NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
Съдържание на брой 67 (2025).
Преставяне на темата на брой 67.
Статията поставя обща, философски обоснована програма за изграждане на пълните възможности на ИИ. Проследяват се философските предпоставки за възникване на ИИ в посоката, начертана от А. Тюринг – за създаване на „мислеща машина“. В статията се обсъжда класическата парадигма за ИИ, основан върху системата на човешкия интелект. Разглеждат се моделите на Кант и на Витгенщайн за построяване на системата на интелекта: като система от информационни единици – атомарни предметни понятия, и функции по тяхното комбиниране и свързване, както е при Кант, и модела на логическото пространство, построен върху обектните и функционални релации при Витгенщайн. В основата и на двата модела се извежда домейнът на информацията, който трябва да притежава специфични свойства и възможности за обработване на данни. Върху тази конструкция се основава онтологизирането на информацията като самостоятелна реалност. Извеждат се фундаменталните принципи на самоорганизиране на информацията в производството на информационно съдържание.
Статията цели да покаже, че в контекста на определени метафизични допускания тезисът за разширено съзнание е несъвместим с идеята за изкуствен интелект. Изложението е фокусирано върху идеите на Анди Кларк, който е основният защитник на споменатия тезис. Текстът е структуриран както следва: (§0) представя задачите, които си поставя статията. Следващите параграфи третират основните аспекти на човешкия интелект, анализирани в текстовете на Кларк: (§1) телесност, (§2) сетивност, (§3) действеност, както и ролята на (§4) технологиите, (§5) езика и (§6) социалността. След това, в (§7) е показано, че разгледаните аспекти мотивират съществено преразглеждане на традиционните разбирания за отношението между познаващия субект и света. Накрая, в (§8) е представено каноничното изложение на тезиса за разширено съзнание от известната статия на Кларк и Чалмърс, (§9) показано е, че в определени ситуации отношенията между софтуерните агенти и потребителите им са симетрични и че (§10) това поражда противоречие в контекста на метафизичните разбирания относно връзката между част и цяло.
Статията представя обзорно същността на големите езикови модели и етичните принципи за тяхното използване в контекста на публикуване на научна продукция. Обобщават се някои наблюдения от работа и дискусии със студенти относно възможностите, които предлага ChatGPT. Разглежда се възможността да се определят аналогични етични принципи за използване на ИИ в обучението. Изследването е част от проект „Сериозността на академичното плагиатство в нагласите на учени, студенти и създатели на научна политика в България“, финансиран от ФНИ.
Статията представя поглед към изкуствения интелект (ИИ) през призмата на човешкия мисловен процес. Започва с представяне на темата и предоставяне на няколко определения, като предлага и оригинално определение, по-конкретно прецизиращо дали дадена система трябва да се класифицира като интелигентна. След това преминава през кратък преглед на някои модели и концепции в сферата на ИИ, които представляват интерес поради своята прилика с човешката мисъл в различни аспекти. Следват някои съображения относно социалния ефект от предоставянето на достъп до ИИ на широката общественост, както и за някои специализирани употреби. Заключението сравнява ИИ с човешката мисъл и насочва читателя към областта на механистичната интерпретируемост, която има за цел да обясни как работи ИИ, така че да можем да гарантираме неговата безопасност, когато се използва в реалния свят. Става ясно, че предложеното определение за изкуствен интелект разчита на по-нататъшното развитие в тази област, за да бъде приложимо.
Необходимостта от философско осмисляне на изкуствения интелект е актуална. В науката и научните дискурси ходът от практическо приложение към теоретична обосновка изгражда предпоставките за издигане на знанието, а оттам и за изяснение и обяснение на новото. Една от съвременните актуални хипотези по отношение на разработването и еволюцията на системите с изкуствен интелект е свързана с евентуалната възможност за саморефлексия и самоотнасяне на машините. Опитът за философиране на изкуствения интелект в този кратък текст представя два модела – на трансцендентализиране и на спекулативно-диалектическо третиране. Трансцендентално-критическото и спекулативно-диалектическото теоретизиране на изкуствения интелект извежда класическото систематично осмисляне на хипотезите за саморефлексивност и самообучение на машините. Пред прага на неизбежността днес настоящият опит предлага ефективна и ясна форма на утилизация на изкуствения интелект, с цел нравствено образование и двустранна динамика на естествената и изкуствената саморефлексивност.
