NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
Статията разглежда бежанските общности като цяло и техните специфични проявления в български условия. Статията представя резултатите от две проведени онлайн проучвания, в които се проследяват нагласите и отношението на българските граждани към бежанците, готовността им да ги приемат и степента на социална дистанция спрямо тях. Проучванията са проведени в рамките на две години: 2022 и 2024 г., с цел да се проследи дали има промяна в нагласите към бежанците и с какъв знак е тази промяна. Идеята на анализа е да покаже отношението към бежанците като симбиоза от хуманност, гражданска позиция и осъзната нагласа за приемане на хора в беда. Целта на статията е да проследи настроенията, създавани от бежанските общности и да покаже разнообразието от реакции и подходи към тази реалност, която е породена от различни политически и военни конфликти, засягащи изключително негативно както местното население, така и страните, към които бежанските вълни се насочват.
Ключови думи: бежанци, нагласи към бежанците, българска среда
В статията се анализира общественото мнение за бежанците в България, разгледано като социален конструкт, изграден от три типа компоненти: представи за бежанците, нагласи към бежанците и дистанции спрямо бежанците, като изразяващи неговите основни аспекти – когнитивен (познанието за бежанците), афективен (емоциите по отношение на бежанците – страх, съчувствие и т.н.), аксиологичен (оценката на бежанците – добри, лоши и т.н.) и поведенски (нагласите за поведение спрямо бежанците – приемане, неприемане). Анализът се базира на данни от две проведени представителни изследвания, първото – в един малък град в България (Ветово), бележещо началото на бежанската вълна у нас, и второто – национално представително изследване, проведено в периода на затихване бежанската вълна (2020 г.), които позволяват очертаване на флуктуациите в общественото мнение за бежанците.
Ключови думи: бежанци, обществено мнение за бежанците, представи, нагласи, дистанции.
В статията, след излагане на някои съображения относно връзката между статута на мигрант или бежанец и гостоприемството, се позовавам на правното регулиране на гостоприемството и на начина, по който то се проявява чрез Румънския национален съвет за бежанците. Това е средата, в която се развиват наративите за бежанците и мигрантите, за които са представени някои примери в този текст. Отвъд актуалния обществено-политически проблем, отвъд индивидуалните драми или спасявания, всеки от разказите за бежанците носи послание за човешкото състояние, тъй като всеки може да стане бежанец, мигрант, гражданин в изгнание при смяна на политическия режим, при избухване на война или в повратен момент в личния си живот, или за да избегне последиците от природна катастрофа и проблемите, причинени от бедността, насилието и тероризма.
Ключови думи: мигрант, бежанец, гостоприемство, Румънски национален съвет за бежанците, съгражданин, изгнаник
Целта на настоящето изследване е да представи обществените нагласи към украинските бежанци и бежанците от Близкия изток в Румъния. Въпреки някои сходни фактори и общи елементи, съществуват различни пространствени характеристики и нагласи, които формират наратива за тях. За целта е проучена литература за маргинализираните пространства и понятията „състояние на изключение“(Agamben 1998) и „опустошени пространства“ (Isin & Rygiel 2007), които трансформират лагера в място за дефиниране на бежанците като пространствено понятие. Реинтерпретация на маргинализираните пространства се материализира в отношението към другия.
Изследването полага основите на едно по-динамично разбиране на хетерогенните зони, като символни прояви на неравенство и маргинализация, очертавайки пространствената им и социална динамика.
Ключови думи: бежанци, нагласи към бежанците, Румъния, хетерогенни зони
Изследването подхожда към дихотомията добро-зло, която се намира в основата на човешкия смисъл, култура, общество и цивилизация. Дихотомията добро-зло е съпоставена с дихотомията приятел-враг и с противопоставящите се митове - Спасителят срещу Чужденецът. Доскоро изглеждаше, че вълните на освобождението триумфално растат и обхващат съвременността, разширявайки правата и свободите, например от правата на човека до сексуалните права на всички възможни сексуални малцинства или от правата на човека до правата на животните. Другостта беше призната и модерна. След тези либерални нагласи обществата се връщат към по-консервативни визии за света и всички общества, дори демократичните, се връщат към необходимостта от „врагове“, макар че това не е пълно завръщане и се очаква споменът за влиянието на предишните свободи все още да оказва влияние в посока на една всеобхватна надежда, солидарност. Сред тези международни промени в нагласите на човешкото мислене обратно към десни, консервативни възгледи мигрантът, освен ако не е със специален статут, допринасящ за развитието на обществото или доста богат, допринасящ за националната икономика (на страната), се превръща в нежелания друг, в лесно разпознаваемото зло, в различния. Може да изглежда, че сме свидетели на победата на „етиката на Каин“, но все още има надежда за „етиката на Авел“.
