикателство не само пред футуролозите, а и се отнася към разкриването на ново философско изследователско поле. Възможностите и опасностите от бързото му развитие са с огромен мащаб и са насока за философски размисъл, който е базиран на основни идеи, но и представя въпроси, които са свързани с понятия от екзистенциалната аналитика на Хайдегер и нови гледни точки към екзистенциалната проблематика.

Към публикацията »

Философски проблеми, свързани с изкуствения интелект

Технологиите са необходима и неизбежна част от нашия живот, без която трудно можем да си представим света днес. Въпреки осезаемите позитиви обаче в последните години наблюденията върху употребата на технологиите сочат притеснителна тенденция. Още от зората на човешката история те са били продукт на и инструмент за осъществяване на прогреса във всеки един аспект – физически, духовен и предимно морален. Днес обаче заради тяхната употреба се забелязва тенденция към морален регрес. Решение на този проблем може да се търси у философи като Мартин Хайдегер или Хана Арент, които специално изследват въпроса как да управляваме тези инструменти, които могат да бъдат и оръжия, а не да бъдем управлявани от тях.

Към публикацията »

За премълчаните опасности на изкуствения интелект

Текстът има за цел да вдигне булото на Майя, провокирайки ни да заговорим и за отрицателните страни на ИИ. Въпреки че въвеждането и използването му има и положителни страни, това не бива да ни кара да премълчаваме отрицателните. Макар да не можем да сме напълно сигурни в песимистичните прогнози относно ИИ, трябва да положим усилия и да ги избегнем, преди да е станало късно. Като същества, надарени с разум, наш дълг е да съхраним човека, той да остане в света, а не да бъде изместен от машините. Разумът на всеки индивид е уникален, а в съчетаването си с добродетелта постига невиждани резултати, които са за общото благо на хората. Призивът на текста има фундаменталната задача – да не стоим в зоната си на комфорт, мълчейки, а да използваме разума си, като не допускаме да се наруши йерархията „творец – творение“.

Към публикацията »

Подиум

Предизвикателствата при организиране на съвместни форуми между университета и средното училище

Статията представя работата по научноизследователския проект: „Промяна, Криза, Език – разграничаване на ежедневните от научните дискурси по COVID темата“, чиято експериментална част включва организирането на шест кръгли маси, в които участват едновременно ученици и учители от средното училище, заедно със студенти, докторанти и университетски преподаватели, и резултати от проведена анкета. Шестте кръгли маси са организирани в периода 2021–2023 г., когато взетите мерки, свързани с ограничаване разпространението на COVID-19, налагат за част от този период преминаване в дистанционно обучение, както в средните училища, така и в университетите.

Към публикацията »

Вестернизъм и комунизъм: Западът и Източна Европа в съчиненията на Карл Маркс и Фридрих Енгелс

Статията разглежда вестернизма на Маркс и Енгелс и техните визии за Източна Европа. Анализират се схващанията им за „цивилизовани“ и „нецивилизовани“ народи, за „жизнеспособни“ нации и „нежизнеспособни“ народи, за славяните и Русия като заплаха за „европейската цивилизация“. В европейския контекст този вестернизъм приема твърде драстична форма на национализъм и империализъм. Правят се сравнения със съвременната ситуация в Европа.

Към публикацията »

Тунизийският пример в контекста на подхода на политическата нестабилност

Протестите и революциите, станали известни като Арабската пролет, промениха много неща на микро- и макрониво и засегнаха дълбоко целия регион на Близкия изток. Най-важният резултат от тях е политическата нестабилност. Настоящата статия има за цел да отговори на следния въпрос: „Как политическата нестабилност повлия на политическия и социалния живот на Тунис?“. За да се анализира политическата нестабилност в Тунис, ще бъдат използвани някои основни параметри, като например слаба/недееспособна държава, глобален индекс на тероризма и индекс за човешко развитие, които са от съществено значение за установяване на класирането на държавите в международната система и за показване дали тяхната социална динамика е стабилна. Периодът на проучване е ограничен от 2010 до 2021 г. Целта е да се анализира политическата нестабилност в Тунис през въпросния период от време. Първият раздел на статията дава кратка информация за Тунис. Вторият се фокусира върху дефинирането на понятието политическа нестабилност. Третият раздел ще изследва политическата нестабилност в Тунис в рамките на независимите променливи на това проучване.