Статията разглежда връзките на изкуствения интелект и преподаването на философия в училище. Представени са позитивните възможности за учителя и учениците, както и възможни рискове и решения. Ускореното развитие на генералния изкуствен интелект е предизвикателство не само пред футуролозите, а и се отнася към разкриването на ново философско изследователско поле. Възможностите и опасностите от бързото му развитие са с огромен мащаб и са насока за философски размисъл, който е базиран на основни идеи, но и представя въпроси, които са свързани с понятия от екзистенциалната аналитика на Хайдегер и нови гледни точки към екзистенциалната проблематика.
Технологиите са необходима и неизбежна част от нашия живот, без която трудно можем да си представим света днес. Въпреки осезаемите позитиви обаче в последните години наблюденията върху употребата на технологиите сочат притеснителна тенденция. Още от зората на човешката история те са били продукт на и инструмент за осъществяване на прогреса във всеки един аспект – физически, духовен и предимно морален. Днес обаче заради тяхната употреба се забелязва тенденция към морален регрес. Решение на този проблем може да се търси у философи като Мартин Хайдегер или Хана Арент, които специално изследват въпроса как да управляваме тези инструменти, които могат да бъдат и оръжия, а не да бъдем управлявани от тях.
Текстът има за цел да вдигне булото на Майя, провокирайки ни да заговорим и за отрицателните страни на ИИ. Въпреки че въвеждането и използването му има и положителни страни, това не бива да ни кара да премълчаваме отрицателните. Макар да не можем да сме напълно сигурни в песимистичните прогнози относно ИИ, трябва да положим усилия и да ги избегнем, преди да е станало късно. Като същества, надарени с разум, наш дълг е да съхраним човека, той да остане в света, а не да бъде изместен от машините. Разумът на всеки индивид е уникален, а в съчетаването си с добродетелта постига невиждани резултати, които са за общото благо на хората. Призивът на текста има фундаменталната задача – да не стоим в зоната си на комфорт, мълчейки, а да използваме разума си, като не допускаме да се наруши йерархията „творец – творение“.
Статията представя работата по научноизследователския проект: „Промяна, Криза, Език – разграничаване на ежедневните от научните дискурси по COVID темата“, чиято експериментална част включва организирането на шест кръгли маси, в които участват едновременно ученици и учители от средното училище, заедно със студенти, докторанти и университетски преподаватели, и резултати от проведена анкета. Шестте кръгли маси са организирани в периода 2021–2023 г., когато взетите мерки, свързани с ограничаване разпространението на COVID-19, налагат за част от този период преминаване в дистанционно обучение, както в средните училища, така и в университетите.
Статията разглежда вестернизма на Маркс и Енгелс и техните визии за Източна Европа. Анализират се схващанията им за „цивилизовани“ и „нецивилизовани“ народи, за „жизнеспособни“ нации и „нежизнеспособни“ народи, за славяните и Русия като заплаха за „европейската цивилизация“. В европейския контекст този вестернизъм приема твърде драстична форма на национализъм и империализъм. Правят се сравнения със съвременната ситуация в Европа.