Ключови думи: различие, зло, митът за Спасителя, митът за Чужденеца, „етиката на Авел“
Целта на статията е да се анализира начинът, по който румънските медии разглеждат въпроса за работниците мигранти от Непал, Индия, Бангладеш и Пакистан. В изследването е използван качествен контент анализ на статии, публикувани в две румънски онлайн медии: Hotnews.ro и 60m.ro. Нашето изследване показва, че в Румъния образът на работниците мигранти в медиите не зависи от политическата ориентация (лява или консервативна) на платформата, в която е публикувана статията. Както статиите, публикувани в по-лява онлайн платформа (Hotnews.ro), така и тези, които се появиха в по-консервативна платформа (60m.ro), бяха сходни по отношение на начина, по който бяха представени работниците мигранти от четирите избрани държави.
Ключови думи: работници мигранти, медийна рамка, Румъния
Статията разглежда предизвикателствата пред настаняването и интеграцията на украинските бежанци в България, като се основава на данни и емпирични наблюдения от 2022 година. Проучването подчертава сложността на прилагането на ефективни социални политики за бежанци, особено в контекста на текущата бежанска криза, предизвикана от руската инвазия в Украйна. Чрез анализ на институционалната рамка, правните разпоредби и практическите трудности, статията осветява пропуските в системата за интеграция на бежанците в България, особено в началния етап на украинската бежанска криза (2022) и предлага препоръки за подобряване на социалното и икономическото им включване. Дискусията е обогатена със сравнителни наблюдения от други страни на ЕС, където са отбелязани подобни предизвикателства.
Ключови думи: бежанци, интеграция, България, предизвикателства
Статията обяснява ролята на принудителната миграция и масовите депортации на евреи за разбирането на генеалогията на антисемитизма и неговото разпространение, особено в Европа. Румъния все още се сблъсква с изкривяването и отричането на Холокоста, тъй като някои обществени фигури и интелектуалци твърдят, че Холокост е имало, но никога на територията на тази страна. За да се преборим с тези опасни явления, които или мистифицират, или фалшифицират историята на антисемитизма през ХХ в., е важно да възстановим причинно-следствените връзки между издигането на т.нар. еврейски въпрос в Румъния и депортациите в лагерите на смъртта, като използваме биополитическа рамка, достатъчна, за да се разграничат чертите на класическата деспотична власт, овладяна от Антонеску - основана на дилемата „да се остави да умре“ и „да се остави да живее“, и чертите на модерната, утвърждаваща биовласт от последните години на румънската монархия - основана на принципа „да се направи така, че да се живее“. Целта ми е да преразгледам критично десетилетието на депортациите по време на Втората световна война в този биополитически разказ, като подчертая ролята на кралица Елена, една от изтъкнатите фигури на бившата монархия, която се противопоставя на пронацистката политика на генерал Антонеску. Историческите и философските начинания ще бъдат съчетани, за да се очертае профилът на принудителната миграция на еврейските общности, третирани като транснационални малцинства, от гледна точка на биополитическия проблем.
Ключови думи: биополитика, Холокост, погроми, депортации, транснационални малцинства, Румъния
Обучението по гражданско образование в училищата е от съществено значение, тъй като подготвя учениците за активно участие в обществото. То им предоставя необходимите знания и умения за разбиране на правата и отговорностите им като граждани, както и за участието им в демократични процеси. Гражданското образование спомага за формирането на критично мислене, разбиране на социалните проблеми и развиване на морални ценности. Освен това, то насърчава толерантност, взаимоуважение и способността за сътрудничество, които са от ключово значение за изграждане на здраво и съгласувано общество.
Ключови думи:гражданско образование, психология, правосъзнание
4
Бързото развитие на информационните технологии постепенно променя модела на обучение. В новото постмодерно общество движеща сила са компютърните технологии. В работата е разгледана накратко същността на информационната компетентност (ИК), в частност компютърната компетентност, компонентите на ИК, класификацията на видовете информационна компетентност, основана на таксономията на Б. Блум и нейното приложение в два примера от обучението по компютърно моделиране и информационни технологии в 6 клас. Представени са също основните информационни умения и компетенции, влизащи в състава на ИК в 6 клас.