Към публикацията »

Ентусиазъм, екстаз и въображение

Статията проследява връзката между ентусиазма, екстаза и въображението, при това не само в плана на естетическата реалност, но и в общофилософски аспект. От така осъществения паралел произтичат неочаквани изводи за мисленето и естетическата реалност. Екстазът утвърждава не само изключителността на човешкото, неговата духовна повдигнатост и извисеност в онтологически план, но също така се отразява и в способността му да изпитва морални задължения, които се обединяват от способността за въображение и способността за действие, подготвени от силата и надеждата на ентусиазма дотолкова, доколкото той е извор на вътре осмисленото в реалността на света. В акта на ентусиазма човекът се пречиства от тясно личното и се отгръща към всезначимото.

Към публикацията »

Вавилон

За кризата на реалността

Български превод на статията „Zur Krise der „Wirklichkeit“, публикувана за първи път в „Die Naturwissenschaften“ през 1929 година.

Към публикацията »

Анонс

Тома Аквински и Томас Хобс за естествения закон

В историята на философията темата за естествения закон се е затвърдила при разглеждането ѝ от двама съименници: Тома Аквински (XIII век) и Томас Хобс (XVII век). В тази статия ще приведа двете позиции в диалог и ще направя някои изводи от сравнението. Проведеният анализ позволява да се установи, че разликата, заради която двете теории се отклоняват една от друга и се развиват в различни посоки, се корени в различната представа у двамата автори за човешката природа.

Към публикацията »

Свободата според Джон Стюарт Мил

Статията е насочена към осмислянето на свободата като основен принцип за изграждане на общността на хората и към дефинирането на различните ѝ проявления в човешкия живот. Разглежда се фундаменталната концепция на Мил за свободата като свобода на отделния индивид. Изследвана е разликата между идеята на Имануел Кант за безусловността на свободата и идеята на Джон Стюарт Мил за неприкосновеността и индивидуалния характер на свободата. Текстът акцентира върху видовете свобода според Мил, проблема за истината и прогреса на обществото, за неудобните истини и за свободата на словото. Също така се акцентира върху индивидуалността като елемент на благополучието, на връзката на човека с машината, ограничаването и принудата пред свободата на индивида. Повдига се въпросът за границите на властта на обществото над индивида и за правата на човека.

Към публикацията »

Влиянието на философията на ХХ в. върху литературната теория

Авторът на статията си поставя за цел да проучи как най-важните философски теории на ХХ в. са повлияли върху литературната теория. Стремежът му по-конкретно е да идентифицира теориите, които определят литературното творчество и интерпретация, както и да отбележи значението им за тълкуването на съвременните културни феномени. Теченията на мисълта, които се вземат предвид, са феноменологията, конструктивизмът, екзистенциализмът и постструктурализмът. В хода на ХХ в. те предефинират начина на мислене за природата на реалността, езика и човешкия опит. В същото време психоанализата и феминизмът с техните радикални теории се опитват да преодолеят традиционните подходи, разглеждайки въпросите за пола, идентичността и властта.

Към публикацията »

Poiesis

Ентропия

Избрани фотографии на Владимир Томашевич.

Към публикацията »

Рецензии

„За небето“ от Аристотел и „Епиномис“ от Платон. Представяне на нови преводи

Представяне на изданието: Аристотел, За небето, прев. Д. Гичева-Гочева. Платон, Епиномис, прев. Н. Гочев. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2024, 254 с., ISBN 9789540759920

Към публикацията »

Една проблематика, която отдавна чакаше своя изследовател

Рецензия на книгата: Петя Пачкова, Хомосексуализмът в съвременния свят. София: Агенция „АССА-М“ ЕООД, 2024, 264 с., ISBN 978-954-8992-25-1, ISBNe 978-954-8992-26-8

Към публикацията »

„Чаровната диктаторка“ – модата и изкуствения интелект

Отзив за книгата: Милка Александрова, Неоконцептуализъм и метавселена в съвременната мода, Благоевград: Университетско издателство „Неофит Рилски“, 170 с., ISBN: 978-954-00-0379-5

Към публикацията »