Протестите и революциите, станали известни като Арабската пролет, промениха много неща на микро- и макрониво и засегнаха дълбоко целия регион на Близкия изток. Най-важният резултат от тях е политическата нестабилност. Настоящата статия има за цел да отговори на следния въпрос: „Как политическата нестабилност повлия на политическия и социалния живот на Тунис?“. За да се анализира политическата нестабилност в Тунис, ще бъдат използвани някои основни параметри, като например слаба/недееспособна държава, глобален индекс на тероризма и индекс за човешко развитие, които са от съществено значение за установяване на класирането на държавите в международната система и за показване дали тяхната социална динамика е стабилна. Периодът на проучване е ограничен от 2010 до 2021 г. Целта е да се анализира политическата нестабилност в Тунис през въпросния период от време. Първият раздел на статията дава кратка информация за Тунис. Вторият се фокусира върху дефинирането на понятието политическа нестабилност. Третият раздел ще изследва политическата нестабилност в Тунис в рамките на независимите променливи на това проучване.
Статията проследява връзката между ентусиазма, екстаза и въображението, при това не само в плана на естетическата реалност, но и в общофилософски аспект. От така осъществения паралел произтичат неочаквани изводи за мисленето и естетическата реалност. Екстазът утвърждава не само изключителността на човешкото, неговата духовна повдигнатост и извисеност в онтологически план, но също така се отразява и в способността му да изпитва морални задължения, които се обединяват от способността за въображение и способността за действие, подготвени от силата и надеждата на ентусиазма дотолкова, доколкото той е извор на вътре осмисленото в реалността на света. В акта на ентусиазма човекът се пречиства от тясно личното и се отгръща към всезначимото.
Български превод на статията „Zur Krise der „Wirklichkeit“, публикувана за първи път в „Die Naturwissenschaften“ през 1929 година.
В историята на философията темата за естествения закон се е затвърдила при разглеждането ѝ от двама съименници: Тома Аквински (XIII век) и Томас Хобс (XVII век). В тази статия ще приведа двете позиции в диалог и ще направя някои изводи от сравнението. Проведеният анализ позволява да се установи, че разликата, заради която двете теории се отклоняват една от друга и се развиват в различни посоки, се корени в различната представа у двамата автори за човешката природа.
Статията е насочена към осмислянето на свободата като основен принцип за изграждане на общността на хората и към дефинирането на различните ѝ проявления в човешкия живот. Разглежда се фундаменталната концепция на Мил за свободата като свобода на отделния индивид. Изследвана е разликата между идеята на Имануел Кант за безусловността на свободата и идеята на Джон Стюарт Мил за неприкосновеността и индивидуалния характер на свободата. Текстът акцентира върху видовете свобода според Мил, проблема за истината и прогреса на обществото, за неудобните истини и за свободата на словото. Също така се акцентира върху индивидуалността като елемент на благополучието, на връзката на човека с машината, ограничаването и принудата пред свободата на индивида. Повдига се въпросът за границите на властта на обществото над индивида и за правата на човека.
Авторът на статията си поставя за цел да проучи как най-важните философски теории на ХХ в. са повлияли върху литературната теория. Стремежът му по-конкретно е да идентифицира теориите, които определят литературното творчество и интерпретация, както и да отбележи значението им за тълкуването на съвременните културни феномени. Теченията на мисълта, които се вземат предвид, са феноменологията, конструктивизмът, екзистенциализмът и постструктурализмът. В хода на ХХ в. те предефинират начина на мислене за природата на реалността, езика и човешкия опит. В същото време психоанализата и феминизмът с техните радикални теории се опитват да преодолеят традиционните подходи, разглеждайки въпросите за пола, идентичността и властта.
Избрани фотографии на Владимир Томашевич.
Представяне на изданието: Аристотел, За небето, прев. Д. Гичева-Гочева. Платон, Епиномис, прев. Н. Гочев. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2024, 254 с., ISBN 9789540759920
Рецензия на книгата: Петя Пачкова, Хомосексуализмът в съвременния свят. София: Агенция „АССА-М“ ЕООД, 2024, 264 с., ISBN 978-954-8992-25-1, ISBNe 978-954-8992-26-8
Отзив за книгата: Милка Александрова, Неоконцептуализъм и метавселена в съвременната мода, Благоевград: Университетско издателство „Неофит Рилски“, 170 с., ISBN: 978-954-00-0379-5