Ключови думи: информационна компетентност, компютърно моделиране, информационни технологии.
Текстът изследва установената от херменевтиката връзка между образа, паметта, феноменологията, пространството и ефимерността, като се позовава на „Поетика на пространството“ (1975) на Гастон Башлар. Изхождаме от хипотезата, че ефимерното състояние на пространството не се дължи на неговата материалност и физическа възможност в рамките на определено време и контекст, а че ефимерността се формира чрез интерпретативната дейност, конституирана от паметта. В този смисъл възприятието като определящ елемент на опита с пространството позволява създаването на интерпретации, които въз основа на езика установяват преки отношения между пространството и образа. На второ място теоретичният анализ се основава на херменевтиките на Ханс-Георг Гадамер и на Пол Рикьор, като Башлар и неговата поетика на пространството са пресечната точка между двамата автори.
Статията разглежда определението за Чисто учение за правото. Това определение е част от книга четвърта на Светът като воля и представа, която е посветена на Етиката. Основното твърдение е, че определението за Чисто учение за правото, което формулира Артур Шопенхауер, е contradicto in adjecto. Допускаме, че страданието и неговото понасяне, а не понасянето на несправедливост има основно значение за всеки акт на волята. Затова, предвид основното твърдение и направеното допускане, са поставени следните задачи: първо, да се изведат основните и съпътстващи понятия от определението; второ, посредством направения анализ да се покаже мястото на вътрешното противоречие на определението.
Ключови думи: етика; чисто учение за правото; определение; Артур Шопенхауер
Статията изследва и сравнява две значими кибератаки върху критична инфраструктура: атаката върху системата за водоснабдяване на Израел и пробива в базата данни на Националната агенция за приходите в България. Чрез детайлен преглед на природата на атаките, техните последици и взетите ответни мерки, статията изследва различните видове рискове – от физическа вреда, до загуба на доверие и икономически щети. Накрая на труда се предлагат препоръки за подобряване на киберсигурността и устойчивостта на критична инфраструктура.
Ключови думи: кибератаки, пробив в НАП, атака върху системата за водоснабдяване в Израел
Резюме. Чрез цялостен преглед на историческото развитие на коучинга, тази статия проследява неговите корени в Сократовия метод и разглежда връзката му със съвременните практики за управление и обучение. По-конкретно, коучингът, като процес на откриване и развитие, води началото си от диалектическия и майевтичния метод на Сократ, който се позовава на значимостта на личната отговорност за постигане на резултат и представяне. Коучингът обслужва организационната промяна и устойчивост, като използва самосъзнанието и ученето. Мнозина са се опитвали да дадат точно определение за коучинг, като някои го характеризират като процес на учене и развитие. Сократ използва остри въпроси, които се разгръщат в конструктивен диалог, който насърчава критичното мислене и самосъзнанието, основни елементи за коучинга. В съвременната епоха коучингът се провежда на дигитални платформи, като същевременно е интегриран с нови технологии като изкуствен интелект и виртуална реалност. Най-общият принцип, на който се основава коучингът, е взаимодействието между обучаващия и обучавания, при което обучаващият насърчава обучавания да търси своите лични решения. И накрая, Сократовият метод подобрява емпатията и разбирането на вътрешния свят на събеседника, което го прави ценен инструмент и в съвременния коучинг.
Ключови думи: коучинг, Сократов метод, самосъзнание, комуникация, лидерство за развитие
Проектът за морално усилване се отличава от останалите форми на усилване на човека по това, че в него се съединяват, както технологичните намеси за подобряване на човека, така и субективният стремеж за надминаване на себе си. В полето на биоетичния дискурс проектът за морално усилване първоначално е поставен през основополагащата за човешките усилвания диада терапия/усилване, а по-късно в позициите за или против усилването, в контекста на въпроса за автентичността. Като изпуска от поглед процесите по остойностяване и капитализация на усилванията, дискурсът за моралното усилване остава в сферата на абстрактното позициониране за или против. В статията проблемът за моралното усилване е повторно поставен, но този път в отношение със свръхмодерните форми на биовласт.
Ключови думи: морално усилване, автентичност, биополитика
Рецензия за книгата на дсн Албена Накова „Общественото мнение за бежанците в България (2013-2020)“